№ 88
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20221100900550 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД от „С.“ ЕООД ЕИК ******* срещу
„Б.Е.Г.Б.“ ЕАД ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответното дружество имат дългосрочни
търговски взаимоотношения, като са им извършвали доставки на различни
стоки по техни поръчки. Твърди, че от края на 2020г. са започнали регулярни
доставки на техни продукти за предприятия от групата на BA GLASS, като по
пет поръчки на ответника са извършени доставки на стоки – огнеупорни
материали / огнеупорна туба за хомогенизиране, огнеупорна чиния с дупки,
огнеупорно бутало и др./, описани по видове в молбата уточнение от
12.04.2022г. на исковата молба. За доставките са издадени пет фактури, както
следва : № 1821, № 1822, № 1823 всички от дата 07.12.20г., на стойност
съответно 4080 лв., 7 764 лв., 5 372.16 лв. всички с падеж 07.04.21г. , както и
фактура № 1838 от 22.01.2021г. на стойност 1 314 лв. с падеж 22.05.2021г. и
фактура № 1868 от 12.03.2021г. на стойност 11 760 лв., с падеж 12.07.2021г..
Цената по тези фактури за извършените доставки възлиза в общ размер от
30 290.16 лв. и не е заплатена.
Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата по петте
фактури в общ размер от 30 290.16 лв., в едно със законната лихва от
предявяване на исковата молба. Претендира и мораторна лихва за забава в
общ размер от 2 123.77 лв. Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковата молба. Оспорва да дължи
сумата, като прави възражение за прихващане. Твърди наличие на свое
вземане на отпаднало основание в размер на 171 840 евро платено по фактура
№ 1596 от 09.04.2020г., която е сторнирана от ищеца с кредитно известие №
1
1849.
Предвид, че ответника не твърди да е извършил плащането по
сторнираната фактура, нито да е встъпил в правата на третото лице
извършило плащането по тази фактура – португалска финансова компания,
съдът не е приел за разглеждане възражението за прихващане.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните, както и събраните в хода
на съдебното производство доказателства намира следното :
От представените към делото писмени доказателства – пет поръчки и пет фактури,
издадени на английски език и в превод на български език, които не са оспорени, както и то
приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза неоспорена от страните съдът приема
за установено следното :
Ищцовото дружество е издало и петте процесни фактури към ответното дружество
на стойностите посочени в исковата молба, за стоките посочени в тях – керамична туба за
хомогенизиране на разтопено стъкло, плънжери и очки, горелъчни брокове и др.. Същото е
осчетоводило по сметка 411/119 за клиент ответника Б.Е.Г.Б., като вземане по дебита на
сметка 411 клиенти, аналитична партида на Б.Е.Г.Б. ЕАД / 119 /. Начислен е ДДС по сметка
453/2. Продадената продукция е осчетоводена по сметка 701 – Приходи от продажби от
продукция.
Ответникът е включил процесните пет фактури в дневникът за покупки в съответните
месеци на издаването им, подал е справка декларация по ДДС в НАП и е отразило
процесните пет фактури по хронология за доставчик С. ЕООД. Начисления ДДС по тези
фактури е включен в сумата и участва в разчета с бюджета на Справките – декларации по
ДДС за съответните данъчни периоди и съответно е ползвано правото на приспадане на
данъчен кредит по петте фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи : Между страните са установени трайни търговски взаимоотношения, като ищецът
доставя на ответната страна керамични стоки, необходими за обработката на стъкло, по
заявки на ответната страна. По делото от събраните писмени доказателства и експертиза по
безспорен начин се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си и е доставил заявените
към него стоки от ответната страна. Издал е съответните фактури за извършените доставки и
е изчакал договорения 120 дневен / 4 месечен / период за заплащане на фактурираната цена.
Факта, че стоката е доставена на ответника се установява от обстоятелството, че същият е
осчетоводил фактурите за доставките им и е упражнил правото си на приспадане на данъчен
кредит. Същият носи доказателствена тежест и не е установил по делото да е заплатил
дължимата цена за доставените му от ищеца тежест. На осн.чл.327 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД
ответника дължи на ищеца и следва да бъде осъден да му заплати цената за доставените му
стоки по петте фактури, която възлиза в размер на 30 290.16 лева. На основание чл.86 от
ЗЗД върху сумата се дължи и законната лихва от предявяване на исковата молба и до
окончателното изплащане на дължимата главница.
По претенцията за мораторна лихва за забава на осн.чл.86 от ЗЗД съдът намира
следното: Предвид, че изрично във фактурата е посочен падеж от 120 дни след издаване на
фактурата и това е значително над законовата норма, то съдът приема, че страните са
уговорили плащане в рамките на този 4 месечен срок от издаване на фактурата, след
изтичането на който страната купувач дължаща цената изпада в забава. Доколкото
ответника не е установил да е извършил плащане по нито една от петте фактури, то съдът
приема за установено, че ответника е в забава за заплащането на първите три считано от
07.04.2021г., а по четвъртата от тях считано от 22.05.2021г. и по последната считано от
2
12.07.2021г. и до датата на исковата молба – 24.03.2022г.. Мораторната лихва, която ищеца
претендира е върху цялата дължима фактура върху петте фактури от 30 290.16 лв. е считано
от крайната падежна дата на всички фактури 13.07.2021г. и до предявяване на исковата
молба, т.е.22.03.22г. и същата видно от представеното извлечение от пресмятане с
електронен калкулатор възлиза в размер на 2 123.77 лв. ,която сума се претендира с исковата
молба , и която сума съдът следва да присъди предвид, че исковия период е общ за всички
фактури и съответно по малък за първите четири от тях.
Както се изложи и в заглавната част съдът не е приел възражението за прихващане
направено от ответника с отговора, доколкото изложените факти не навеждат на извод да е
извършено авансовото плащане по сторнираната фактура от страна на ответника към ищеца,
нито да е встъпил в правата на третото лице – португалска фирма, за която се твърди да е
извършила плащането, поради което съдът не пристъпва към разглеждане на това
възражение.
Предвид изхода по спора ответника следва да заплати на ищеца направените от него
разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК в размер на 8 197 лв./ адв.възнаграждение , ДТ,
възнаграждение за вещо лице /.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Е.Г.Б.“ ЕАД ЕИК ******* да заплати на „С.“ ЕООД
ЕИК ******* сумата от общо 30 290.16 лв. / тридесет хиляди двеста и
деветдесет лева и шестнадесет стотинки/ по фактури № 1821, № 1822, № 1823
всички от дата 07.12.20г., и фактура № 1838 от 22.01.2021г.и фактура № 1868
от 12.03.2021г., в едно със законната лихва от предявяване на иска -
24.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 2
123.77 лв./ две хиляди сто двадесет и три лева и седемдесет и седем стотинки
/ мораторна лихва за периода 13.07.2021г.- 24.03.2022г., както и да му заплати
сумата от 8 197 лева / осем хиляди сто деветдесет и седем лева /разноски за
настоящото съдебно производство на осн.чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3