Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.04.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9164 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С протоколно решение от 26.04.2018 год., постановено
по гр.дело № 750/2018 г. на СРС, ГО, 62 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 26.04.2018 г./, е прието за
установено, че Д.Г.М., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***9, дължи на И.Н.Д.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес: чрез адв.А.,***, кантора 22, сумата- 10000
лв., ведно със законна лихва считано от 21.10.2016 г. до датата на изплащане,
като е отхвърлен иска за 2000 лв.- мораторна лихва за периода 26.10.2011
г.-21.10.2016 г. С решението на съда е осъден Д.Г.М., ЕГН **********,*** и
съдебен адрес:***9, да заплати на И.Н.Д., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:
чрез адв.А.,***, кантора 22, разноски- 666,66 лв. по заповедното производство и
580 лв. по исковото производство. С решението на съда е осъден Д.Г.М., ЕГН **********,***
и съдебен адрес:***9, да заплати на СРС, държавна такса по двете производства-
400 лв.
Срещу
решението на СРС, 62 с-в е постъпила
въззивна жалба от Д.Г.М., подадена чрез пълномощника адв.А.Т.,
с искане същото да бъде отменено, в частта с която е прието за установено,
че Д.Г.М. дължи на И.Н.Д., сумата от 10000
лв. и вместо това да бъде постановено
друго, с което бъде отхвърлен предявения иск. В
жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец И.Н.Д., не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира решението на СРС, 62 с-в за НИЩОЖНО.
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 59264/ 2016 год. на СРС, ГО, 62 състав.
В настоящия
случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, 62 с-в, в съдебно заседание на
26.04.2018 г. решение, липсва разбираемо изразена воля на съда по гореочертания
предмет на делото. Видно от същото, както в мотивите, така и в диспозитива на
решението не се съдържа нито правна квалификация на предявените искове, нито индивидуализация
на спорното материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането,
нито период за който се претендира същото. Това от своя страна не позволява да
се очертаят обективните предели по които се формира СПН и които следва да обхваща
спорното материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет
на делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на
съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите, и в
диспозитива на решението липсват конкретни данни и белези индивидуализиращи
спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, поради което и
решението не може да изпълни предназначението си да постави край на правния
спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и задължителното
тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668/15.11.2010 г. по гр.дело №1790/2009 г.
на І г.о./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема,
т.е не може да бъде разкрита и по пътя
на тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. -
ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е
решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването
се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той
представлява съдебното решение съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното
решение - така ал. 2 на чл.236 ГПК, а също и т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на
ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на
мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на обжалваното решение,
даващ констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено
нещо, също не е изразена разбираема воля на съда по спорния
предмет на делото. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на тълкуването,
тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решението става ясно по какви
искове е приел, че е сезиран първоинстанционния съд, както и на какво правно
основание са предявени. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното
решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена. Съдът
приема, че решението следва да бъде прогласено за нищожно изцяло, включително и
в необжалваната от въззивника- ответник част, а делото върнато на СРС за
произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО протоколно решение от 26.04.2018 г. по гр.дело № 750/2018
г. на Софийски районен съд, ГО, 62 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Софийски районен съд.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.