№ 21955
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110154971 по описа за 2022 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу П. В. И. и Ц.
В. И. обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване по отношение на ищеца, че ответниците дължат сумите,
за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 21.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 30574/2020 г. по описа на
СРС, 76 състав, както следва:
1/ П. В. И. – 870.74 лева, цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдени имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№
269592 за периода от 01.05.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането; 115.88 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2017 г. до 02.07.2020 г.;
15.84 лева – главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
м.03.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.07.2020 г. до
изплащане на вземането; 3.39 лв. - мораторна лихва в размер за периода от
01.05.2017 г. до 2.7.2020 г. и 45,12 лв. разноски по делото, а именно: 20,12 лв.
държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
2/ Ц. В. И. - 870.74 лева, цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабдени имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№
269592 за периода от 01.05.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
14.07.2020 г. до изплащане на вземането; 115.88 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2017 г. до 02.07.2020 г.;
15.84 лева – главница за цена на услуга дялово разпределение за периода
м.03.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 14.07.2020 г. до
изплащане на вземането; 3.39 лв. - мораторна лихва в размер за периода от
1
01.05.2017 г. до 2.7.2020 г. и 45,12 лв. разноски по делото, а именно: 20,12 лв.
държавна такса и 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребител
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от тях право на
собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация –
да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по
делото фактури.
Молят съдът да установи съществуването на вземанията, така както са
обективирани в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответниците П. В. И. и Ц. В. И.,
действащи чрез назначения от съда особен представител адв. М., са
депозирали отговор на исковата молба, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Поддържа, се че ответникът Ц. И. не е
собственик на процесния топлоснабден имот, поради което не е легитимирана
да отговаря за задълженията за потребена енергия в същия. Позовават се на
изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Молят за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД
/правоприемник на ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД/ не взема становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 30574/2020 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение /след отстраняването
на допуснати ОФГ с разпореждане от 03.12.204 г./. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна
2
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява от приетите по делото писмени доказателства, че с
нотариален акт за дарение на недвижим имот /л. 23/ от 1993 г. П. И. дарява на
дъщеря си Ц. И. ½ от собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, т.е.
всяка от тях става собственик на по ¼ ид.част от имота.
Горният извод се потвърждава и от мотивите на представеното по
делото /л. 17-21/ Решение от 17.03.1995 г. по гр.д. № 1849/1993 г. на СРС, 59 с-
в, влязло в сила на 18.04.1995 г., постановено в производство по съдебна
делба, с което процесният недвижим имот е поставен в общ дял на П. И. и Ц.
И. – т.е. всяка от тях получил собствеността върху ½ ид.част от имота.
С последващо дарение, обективирано в нотариален акт от 20.03.1996
г., Ц. И. дарява на майка си П. И. собствената си ½ ид.част от имота, т.е.
целият апартамент става изключителна собственост на П. И..
По делото е представена и искова молба, подадена пред СРС през 2000
г. от Ц. И. срещу П. И., с която е предявен иск по реда на чл. 227, б. В от ЗЗД за
отмяна на извършеното дарение. Не са ангажирани обаче никакви
доказателства от които да е видно дали по предявения иск има постановено
влязло в сила решение и, ако да, в какъв смисъл е то.
С оглед на това, съдът намира, че от представените по делото
доказателства, се установява, че целият процесен апартамент е собственост
единствено на П. И..
По отношение на другия ответник по иска – Ц. И., по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че
страната е била собственик на част от имота в процесния исков период,
поради което исковете срещу този ответник следва да се отхвърлят изцяло
като неоснователни.
В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът П. И.
се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на
потребената в него топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
3
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твъри и не се установява ответникът да се е
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Безспорно е
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Не се оспорва от ответника, че начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на
отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване
нормативната уредба. Установява се по делото, че дяловото разпределение
през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът И. е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД
като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
4
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е депозирано на 14.07.2020 г., следва да се приеме, че вземанията на
ищеца, чийто падеж е настъпил преди 14.07.2017 г. – т.е. всички вземания за
периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. вкл. са погасени по давност.
С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главното вземане само за останалата част от исковия период – от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът намира, че вземанията
на ищеца за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. в общ размер на 404.68
лева, са погасени по давност.
Предявеният иск се явява основателен за сумата, дължима за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. – общо 1542.84 лева, като се съобрази, че
ищецът сочи, че ответникът П. И. дължи половината от задълженията за
имота, т.е. искът за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 771.42
лева, а за горницата до пълно заявения размер от 870.74 лева следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение, че
услугата е извършвана в процесния период.
По делото се установява, че за периода от м.03.2017 г. – м.04.2019г
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е в общ размер на 31.69 лв. За месеците м.03 и м.04.2017 г.
вземанията, в общ размер на 3.15 лева, се явяват погасени по давност, т.е.
непогасеният размер на задълженията за дялово разпределение са в размер
28.54 лева, дължими за периода м. 05.2017 г.- 04.2019 г.
От тях от ответника И. се претендира половината, поради което искът
се явява основателен за сумата от 14.27 лева, дължима за периода м. 05.2017
г.-04.2019 г., а за горницата до пълно заявения размер от 15.84 лева следва да
се отхвърли като погасен по давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
5
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху непогасената по давност главница възлиза общо на сумата от
176.95 лева, дължима съобразно общите фактури за периода 15.09.2018 г. –
02.07.2020 г. С оглед на това, предявеният иск за претендирата от И. част се
явява основателен за ½ от тази сума, а именно 88.48 лева, а за горницата до
пълно заявения размер на 115.88 лева – следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
6
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете, като съдът дължи произнасяне и по
дължимостта на разноските в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски
за заплатена държавна такса в размер на 40.23 лева, 600 лева - депозит за
ССчЕ и СТЕ, 800 лева – възнаграждение за особен представител и е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева – общо 1540.23
лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена общо сумата от 669.23 лева – разноски за исковото
производство.
По отношение на сторените разноски в заповедното производство,
сторени по отношение на единия ответник, ищецът е доказал заплащането на
държавна такса в размер на 20.12 лева, като е претендирал разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определил на сумата от 25 лева. Съразмерно на уважената част от исковете
спрямо П. И., в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 19.60 лева
– разноски в заповедното производство.
Ответниците не са претендирали разноски, поради което такива не им
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че
ответникът П. В. И., ЕГН **********, дължи на “Топлофикация София”
ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 30574/2020
г. по описа на СРС, 76 състав, а именно: 771.42 лева, цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабдени имот, находящ се на адрес:
гр. София, ***, аб.№ 269592 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането; 88.48 лв. -
мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.9.2018 г. до 02.07.2020 г.; 14.27 лева – главница за цена на услуга дялово
разпределение за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация София” ЕАД по реда
на чл. 422 ГПК искове срещу П. В. И., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на “Топлофикация София” ЕАД, на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите за
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 771.42 лева до пълно
заявения размер от 870.74 лева и за периода 05.2016 г. – 04.2017г. вкл., и за
7
цена на услугата дялово разпределение за горницата над уважения размер от
14.27 лева до пълно заявения размер от 15.84 лева и за периода от м.03-
м.04.2017 г. – като погасени като давност, както и иска за заплащане на
мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение за
горницата над уважения размер от 88.48 лева до пълно претендирания
размер от 115.88 лева и за периода от 15.09.2017.-14.09.2018 г. и иска за сумата
от 3.39 лв. - мораторна лихва в размер за периода от 01.05.2017 г. до 2.7.2020 г.
– като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от “Топлофикация
София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове срещу Ц. В. И., ЕГН
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на
“Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. №
30574/2020 г. по описа на СРС, 76 състав, а именно: 870.74 лева, цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдени имот, находящ
се на адрес: гр. София, ***, аб.№ 269592 за периода от 01.05.2016 г. до
30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на
вземането; 115.88 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.9.2017 г. до 02.07.2020 г.; 15.84 лева – главница за
цена на услуга дялово разпределение за периода м.03.2017 г. – м.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането; 3.39 лв.
- мораторна лихва в размер за периода от 01.05.2017 г. до 02.07.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. И., ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
669.23 лева – сторени от ищеца разноски за исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 19.60 лева –
разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
заявлението.
Решението е постановено при участието на „Нелбо” АД
/правоприемник на ТАЕС „Нелбо Инженеринг“ ООД/ като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8