№ 227
гр. В., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200565 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от
„Юробанк България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„В.“, ул. „О.п.“, № 260, ЕИК **********, представлявано от Д. Б. Ш. –
изпълнителен директор и от М. И. В. – прокурист, чрез юрисконсулт И. Б.,
против Наказателно постановление № К-005186 от 28.03.2024г. на Директора
на Регионална дирекция за областите В., М. и В. със седалище М. към Главна
Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 82, ал. 2 от ЗКНИП –„имуществена санкция“
в размер на 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ за извършено
административно нарушение по чл. чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, не
изпраща процесуален представител и не заема становище в с.з. постъпила е
молба от процесуалния му представител, с която се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з., като е
представила писмено становище чрез ю.к. Джурджинска да се потвърди
1
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано,
а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
В АУАН и НП, както и от показанията на свидетеля С. И. е видно,
че при извършена проверка на 28.11.2023 г. с Констативен протокол № К-
2743323 и на 12.02.2024 г. с Констативен протокол № К-2716821 в офис
Пощенска банка клон В. в гр. В., ул. „Ц.А. II" № 19-21, е установено следното
нарушение и обстоятелства на извършване: На 11.07.2023 г. кредиторът
„Юробанк България" АД в стопанисван от него офис Пощенска банка клон В.
в гр. В., ул. „Ц.А. II" № 19-21, при сключване на договор за банков кредит №
НL161437/11.07.2023 г. с потребител, е изискал заплащането на такса за
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в размер на 160 лв.,
като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната,
в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните
по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С. Й. И.
- актосъставител, приетите писмени доказателства по делото и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги
кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Повдигнатото административнонаказателно обвинение е за това, че е
включена еднократна такса за определяне степента на кредитен риск /оценка
на кредитоспособността / от 160.00 лв. в погасителния план към отпуснат
ипотечен кредит за определяне степента на кредитен риск /оценка на
2
кредитоспособността /, представлява такса и комисионна за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а новелата на чл. 27, ал.2 от
ЗКНИП гласи ,че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Легалното определение на понятието „Оценка на кредитоспособността“ се
съдържа в §1 т.18 от ДР на ЗКНИП и това е оценка на възможността за
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за кредит.
Цитираният нормативен акт е издаден с цел транспониране на Директива
2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители
и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) №
1093/2010 / §2 от цитирания закон/. Съгласно т. 55 от преамбюла на
Директивата важно е способността и склонността на потребителя да плаща
погасителните си вноски да се оценят и проверят преди сключването на
договор за кредит. При тази оценка на кредитоспособността следва да се
отчитат всички необходими и значими фактори, които биха могли да влияят
на способността на потребителя да погаси кредита през неговия срок. По-
специално способността на потребителя да обслужва и да погаси изцяло
кредита си следва да включва разглеждане на бъдещите плащания или
увеличения на плащанията поради отложени лихвени плащания или
разсрочени плащания по главницата или лихвата и следва да се разглежда в
светлината на останалите редовни разходи, дългове и други финансови
ангажименти, както и на дохода, спестяванията и активите. Разпоредбата на
т. 57 от същия преамбюл гласи, че решението на кредитора дали да
предостави кредит следва да е съобразено със заключението на оценката на
кредитоспособността. Възможността на кредитора да прехвърля част от
кредитния риск на трета страна не следва да го подтиква да пренебрегва
заключенията, произтичащи от оценката на кредитоспособността, като
предоставя договор за кредит на потребител, който вероятно няма да бъде в
състояние да погаси кредита. Поради изложените съображения в чл. 18 от
Директивата ерегламентирано, че Държавите членки гарантират, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът прави обстойна оценка на
кредитоспособността на потребителя. При оценката се отчитат надлежно
факторите, свързани с проверка на вероятността потребителят да изпълни
своите задължения по договора за кредит. Именно тази регламентация на
3
Общностното право е основание българският законодател да въведе
задължение за кредитора да предостави кредит, само когато оценката на
кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява
задълженията си, произтичащи от договора за кредит / чл. 14 ЗКНИП / .
Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация за
доходите и разходите на потребителя и други обстоятелства от финансов и
икономически характер, която е необходима и достатъчна за извършване на
оценката / чл. 16 от посочения закон/. При тази правна регулация кредиторът
е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя преди отпускане на
ипотечен кредит. Подобно изследване в обхвата по чл. 16 от закона
предполага разходи. Тези разходи са еднократни и се включват в т. 4 на
приложение № 2 на стандартния европейски формуляр по чл. 6, ал. 3 от
ЗКНИП, които е неразделна част от предоставената от кредитора на
потребителя персонализирана информация за предлагания кредит. В тази
връзка още на подготвителния етап преди сключване на договора
потребителят е запознат със този разход и има възможност за вземане на
решение при пълнота на информацията относно възможните разходи, такси и
комисионни по повод отпускане на кредита, като всички разноски и
допълнителни услуги по във връзка с сключването на договора са за сметка
на кредитополучателя. Според т. 57 от преамбюла на Директива 2014/17/ЕС
решението на кредитора дали да предостави кредит следва да е съобразено
със заключението на оценката на кредитоспособността, като оценката на
кредитоспособността предхожда отпускането на кредита, това е дейност по
предварително проучване на степента на кредитен риск и именно поради тази
причина не може да се приеме, че е такса или комисионна , а еднократен
разход. В чл. 4, от 4 от Директивата се съдържа дефиниция за „допълнителна
услуга“ - услуга, предлагана на потребителя във връзка с договора за кредит.
Изследването на кредитния риск не представлява услуга, а нормативно
въведено правно задължение за кредитора. Освен това този разход не касае
усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването на кредита е
възможно само след сключване на договора, а управлението на кредита
предполага вече отпускат ипотечен кредит, т.е. тези дейности са последващи
възникването на облигационното правоотношение между кредитор и
потребител, докато оценката на кредитоспособността предхожда сключването
на договора, давайки нужната информация на кредитора по вземане на
4
решение дали да отпусне кредита.
В този контекст разходът по оценка на кредитоспособността на
потребителя не представлява такса или комисионна за действия по усвояване
или отпускане на ипотечен кредит на граждани и няма неспазване на
предписанието на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП от страна на жалбоподателя.
Оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения настоящият съдебен състав счита за неоснователно, установените
относими факти по случая се основават и на събраните доказателства в
административнонаказателното производство. Не всяко процесуално
нарушение е съществено, а само това което се е отразило върху правилността
на възприетите фактически обстоятелства по случая и правната им
квалификация. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в срока по
чл. 34 от ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и 57
от ЗАНН. В АУАН и НП има информация за дата и място на нарушението.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и
необосновано и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е Регионална дирекция за областите В., М. и В. със
седалище М. към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите /КЗП/.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският районен
съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-005186 от 28.03.2024г. на
Директора на Регионална дирекция за областите В., М. и В. със седалище М.
към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, с което на жалбоподателя „Юробанк България“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „О.п.“, № 260, ЕИК
**********, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и от М. И.
В. – прокурист, е наложено административно наказание на основание чл. 83
от ЗАНН и чл. 82, ал. 2 от ЗКНИП –„имуществена санкция“ в размер на 20
000 лева /двадесет хиляди лева/ за извършено административно нарушение
по чл. чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за областите В., М. и В. със седалище М.
към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/, да заплати на„Юробанк България“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.“, ул. „О.п.“, № 260, ЕИК **********,
представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор и от М. И. В. –
прокурист, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6