Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260051
гр.
Пловдив, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и
първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Божидарка
Попова
разгледа нд /В/ № 557 по описа за 2020г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на адв. З.Т. – защитник на осъдената Г.И.К.
за възобновяване на нохд № 5954/16г. на Районен съд Пловдив.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С
Присъда № 72/28.02.2020г. по нохд № 5954/16г., състав на Районен съд Пловдив
е признал подсъдимата Г.И.К. за виновна в това, че в периода от месец март 2008 г.
до м. юли 2008 г. включително в гр.*, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, като посредствен извършител
- чрез Ц.Г.М. и лично е вьзбудила, и до 22.08.2008 г. лично е поддържала
заблуждение у различни лица и с това им е причинила имотна вреда в размер на 1362.08 евро с левова
равностойност 2664 лева и на основание чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и чл. 54 от НК я осъдил на три
месеца лишаване от свобода, като я признал за невинна да е причинила на Е.И.М.
и В.Д.Д. имотна вреда в размер над 473.50 лева общо за двамата, до първоначално
повдигнатото обвинение за причинена имотна вреда в размер на 1 173.50 лева за
двамата, да е причинила на С.Х.М. и Д.С.В. имотна вреда в размер над 543.50
лева общо за двамата, до първоначално повдигнатото обвинение за причинена им
имотна вреда в размер на 1 173.50 лева за двамата, както и да е причинила
на С.Д.С. и М.П.С. имотна вреда в размер над 473.50 лева общо за двамата, до
първоначално повдигнатото обвинение за причинена им имотна вреда в размер на
1 173.50 лева за двамата, както и общият размер на причинената имотна
вреда да е в размер над 2664 лева, до първоначално повдигнатото обвинение за
причинена имотна вреда в общ размер на 4694 лева и на основание чл. 304 от НПК
я оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение в този смисъл.
На
основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана с Решение
№ 260062/09.10.2020г. по внохд № 972/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд
била изменена, като подсъдимата К. била призната за невиновна и оправдана по
обвинението да е поддържала заблуждение у М.В.Б., Е.М., В.Д., С.М. и Д.В., а в
останалата част присъдата била потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане на адв. З.Т. за възобновяване на
нохд № 5954/16г. на Районен съд Пловдив. В мотивната си част обаче, искането е
насочено срещу внохд № 972/2020г. на Пловдивски окръжен съд, като изложените
доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Оплакванията са насочени към нарушения на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се възобновяване на
делото и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на Окръжния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на К. обстоятелства
и дефект при формиране на вътрешното им убеждение не се открива. Правната
квалификация намира за правилна и съответна на извършеното от искателката.
Защитникът на осъдената сочи, че присъдата е
постановена без да са доказани обективните и субективни признаци на състава по
чл.209 НК. Твърди се, че свидетелят Р. е инициирал деятелността на осъдената,
като в действията й липсва елемент на измама. Сочат се допуснати процесуални
нарушения, свързани с неяснота на обвинителния акт, които са довели до
нарушаване правото на защита на К.. Решаващите инстанции се критикуват, за
това, че не са извършили анализ на доказателствата и са постановили съдебните
си актови при липса на доказателства за виновно поведение на искателката.
Претенцията е насочена към възобновяване на делото, оправдаване на осъдената
или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Осъдената не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо, а разгледано
по същество е неоснователно.
Доводите, посочени
в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не могат да бъдат споделени. При преценката
за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на
наказателното дело е
извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със
стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените
в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в
сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били
нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, допуснати при
постановяване на акта,
които да поставят под съмнение законосъобразността му.
Извършената от настоящия
състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.
В подкрепа на оплакването за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила е развит довод за това, че
съдържанието обвинителния акт не е позволило на осъдената да научи в какво се обвинява и да организира
защитата си, понеже не е съдържал изискуемите фактически данни за
индивидуализиране на деянието. Този довод е лишен от основание. Съдебната
практика е последователна и константна по отношение на изискванията към
обвинителния акт, за да изпълни той процесуалната си функция - да определи
предмета и пределите на доказване в съдебното производство, както и за да
обезпечи правото на подсъдимия да разбере фактическите и правни параметри на
обвинението, за да може да организира защитата си. За да отговаря обвинителният
акт на посочените изисквания, в обстоятелствената му част прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието
и участието на обвиняемата
в осъществяването му, като към тези факти се отнасят и времето и мястото на
извършване на престъплението, а в диспозитива да се посочи приложимия материален закон / т.н. правна квалификация на
деянието/. Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е
поставено началото на съдебното производство по настоящето дело води до извод, че съдържанието на
обстоятелствената му част покрива изискванията по чл. 246, ал. 2 от НПК и удовлетворява
посочените в Тълкувателно решение № 2/02г. на ОСНК на ВКС критерии. В този процесуален
документ подробно и последователно са описани конкретно извършените действия
както от осъдената К., така и от
другите лица, свързани
с престъпната й деятелност. Налице е детерминиране на времето и мястото на
деянието, както и дължимото описание на поведението на К., с което, според
обвинението, тя е осъществила състава на инкриминираното престъпление измама. Посочени са конкретните нейни действия, с които тя е възбудила и поддържала
заблуждение у пострадалите, както времето, мястото и начина на получаване на
инкриминираните суми от нея, с които им е причинена имуществената увреда.
Следователно, съдържанието на
обвинителния акт в изискуемата степен дава възможност на Г.К. да научи в какво е обвинена, понеже са й предявени фактите, които
според обвинението, обосновават съставомерността на нейните отделни деяния в
продължаваната престъпна дейност. В този смисъл е неоснователно оплакването в
искането за нарушено право на защита.
Не могат да бъдат възприети и формално
направените в искането оплаквания във връзка с кредитирането на
доказателствата, събрани по делото, както и за липса на отговор в съдебните
актове на възраженията на осъдения.
Доказателствената дейност на инстанциите по фактите не сочи на пороци при
събиране, проверка и оценка на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Събрани са относимите и допустими
доказателства, като анализът им съобразно правилата на формалната логика е
позволил формиране на правилни изводи по предмета на доказване. Не се констатират нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, доколкото в
мотивите на съдебните актове е обективирана преценката на доказателствените
източници.
Без основание е и формалният довод за липса на
отговор на възраженията, направени от защитата на осъдената, в решението на
въззивния съд. Съдът е
изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила
присъда и това по чл. 339, ал. 2 от НПК да изложи основанията, поради които
приема както доводите,
изложени във въззивната жалба и довели до изменение на присъдата в полза на касаторката, така и
съображения, с които не споделя останалите възражения на защитата. Във въззивното решение се съдържа
обстоятелствен анализ на доказателствените източници във връзка с възраженията
по тяхното кредитиране.
Доводите на осъдената за неправилност на присъдата
са насочени към несъгласие с изводите на инстанциите за виновност. Те са
свързани с оценката за достоверност на доказателствените източници и изведените
въз основа на тях фактически положения и покриват
оплакване за необоснованост, която не е касационно основание по смисъла чл. 348, ал. 1 НПК.
Ето защо настоящият състав не установи
допуснато съществено процесуално нарушение, а доколкото не разполага с
правомощия да подмени вътрешното убеждение на съда по същество и да приема нови
фактически положения, в рамките на установените по делото, правната квалификация на
деянието на подсъдимата Г.К. е законосъобразна.
Обобщено, не са налице
предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното решение.
Поради това искането на осъдения Г.К. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв. З.Т. – защитник на осъдената Г.И.К. за възобновяване на нохд №
5954/16г. на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.