№ 247
гр. гр.Несебър, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100892
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Застрахователно
акционерно дружество „А.“, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.“, № 2, против П. С. Н., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „.............“, № 51. В
исковата молба се твърди, че с полица № ********** от 06.06.2014 г. ищцовото
дружество сключило договор за имуществена застраховка „Каско на МПС и
Злополука“ на лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ......, със срок на действие от
09.06.2014 г. до 08.06.2018 г. На 01.12.2016 г., около 23.00 ч., на пътна отсечка от к.к.
Слънчев бряг, в посока с. К., срещу комплекс „Съни Холм“, лекия автомобил в
движение бил ударен от кон, собственост на ответника С.. Животното било оставено
без надзор и това причинило внезапното му излизане на пътната отсечка. На
пострадалият автомобил били нанесени значителни имуществени вреди. Съставен бил
Протокол за ПТП № 1616117/01.12.2016 г. от органите на МВР. На ответника, в
качеството му на собственик на домашно животно, било съставено Наказателно
постановление № 17-9304- 000154/20.02.2017 г. от РУ- Несебър, което не било
обжалвано и било влязло в сила на 13.10.20217 г. В резултат на гореописаното ПТП в
ищцовото дружество било подадено уведомление- декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ с искане за изплащане на обезщетение за нанесените вреди по
застраховка „Каско“ и била заведена преписка по щета № 12016030103179.
Причинените имуществени вреди на автомобил „Фолксваген Кади“ били описани от
експерти на ищеца, като било установено, че нанесените на лекия автомобил вреди
представляват тотална щета на стойност 18516.00 лева. Сочи се, че на 25.01.2017 г.
1
собственикът на лекия автомобил представил искане пред дружеството, че желае
автомобилът да се възстанови и да не се снема от отчет в КАТ, като представил
фактура с обща цена за ремонт в размер на 16000.00 лева, която била изплатена на
08.06.2017 г. с платежно нареждане № П 9753028. Основанието за ангажиране на
договорната отговорност на ищцовото дружество било настъпилото застрахователно
събитие съгласно клауза „П“ от ОУ към застраховка „Каско“. С плащането на
дължимото застрахователно обезщетение ищцовото дружество изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования
автомобил. Общият размер на заплатеното по застраховка „Каско“ обезщетение бил в
размер на 16010.00 лева, представляващо стойността на подменените части,
ремонтирането на автомобила и калкулирания труд за тази дейност, включително
направените ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева. Излага се, че на
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ищцовото
дружество встъпва в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. С
писма с изх. № 100-4621/23.06.2017 г., получено на 04.07.2017 г. и № 100-
6050/16.08.2017 г., получено на 23.08.2017 г. ответника бил поканен доброволно да
заплати сумата от 16010.00 лева, което не било сторено. Сочи се, че въз основа на
депозирано от ЗАД „А.“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу ответника С., било образувано ч.гр.д. № 529/2022 г. по описа на Районен
съд- Несебър, по което била издадена заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал.
1 от ГПК съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск в
едномесечен срок. Предвид гореизложеното, се моли съда да се произнесе с решение, с
което да признае за установено, че П. Н. С. дължи на ЗАД „А.“ сумата от 16010.00
лева- дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, 4878.99 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2019 г. до 09.05.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Преди първото по делото заседание постъпи становище от ответника, с което оспорва
претенциите като неоснователни. Твърди, че не са налице доказателства, че именно той
е собственик на животното, участвало в произшествието, респективно, че той следва да
носи регресната отговорност за неупражнен надзор върху излязлото на пътя животно.
Оспорва се и обстоятелството, че последното е излязло внезапно на пътя, като се сочи,
че е възможно водача да е имал възможност да предотврати удара. Навежда се и довод
за настъпила погасителна давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Предявената претенция е с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.410, ал.1, т.3 от
КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Не се спори по делото, а това се установява и от приложената по делото полица
№ ********** от 06.06.2014 г., че ищцовото дружество е сключило договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“ на лек автомобил марка
„Фолксваген“ с ДК № ......, със срок на действие от 09.06.2014 г. до 08.06.2018 г.
Установява се и че на 01.12.2016 г., около 23.00 ч., на пътна отсечка от к.к. Слънчев
бряг, в посока с. К., срещу комплекс „Съни Холм“, лекия автомобил, управляван от св.
А. М., в движение бил ударен от кон. За настъпилото произшествие бил издаден
протокол за ПТП № 1616117/01.12.2016 г., в който е отразено, че вината за
произшествието е на безстопанствено животно- кон, изскочил внезапно на платното
вдясно на автомобила.
От приложената по делото застрахователна преписка се установява, че св. М. е
предявил претенции за заплащане на насените вреди. Ищецът е приел, че щетата е
„тотална“, но поради изрично искане на свидетеля, е било взето решение автомобила
да бъде възстановен, като била представена проформа- фактура в тази насока от
„............ ООД за сумата от 16000 лв. С протокол № 4/27.01.2017 г. било взето решение
от застрахователя да се изплати обезщетение по представената фактура, като на
08.06.2017 г. на „............ ООД била преведена сумата от 16000 лв.
По делото бе изготвена съдебно авто-техническа експертиза, вещото лице по
която е изготвило заключението изцяло по издадени от ищеца документи, приложени
по делото. Експертът е приел, че механизма на ПТП е именно изложения от
застрахователя такъв- внезапно излязло животно от дясната страна на автомобила,
който бил в движение, като нанесените щети се намирали в причинна връзка с ПТП и
са в сочения в исковата молба размер.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. А. М., който е управлявал
автомобила. Същият заяви, че животното е изскочило внезапно от храстите, намиращи
се в дясно, и вследствие на удара с автомобила е паднало върху предния капак.
Свидетелят сочи, че нееднократно е сигнализирал Община Несебър за тези
безстопанствени животни покрай пътя, но без резултат. На следващият ден издирил
собственика на животното, който сочи като „възрастен мъж от с. К.“ на име П..
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите- в случая се твърди, че това е ответника.
3
Въз основа на изложеното по- горе настоящата инстанция намира за доказано,
че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ на процесния автомобил
към датата на настъпване на ПТП, по който ищеца е заплатил нанесените вреди,
възлизащи на сумата от 16 000 лв. Спорен по дело е въпросът обаче, дали за
настъпилия деликт отговорност следва да носи П. Н.. От страна на застрахователя се
твърди, че именно той е собственик на животното, върху което е следвало, а не е
упражнявал надзор, поради което по аргумент на чл.50 ЗЗД следва да поеме
отговорността. Сочената разпоредба визира безвиновна солидарна отговорност на
собственикът на животното и лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите- пряка
и непосредствена последица от увреждането. При наличие на доказана вреда и
причинна връзка между нея и действието на животното, както и при доказано качество
на ответника- на собственик, респ. лице, под чийто надзор се намира животното,
отговорността на това лице следва да се ангажира. В случая обаче, по делото не са
представени категорични доказателства, че именно Н. е това лице. Издаденото
наказателно постановление против ответника № 17-0304-000154/20.02.2017 г. е за
извършено административно нарушение на чл.106, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, а именно, че оставя без надзор животното, което внезапно навлязло на пътя
и предизвикало ПТП със значителни щети по лекия автомобил, управляван от св. М..
Налице е отбелязване, че НП е влязло в сила на 13.10.2017 г. Съгласно съобразителната
част на т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС обаче, доколкото в случая се касае за административно нарушение, а
не за престъпление, издаденото НП и отразените в него обстоятелства, не са
задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд, и в този смисъл
подлежат на доказване. Действително св. М. заяви, че бил издирил собственика на
животното, но не стана ясно от къде същия черпи този извод. Не е посочено на
животното да е било налице някакъв индивидуализиращ собственика знак или друго
подобно, от който да се установи с категоричност този факт. Видно от съставения
протокол за ПТП, в същия не е отразено участието на Н. в произшествието по какъвто
и да било начин, като следва да се отчете обстоятелството, че този протокол се ползва с
материална доказателствена сила само за фактите, които са лично възприети от
съставителя му. Предвид липсата на други доказателства в тази насока и с оглед
изричното оспорване на този факт от страна на ответника, настоящата инстанция
намира, че ищеца не проведе пълно доказване на твърдението си, че П. Н. е лицето,
което е собственик на животното, нанесло вредите по автомобила, нито пък, че именно
ответника е лицето, което го е оставило без надзор.
С оглед на така изложеното съдът счита претенцията за неоснователна и като
такава следва да се отхвърли само на това основание, като е безпредметно да се
изследва въпроса, заложен от ответника, дали произшествието е настъпило по
твърдения от ищеца механизъм. Следва да се посочи, че за претендираните 10 лв.-
4
ликвидационни разходи, не се ангажираха дори и косвени доказателства.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлена и
претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 4878.99 лв., както и
законната лихва върху главницата.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователно акционерно дружество „А.“, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“, № 2, против П. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. К., ул. „.............“, № 51, претенции за приемане за установено
съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 16000.00 лева-
главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди
по лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ......, нанесени вследствие на настъпило
ПТП на 01.12.2016 г.; сумата от 10 лв.- ликвидационни разходи; сумата от 4878.99
лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 09.05.2019 г. до 09.05.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 217/16.05.2022 г. по ч.гр.д. № 529/2022 г. по описа на РС- Несебър.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, пред Окръжен съд-
Бургас, считано от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5