Решение по дело №187/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 287
Дата: 12 юли 2023 г.
Съдия: Антония Кирова Роглева
Дело: 20235001000187
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000187 по описа за 2023 година
С решение № 260241/19.12.22 г., постановено по т.д. № 759/20
г. по описа на Пловдивски окръжен съд , „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Н. М. И. ЕГН ********** сумата от 25 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от следното престъпление,
в извършването на което Б. В. Г. е признат за виновен с Решение №
**/******** г. постановена от Районен съд - А. по анд № ***/2020 г., влязло в
сила на 30.06.2020 г.: на 20.09.2019 г., в гр. А., при управление на МПС -
мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег. № *******, е нарушил правилата за
движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазлИ.ст е
причинил на Н. М. И. средни телесни повреди както следва : черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и
костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет,
обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на
яблъчната кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване
на челюст; счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно,
реализиращо медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на
дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази
кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на
1
десния горен крайник; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до
трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 НК,
рискът от настъпването на което застрахователно събитие е покрит
посредством сключен със „ЗАД ДБ:**“ АД договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на
застрахователна полица № **/**/************, ведно със законната лихва
върху главницата от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане , като
искът до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен, както е
отхвърлено и искането за присъждане на законната лихва за периода
20.09.2019 г. – 15.03.2020 г.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата над уважения до пълния претендиран размер от
100 000 лв. е подадена от Н. М. И. чрез упълномощения адв. Ч. Д..
Решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано по отношение
приетото съпричиняване от страна на пострадалата, както и по отношение
определения като справедлив размер на дължимото обезщетение. Иска се в
обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него предявеният иск
се уважи в пълния му претендиран размер ведно със законните последици от
това. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД ДБ:**“ АД оспорва жалбата като
неоснователна. Моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Н. М. И.
вследствие получени увреждания в резултат на ПТП, осъществено на
20.09.2019 г., в гр. А.. виновно причинено от Б. В. Г., при управление на МПС
- мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег. № *******.
По отношение на въпроса за наличие на виновно и
протИ.правно поведение на водача на посоченото МПС е зачетена
задължителната сила на влязло в сила решение № **/******** г. постановена
от Районен съд - А. по анд № ***/2020 г., с което същият е признат за виновен
в извършване на описаното в диспозитива на решението престъпление,
причинявайки посочените травматични увреждания на ищцата, на осн. чл. 300
от ГПК вр. чл. 413, ал.2 от НПК.
Искът е насочен против ЗАД „ЗАД ДБ:**“ АД предвид
наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена за увреждащото МПС, което
обстоятелство е безспорно по делото.
От ответното застрахователно дружество е въведено
2
възражение за съпричиняване във връзка с твърдения, че ищцата в
нарушение на чл. 114, т. 1 ЗДвП във вр. с чл. 166, т. 1 ППЗДвП и на чл. 108,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП е навлязла внезапно на
платното за движение, както и не се е движила по банкета на пътното платно,
а по самото платно за движение, но не протИ.положно на посоката за
движение на пътните превозни средства по възможност най-близо до лявата
му граница.
Възражението за съпричиняване е прието от
първоинстанционният съд за основателно и доказано предвид показанията на
свидетеля Б. Г., заключение на САТЕ, както и данните в протокол за оглед на
местопроизшествието. Прието е, че поведението на пострадалата е
допринесло за настъпване на ПТП, тъй като не би настъпил удар, ако тя в
качеството й на пешеходец не бе предприела движение за преминаване на
платното за движение от ляво надясно пред мотоциклета, както предвид
обстоятелството, че е предприела движение по платното за движение по
начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. Размерът на
съпричиняването е определен на 50 %.
Във въззивната жалба се оспорват изводите за наличие на
съпричиняване. Излагат се доводи, че ищцата е предприела действие по
пресичане на пътното платно, след като се е убедила, че няма движение на
МПС, което да застраши жИ.та й, като впослествие се е появило МПС,
движещо се с несъобразена скорост, което е имало възможност да избегне
удара, но не е реагирало своевременно. Освен това се излагат съображения, че
не могат да се кредитират свидетелските показания на лицето Б. Г., тъй като
това е причинителят на ПТП, поради което показанията са заинтересовани.
Тези оплаквания не се споделят от настоящия въззивен състав.
В обжалваното решение са обсъдени подробно всички събрани по делото
доказателства във връзка с установяване механизма на настъпване на ПТП.
Няма процесуална пречка да бъдат събрани свидетелски
показания от прекия причинител на увреждането, като същите се преценяват с
оглед всички други данни по делото предвид неговата заинтересованост от
изхода на спора на основание чл. 172 от ГПК.
Според показанията на Б. Г. произшествието произтекло към
19.30 ч.; след като завил с управлявания от него мотоциклет марка „Я.“ от ул.
„С. Д.“ към ул. „К. ф.“ забелязал в далечината жена, която вървяла с гръб към
него по платното за движение, в левия му край, на метър и двадесет от
бордюра – от лявата страна тротоар нямало, тъй като към този момент се
осъществявали ремонтни дейности по подмяна на тротоарни плочки в
квартала и всичко било в пясък; като наближил жената, на около 15 метра, тя
рязко завила надясно; жената вървяла успоредно, но не лентата на
мотоциклетиста, а в насрещното движение; свидетелят ударил и двете
спирачки, но в момента, в който го видяла, направила крачка, върнала си и
тогава станал ударът; ако не била тази крачка, нямало да има удар.
Според приетото по делото заключение на САТЕ
произшествието е настъпило при намалена видимост през сумрачната част на
3
денонощието, на хоризонтален, равен и прав участък от платното за движение
в зоната на ул. „К. ф.“ № * в гр. А.; върху платното за движение в мястото на
произшествие има положена настилка от асфалт, която по време на инцидента
е била суха и покрита с пясък и ситен прах; пешеходката Н. И. се е движила в
западната част на платното за движение на ул. „К. ф.“ № * в посока от юг на
север, отляво и попътно на мотоциклета, след което е променила посоката си
на движение надясно, навлезнала е в коридора на мотоциклета и е направила
крачка назад преди удара; в конкретната пътноклиматична обстановка –
намалена видимост при сумрак, минималната видимост към пешеходец е
около 40 м, като предвид открития и хоризонтален пътен участък и
хипотезата, че това е и първоначалният момент, в който водачът е започнал да
възприема пешеходката като намираща се на платното за движение, то
движението й по платното за движение е било, когато още не е попадала в
опасната зона за спиране на мотоциклета; на база статистически изследвания
времето за реакция на водача в конкретната пътноклиматична обстановка е
0,8 с., а времето за изминаване на дистанцията на видимост между
мотоциклета и пешеходката е 3,59 с., следователно от момента на възможност
за начало на забелязване на пешеходката на платното за движение водачът на
мотоциклета е имал техническата възможност да възприеме движещата се по
платното за движение пешеходка, да съобрази и промени скоростта на
мотоциклета, а при необходимост да спре, така че да не настъпи удар; ако
пешеходец в населено място на платното за движение е бил предвидимо
препятствие и водачът на мотоциклет е следвало да избере скорост на
движение, като се съобрази с конкретната пътноклиматична обстановка, за да
може да спре пред всяко предвидимо препятствие или да го пропусне така, че
да не настъпи сблъсък, то водачът на мотоциклет „Я.М.“ с рег. № ******* или
не е съобразил скоростта на МПС с техническата възможност пешеходец на
платното за движение да навлезне в коридора на мотоциклета и/или водачът
на мотоциклета е реагирал със закъснение на тази опасност; въпросът относно
възможността на пешеходката за предотвратяване на изследваното ПТП е в
пряка връзка с възприятията на пострадалата към обстановката на пътното
платно, поради което е силно субективен и зависи от много неща – дали
пострадалата има нормално зрение, използвала ли е очила, какво е
психоемоционалното й състояние в този момент, дали преди навлизането на
платното за движение по него са се движили МПС; от друга страна,
настъпването на удар е следствие на скорости и пресичане на траектории в
конфликтна точка, следователно при вариант, че пешеходката не бе
предприела движение за преминаване на платното за движение от ляво
надясно пред мотоциклета удар не би настъпил, т. е. освен, че причина за
настъпилото произшествие е, че водачът на мотоциклет „Я.М.“ или не е
съобразил скоростта на МПС с техническата възможност пешеходец на
платното за движение да навлезе в коридора на мотоциклета и/или водачът на
мотоциклет „Я.М.“ е реагирал със закъснение на тази опасност, но и че
пешеходката е предприела движение по платното за движение по начин, на
място и в момент, когато не е било безопасно.
Според данните в протокола за оглед на местопроизшествие,
4
приложен към исковата молба - официален свидетелстващ документ,
представляващ доказателство за изявленията пред лицето, което го е
съставило и за извършените от съставилото го длъжностно лице и пред него
действия, в момента на пътния инцидент на мястото, на което той е
произтекъл, от изток пътят, в източната лента на който се е движил
управляваният от третото лице Б. Г. мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег.
№ ** **** *, е граничил с тротоар с плочки, а от западната му страна, по
която се е движила ищцата, с тротоар без плочки.

При така събраните доказателства въззивният състав намира, че
само по себе си движението на пешеходката по платното за движение, в
лентата за насрещно движение, от която страна всъщност е установено, че
тротоарът не е можело да бъде използван, тъй като е бил в ремонт, не
представлява действие, което обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Мотоциклетът се е движел в собствената си лента на
движение и при продължаване на движението на пешеходката без промяна на
траекторията не би настъпил удар между МПС и пострадалата.
Не може да се каже същото обаче за внезапната промяна на
траекторията на движение на пешеходката, която е започнала да пресича
пътното платно, като по този начин е навлязла в коридора на движение на
мотоциклета. Ако същата не бе предприела подобно пресичане удар не би
настъпил. В този смисъл е и заключението на САТЕ, в което е мотивира
извод, че предприето движение от страна на пешеходката по платното за
движение не е било безопасно по начин, място и време. Вярно е, че
обстоятелството, че се касае за внезапна промяна на траекторията, е
възприето от експертизата на база събраните свидетелски показания на водача
на мотоциклета. Но това не означава не следва да се кредитира заключението
на вещото лице, тъй като тези показания всъщност са единствените, събрани
по делото. От страна на ищцата не са ангажирани каквито и да е
доказателства, които да ги опровергават или да обосновават изводи за друг
механизъм на ПТП. Т.е. липсват други данни по делото, които в светлината на
чл. 172 от ГПК да дават основание за дискредитиране на показанията на
прекия причинител на произшествието.
Съпричиняване е налице, когато с действия или с бездействия
пострадалото лице е допринесло обективно за настъпване на вредоносния
резултат. В случая предприетото движение от пострадалата за пресичане на
пътното платно, с което е навлязла в коридора на движение на мотоциклета, е
в разрез с изискванията на чл. 114, т.2 от ЗДвП и се намира в причинна връзка
с настъпилия инцидент. Доводите във въззивната жалба, че пострадалата е
предприела действие на пресичане на пътното платно, след като се е убедила,
че няма движение на МПС, което да застрашава жИ.та й, са голословни и не
се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

По отношение размера на съпричиняването обаче въззивният
съд приема, че същият следва да бъде определен на 30 %, като взема предвид
5
конкретно установения механизъм на ПТП, възможността на водача на
мотоциклета да възприеме пешеходката още преди същата да представлява
опасност за движението, и неизпълнението от негова страна на задълженията
по чл. 20, ал.1 от ЗДвПводачите са длъжник да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл. 20, ал.2 от
ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и на чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП - водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
/Нарушаването на тези изисквания е установено и с влязлото в сила решение
№ 67/20 г. по анд № ***/20 г. на АРС./ Съобразно тежестта на допуснатите
нарушения на правилата за движение от двамата участници в процесното
ПТП, които са довели и настъпването на процесното увреждане, въззивният
съд счита, че не може да се приеме еднакъв принос и на двамата участници, в
какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. Това би
омаловажило неоснователно допуснатите нарушения от страна на
мотоциклетиста, чието е задължението да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, особен предвид
напредналата възраст на ищцата.


Във връзка с установяване на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие на така получените увреждания по делото са
представени две епикризи - от 30.09.19 г. и 4.10.19 г. и е прието заключение
на СМЕ с вещо лице д-р Б..
Според данните в епикриза, издадена на 30.9.19 г. от К. н. при
УМАЛ „Св. Г." ЕАД - гр. П., на 20.09.2019 г. ищцата е приета в клиниката на
лечебното заведение, от което е изписанана 30.09.2019 г. В "ход на
заболяването" е посочено, че си касае за мозъчна контузия и минимална
субдурална кръвна колекция, неналагаща оперативно лечение; лекувана
консервативно, контролно сканиране е показало тенденция към спонтанна
резорбция на контузионно-хеморагичните огница; огнищна неврологична
симптоматика не е наблюдавана. Направен е консултативен преглед с
ортопед-травматолог, предписана имобилизация за 25 дни по отношение
фрактура скапуле декстра, покой на легло за 30 дни по отношение на
фрактура рамус инфериор осис пубис декстра, ЛЧХ - фрактура зигоматици
декстра. Посочено е, че няма настъпили усложнения. Изписана е ясно
съзнание, без огнищна неврологична симптоматика и симптоми на МРД,
персистираболков синдром в травмираните лицеви области и в областта на
дясна скапула и дясна тазова област. Дадени й са препоръки да спазва щадящ
ЦНС режим и покой на легло за 30 дни предвид тазовата фрактура.
6
Според данните в епикриза, издадена на 04.10.2019 г. от К.л.ч.х.
при УМАЛ „Св. Г." ЕАД - гр. П., ищцата е приета в клиниката на 01.10.2019
г. по спешност по повод счупване на дясна скула при ПТП. Описана е
установена лицева асиметрия поради хлътване на дясна скула, както и
хематоми в същата област темпорално /в стадий на резорбция/; извършена й е
операция на 02.10.2019 г. - закрито наместване на маларна или зигоматична
фрактура, под обща анестезия; изписана е на 04.10.2019 г. с окончателна
диагноза : Счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито.
Фрактура осисзигоматицидекстре. Хематома
региозигоматициеттемпоралисдекстре.“, в следното състояние : „С
подобрение в локалния статус.“, без допълнителни оплаквания, без назначено
медикаментозно лечение, тъй като такова не се налага.

По делото е прието заключение на СМЕ, в което са обсъдени
данните от епикризите, както и останалите представени по делото
медицински документи, според което вследствие на пътния инцидент на
ищцата са причинени следните увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната
основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между
твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка,
представляващи разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та;
счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена
на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, реализиращо
медико-биологичен признак – счупване на челюст;
счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно,
реализиращо медико-биологичния признак – счупване на челюст;
счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и
функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник;
счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно
затрудняване на движенията на двата долни крайника.
счупване на 7-ми шиен прешлен
контузия на главата и тялото, разкъсна контузна рана на лицето,
кръвонасядания в областта на дясна орбита, охлузвания по главата и тялото.
Непосредствено след инцидента пострадалата е приета в К. н.,
където е проведено консервативно лечение за период от 10 дни; лечението е
адекватно и съобразено със състоянието й. Предписан й е режим на легло за
30 дни предвид фрактурата на таза.
След това пострадалата е приета в К.л.ч.х. за период от 5 дни,
къдета й е извършено оперативно наместване на счупената скула, а след това
извършена фиксация на горната към долната челюст по метода на П. за срок
от 35-40 дни, като лечението е продължило в домашни условия.
В заключението се сочи, че тъй като по делото няма данни за
настъпили усложнения в оздравителния процес, няма данни за това как е
7
протекъл същия след дехоспитализацията на пострадалата, няма данни за
извършвани контролни прегледи, вещото лице приема, че е настъпило пълно
възстановяване. Сочи се, че при благоприятен ход на оздравителния процес и
липса на усложения оздравителният процес трае около 3-4 месеца.
В устните си обяснения в открито съдебно заседание вещото
лице сочи, че непосредствено след инцидента болките и страданията са били
значителни по сила, даже на моменти нетърпими, като положението е било
много тежко предвид множеството увреждания; в хода на оздравителния
процес / 3-4 месеца/ са стихвали.

Други доказателства по делото относно претърпените болки и
страдания не са ангажирани от ищцовата страна, на която са дадени указания
от първоинстанционния съд, че носи доказателствената тежест по
установяването им с определение от 8.6.21 г., надлежно връчено на ищцата
чрез нейния пълномощник по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания във връзка с
приемането на заключението на СМЕ, като пълномощникът на ищцата прави
изявления, че е бил въведен в заблуждение от деловодството на съда за това,
че няма представено заключение, което го е мотивирало да не се явява в
заседанията, а да подава молби за отлагане на делото за изготвяне на
заключение; това му попречило да се запознае с експертизата и да направи
възражения по същата.
Горните оплаквания се преценяват от състава на ПАС като
голословни.
Заключението на СМЕ е представено в съда на 8.10.21 г.

На 12.10.21 г. е проведено открито съдебно заседание, в което
изслушването на експертизата е отложено предвид неспазване на
законоустановения срок - 7 дни преди датата на заседанието.
Заключението е прието в следващо съдебно заседание на
14.12.21 г., в което отново процесуалният представител на ищцата не е
присъствал.
При полагане на дължимите усилия за запознаване с протокола
от заседанието на 12.10.21 г. същият би могъл да узнае за представянето на
заключението и отлагане на изслушването на вещото лице за следващо
съдебно заседание.
Освен това след приемане на СМЕ по делото са проведени още
четири открити съдебни заседания, отложени поради непредставяне на
заключение на САТЕ/ на 15.03.22, 19.04.22, 21.06.22. 20.09.22/, като това
заключение е прието в открито съдебно заседание, проведено на 29.11.22 г.
На това последно заседание процесуалният представител на ищцата е
присъствал, като не е направил каквито и да било възражения относно
назначената СМЕ, напротив, заявил е, че няма доказателствени искания.
8
Едва в пледоарията по същество е заявил оспорване на заключението на СМЕ,
но дори и тогава не е заявил оплаквания да е бил въведен в заблуждение от
деловодството на съда или по някакъв друг начин да е бил възпрепятстван да
се запознае своевременно със заключението на СМЕ и/или своевременно да
го оспори при приемането му в с.з. на 14.12.21 г., нито е заявил искания за
представяне на допълнителни писмени доказателства или ангажиране на
гласни такива. Предвид тези съображения се прие от въззивния състав, че и
исканията за събиране на нови доказателства в настоящата инстанция
/назначаване на нова СМЕ и приемане на писмени доказателства, датиращи
от преди датата на приключване на устните състезания пред първата
инстанция/ са преклудирани и не са налице условията по чл. 266, ал.3 от ГПК
за допускането им.

Единственото писмено доказателство, което е прието пред
настоящата инстанция, е писмо до ищцата от Община А., в което на ищцата
се изпраща отговор по повод писмо и й се предоставя информация, че е била
ползвател на интегрирани здравно-социални услуги по проект "Патронажна
грижа в Община А. по процедура "патронажна грижа за възрастни хора и
лица с увреждания" - компонент 4 по Оперативна програма "Развитие на
човешки ресурси 2014-2020 за периода от 1.12.19 - 2.6.21, както следва:
психологическа подкрепа - посещение от психолог - 1 път
месечно
здравни грижи/услуги - посещение от медицинска сестра - 3
пъти месечно
битови дейности / услуги - посещение от домашен санитар - 5
пъти седмично
В писмото е посочено, че от 2.7.21 г. към настоящия момент
ищцата ползва почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги по
проект "Патронажна грижа + Община А. по процедура "патронажна грижа + "
- компонент 2 по Оперативна програма "Развитие на човешки ресурси 2014-
2020 със срок до 2.1.23 - 2.6.21, както следва:
битови дейности / услуги - посещение от домашен санитар - 5
пъти седмично.

Т.е. по делото са ангажирани надлежни доказателства по
отношение получените травматични увреждания, които действително са
многобройни и сериозни по своя характер, тяхното болнично лечение за
период от 10 дни в Клиника по НХ, а след това за 5 дни - в К.л.ч.х., дадените
указания за спазване режим на легло в период от 30 дни след
дехоспитализацията с оглед тазовата фрактура, обездвиждане за около 25
дни на дясната лопатка, сериозни по интензитет болки и страдания в
първоначалния етап след настъпване на ПТП, включително до степен на
нетърпимост, а след това постепенно затихващи, очевидно в първите месеци
ищцата е имала нужда от чужда промощ при битовото си обслужване предвид
9
предписания й режим; същевременно липсват данни за начина на протичане
на оздравителния процес след изписването й от болница, както и за
настъпили усложнения, при което няма основание да се дискредитира извода
на вещото лице за продължителност на този процес в рамките на обичайното
- около 4 месеца.
Не са доказани по делото твърденията за сериозно отражение на
случилото се върху психиката на ищцата, както и че именно случилото се е
породило проблеми с паметта и вниманието, концентрацията, объркване,
дезориентираност, мнителност, подозрителност, нарушен емоционален
контрол и др. подобни, в какъвто смисъл е подадена уточняваща молба. Не са
доказани и твърденията, че лечението и към настоящия момент продължава
медикаментозно, че са налице непреодолими последствия от инцидента.
Ищцовата страна не е посочила гласни доказателства за установяване на тези
си твърдения, нито е представила или поискала приобщаването на писмени
доказателства освен тези, приложени още с исковата молба, в целия период на
първоинстанционното производство, продължило повече от две години,
въпреки дадените й указания, че носи доказателствената тежест за
установяване на претърпените болки и страдания.
Следва да се посочи, че не могат да се направят подобни изводи
и от приетото от въззивния съд писмо от Община А.. От същото се
установява ползването на социални услуги от ищцата по посочен европейски
проект, касаещ патронажни грижи за възрастни хора и лица с увреждания. Но
по делото няма доказателства за пряката причинна връзка между
уврежданията, получени при процесното ПТП, и посочените грижи.
От пълномощника на ищцата се правят доводи, че същият има
преки впечатления от състоянието й, от грижите, които се полагат за нея, за
последиците от процесното ПТП и т.н. Тези доводи не могат да бъдат
обсъждани, тъй като тези изявления нямат доказателствена стойност. Такава
щяха да имат показанията на лица, разпитани като свидетели по реда на ГПК,
каквито по делото не са ангажирани от ищцовата страна въпреки наличието
на процесуална възможност за това.

Размерът на справедлИ.то обезщетение следва да бъде
определен съобразно принципа за справедлИ.ст, заложен в чл. 52 от ЗЗД,
предвид конкретно доказаните по делото болки и страдания като вид,
интензивност, продължителност, при отчитане на обстоятелството, че се
касае за получени множество средни телесни повреди, една от които с
временна опасност за жИ.та, като всяка от тях е достатъчно сериозна, за да
предизвика интензивни болки и страдания , особено в периода
непосредствено след ПТП, а в съвкупност, безспорно в този период същите са
били особено силно, до степен на нетърпимост. При отчитане и на съдебната
практика при присъждане на обезщетения в аналогични случаи, както и
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на
процесното ПТП - септември 2019 г., показател за която са нивата на
застрахователно покритие по застраховка "ГО" - 10 420 000 лв. за всяко
10
събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т.1 от КЗ/,
въззивният съд приема, че претендираният от ищцата размер от 100 000 лв.
представлява справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Вярно е, че по делото не са събрани доказателства,
каквито обикновено се събират по този род дела /напр. свидетелски
показания, които да дават конкретика по отношение начина на протичане на
оздравителния процес/, но в случая само по данните от влязлото в сила
решение по анд № **/** г. на АРС се вижда, че на шщцата са причинени пет
броя средни телесни повреди, една от които с временна опасност за жИ.та, а
другите, съответно счупване на челюст /2 бр/, счупване на дясна лопатка,
причиняващо трайно затрудняване движението на дясната ръка, счупване на
дясната срамна кост на таза, трайно затрудняващи движението на двата крака.
Броят и сериозността на тези травми всяка поотделно и в тяхната
съвкупност, включително в светлината на напредналата възраст на
пострадалата, която по принцип предполага по-трудното им възстановяване,
мотивира съда да приеме тезата във въззивната жалба, че определеният
размер в обжалваното решение от 50 000 лв. не отговаря на принципа за
справедлИ.ст и е неоснователно занижен.
Предвид приетия процент съпричиняване от 30 % дължимият
размер на обезщетението следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал.2 от
ЗЗД до размер на 70 000 лв.

Предвид посоченото обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над
25 000 лв. до 70 000 лв., като вместо това се постанови друго, с което се
присъдят още 45 000 лв. над размера, определен от първоинстанционния съд,
ведно със законна лихва, считано от 16.03.20 г. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 70 000 лв.
до пълният претендиран размер от 100 000 лв. решението следва да бъде
потвърдено.


Съразмерно на уважената част на въззивната жалба в полза на
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 1640 лв. –
заплатен адвокатски хонорар.
Съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба на
въззиваемото застрахователно дружество се дължат разноски, но тъй като не
са налице доказателства такива да са направени, разноски не се присъждат.

Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция следва
„ЗАД ДБ:**“ АД да бъде осъдено да заплати ДТ по сметка на ПАС в размер
на 1800 лв.
както и да заплати разноски за първа инстанция на ищцата в
размер на 2025 лв. /над присъдените с първоинстанционното решение 1125
11
лв./
както и да заплати по сметка на ПОС направени разноски по
делото от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 54 лв.
/над присъдените 30 лв. с първоинстанционното решение.
Следва първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски за първа
инстанция за разликата над 241.50 лв. до присъдения размер от 603.75 лв.

Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260241/19.12.22 г., постановено по т.д. №
759/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът, предявен от Н. М. И. ЕГН ********** против „ЗАД ДБ:**“
АД ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. в гр. А., виновно
причинено от Б. В. Г. като водач на МПС - мотоциклет марка „Я.“, модел
„М.“, рег. № *******, за разликата над 25 000 лв. до 75 000 лв., ведно със
законна лихва, считано от 16.03.20 г. до окончателното изплащане,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати на Н.
М. И. ЕГН ********** сумата от 45 000 лв. /над присъдените от първата
инстанция 25 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. в гр. А., виновно причинено от
Б. В. Г. като водач на МПС - мотоциклет марка „Я.“, модел „М.“, рег. №
******* ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260241/19.12.22 г., постановено
по т.д. № 759/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът, предявен от Н. М. И. ЕГН ********** против „ЗАД
ДБ:**“ АД ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. в гр. А.,
виновно причинено от Б. В. Г. като водач на МПС - мотоциклет марка „Я.“,
модел „М.“, рег. № *******, за разликата над 70 000 лв. до пълния
претендиран размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

В останалата си необжалвана част решението е влязло в сила.

12
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати на Н.
М. И. ЕГН **********:
1640 лв. – разноски за въззивна инстанция
2025 лв. – разноски за първа инстанция /над присъдените с
първоинстанционното решение 1125 лв./

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати по
сметка на Пловдивски апелативен съд 1800 лв. – държавна такса.

ОСЪЖДА „ЗАД ДБ:**“ АД ЕИК ********* да заплати по
сметка на Пловдивски окръжен съд направени разноски от бюджета на съда в
размер на 54 лв. /над присъдените 30 лв. с първоинстанционното решение.

ОТМЕНЯ решение № 260241/19.12.22 г., постановено по т.д. №
759/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , в ЧАСТТА, с която е Н. М.
И. е осъдена да заплати „ЗАД ДБ:**“ АД разноски за първа инстанция за
разликата над 241.50 лв. до присъдения размер от 603.75 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13