№ 33
гр. ЛЕВСКИ , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200053 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В. В. И., ЕГН**********,
с адрес: гр. ******, срещу НП №21-0293-000053/01.02.2021г. на началник РУ
към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител обжалва
издаденото против него наказателно постановление, за нарушение на чл. 150а
от ЗДвП – за управление на МПС, без да е правоспособен.
Твърди се в жалбата, че В.И. не е извършил посоченото нарушение, че
описаното в НП, както и в предшестващия акт за установяване на
административно нарушение не отговаряло на истината.
Счита, че АУАН и наказателното постановление са издадени при
нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения,
нарушаващи правото на защита. Съображенията за това са, че И. притежавал
валидно свидетелство за правоуправление, издадено във Великобритания на
11.10.2019г. и валидно до 10.10.2029г. В момента на проверката
свидетелството не е могло да бъде намерено от И., а снабдяване с дубликат от
същото не е било възможно с оглед пандемичните условия и невъзможността
да се стигне до Великобритания. Възражение в горния смисъл било
направено и подадено своевременно, но въпреки това било издадено НП.
1
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В с.з. жалбоподателят се явява и лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало с издаване на АУАН, с посочена дата на съставяне 19.01.2021г., за
това, че на 19.01.2021г., в 13:56 часа, в гр. Левски, ул. Опълченска, до номер
22А, с посока на движение към ул. Никола Вапцаров, управлява лек
автомобил БМВ с посочен регистрационен номер, без да притежава СУМПС
(неправоспособен водач).
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.150а от ЗДвП – управлява
без да е правоспособен водач.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №21-0293-
000053/01.02.2021 год. от началник РУ - към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с
което на жалбоподателя за извършените нарушения, на основание чл. 177,
ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., затова, че
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление.
В съдебно заседание е разпитан актосъставителят Г. К. Г..
В показанията си Г. заявява, че водачът е бил спрян за проверка и
последният не е представил свидетелство за правоуправление. Направена
била справка, при която се установило, че водачът няма свидетелство за
правоуправление, като не показал и такова, издаденото от Англия. Според
свидетеля, от информацията, която има, жалбоподателят е представил
дубликат на издадено във Великобритания СУМПС.
Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.
Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за правоуправление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
2
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т.1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Приложената санкционна норма предвижда наказание глоба от 100 до
300 лв. за този, който управлява МПС без да притежава съответното
свидетелство за правоуправление.
Съответното СУМПС е това, което е валидно за категорията на
управляваното МПС и е в срока на административната му валидност.
От представените с жалбата писмени доказателства се установява, че И.
има издадено свидетелство за правоуправление, издадено във
Великобритания на 11.10.2019г., валидно до 10.10.2029г. По отношение на
жалбоподателя е издаден дубликат на СУМПС, с дата на издаване
26.02.2021г. и валидност до 25.02.2031г.
Установената фактическа обстановка предпоставя липса на
административно нарушение. Безспорно се установи от представените
писмени доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС, за което е
притежавал свидетелство за правоуправление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и не е
бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред.
Към момента на проверката жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС, поради което не е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 150а ЗДвП.
Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да
установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на
издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност,
което в случая не е сторено.
Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе
доказана в хода на съдебното дирене.
При тази липса на безспорни доказателства за виновното поведение на
жалбоподателя, съдът приема, че описаното нарушение, за което е наложено
административно наказание на В.И., се явява недоказано по несъмнен и
безспорен начин, което е основание за отмяна на атакуваното НП като
3
незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е направил изрично искане за присъждане на разноски
в размер на 200 лв., сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Плевен.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 21-
0293-000053/01.02.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен,
РУ – Левски, с което на В. В. И., ЕГН**********, с адрес: гр. ******, на
основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на сто лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТРЕСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН, да заплати на В. В. И.,
ЕГН**********, с адрес: гр. ****** сумата от 200 лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5