№ 6175
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110154205 по описа за 2022 година
А. С. А. и Н. А. А. – солидарно отговорни длъжници, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 372.87 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.10.2018 г. до м.01.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...,
сумата от 50.91 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 03.03.2019 г. до 22.11.2021 г., сумата от 22.27 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.01.2019 г. до м.01.2020 г. и 4.70 лв. – лихва за забава за периода
от 03.03.2019 г. до 22.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 30.11.2021 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът навежда доводи, че ответниците притежават качеството
„потребители на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в
– гр.София, ..., с абонатен №420621, като между страните по делото не бил
подписан договор за продажба на ТЕ, поради което ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
1
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците А. С. А. и Н. А. А., чрез
представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, са депозирали отговор на исковата
молба, в който се оспорва изложените обстоятелства и предявения иск.
Позовават се на давност.
„Т...” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становише по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците А. С. А. и Н. А. А. –
солидарно отговорни длъжници, в полза на ищеца на 14.12.2021 г. по ч.гр.д.
№68542/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в е издадена заповед за
изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ и цена за предоставена
услуга дялово разпределение (с лихви и разноски) в периода от м.10.2018 г.
до м.01.2020 г.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и
главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Ответниците не оспорват, а и от представения с исковата молба
Нотариален акт се установява, че ответниците са носители на правото на
собственост върху топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ....
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства – декларация
на управителя на ЕС и списък на потребителите на ТЕ в сградата се
установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
2
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Т...” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото
събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което
същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната
собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е
извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия - чл. 61, ал. 2 от същата Наредба. Това означава, че при всички
случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да
стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между
етажната собственост и топлинен счетоводител или не.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (в сила до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за
3
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Страните не спорят, че помежду им липсва сключен договор за доставка
(продажба) на топлинна енергия. Следователно за ищцовото дружество не
съществува правно основание, въз основа на което да претендира договорна
отговорност за неплащане цената на доставката. Доколкото ответникът е
собственик на процесния имот през исковия период, формалната житейска
логика налага извод, че ответникът или лица, на които същият е предоставил
ползването на имота, е потребявал доставяното количество топлинна енергия
през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Начислените суми за доставеното количество топлинна енергия в имота през
процесния период се установяват от изготвеното заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Действително общите
условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за
неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална
доставка на услугата, което се установява по безспорен начин с оглед
заявеното становище и приетата ССчЕ. Фактът, че ответникът, закупувайки
имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор
с ищеца, го освобождава от договорна връзка с ищеца, но не и от
задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при
предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в района,
където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия
извън ищеца, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би
следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на
договорно правоотношение с ищеца. В случая липсата на договор е липса на
основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил,
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Поради
изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
основателен в пълните предявени размер и период.
4
Дължими са и начислените годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение за периода, които съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ
и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
възмездна услуга, която се заплащат от потребителите на топлинна енергия.
Доколкото ответникът дължи сумите, с които неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, същият дължи и тази сума предвид реалното извършване на
услугата. Още повече – няма данни да е възразил срещу дяловото
разпределение в предвидените срокове.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 420621, е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени.
Ответниците не доказаха надлежно прекъсване на топлоснобдяването,
нито плащане на задълженията си (пълно или частично), като направеното
възражение за давност е неоснователно, тъй като за процесния период не са
налице задължения погасени с тригодишна давност според задължителната
практика на ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО).
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 1 575.00 лв. (държавна такса, депозити за вещите лица и назначения на
ответниците процесуален представител, и юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения). Дължимите по заповедното производство разноски са в
размер на 75.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. С. А.,
ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:
гр.София, ул. .., адв. Н. А., дължат солидарно на „Т..., ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, ..., сумата от 372.87 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до
м.01.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..., с абонатен №
420621, сумата от 50.91 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 03.03.2019 г. до 22.11.2021 г.,
сумата от 22.27 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.01.2019 г. до м.01.2020 г. и 4.70 лв. – лихва за
забава за периода от 03.03.2019 г. до 22.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 30.11.2021 г. до плащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2021 г. по ч. гр.д. №
68542/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: гр.София, ул. .., адв. Н. А., да заплатят на „Т...,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.София, .., сумата от 1 575.00
лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за
заповедното производство в размер на 75.00 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...” ЕООД , като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6