Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….08.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А
въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР МИРЧЕВ
НЕДЕЛИНА
СИМОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинива, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 6416 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 02.03.2018г. по гр. дело № 9266/2017г.
СРС, 34 състав е отхвърлен предявения от Г.Б.Д. срещу „Е.М.Б.“ ЕООД частичен иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2016г. до
окончателното плащане, при заявен общ размер на вземането в размер на 10 000 лв.
Въззивникът – ищец Г.Б.Д. обжалва решението, с оплакване за неправилност
и необоснованост, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че по делото е
безспорно установено публикуването на позорни, неистински обстоятелства и
приписване на престъпление, както и обидната квалификация „мутри“ за лица,
между които и неговото име. Поддържа, че изводите на СРС за липса на
противоправност, поради възпроизвеждането на процесната електронна публикация
на Канал 3 от друга електронна медия, са неправилни, тъй като в цитираната
статия от електронната статия на 24 часа часове след публикуването й, името на
ищеца Г.Д. е заличено. Сочи, че от показанията на свидетел С.по делото е
безспорно установено, че по неин сигнал веднага след публикаване на процесната
статия, сайтът на 24 часа, в който е публикувана същата, променя съдържанието,
като премахва неговото име, но в електронното издадение на ответното дружество
това не е направено. Сочи, че към момента на побоя, предмет на публикацията, се
е намирал извън границите на РБългария. Моли съда да отмени решението и да
постанови ново, с което да уважи изцяло предявения частичен иск по чл. 49 ЗЗД.
Въззиваемият – ответник „Е.М.Б.“ ЕООД оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства съобразно правомощията си на въззивна инстанция, приема за
установено следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение
е валидно и процесуално допустимо.
При преценка
правилността на първоинстанционното, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2
от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е частично
основателна.
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от публикация от 25.02.2016г., 17. 08 ч., на електронния
адрес на „Канал 3“, със заглавие: „Ето ги биячите от Околовръстното – Мутрите
на Т.дошли от Червен бряг и Пазарджик“. Ищецът твърди, че в статията името му
фигурира като един от четиримата участници в побоя над В.Н., като в свързаните
с посочената публикация статии се сочи, че той е охранител на И.Б. и че срещу
него е повдигнато обвинение за хулиганство и нанасяне на средна телесна
повреда. Поддържа, че в статията се твърди, че той и останалите три лица са
работили по договор с охранителна фирма, свързана със З.И., както и че той,
заедно с останалите, са нападнали с метални пръти и пребили В.Н.и са се предали
доброволно в 4 РПУ. Твърди, че в следващите публикувани статии във връзка със
случая имената на ищеца са заменени с имена на друг човек, но статията не е
свалена от сайта на Канал 3. Поддържа, че на 25.02.2016г. не е бил в страната и
изнесената информация е невярна.
За да отхвърли иска, СРС е приел, че
отразената информация в процесната статия е получена от „24 часа“ и авторът на
статията не е съзнавал евентуалната невярност на отразените факти, получени
като информация от друг електронен сайт. Отделно е изложил съображения, че
ищецът е депозирал искова молба срещу „168 часа“ за статия от същата дата с
идентично съдържание, по която делото е прекратено.
Разпитаната по делото свидетелка С.дава
показания, че след прочита на статията на 25.02.2016г. в различни електронни
издания, включително и процесната, същата е сигнализира съответните медии, че е
налице грешка, тъй като ищецът е извън България и не е участвал в описания
побой. След нейните позвънявания, от повечето сайтове били премахнати снимката
на ищеца и неговото име, с обяснения, че в инцидента е участвало лице с имена Г.
Б., а не ищецът Г.Д., като получила извинения за допуснатата грешка, но името
му не било премахнато от електронния сайт на Канал 3.
За
ангажиране на отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди,
противоправен резултат, авторство на противоправния резултат (т.е конкретно
поведение в причинна връзка с противоправния резултат), причинна връзка между
вредите и противоправния резултат, както и възлагане на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД (натоварване с извършване на действия, които спадат към бластта, в
която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност) и
причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Вината на прекия
причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
В конретния случай липсва спор, че „Канал
3“, на чийто електронен адрес е публикувана процесната статия, е собственост на
ответното дружество, с оглед на което същото отговаря за причинените от своя
служител вреди на трети лица.
Обидата предпоставя казване или
извършване от страна на определено конкретно лице на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие или опосредено – чрез съобщаване на друго лице, посредством което
те да достигнат до засегнатия. От значение е
изразите да имат характера на изявления, унизителни за честта и
достойнството на лицето. Следва да се касае за унизителни епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи и изрази или унизителни разсъждения за
качествата на ищеца. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство
за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на
конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат
само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените
обстоятелства следва да бъдат обективно позорни за честта на другиго, т.е.
касае се за такива постъпки, които възбуждат презрение към наклеветения от
страна на общественото мнение, такива, които се смятат за безнравствени или
несъответни с общественото понятие за чест или пък с положението на
наклеветения.
Съдът намира за основателно оплакването
в жалбата, че е налице противоправно
поведение на ответното дружество и следва да се ангажира
гаранционно-обезпечителната му отговорност.
Свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно
въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на
негативен подтекст (в този смисъл Решение №
404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК). Независимо от това, дали се касае за лични оценки на
автора на статията или за предадена информация по сведения на трето лице,
авторът на статията, респективно възложителят на неговата работа, носи
отговорност за установяване достоверността на изложената в статията информация.
На прогласената с чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата кореспондира
отговорността на издателя на печатно издание да предоставя на обществото вярна
информация, поради което издателят не може да се освободи от отговорност за
съдържащите се в печатното произведение неверни, обидни или клеветнически
твърдения единствено като посочи, че предава думите на трето лице, без да
докаже, че е положил дължимата грижа да установи тяхната достоверност, или като
обосновава верността на публикации в печатно издание с поведение на лице в
телевизионно предаване . По аргумент от чл. 147, ал. 2 НК, изложените твърдения
нямат клеветнически характер, единствено ако са верни.
По въпроса как следва да се прилага
принципа на справедливостта при
положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи
неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на
всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях,
съответно как се определя обезщетението в тези случаи, е налице практика на ВКС
/решение № 253/29.01.2014г. по гр.д. № 1251/2012г.,ІІІ ГО/, съгласно която,
когато става въпрос за статия, в която авторът/издателят изрично се е позовал
на публикувана по-рано статия от друг автор, вторият издател не носи
отговорност за клеветнически твърдения, но когато съдържанието на статията
съдържа обиди, във всички случаи разпространението им е противоправно, независимо
дали статията е първа или последваща.
Съгласно мотивите на цитираното решение на ВКС, при наличието на обиди отговаря
всеки от издателите, респективно авторите, доколкото засягат неблагоприятно
адресата.
В случая по делото се установява, че информацията
за участието на ищеца в побоя, описан в процесната публикация, е невярна, както
и че отразеното в статията име на Г.Д. е заменено с името Г. Б. в публикацията
на „24 часа“, цитирана като източник на процесната статия. От ответника, чиято
е доказателствената тежест, не е установено към момента на подаване на исковата
молба, името на ищеца да е заменено с това на лицето Г. Б. в процесната
публикация. Поради изложеното, е налице противоправно поведение на ответното
дружество, от момента на узнаването за грешната информация относно едно от
лицата –ищеца, докато поддържа това състояние на разпространение на
клеветническа информация. Събраните по делото гласни доказателства, че
ответникът е бил уведомен за сгрешената фамилия на едно от лицата, не са
опровергани от други доказателства по делото, поради което следва да се приеме,
че макар първоначалната публикация на невярна информация за ищеца да е резултат
от позоваването на предходна електронна публикация, последващото поддържане на
това състояние от ответника след узнаване на грешката, е противоправно, с оглед
нарушение правилата на добрата журналистическа практика. Отделно следва да се
отбележи, че заглавието на процесната публикация не е идентично с предходната,
на която се позовава и съдържа обидна квалификация „мутри“, каквато липсва в
предходното заглавие на „24 часа“. Заглавието „|Мутрите на Т.…“ и непосредствено под него поставената снимка и
изписаните след него имена на четири лица, между които и ищеца, внушава обиден
негативен контекст. С оглед изложеното, е налице виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в разпространение на процесните неверни
клеветнически твърдения спрямо ищеца за периода след узнаване на грешно
изписаните имена на ищеца и използване на обидната квалификация „мутри“ в
заглавието на публикацията. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността
на ответното електронно издание по чл. 49 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия
размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/,
като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност, следва да бъдат отчетени от една страна
установеното отражение на клеветническите и обидни изрази върху поведението на
ищеца – притеснение, стрес и семеен
дискомфорт, както и обстоятелството, че
изразите са били разпространени пред неограничен кръг от лица чрез електронно издание.
От друга страна, не се установява и по делото липсват доказателства за изразени
конкретни негативни нагласи спрямо ищеца, за особена продължителност и
интензитет на претърпените негативни преживявания. Настоящият състав намира, че
размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото, следва да се определи на 1000 лева, до който размер исковата претенция се явява основателна. Определянето на по-голям размер на обезщетението, с
оглед доказания по делото интензитет, обем и продължителност на преживения
емоционален стрес от ищеца, съдът намира, че ще е в нарушение на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която предявения иск е уважен до размера на
сумата 1 000 лева. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен до пълния
предявен размер на частичния иск от 4 000 лв., решението следва да бъде
потвърдено.
На въззивника – ищец следва да се присъдят претендираните и
доказани разноски съобразно уважената част на жалбата в размер на общо 60 лв.,
от които 20 лв. – съответна част от държавната такса за въззивната инстанция и
40 лв. – за първоинстанционното производство. Въззиваемият не претендира
разноски и такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, на адв. А.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 75 лв. за
всяка инстанция, или общо 150 лв., съобразно изхода на спора, изчислено
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.03.2018г. по гр. дело № 9266/2017г.
СРС, 34 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г.Б.Д. срещу „Е.М.Б.“
ЕООД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД до размера на сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, при заявен общ размер
на вземането в размер на 10 000 лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на Г.Б.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 1 000 /хиляда/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от публикация от
25.02.2016г., 17. 08 ч., на електронния адрес на „Канал 3“, със заглавие: „Ето
ги биячите от Околовръстното – Мутрите на Т.дошли от Червен бряг и Пазарджик“, ведно със законната лихва върху сумата от
25.02.2016г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1, ГПК, сумата 60 лв. – съдебноделоводни
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.03.2018г. по гр. дело № 9266/2017г.
СРС, 34 състав в останалата обжалвана част за отхвърляне на предявения частичен
иск за разликата над сумата 1000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.
ОСЪЖДА „Е.М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******да
заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, на адв. М.А. ***, сумата 150 лв.
– адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.