РЕШЕНИЕ
№ 260055
гр.Поморие, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието
на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д. № 972 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, представлявана от управителя на ЕС, против Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие.
Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС) в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.
Твърди, че ответницата е собственик на
¾ ид.части от СОС в процесната ЕС – апартамент № 362 в бл.Б на комплекса
и като такава е била длъжна да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на етажните
разходи, което тя не е сторила частично за
Предявява иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ЕС както следва: сумата 311.60 евро, с левова равностойност 609.44 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.; сумата 94.44 евро, с левова равностойност 184.71 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.; сумата 686.75 евро, с левова равностойност 1 343.15 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.; сумата 138.50 евро, с левова равностойност 270.89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.; сумата 686.75 евро, с левова равностойност 1 343.15 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2018 г.; сумата 68.87 евро, с левова равностойност 134.70 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2018 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
Претендира и направените разноски по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответницата, която в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник, е представила писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.С., който поддържа исковите претенции.
В съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощника си – адв. П.П., който поддържа изложено в отговора становище за недопустимост и неоснователност на претенциите на ищеца.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
Представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.1 от дневния ред е избран управителен съвет на ЕС в състав М. П. Ч., З. Г. К. и С. В., а с решение по т.2 от дневния ред е избран „Фести хотели“ АД за управляваща компания, утвърдена е годишната такса за управление и поддръжка в размер на 9 евро/кв. м. без ДДС, от която 2 евро/кв. м. да се заделят в създадения с решението фонд „Ремонт и обновление“.
Представен е препис от протокол от 12.11.2014 г., подписан от М.Ч., З.К.и Д. Р., удостоверяващ, че на информационното табло на комплекса са изложени протокола от ОС от 12.11.2014 г. и правилникът за вътрешния ред в комплекса.
Не се спори, а и се установява от представения препис от нотариален акт № 13/27.06.2012 г., нот. дело № 401/2012 г. по описа на нотариус Г. Н., с район на действие – района на РС – Поморие, че ответницата е собственик на ¾ ид.ч. от апартамент № 362, бл.Б, в процесния комплекс, който апартамент е с площ 68.63 кв.м., ведно с 33.11 кв. м. в идеални части от общите части на сградата.
Представен е и препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в бл.Б на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 17.09.2015 г., от който се установява, че ОС е взело решения по дванадесет точки от дневния ред в това число е учредена ЕС и е избран управител на ЕС.
Представени са преписи от приходни касови ордери с № ********** и № **********, с посочен получател ЕС на бл.Б и основание получаване от ответницата на суми в размер 242 евро и 730 евро, при основание такса поддръжка за ап.362 за 2016 г. и 2016/2017 г.
Представени са договори за абонаментно обслужване на съоръжения от 04.01.2016 г., 01.01.2017 г., ведно с приложения към тях, сключени между „Феста Хотели“ АД и „Климаиванов78“ ЕООД, за месечен абонамент, профилактика и зазимяване на съоръжения – водоохладител, газови котли, вентилаторни конвектори, климатици.
Представен е договор от 15.04.2016
г., сключен между „Феста Хотели“ АД и „Ви Ем Груп“ ООД, за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация.
По делото е представен и договор от
03.02.2014 г., сключен между „Феста Хотели“ АД и „Лифтком сервиз“ ЕООД, за
абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби и товарни платформи, както
и допълнително споразумение към договора.
Представени са протоколи за извършени
дейности от „Феста Хотели“ АД в полза на етажната собственост, подписани от
дружеството-изпълнител и управителя на етажната собственост за месеците януари-декември
2016 г. и за месеците януари-декември 2017 г., в които е посочено, че са извършени дейности
по поддръжка на общите части, подробно посочеви в протоколите, в това число
ежедневна охрана на комплекса и прилежащи външни райони; почистване на общите
площи в комплекса и външни райони; поддържа и почистване на общите части
(кордори) в корпуси А, Б, В и Г и др.
Представени са трудови договори от 2016 г. и 2017 г., сключени между „Феста хотели“ АД и работници на длъжности – работник поддръжка на сгради; градинар; спасител; хигиенист; общ работник; камериер; старши камериер; бригадир камериер.
По делото в качеството на свидетел е изслушан К.У.У., постоянно пребиваващ в страната руски гражданин, който в показанията си сочи, че познава ответницата от 2014 г. Твърди, че през 2015 г. ответницата е била контрольор на етажната собственост на бл. Б в процесния комплекс. Утвърждава, че през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. ответницата е ползвала апартамента, заедно със семейството си за максимум две седмици, а през останалото време апартаментът е бил празен, като ответницата не е отдавала апартамента под наем, макар да е получила такова предложение. Сочи, че през м. септември на 2015 г. била учредена на бл. Б в комплекса и поддръжката на общите части в него започнало да се извършва от новоучредената ЕС. Твърди, че в периода 2015 г. – 2016г. банките не откривали банкови сметки на името на етажна собственост, поради което първоначално сметката, в която се внасяли събраните пари от етажните собственици, била на името на Сергей Ворочалков, избран за управител на ЕС на събранието, проведено на 17.09.2015 г. Събраните от собствениците парични средства се внасяли по банкова сметка, ***. били пре***едени в „Пощенска банка“ по сметката на името на Ворочалков, а средствата от 2017 г. били преведени в банкова сметка в „Банка ДСК“ на името на етажната собственост.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г. по т.2 от дневния ред, поради което за да установи дължимостта на същото следва да докаже, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери, което решение подлежи на изпълнение съобразно чл.38 ЗУЕС.
Не се спори, а и се установява се от доказателствата по делото, че ответницата е съсобственик на СОС в процесната ЕС, същият с обща площ 101.74 кв.м. (68.63 кв.м. + 33.11 кв. м. и.ч. от общите части).
От представения протокол от 12.11.2014 г. се установява, че на същата дата е проведено ОС на ЕС, в която се намира СОС на ответника, по т.2 от дневния ред на което е прието решение, с което е определен размер от 9 евро/кв. м. на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в ЕС, както и е взето решение от тази годишна такса за управление да се заделят по 2 евро на кв.м. годишно в създаден с решението фонд „Ремонт и обновяване“.
Протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г.
От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протокола да е оспорено от ответницата или от друг собственик по реда и в сроковете по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради което възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство е преклудирана.
Не се установява решенията на ОС, проведено на 12.11.2014 г. да са оспорени по реда и в сроковете по чл.40 ЗУЕС от ответника или от друг собственик и същите да са отменени от съда, а в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на приетите решения, в това число изложените от ответника такива за незаконосъобразност на основание включване в ЕС на сграда – хотел, която няма общи части, както и на основание вземане на решение по въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния ред на събранието.
Таксата за управление и поддържане на общите части на сградата, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, се дължат на ЕС, което обстоятелство според съда не се променя от това дали същите са платими по сметка на самата ЕС или по друга сметка, включително и на управляваща компания (юридическо лице), поради което ищцовата ЕС разполага с активна правна легитимация да предяви настоящата претенция.
По т.2 от дневния ред на събранието е взето решение за
определяне на размера на паричната вноска (такса) за разходите за управление и
поддръжка в комплекса за
Служебно известно е на съда, а и страните не спорят, че решенията
на последващо ОС на процесната ЕС, проведено през 2017 г., в това число относно таксата за
управление и поддържане на общите части и вноската във фонд „Ремонт и
обновяване“, са отменени, поради което стои въпросът дали определената с
решението от
Настоящият съдебен състав счита, че ЗУЕС не поставя изискване ОС да взема решение за размера на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части и разходи за ремонт и обновяване през всяка година, следваща годината на вече взето такова решение, поради което при липса на друго последващо решение, което да определя различен размер на таксите/вноските, последните са дължими за всяка следваща година въз основа на предходно взетото решение.
По този спорен въпрос ответницата, чрез пълномощника, се позовава на Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС, в което е разгледан въпроса относно периода на действие на решението на ОС на ЕС за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на ОС на ЕС за следващата година е отменено по съдебен ред.
В посочената съдебна практика, същата незадължителна за съда, по аргумент от чл.290, ал.3 ГПК, изрично е отбелязано, че хипотезите, при които решението на ОС на ЕС преустановява действието си са две. Първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по приемането му или поради неспазване на императивни правни норми, а втората е приемане от ОС на ЕС на ново решение, по силата на което предходното преустановява действието си, като това се отнася и до решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС, за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Процесните решения на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., включително това по т.2 от дневния ред, не са отменени по съдебен ред, т.е. не е налице сочената от касационната инстанция първа хипотеза за преустановяване на действията на решенията, както и не е прието от ОС на ЕС ново решение, по силата на което предходното такова да преустанови действието си, респективно не е налице и втората хипотеза за преустановяване действията на решенията.
След като процесното решение по т.2 от дневния ред на ОС не е преустановило действието си поради ненастъпване на която и да е от посочените от ВКС хипотези, то според настоящия съдебен състав същото подлежи на изпълнение и в процесния период.
По въпроса следва ли да се приеме за доказан искът за изпълнение на решението на общото събрание на ЕС за заплащане на такси за разходи за поддръжка и управление на общите части при липса на доказателства за действително извършване на такива разходи, становището на съда е, че същият не следва да се обсъжда, като неотносим към предмета на делото, в който смисъл и определение № 458/22.05.2019 г. по горецитираното гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС и посочената в него съдебна практика, съгласно която този въпрос е предмет на иска по чл.40 ЗУЕС при оспорване на решението на общото събрание, без да има отношение към предмета на иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.38, ал.1 ЗУЕС.
Дори и да се съобрази разрешението,
дадено с Определение № 124/17.02.2020 г. по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., ГК на ВКС, съгласно което, когато
периодът на поддръжка е отминал, какъвто е настоящият случай, следваа да се
изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена, тъй като
ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати
таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили
възложената им работа, от доказателствата по делото –
договори за абонаментно обслужване на съоръжения, за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, протоколи за извършени дейности от „Феста Хотели“ АД в полза на ЕС
и трудови договори, се установява извършването на множество дейности по
поддръжка и управление на сградата от страна на управляващата компания, ето защо възражението на ответницата за недоказаност
на иска поради липса на доказателства за
действително извършване на разходи за поддръжка и управление на общите части е неоснователно и по същество.
По възражението, че ответницата, че е
заплащала разходи за поддръжка на друга етажна собственост – тази на бл.Б в
комплекса, учредена с решение на ОС на ЕС, проведено на 17.09.2015 г., съдът
намира следното.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗЕС, когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход.
По въпроса могат ли да се обособят самостоятелни ЕС в отделните блокове на процесния комплекс са постановени множество съдебни актове, включително и на настоящия състав, в това число приложените по делото решения по гр.дело № 450/2016 г., гр.дело № 376/2017 г. и гр.567/2017 г., при съобразяване на които, както и с оглед на доказателствата по делото, се установява, че отделните блокове на сградата са функционално свързани, което налага общо управление на ЕС, ето защо плащането от ответницата на такси на мнима етажна собственост, каквато е сочената такава на бл.Б, не освобождават етажния собственик от задълженията му по чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗУЕС към действителната ЕС.
Независимо от изложеното, съдът намира за основателно възражението на ответницата за недължимост на претендираните суми за управление и поддържка на общите части на ЕС, на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС, съгласно която не се заплащат разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, поради следното.
От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответницата, която е чужда гражданка, да е обитавала собствения си СОС повече от тридесет дни в рамките на годините от процесния период, нещо повече св.Утешев утвърждава пребиваването на ответника в имота по-малко от 30 дни, както и заявява, че не му е известно ответницата да е отдавала под наем или преотстъпвала безвъзмездно ползването на обекта.
Тук следва да се отбележи, че видно от представената по дело справка за ответницата по регистър БУЛСТАТ, същата не притежава друг недвижим имот в страна, а и е собственик на идеална част от процесния имот, поради което случаят не касае ваканционен имот, закупен с инвестиционна цел, при който е мислимо ответницата да не го ползва лично, а да го отдава под наем, реализирайки доходи.
При съобразяване на горепосоченото и след като по делото не са представени категорични доказателства в подкрепа на пребиваването на ответницата в имота повече от 30 дни в рамките на годините от процесния период, което обстоятелство следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за разходи на ЕС, представляващи такса за поддръжка и управление на общите части на ЕС за целия процесен период 2016 г. - 2018 г.
При този извод на съда следва да се отчете, че с решението по т.2 от дневния ред на процесното ОС е прието и създаването на фонд „Ремонт и обновяване“, за който от таксата за управление и поддръжка да се заделят средства в размер 2 евро на кв.м. годишно.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС,
освобождава попадащия в хипотезата й собственик/ползвател/обитател от заплащане
на разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС, но не го
освобождава от заплащането на разходите за ремонт и обновяване, поради което и
след като решението на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г. по т.2 от дневия
ред, обективирано в протокол от същата дата, е влязло в сила и е станало
задължително за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответницата, съдът
приема, че ответницата е дължала на ищеца сума в размер 152.61 евро (298.48
лв.), представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС за
Ищецът признава, че през 2016 г. ответницата е заплатила етажни разходи в размер 733.72 лв., който е по-голям от дължимите, поради което претенцията в тази и част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на претенцията за етажни разходи за 2016 г., неоснователна е и акцесорната претенция за лихва върху тези разходи, начислена за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.
По силата на решението на ОС по т.2 от дневния ред ответницата дължи такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и за 2017 г. в размер 152.61 евро (298.48 лв.), но при съобразяване на остатъка от 435.24 лв. от извършеното предходно плащане от 733.72 лв., претенцията за етажни разходи за 2017 г. също се явява неоснователна и следва като такава да бъда отхвърлена, съответно следва да бъде отхвърлена и претенцията за лихви върху тези разходи.
За 2018 г. ответницата също е дължала такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 152.61 евро (298.48 лв.).
Съобразявайки остатъка от 136.76 лв. от извършеното плащане от 733.72 лв., установена по основание и до размера от 161.72 лв. (82.68 евро), се явява претенцията за етажни разходи за 2018 г., до който размер същата следва да бъде уважена, а в останалата и част, до предявения размер от 686.75 евро, тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираното вземане за лихва върху етажните разходи за 2018 г., съдът намира следното.
Дължимите въз основа на решението на ОС по т.2 от дневния
ред суми подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен
от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му,
що се касае за вноската за
За годините, следващи 2015 г., също не е налице срок за заплащане на вноската, поради което собственикът разполага с възможност да заплати тази вноска през цялата съответна година, за която тя е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.
Предвид изложеното ответницата е изпаднала в забава за вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2018 г. на 01.01.2019 г., ето защо и с оглед основателността на иска за главницата до размера от 82.68 евро (161.72 лв.), основателен се явява и искът за лихва до размера от 8.36 евро (16.35 лв.), за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.
В останалата й част, над уважения размер от 8.36 евро (16.35 лв.) до предявения размер от 68.87 евро (134.70 лв.), претенцията за лихви е неоснователна и като такава, в тази и част следва да бъде отхвърлена.
При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 31.41 лв., в това число заплатената държавна такса за образуване и водене на делото и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сума в размер 576 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ *********,
с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, бл.Б, ет.5, ап.362, чрезз
пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Феста
апартмънтс Поморие”, с код по
БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр.
Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. П. Ч., сумата 82.68
евро (осемдесет и две евро и шестдесет и осем евроцента), с левова
равностойност 161.72 лв. (сто шестдесет и един лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща разходи за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие” за 2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищеца за разликата над уважения размер от 82.68 евро, до предявения размер
от 686.75 евро.
ОСЪЖДА Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., сумата 8.36 евро (осем евро и тридесет и шест евроцента), с левова равностойност 16.35 лв. (шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимите разходи за ремонт и обновяване на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2018 г., в размер на законната лихва върху тях за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 8.36 евро, до предявения размери от 68.87 евро.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., за осъждане на Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 311.60 евро, с левова равностойност 609.44 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка и разходи за ремонт и обновяване на общите части на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., за осъждане на Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 94.44 евро, с левова равностойност 184.71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимите разходи за управление и поддръжка, ремонт и обновяване на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., в размер на законната лихва върху тях за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., за осъждане на Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 686.75 евро, с левова равностойност 1 343.15 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка и разходи за ремонт и обновяване на общите части на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., за осъждане на Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 138.50 евро, с левова равностойност 270.89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимите разходи за управление и поддръжка, ремонт и обновяване на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., в размер на законната лихва върху тях за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г..
ОСЪЖДА Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., сума в размер 31.41 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, гр. Поморие, представлявана от управителя М. П. Ч., да заплати на Г.А.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.П.П., сума в размер 576 лв. (петстотин седемдесет и шест лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :