Присъда по дело №1683/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 10
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20245300201683
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 10
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниЛена Ив. Кръстева

заседатели:Неофит Т. Чолаков
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Георги Г. Гешев
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20245300201683 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Я. Г. К., роден на *** г. в гр.П., живущ в с.Н.,
обл.Пловдив, ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
строител, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това на 14.03.2024 г. в
гр.Пловдив да е държал средства – сумата от 1470 лв., за които, към момента
на придобиването им е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК, поради което и на основание чл.304
от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение по чл.253 ал.4 вр. ал.2 от
НК.
ПРИЗНАВА подс. Я. Г. К., със снета по делото самоличност, за
ВИНОВЕН за това, че на 14.03.2024 г. в гр.Пловдив, без надлежно
разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества: амфетамин с общо нето тегло 31,133 грама и съдържание на
активен компонент амфетамин от 9,6; 14,6 и 16,1 тегловни процента в
отделните обекти на стойност 1245,32 лв. и марихуана с общо нето тегло 0,981
грама с активен компонент тетрахидроканабинол 4,5 и 8,5 тегловни процента в
отделните обекти на стойност 19,62 лв., всичко на обща стойност 1264,94 лв.,
от които разпространил чрез продажба на Д.И.Д. от с.***, обл. Пловдив
високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 4,718 грама и
1
съдържание на активен компонент амфетамин 9,6 тегловни процента на
стойност 188,72 лв., поради което на основание по чл.354а ал.1 изр.1, вр. чл.54
от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода" и ГЛОБА в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
На основание чл. 59, ал.2 вр. ал.1, т.1 НК ПРИСПАДА от срока на така
наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, времето,
през което подс.Я. Г. К. е бил задържан по реда на ЗМВР на 14.03.2024 г., като
един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 53 ал. 2 б. Б, пр. 1-во от НК ОТНЕМА в полза на
Държавата сумата в размер на 65 лева, представлявяща пряка облага,
придобита чрез процесното престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - опаковки от наркотични
вещества; преправено с тайник кенче от кока кола, ел. везна; бяла тръбичка,
острие от макетен нож, метално чукче, червена найлонова материя, кутия
STR8, съдържаща ел. везна и 2 батерии- ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: мобилен телефон "Panasonic",
връзка с 2 ключа и сумата от 1405 лв.- ДА СЕ ВЪРНАТ на подс.Я. Г. К. след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК ОТНЕМА в полза на Държавата
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, предадени за съхранение в Агенция
Митници, а именно остатъците след изследването от наркотичните вещества
0,813 гр. марихуана и 26,095 гр. амфетамин, които след влизане на присъдата
в сила ДА СЕ УНИЩОЖАТ по надлежния ред.
ОСЪЖДА подсъдимия Я. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР -
Пловдив в полза на държавата сумата от 381,64 /триста осемдесет и един лев и
шестдесет и четири ст./ лева, представляваща направени в хода на
досъдебното производство разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ПАС в 15-дневен
срок, считано отднес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 10/30.01.2025г.
по НОХД № 1683 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2024 година

Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия Я. Г. К. и същият е предаден на съд с обвинение за извършени
престъпления, както следва:
1. по чл. 354а, ал.1, изр.1 от НК, за това, че на 14.03.2024 г. в гр.Пловдив,
без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества: амфетамин с общо нето тегло 31,133 грама и
съдържание на активен компонент амфетамин от 9,6; 14,6 и 16,1 тегловни
процента в отделните обекти на стойност 1245,32 лв. и марихуана с общо нето
тегло 0,981 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 4,5 и 8,5
тегловни процента в отделните обекти на стойност 19,62 лв., всичко на обща
стойност 1264,94 лв., от които разпространил чрез продажба на Д.И.Д. от
с.***, обл.Пловдив високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето
тегло 4,718 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 9,6 тегловни
процента на стойност 188,72 лв.
2. и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 от НК, за това, че на 14.03.2024 г. в
гр.Пловдив държал средства – сумата от 1470 лв., за които, към момента на
придобиването им е знаел, че са придобити чрез тежко умишлено
престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото
обвинение за престъплението по чл. 354а, ал.1, изр.1 от НК при същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. По отношение реализиране наказателната
отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
размер, съответен на законовия минимум, което да бъде отложено на
основание чл.66 от НК с прилагане на максималния, предвиден закона
изпитателен срок. Прокурорът претендира и за налагане на налагане на
кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба” също в размер, равен
на минималния за конкретното престъпление. Не поддържа обвинението на К.
за вмененото му със сезиращия съда акт „пране на пари“, аргументирайки се с
липсата доказателства, които да свържат с изискуемата достатъчност
откритата у подсъдимия сума със сторена от него конкретна престъпна
деятелност. Прокурорът взе отношение по съдбата на веществените
доказателства, възлагането на разноските по делото, както и приложението на
чл.53 от НК.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият К. и
неговият защитник се съгласиха да не се провежда разпит на свидетелите и
1
вещите лица по делото, а при постановяване на присъдата непосредствено да
се ползва съдържанието на съответните протоколи от и експертните
заключения от досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия не
оспори тезата на прокуратурата относно безспорна доказаност на
фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението по чл.
354а, ал.1, изр.1 от НК, както и правното квалифициране на стореното.
Съгласи се и със заявеното от държавното обвинение оттегляне от позицията
за осъществено от К. при условията на реална съвкупности и „пране“ на
сумата от 1470 лева, което е субсумирано под разпоредбата на чл.253 ал.4 вр.
ал.2 от НК. Пледира за определянето на клонящо към долния праг на
предвиденото за престъплението против народното здраве основно наказание
лишаване от свобода, което да бъде отложено за минималния законов срок от
три години. А относно кумулативното наказание „глоба“ защитата наведе
претенция да не бъде налагана на основание чл.55, ал.3 от НК, без да излага
конкретни съображения в подкрепа на въпросното предложение.
Подсъдимият К. се присъедини към изложеното от защитника си, а в
последната си дума, поиска да му бъде наложено минимално възможното
наказание, което може да му се определи.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и обсъди изразеното от
страните, намира за безспорно установена следната фактическа обстановка:
ПОДСЪДИМИЯТ Я. Г. К. е роден на *** г. в гр.П., живее в с.Н., обл.П..
Той е ***, български гражданин е, с основно образование, не е женен, ***, не
е осъждан, има ЕГН **********.
К. ползвал мобилен телефон Samsung Galaxy A34 5G с два IMEI номера
– *** и ****, като телефонният му номер бил *****, по който с него се
свързвали лица, които искали да закупят наркотици и подсъдимият им
определял цени за съответното количество и място където да се срещнат.
Във връзка с получена оперативна информация за престъпна дейност на
К. по продажба на наркотични вещества от страна на Отдел "Криминална
полиция" при ОД на МВР – П. били предприети надлежни мероприятия, при
които е установено, че лицето ползвало квартира в гр.Пловдив – къща на
ул."***" № **, където съхранявал наркотиците преди продажбата им.
Междувременно на неустановена дата в началото на месец март 2024 г.
подсъдимият се сдобил с амфетамин с общо нето тегло 31,133 грама и
марихуана с общо нето тегло 0,981 грама, които имал намерение да продаде и
за целта разпределил наркотиците в отделни опаковки, като за целта си
служил с помощта на метално чукче, парче от макетно ножче и две
електронни везни, които притежавал. А част от марихуаната била завита във
формата на цигара.
Така на 14.03.2024 г. К. държал с намерение за продажбата им,
посочените по-горе наркотични вещества, като част от тях носел в дрехите си,
а друга част съхранявал в обитаваната от него къща в гр.Пловдив, ул. "***" №
**. На същата дата били сформирани полицейски екипи, като било
2
организирано и наблюдение на адреса.
В същото време свид.Д. Д. искал да си закупи 5 грама амфетамин и тъй
като знаел, че К. продавал такъв, се свързал с него. Двамата се уговорили Д. да
отиде до квартирата на К. и там да получи наркотика. Около 10.30 ч. на
14.03.2024 г. свид.Д. Д. пристигнал на ул."***" № *** в гр.Пловдив с лек
автомобил, управляван от Д. Щ. от с.***, обл.Пазарджик. Последният не знаел
за намеренията на Д. да закупи наркотици.
Полицейските служители, наблюдаващи адреса, сред които бил и свид.Р.
С., забелязали пристигането на автомобила, от който слязъл свид.Д. Д..
Веднага след това от входната врата излязъл Я. К. и между двамата последвало
бързо ръкостискане, при което К. предал малък плик с амфетамин с нето тегло
4,718 гр. на Д., който в замяна му дал сумата от 65 лв. и прибрал наркотика в
джоба си. След това обв.К. се прибрал в квартирата си и прибавил получените
65 лв. от Д. към сумата от 1405 лв., с която разполагал отпреди и поставил
общата сума от 1470 лв. в левия джоб на якето на анцуга си.
В същото време свид.Д. поставил плика с наркотика в кухина в
строителен нивелир, който носел със себе си и се качил обратно в колата.
Автомобилът потеглил в посока към ул. "Стефан Стамболов", но бил спрян от
служителите на МВР, а при извършените надлежни мероприятия бил намерен
строителният нивелир, в който се намирал полиетиленовият плик с наркотика.
Свид.Д. бил задържан и срещу него било образувано ДП № **/2024 г. по
описа на Отдел КП при ОД на МВР – Пловдив.
Междувременно, полицейските служители продължили наблюдението
на адреса на ул."***" № 91, като към 11.00 ч. видели К. да излиза оттам.
Същият бил задържан и отведен обратно в квартирата му.
Местопроизшествието било запазено до пристигането на разследващ полицай,
след което в условията на неотложност бил извършен обиск на К., при който
били намерени и иззети редица вещи, приобщени по делото. Така от външния
десен джоб на анцунговото яке, с което бил облечен е иззет черен калъф с цип,
съдържащ пет найлонови опаковки, съдържащи всяка от тях амфетамин с
общо нето тегло 24,958 грама и съдържание на амфетамин 16,1 тегловни
процента, а в левия джоб на якето му били намерени банкноти на обща сума
1470 лв., 65 лв. от които подсъдимият взел от Д. за продадения на свидетеля
наркотик. В десния външен джоб на анцунговия панталон, с който бил
облечен К. била намерена цигара със суха листна маса, съдържаща хомогенна
смес от марихуана и тютюн с нето тегло 0,560 гр. със съдържание на
тетрахидроканабинол 4,5 тегловни процента; мобилен телефон в черен корпус,
с електронно изведен ИМЕИ – ***, в едно с поставена в него СИМ карта. В
левия джоб на същия панталон бил намерен телефонен апарат “Панасоник“ с
електронно изведен ИМЕИ ****, в едно със СИМ карта.
Във връзка с така установеното, също при условията на неотложност,
било предприето и претърсване на къщата на адрес ул.“***“ № 91 в гр.П.. При
това действие по разследването били намерени и иззети от горната плоскост
3
на етажерка/секция в стаята корпус на кутия от „Кока кола“- кен, установен
като преправен на контейнер за съхранение, с капак на резба и съдържащ бял
найлонов свитък с марихуана с нето тегло 0,421 гр. и съдържание на
тетрахидроканабинол 8,5 тегловни процента; в ляво горно чекмедже на същата
мебел била намерена кутия „Орбит“, съдържаща електронна везна със следи
от зацапвания с прахообразно вещество и черна кутия, с надпис „Самсунг“,
съдържаща найлонова опаковка с бяло вещество на бучка с нето тегло 1,457
грама и съдържащо амфетамин 14,6 тегловни процента, бяла тръбичка,
метално острие от макетен нож; от същото чекмедже - връзка с два секретни
ключа на ключодържател със снимки на мъж и жена; от тераса с източно
изложение на същия етаж в къщата - на маса, метално чукче; от кутия за
строителен артикул – червена найлонова материя; от рамката на прозорец –
кутия от „STR8“, съдържаща електронна везна и две батерии.
Поради нуждата от специални знания по делото били назначени
съдебнохимически експертизи.
Видно от заключението на изготвената физико-химическа експертиза,
/л.121 и сл. от ДП/, белите вещества, прахообразни и на бучки – обекти 1.1
/иззето при обиска на К./ и 2.2. /иззето от къщата на ул."***" обитавана от
подсъдимия/, съдържат психоактивно вещество амфетамин. Обект 1.1 е бил с
нето тегло 24,958 гр. и съдържание на амфетамин 16,1 тегловни процента.
Остатъкът след изследването му е 24,697 гр. Обект 2.2. бил с нето тегло 1,457
и съдържание на амфетамин 14,6 тегловни процента. Остатъкът след
изследване е 1,398 гр. Т.е., общото нето тегло на веществата, съдържащи
амфетамин е 26,415 грама. Сухата, зелено-кафява на цвят растителна маса с
нето тегло 0,560 гр., обект 1.2 /от 1 бр. ръчно свита цигара, иззета при обиска
на К./ представлява хомогенна (неразделима) смес от марихуана и тютюн,
която съдържа наркотично вещество-тетрахидроканабинол 4,5 тегловни
процента. Сухата, зелено-кафява на цвят растителна маса с нето тегло 0,421
гр., обект 2.1. /иззета от квартирата на К./ представлява марихуана и съдържа
активен компонент тетрахидроканабинол 8,5 тегловни процента. Според
коментираното експертно изследване по повърхността на двете електронни
везни, ПВЦ сламка, части от макетни ножчета, метално чукче, полиетиленов
къс, метална кутия и два броя батерии /иззети от квартирата, обитавана от К./
са констатирани следи от вещество, съдържащо амфетамин, а по металната
кутия и от марихуана.
Според заключението на изготвената химическа експертиза по писмени
данни /л.128 от ДП/, веществото на бучки /продадено от Я. К. на свид.Д./
имало нето тегло 4,718 гр. и съдържало 9,6 тегловни процента амфетамин.
Марихуаната (коноп, канабис) и амфетаминът са включени в
Приложение № 1 към чл.3 ал.2 т.1 от ЗКВНВП включващо Списък I - Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Марихуаната и амфетаминът са високорискови
4
наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р.България, както и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът даде вяра на коментираните по-горе експертни заключения като
изготвени, обективно, безпристрастно, обосновано и мотивирано, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
Съгласно Постановление № 106 от 02.08.2023 г. на МС за изменение на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на 1 /един/
грам канабис /марихуана/, пласирана на улицата, без изисквания за процентно
съдържание на активен компонент е 20 лв. Т.е, стойността на държаната от
подс.К. общо 0,981 грама марихуана възлиза на 19,62 лв. Съгласно същото
постановление, цената на 1 /един/ грам амфетамин, пласиран на улицата, без
изисквания за процентно съдържание на активен компонент, е 40 лв., поради
което остойностяването на държаните и разпространени от подс.К. общо
31,133 грама амфетамин възлиза на 1245,32 лв.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, дадени пред
съда при условията на устност и непосредственост, както и от разпитаните по
досъдебното производство свидетели Р.С., чиито показания се възприеха
изцяло и отчасти от заявеното от Д. Д., както и от изготвените по делото
експертизи /обсъдено по-горе/ и приложените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК – протокол за обиск и изземване /л 30-31 от ДП/,
разписки /л.33, л.42 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство,
ведно с фотоалбум /л.33-40/ от ДП, протокол за претърсване и изземване /л.51-
52 от ДП/, справка съдимост /л.132 от ДП/, характеристична справка /л.133 от
ДП/.
Подсъдимият К. даде подробни обяснения по случая, като поради
констатирано разминаване с някои от обстоятелствата, посочени от него пред
съда, се наложи прочитане на част от досъдебния му разпит. Относно
твърдението на подсъдимия в първата фаза на процеса, че е предприел
инкриминираната деятелност поради недостиг на средства, се възприе именно
прочетеното, което кореспондира и с липсата на данни за наличие на
постоянна трудова заетост на К. и отсъствието на информация за редовни
правомерни парични постъпления. Що се отнася до казаното на досъдебния
разпит, че друг път не е продавал наркотици на Д., съдът възприе заявеното от
подсъдимия при непосредствените му обяснения в същинската фаза на
процеса за осъществявана и предходна продажба на въпросния свидетел, което
обстоятелство е в съзвучие с информацията, изведена от огледания телефон на
К..
Макар свидетелят Д. да отрича друг път да е закупувал наркотици от
5
подсъдимия, то съдът не възприе тази част от показанията му, отчитайки
противоречието им с конкретните обяснения на подсъдимия, които са в
противоположен смисъл, а и си съответстват с изводимата от мобилния му
телефон кореспонденция. Абсолютно нелогично е К. да описва подробно в
очевиден свой ущърб собствена предходна противоправна деятелност, макар
и неинкриминирана, която в никакъв му им част съдът прие за достоверно
изложеното от свид.Д. като кореспондиращо с останалата кредитируема
доказателствена съвкупност.
Изцяло бе възприето изложеното от полицейския служител Р.С. в хода
на досъдебното производство, за който не съществува процесуално
препятствие за разпитването му, дори в светлината на актуалната редакция на
чл.118, ал.2 от НПК. Същият нито е извършвал разследване по делото, нито е
участвал в провеждането на оперативни беседи, а в показанията му се съдържа
ценна информация за лични възприятия на свидетеля относно полицейската
акция, предприета спрямо К. и сторените в тази връзка мероприятия, както и
за извършеното по отношение на Д. и откритите у него наркотици. А
последните обстоятелства са от изключителна значение за нуждите на
настоящото дело, доколкото извън показанията на Д. относно откритите в
негово владение наркотици, кореспондиращи със заявеното от полицай С. и
обясненията на К., не са налични други годни доказателства относно
количеството и предмета на престъплението, сторено от подсъдимия чрез
разпространителска деятелност, както и за приобщаването на въпросното
вещество. Това е така, доколкото по делото са приложени ксерокопия от
материали от друго досъдебно производство, относими към част от
повдигнатото на К. обвинение-тази, относно разпространението на амфетамин
на Д., който преди това е вменен също като държан от подъсдимия. Тези
материали, сред които фигурират ксерокопия от протокол за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум по БП№41/24г., водено срещу Д., с който е
приобщен процесният наркотик, продаден на свидетеля, СХЕ, протоколи за
разпит на свидетели и пр., представляват писмени доказателствени средства,
които обаче са изготвени по друго досъдебно производство, удостоверявайки
извършени по същото процесуално-следствени действия. И доколкото
въпросните материали не са отделени по надлежния ред-на отделяне
/разделяне/ от прокуратурата на производства или обединяване на дела,
съответно по чл.216 или чл.217 от НПК, в които единствено случаи, съгласно
изричната норма на чл.217а от НПК извършените действия по разследването и
други процесуално следствени действия запазват своята процесуална
стойност по отделеното, съответно по обединеното дело, то нямат
процесуалноправна стойност по настоящото дело. Ето защо, съществено
процесуално нарушение би било да се ценят за нуждите на настоящото
производство и да се градят изводи въз основа на въпросните материали.
Междувпрочем и органите на досъдебното производство очевидно са били
наясно с това обстоятелство, иначе не биха включили в предмета на експертно
изследване по настоящото дело и провеждане на такова по писмени данни на
6
открития по другото дело наркотик, за който иначе е приложено ксерокопие на
експертизата на същото по другото дело, водено срещу Д.. А и свидетелите от
другото дело, чиито разпити са ксерокопирани и приложени, не са посочени в
списъка на лицата за призоваване по настоящото. Като са приобщени копията
от въпросните протоколи от другото дело, без надлежно отделяне, респ.
разделяне, органите на досъдебното производство са загубили валидността на
документираните с тези документи действия по разследването. А според
съдебната практика, и по аргумент за противното, изводим от разпоредбата на
чл.217а от НПК, при това положение тези действия, извършени по другото
дело, няма как да запазят процесуалната си стойност по настоящото дело.
Изложеното не означава, обаче, че настоящото дело е безвъзвратно лишено от
годни съществени доказателства, респ. доказателствени средства. Изобилна е
съдебната практика относно случаите, в които е налице опорочено
приобщаване на дадено веществено доказателство, респ. неприобщаване по
надлежния ред, какъвто е случаят с въпросния наркотик /доколкото, макар и
валидно приобщен по друго дело, за настоящото липсва годно приобщаване/,
според която няма пречка да бъдат положени процесуални усилия за
изясняване на релевантните обстоятелства с помощта на друг доказателствен
източник, като например свидетелски показания. Това е така, понеже
съгласно разпоредбата чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се
установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за
разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително
установена сила. Предвидените в НПК способи за извличане на факти по
делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по
реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение дали един,
подлежащ на доказване факт, се установява с писмено доказателствено
средство, или посредством друг процесуален способ /напр. разпит на
свидетел/. А по настоящото дело, както бе изложено подробно по-горе,
относно откриването на въпросния амфетамин у Д., малко по-рано продаден
му през същия ден от К., са налице синхронните твърдения на свидетелите С.
и Д. и обясненията на подсъдимия. Наистина в гласните доказателствени
средства /най-вече в показанията на Д./ се съдържа информация за 5 грама
амфетамин, но включеното в обвинението на К. по-малко количество,
равняващо се на 4,718 грама, безспорно е в негова полза и не представлява
процесуално нарушение, накърняващо правото му на защита. А и следва да се
има предвид, че логично е Д. да е имал намерение да закупи точното
количество от 5 грама /а не 4,718 грама, за които е повдигнато обвинение на
К./, както твърди и в тази връзка у него да съществува убеждение, че му е
продадено именно толкова. Предвид изложеното, категоричен се явява
изводът относно безспорна установеност на предмета на престъплението,
представляващ 4,718 грама амфетамин, продаден на Д. Д. и държан малко
преди това от К..
Доколкото в показанията на разпитаните по делото свидетели, а и в
7
обясненията на подсъдимия не се установяват други противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, то
не се налага друго обсъждане на заявеното от тях, извън коментираното по-
горе.
При посочената фактическа установеност, съдът намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Я. К. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.354а ал.1 изр.1 от НК, поради което го призна за виновен по тази
правна квалификация и го осъди по изцяло повдигнатото му обвинение в тази
му част.
От обективна страна, на 14.03.2024г. подсъдимият е държал в гр.П.
находящите се у него /в дрехите му/ и в обитавания от него жилищен имот,
държал е малко преди това на същата дата и откритите у свид.Д.
високорискови наркотични вещества-амфетамин и марихуана, предмет на
повдигнатото му обвинение.
На същата дата К. е извършил и действия по разпространение на
наркотично вещество амфетамин с нето тегло 4,718 грама и съдържание на
активен компонент амфетамин 9,6 тегловни процента на свидетеля Д..
Наличието на иззетите по надлежния ред наркотични вещества у
подсъдимия и в обитаваното от него жилище, а и безспорните и
кореспондиращи си доказателства за предходното държане и на продадения
впоследствие на Д. 4,718 грама амфетамин, манифестира осъществяваната от
К. непосредствена фактическа власт върху тях до прекъсването й от надлежно
извършените процесуално-следствени действия /претърсване и изземване в
дома му и личния му обиск/, респ. до продажбата на част от наркотика на Д., с
което е реализирал една от формите на изпълнителните деяния по чл.354а,
ал.1 от НК-а именно държане на наркотични вещества.
По отношение на амфетамина с нето тегло 4,718 грама на процесната
дата подсъдимият е предприел действия по неговата продажба на свидетеля Д.
срещу заплащане на сумата от 65 лева, което само по себе си представлява акт
на разпореждане с въпросния амфетамин, с което е реализирал и друга от
формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК-а именно
разпространение на високорисковото наркотично вещество.
Няма спор, че подс.К. не е притежавал изискващото се от закона
надлежно разрешително от компетентните органи за държане и
разпространение на високорискови наркотични вещества. А, както бе
посочено по-горе, амфетаминът и марихуаната са високорискови наркотични
средства, които са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1,
както и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Тези
наркотични вещества са включени в Приложение № 1 към чл. 3 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, включващо "Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве ".
8
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл с ясното
съзнание за противоправността на извършените от него деяния- съзнавал е, че
разпространява амфетамин, респ. държи амфетамин и марихуана във
фактическата си власт, съзнавал е, че няма разрешение за тяхното държане и
разпространение, съзнавал е, че посочените наркотични вещества са опасни за
живота и здравето на хората, т.е. общественоопасния характер на деянието и
пряко е желаел настъпването на общественоопасните последици. Казано с
други думи, всички съставомерни елементи на престъплението са намерили
отражение в представното съдържание на К..
От субективна страна е налице и специалната съставомерна цел,
изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК, по отношение на деянието,
осъществено чрез „държане“ като една от предвидените в закона алтернативи,
а именно на инкриминираната дата К. е държал въпросните наркотични
вещества именно с цел разпространение. Този извод на съда се базира, на
първо място, от обстоятелството, че на същата дата подсъдимият е предприел
дори имуществено разпореждане на наркотично вещество от този вид, като по
делото се съдържа информация и за предходна такава деятелност. Няма спор в
съдебна практика относно становището, че за субективното отношение на
дееца към реализираното от него общественоопасно поведение се съди от
всички обективни обстоятелства, свързани с обективно стореното. В
конкретния случай за целта на държането изводи могат да се направят и от
количеството и състоянието на откритите в дома на К. наркотични вещества, а
така също и от двете електронни везни, макетното ножче, чукчето и пр. вещи,
находящи се все там, от което е изводимо заключението относно подготовката
им за продажба, в каквато насока е и изобилната съдебна практика /напр.
Решение № 82 от 31.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 33/2014 г., III н. о., НК/. А въпросното
предназначение на въпросните наркотици не се оспорва и от самия К., който
заявява, че нуждата от финансови средства го е подтикнала към подобна
деятелност. В обобщение на изложеното, съдът прие за категорично доказан
фактът, че наркотичните вещества, предмет на процесното престъпление по
чл.354а, ал.1 от НК, К. е държал именно с цел разпространение, изхождайки
от собствените му обяснения, механизма на осъществяване, тяхното
количество, вид, начин на съхранение и в светлината на вече осъществената
дейност по разпространението на наркотично вещество, чрез предоставянето
му на свид. Д..
В хода на съдебните прения прокурорът заяви, че не поддържа
обвинителната теза за престъплението по чл.253, ал.4, вр. ал.2 от НК с
предмет откритата у К. парична сума в общ размер на 1470 лева, посочвайки
като аргумент отсъствието на достатъчно доказателства за тази деятелност. В
допълнение посочи, отсъствието на доказателствен потенциал относно
престъпния произход на въпросните пари, респ. поне на конкретна част от тях.
От страна на защитата бяха изложени пространни съждения относно
състава на въпросното престъпление, аргументиращи тезата относно
принципната непригодност инкриминираното държане на сумата от 1470 лева
9
от К. да бъде субсумирано под състава на вмененото му „пране на пари“. Тези
разсъждения и доводи на защитата са споделят от съда, който независимо от
позицията на прокурора, е задължен да се произнесе и да мотивира
фактическите си и правни изводи и относно това престъпление, включено в
повдигнатото със сезиращия го акт обвинение. Обсъждайки установената по-
горе доказателствена съвкупност, съдът отчете безспорния факт, че на
процесната дата и място К. е държал сумата в размер на 1470 лева, 65 лева от
които е придобил от свид.Д. от продажбата на процесния амфетамин. Прав е и
прокурорът, че относно произхода на останалата част от откритата у К. сума,
извън въпросните 65 лева, и по-точно за техния престъпен характер, по делото
не са налични никакви доказателства. Наистина по делото има данни, че К. и
друг път е продавал наркотични вещества, за която деятелност липсва каквато
и да било конкретика. Тези сведения имат известна причастност към каузата
на обвинението, но в никакъв случай не доказват наличието на предикатна
общественоопасна деятелност, генерирала въпросните пари. По-важното в
случая е, че „прането на пари“ според категоричната съдебна практика и
правна доктрина, а в духа и на международните стандарти, поставени пред
националната ни регламентация на престъпните състави, е икономическа
дейност с ясно изразена насоченост-било то към прикриване престъпния
произход /характер/ на финансовите активи и техния собственик, било то към
оперирането с тях по такъв начин, че същите да бъдат представени като
придобити по законен път и така легализирани, да бъдат използвани в
икономическата, стопанската и финансова сфера. Така от функционална
гледна точка „прането на пари“ е процес, състоящ се в опериране със средства,
които произхождат от незаконни дейности по начин, по който изглежда, че
тези средства произлизат от законни източници. Казано с други думи,
основната характеристика на престъплението по чл. 253 НК, независимо дали
се осъществява с простото „държане“ на инкриминираното имущество или
посредством другите мероприятия, регламентирани в съответните престъпни
състави, е все осъществяването на такава дейност, която цели осуетяването на
разкриване на действителния произход или собственик на имуществото.
Следователно при прането на пари винаги се касае до дейност, насочена към
"легализиране" на облагата, получена в резултат на предикатното
престъпление, чрез която се ограничава или затруднява изясняването на
произхода или разкриването на облаги, придобити чрез или по повод на
престъпление" (Д. М., Нови положения в особената част на наказателния
кодекс, С, 2003 г., с. 151). Ето защо, основната отлика на „прането на пари“ от
всяка друга деятелност със същия предмет е целта, респ. предназначението на
съответните мероприятия, сторени с въпросния предмет. Ако същите целят да
прикрият престъпния произход на облагата, така че същата да бъде узаконена
и легализирана, то деянието се квалифицира като пране на пари. Ако обаче
осъществената деятелност не е мотивирана от тези цели, деянието е
несъставомерно по чл.253 от НК.
В конкретния случай, не само че липсват доказателства за предикатна
10
общественоопасна най-вече стореното от К. държане на откритите у него пари
в общ размер от 1470 лева, е изначално непригодно да бъде субсумирано под
състава на престъплението по чл.253 от НК, вменено му с обвинителния акт
/макар за сумата от 65 лева да има ясно очертано генериращо я първично
престъпление/. Това е така понеже, държейки въпросните 1470 лева, 65 лева,
от които е придобил от сторената предходна продажба на тежка дрога, К. е
осъществил формално едно от изпълните деяния на чл.253, ал.2 от НК, но не е
налице изискуемата от състава на престъпното „пране на пари“
целенасоченост на това поведение да бъде прикрит престъпния произход на
генерираната от предикатно общественоопасно деяние облага и да се
легализира в гражданския оборот същата като й се придаде вид на законна.
Това е така, понеже, както бе посочено, независимо от формата на
изпълнителното деяние по чл.253, ал.1 или ал.2 от НК, с която е реализирана,
основната характеристика на престъплението е все осъществяването на такава
дейност, която цели осуетяване разкриването на действителния произход или
собственик на имуществото. В конкретния случай тази цел не е налице,
поради което в съзвучие и със синхронните позиции на страните, съдът
оправда изцяло подсъдимия К. по обвинението му за престъплението по
чл.253, ал.4, вр. ал.2 от НК.
След като призна подсъдимия К. за виновен в това да е извършил
престъплението па чл.354а, ал.1, изр. 1 от НК, съдът разгледа въпроса относно
определяне на наказанието му в пределите, предвидени от закона за
съответното престъпление, като изходи от общите разпоредби на закона /чл.54
от НК/ и принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК. При
индивидуализацията на наказанието му съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции. Така в практиката на ВКС нееднократно е застъпвана
принципната теза, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца” / Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
За престъплението по чл.354а, ал.1 от НК законът предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
При определяне вида и размера на наложените на подсъдимия К.
санкции за вмененото му във вина престъпление, съдът взе предвид като
смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало,
11
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното още в хода на досъдебното
производство, както и направените още в този ранен етап самопризнания в
дадените от него обяснения.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са немалкото количество
и стойност на предмета на престъплението, основната част от който спада към
т.нар.“тежки дроги“ и неговото съдържание /високата стойност на активния
компонент/, както и осъществяването от страна на подсъдимия на две
изпълнителни деяния с предмет високорискови наркотични вещества, едното
от които е реализирано посредством разпространение на наркотично вещество
/амфетамин/ на друго лице. Изключителната укоримост на стореното от К. е
обвързана с реализирането и на действия по разпространение на наркотично
вещество, и то от вида на т.нар. „тежки дроги“ /амфетамин/. Обществената
опасност на едно деяние безспорно е отчетена от законодателя при определяне
на санкционните рамки и поради това се приема, че сама по себе си не може
да се отчита повторно в процеса по индивидуализация на наказанието. Не е
налице обаче пречка по смисъла на чл.56 от НПК при индивидуализация на
наказанието да се отчита конкретиката на всеки отделен казус,
индивидуалните условия и предпоставки, обусловили накърняването на
непосредствения обект на посегателство. И в тази връзка правилно е да се
отбележи, че обществената опасност на конкретната деятелност е завишена,
тъй като се касае за държане, а и разпространение на наркотични вещества,
които преобладаващо са от вида на т.нар „тежки дроги“-амфетамин, чието
въздействие и неблагоприятен резултат при употреба върху физическото и
психическо здраве на индивида са значително по-осезаеми в сравнение с
„меките дроги“ /арг. изводим от Решение №86/30.04.19г. по н.д. 275/19г. на 1 н.о./. В
ущърб на дееца, съдът отчете и наличните по делото данни за осъществена
предходна деятелност със същия предмет /а именно продажба на амфетамин
на Д. Д./, което е допустимо, доколкото същата не е включена в обхвата на
обвинението, но е от значение за личностовото охарактеризиране на
подсъдимия.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на
чл.55 от НК. Посочените смекчаващи обстоятелства по естеството си и в
контекста на наличните отегчаващи, очертават случай, който не се различава
драстично от типичната тежест, морална укоримост и наказателноправни
характеристики на потенциалния извършител на престъпление от
разглеждания вид. В този ред на мисли, съдът не приложи разпоредбата на
чл.55 от НК при индивидуализиране на санкциите за процесното
престъпление по чл.354 а от НК, а определи същите при условията на чл.54 от
НК, като прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с по-
висока относителна тежест от отегчаващите. Несподелимо е
предложението на защитата за неналагане на кумулативната имуществена
12
санкция „глоба“, доколкото същата е задължително предвидена в закона и
място за усмотрение на съда не е оставено, освен при индивидуализиране на
наказанието при условията на чл.55 от НК, каквито предпоставки не са
налични в конкретния случай.
При оразмеряване наказанието „лишаване от свобода” в допустимите от
закона граници, с оглед така отчетените обстоятелства, съдът счита, че най-
справедливо в конкретния случай е на К. да му бъде определено наказание,
равно на специалния минимум за съответното престъпление, а именно в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъждествен на законовия минимум от 5000 /пет хиляди/ лева е и
определеният размер на кумулативното наказание „ГЛОБА”, което е в
съобразие с обстоятелствата по чл.47, ал.1 от НК. При определяне на
допълнителната санкция съдът отчете спецификата при индивидуализация на
кумулативните санкции, изразяваща се във възможността размерът на
кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е
застъпвано становище, че допълнителното кумулативно наказание може да
бъде индивидуализирано в известно отклонение от обстоятелствата, отчетени
при определяне на основното наказание /Напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е
така, предвид допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57,
ал. 2 от НК, че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята
съвкупност трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в
правната литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото
внимание на обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при
индивидуализиране на допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал.
2 от НК. /Т. напр. според Р. № 693-1993-І н.о. на ВС „в случаите с предвидени
допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е необходимо и
целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи съображения, за да обоснове защо при
конкретните обстоятелства и с оглед правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36
НК на подсъдимия трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на
всяко от тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.”/. Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при
отмерване на кумулативните санкции. Т.напр. материалното състояние на
дееца е от съществено значение за определяне размера на наказанието глоба,
съгласно изричната повеля на чл. 47, ал. 1 от НК, макар същото да няма
характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността обстоятелство.
Т.напр. според Постановление № 6-1971 на Пленума на ВС, при налагането на
наказанието глоба съдилищата следва да съобразяват, че размерът на
наказанието глоба зависи от материалното състояние на дееца изобщо, а не
само от тежкото му материално състояние, макар често пъти в съдебната
практика погрешно да се приема, че доброто материално състояние не може
да има съществено наказателноправно значение. В обобщение на посоченото,
13
имотното състояние на дееца влияе на размера на глобата като обстоятелство,
което определя възможността за успешното изпълнение на превантивните
цели на тази санкция, която по своя размер, трябва да оказва осезаемо
предупредително въздействие върху дееца, а и върху останалите членове на
обществото. Това би било постижимо единствено при известна
пропорционалност на материалното състояние на дееца и размера на
наложеното му наказание глоба. Ето защо, определената в конкретния случай
глоба в размер на 5000 лева, равна на законовия минимум, е отмерена в
съответствие с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства /в т.ч. смекчаващите, отегчаващите и материалното му
състояние/, при все, че, макар обвинението на К. да включва и
разпространение на наркотично вещество, по делото не е налична информация
същият да разполага с имущество или редовни правомерни доходи. Ето защо,
в съзвучие със съдебната практика, неефективна би била глоба, надхвърляща
този размер.
При преценката относно начина на изпълнение на основната санкция,
съдът отчете, че в начина на живот на подсъдимия К. и в навиците му няма
данни, сочещи, че за постигането целите на санкционирането да се налага
социалното му изолиране. Ето защо, в конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с
предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане
целите на наказанието, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца
не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на „условното осъждане“ е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на
инкриминираната му деятелност. По отношение на К. съдът, въз основа
направената преценка, намира, че и третата предпоставка е налице, за да се
приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „лишаване от
14
свобода”, доколкото се касае за първо осъждане, подсъдимият признава вината
си и изразява съжаление за стореното. С оглед изложеното, съдът счете, че
ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен и с отлагане
изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода” с
определянето на ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в максималния размер от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът,
съотнасяйки степента на обществена опасност на дееца и на строеното от
него, в контекста на обсъдените по-горе обстоятелства, намира, че
максималният законов срок в случая е оптимален, за да се постави на проверка
волята на подсъдимия за в бъдеще да се въздържа от престъпна дейност,
доколкото в случай на осъществяване на ново престъпление, ще следва да
изтърпи и отложеното наказание. Въздържанието от престъпно поведение,
както и коригиране на поведението към стриктно спазване на закона, са
конкретните проявления, чрез които подсъдимият би демонстрирал своето
поправяне и превъзпитание.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия К. наказание „лишаване от свобода” времето, през
което същият е бил задържан, считано на 14.03.2024г., като един ден
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата
остатъка от процесните наркотични вещества /0,813 гр. марихуана и 26,095 гр.
амфетамин/, изпратени на съхранение в Агенция Митници, като постанови
същите да бъдат унищожени по надлежния ред след влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл. 53, ал. 2, б. Б, пр. 1-во от НК съдът отне в полза на
Държавата сумата в размер на 65 лева, представляваща пряка облага,
придобита чрез процесното престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1 от НК.
Относно веществените доказателства-опаковки от наркотични вещества;
преправено с тайник кенче от кока кола, ел. везна; бяла тръбичка, острие от
макетен нож, метално чукче, червена найлонова материя, кутия STR8,
съдържаща ел. везна и 2 батерии-съдът постанови същите да се унищожат
като вещи без стойност, а веществените доказателства: мобилен телефон
"Panasonic" и сумата от 1405 лв.-да се върнат на подс.Я. Г. К. след влизане на
присъдата в законна сила. Съдът не отне сумата от 1405 лв. в полза на
държавата в съзвучие с постановения оправдателен диспозитив за вмененото
на К. „пране на пари“, както и с оглед липсата на доказателства по делото, че
въпросните пари /извън отнета сума от 65 лева, получена от Д. за процесния
амфетамин/ са придобити от К. чрез процесната престъпна деятелност.
С оглед така произнесената присъда, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият К. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - П. в полза на
държавата сумата от 381,64 /триста осемдесет и един лев и шестдесет и
четири ст./ лева, представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски
15
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
16
Съобщи за изтекли лични данни