Определение по дело №450/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20237040700450
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

                                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               № 1032                               25.04.2023 г.                                              гр.Бургас

 

Административен съд - гр.Бургас, дванадесети състав, на двадесет и пети април две хиляди двадесет и трета година в закрито заседание, в следния състав:

 

                                                                                                            СЪДИЯ: Диана Ганева

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 450 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е по чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.54, ал.5 от АПК.

Образувано е по жалба на „Унистрой – Север“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.“Ч.В.“ №122, представлявано от управителя В.С.А., против Заповед № РД-19-65/07.02.2023 г. на началника на ДНСК – София, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 35 от АПК е спряно административното производство по издаване на Разрешение за ползване на строеж: „Смесена многофунционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон. В жалбата са изложени аргументи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 54, ал. 1 , т. 5 от АПК, доколкото към момента на постановяване на оспорената заповед не е образувано административно или съдебно производство, имащо отношение към процедурата по разрешаване ползването на строежа. Сочи, че не става ясно по отношение на коя част от цялото съдържание на Акт образец 15 се наблюдава неистинност на документа, в какво се изразява тя, на какво се дължи, както и опорочено ли е изцяло съставянето му. Изложени са аргументи, че заповедта е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на материалноправни и производствени правила, поради което следва да бъде отменена.

Ответникът - началник на ДНСК-София, с придружително писмо вх. № 2565/13.03.2023г. представя административната преписка. Не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 С нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство № 114, том ІІІ, дело № 297 от 2018 г. (л.19) „Бова Естейт“ ООД е учредило право на строеж в полза на „Унистрой Север“ ЕООД върху следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.501.398, находящ се в гр.Бургас по КККР, одобрен със заповед № РД-19-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-02-1154/04.07.2011 г. на началника на СК–Бургас, с адрес на поземления имот: гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, с площ от 2 108 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: поземлен имот със смесен начин на трайно ползване, при съседи на имота: 07079.501.92, 07079.501.293, 07079.501.384, за построяване на сграда със смесено предназначение, състояща се от два сутеренни етажа с гаражи (паркоместа), партерен етаж с магазини и осем етажа с магазини, офиси и апартаменти, с обща разгърната застроена площ на сградата в размер на 14 155.34 кв.м., като учредителя и приобретателя са договорили правото на собственост върху бъдещите самостоятелни обекти в сградата.

По силата на  заповед № РД-19-665 от 06.12.2022 г. на началника на ДНСК – София (л.11-12) на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал .2 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба № 2/2003г.), във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, искане с вх. № СТ-04/999-13-944/31.10.2022 г. и представени документи по чл. 4, ал. 2 от Наредба №2/2003 г. е назначена Държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж: „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв.2, по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас.

На 11.01.2023 г. е проведено първото заседание на ДПК, за което е съставен протокол от същата дата. В протокола е посочено, че на комисията не е представено изменение на проекта, одобрено по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ или изготвена и предадена по реда на чл. 175, ал. 5 от ЗУТ екзекутивна документация, отразяваща констатираните от ДПК несъответствия с одобрения проект, поради което е насрочено второ заседание на ДПК на 24.01.2023 г.

На 24.01.2023 г. е проведено второто заседание на ДПК, за което е съставен протокол обр.16, с който е взето решение за приемане на строежа: „Смесена многофункционална сграда с домови отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв.2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас. Комисията предложила на началника на ДНСК да издаде Разрешение за ползване.

На 27.01.2023 г. (л.140 - 141) един от членовете на ДПК  М.Б. - С.е изразила особено мнение, че сградата не е годна да бъде приета от държавната приемателна комисия, с изложени подробни съображения, а именно: Според съдебното решение е необходимо изработване на преработка на инвестиционен проект, а такива не са предоставени за подпис на Будинова, нито същата е дала съгласие по установения начин. В точка 2 от особеното мнение е посочено, че в подземния паркинг липсват пет от одобрените паркоместа, което води до несъответствие с ПУП. В т.3 от особеното мнение е визирано, че в частта парапети по фасадата, с предписанието на проектанта от 20.08.2020 г., вписано в заповедната книга, е разпоредено да се възстанови фасадата във вид одобрен от общинската администрацията. Изложени са аргументи, че тази екзикутивна документация не отговаря на разпоредбите на чл.175, ал.2 от ЗУТ и в тази смисъл не представлява екзекутивна документация по смисъла на закона.

По делото не се спори, а това е видно и от приложената по делото преписка, че на 11.01.2023 г.  началникът на ДНСК – София е получил писмо с рег. № 251 000-672/11.01.2023 г. на ОД на МВР – Бургас, с което същият е уведомен, че в ОД на МВР – Бургас е на производство досъдебно производство № 251 зм-127/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пр. вх. № 19450/22 г., пор.3215/22г. по описа на РП – Бургас, което е водено за това, че на неустановена дата до 20.05.2021 г. в гр.Бургас е съставен неистински официален документ – Акт образец 15 от ЗУТ за смесена многофункционална сграда находяща се в гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“ УПИ VІ-389, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“ с цел да бъде използван пред контролни институции – престъпление по чл. 30, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК. Посочено е още, че ДП е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК на 19.12.2022 г., като е разпределено на старши разследващ полицай Барев (л.152).

На 07.02.2023 г. началника на ДНСК – София е издал оспорената Заповед № РД-19-65/07.02.2023 г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 35 от АПК е спрял административно производство по издаване на Разрешение за ползване на строеж: „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас (л. 37 - 38). Като мотиви в акта е посочено, че е налице образувано досъдебно производство за съставен неистински официален документ – Акт обр.15 от ЗУТ, с цел да бъде използван пред контролните институции в административната процедура по издаване на РП за гореописания строеж.

Заповедта е връчена лично на управителя на дружеството на 15.02.2023 г. (л.37), а жалбата срещу нея е изпратена чрез куриерска фирма до ДНСК - София на 01.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, засегната от разпореденото спиране, в законоустановения срок по чл. 197 от АПК, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, като орган водещ производството по издаване на Разрешение за ползване, съобразно определените му правомощия в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г.

Настоящият съдебен състав констатира, че в случая са спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт съгласно чл. 59 от АПК. Не са налице пороци във формата или реда за издаване на оспорената заповед и са изложени фактите, поради които е счетено от административния орган, че е налице основание за спиране на административното производство.

Независимо от изложеното, съдът установи, че неправилно е приложена материалната норма, която определя при какви условия може да бъде упражнено правомощието на административния орган да спре производството. Допуснато е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл.54 от АПК са уредени основанията и процедурата по спиране на административното производство, като една от предвидените хипотези е тази на чл. 54, ал. 1, т .5 от АПК, посочена като фактическо основание за издаване на заповедта. Според чл.54, ал.1, т.5 от АПК, административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.

От мотивите на оспорената заповед се установява, че административният орган е спрял производството поради наличие на образувано досъдебно производство № 251зм-427/2022 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пр. вх. № 19450/22 г., пор. 3215/22 г. по описа на РП-Бургас. Досъдебното производство обаче не е нито административно, нито съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Същото представлява способ за установяване на данни за извършено престъпление, което в случая е документно престъпление. Зад спирането в тази хипотеза стои идеята да бъде съобразен влезлия в сила административен или съдебен акт по обуславящото производство. Тяхната законна сила следва да бъде зачетена от всеки държавен орган, произнасящ се съществува или не обусловеното правоотношение. Когато законната сила на акта с обуславящо значение е в процес на формиране във висящо производство по съответния преюдициален въпрос, обусловеното от нея производство се спира, докато тя се породи, така че последващо да бъде взета предвид.

 Основанието за спиране по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК обаче е приложимо само при едновременна висящност на две производства, които се намират помежду си в преюдициална зависимост. Обуславящото производство следва да e административно или съдебно и по своя предмет да е такова, че изходът му да предопределя този на обусловеното от него производство по издаване на административен акт.

В случая от административният орган не се твърди, а и от доказателствата не се установява наличието на друго висящо административно или съдебно производство. Видно от събраните по делото доказателства към датата на постановяване на оспорената заповед не е издадено удостоверение от орган на съдебната власт или от административен орган, което да сочи, че е налице образувано съответно съдебно или административно производство. В приложената преписка са налице данни единствено за образувано досъдебно производство, но не е представено удостоверение, издадено от органа, пред който то е образувано. Досъдебното производство се образува, движи и приключва по реда на НПК. Съгласно чл. 212, ал.1 от НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора, като съгласно чл. 192 от НПК, досъдебното производство включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването. Органи на досъдебното производство според чл. 193 от НПК са прокурорът и разследващите органи. Водещият производството орган е прокурорът, като неговите указания са задължителни за разследващите органи - чл. 197 от НПК. След окончателното приключване на разследването разследващият орган незабавно изпраща с писмено мнение делото на прокурора – арг. от чл. 235 от НПК. Последният на основание чл. 242, ал.1 от НПК, след като получи делото, прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.

Досъдебното производство се провежда от органи, които са извън съдебната система, но под надзора на прокурор. Нормите, които регулират цялостната уредба на досъдебното производство, както и актът, с който същото приключва, дават основание на съда да приеме, че образуваното досъдебно производство не може да се приеме за факт, който е равнозначен на наличие на съдебно производство по смисъла на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК. Този извод се обосновава и с факта, че досъдебно производство не приключва с правораздавателен акт (присъда), който да реши по окончателен начин въпроса за това осъществено ли е деянието и то виновно от обвиненото лице. Дори досъдебното производство евентуално да приключи с мнение за повдигане на обвинение и предаване на съд, то актът, с който същото приключва не разрешава по окончателен начин въпроса за истинността на изследвания документ – в случая Акт образец 15. Последното означава, че няма да е налице влязъл в законна сила акт на орган на съдебната власт, който да е задължителен по разрешения с него въпрос за административния орган по образуваната пред него административна преписка.

Предвид изложено, съдът намира, че образуваното досъдебно производство, с посочения по-горе предмет, не е предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, тъй като по делото няма данни за образувано друго административно или съдебно производство, което да е преюдициално за настоящето. Както съдът вече посочи, образуваното досъдебно производство не е нито административно, нито съдебно производство, поради което в случая административният орган е приложил неправилно материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл.200, ал.1 от АПК, вр. с чл. 54, ал.5 от АПК, заповедта за спиране следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката върната на началника на ДНСК за продължаване на производството по издаване на Разрешението за ползване на процесния строеж.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.200, ал.1 от АПК, вр. с чл. 54, ал.5 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-19-65/07.02.2023 г. на началника на ДНСК – София, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 35 от АПК е спряно административното производство по издаване на Разрешение за ползване на строеж: „Смесена многофунционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се в УПИ VІ-398, кв. 2 по плана на ж.к. „Изгрев“, гр.Бургас, област Бургас.

ВРЪЩА преписката на Дирекция за национален строителен контрол за продължаване на административното производство по издаване на разрешението за ползване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от страните участвали в административното производство.     

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: