№ 17352
гр. София, 27.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20241110127721 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. П...., чрез пълномощника Т. Н. Д. срещу „М“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С...., поправена с молба вх. № 16194/12.02.2024г.,
депозирана по гр.д. № 1538/2024г. по описа на РС Пловдив, с която се предявява иск по чл.
55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 320 лв., платена без
основание на 21.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащането й.
Ищцата твърди, че между нея и „М“ АД са сключвани множество договори за
потребителски кредити от разстояние. За периода от 01.09.2018г. до 30.10.2018г. твърди, че е
платила на ответното дружество сума в размер на 2 000 лв., като задължение по
потребителски кредит, какъвто не съществува. Сочи, че няма валидно правоотношение за
заплащане на тази сума, поради което твърди за осъществен състав на неоснователно
обогатяване. Заявява, че ако по делото се установи договорно правоотношение по сключен
договор за потребителски кредит, то той на осн. чл. 22 от ЗПК е недействителен.
Ответното дружество, чрез юрисконсулт прави възражение за изтекла давност относно
претендираното от ищцата вземане. Твърди, че съгласно Наредба № 26/23.04.2009г. за
финансовите институции, те са длъжни да пазят информацията и документите относно
осъществената от тях дейност най – малко 5 години и доколкото този срок е изтекъл, за него
не съществува задължение да пази информация за финансови операции. Твърди, че през
процесния период от време ищцата не е внасяла суми по сметки на ответника, поради което
счита иска за неоснователен. Също твърди за наличие на договорни отношения между
1
страните и, че ако ищцата е внасяла суми по сметки на ответника, то е било на договорно
основание.
Като съобрази твърденията на страните и при липса на доказателства, представени от
ищцата за наличие на договорни отношения между страните и за направени от нея плащания
на ответното дружество, съдът счита предявения иск за недоказан и неоснователен.
Не са верни твърденията на ищцата, че за основателността на иска за неоснователно
обогатяване при хипотезата на платено без основание е достатъчно само и единствено да
посочи какво е дала на ответника и че това е станало без основание.
По делото няма доказателства ищцата да е дала процесната сума на ответното дружество,
поради което не може да се направи извод, че тя е обедняла с тази сума, а ответникът се е
обогатил. Поради това не може да се направи и извод за това дали е било налице основание
за това разместване на имуществени блага. Тъй като ищцата не представи доказателства, че
е внесла /платила, дала/ процесната сума от 320 лв. на ответното дружество, на 21.11.2018г.
или на друга дата в периода, за който твърди по делото - от 01.09.2018г. до 30.10.2018г., за
което са й дадени указания в хода на делото, предявения иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноски се дължат на ответника – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, от А. Д.
Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. П...., чрез пълномощника Т. Н. Д. срещу „М“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., за осъждане на „М“ АД да заплати
на А. Д. Д. с ЕГН ********** сума в размер на 320 лв., платени без основание на
21.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащането й.
ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. П...., чрез пълномощника Т. Н. Д. да
плати на „М“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., на осн. чл.
78, ал.3, във вр. с ал. 8 от ГПК, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2