№ 973
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110114181 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. Ж. Д. срещу
„Кредирект“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 898574 от 22.07.2023 г.,
предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради
противоречие с добрите нрави и 2) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване за нищожна разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски
кредит № 898574 от 22.07.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно
събиране на вземания, поради противоречие със закона.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 898574 от 22.07.2023 г. при следните условия: 1500 лв.
главница, 47% лихвен процент, 58,11% ГПР, 10-месечен срок за погасяване и 1920,30
лв. обща сума, дължима от кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора за кредит ищецът е следвало да предостави в срок от два дни от сключването
на договора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, при подробно описани условия и на
двата вида обезпечение. В чл. 18, ал. 1 е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят ще дължи
неустойка в размер на 1589,70 лв. Така общият размер на дължимата сума възлизала
на 3510 лв. Поддържа се, че въпросното вземане не притежава присъщите на
неустойката функции и с него се цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Посочва се, че неустойката не кореспондира с последици от неизпълнението на
договора, а се начислява като добавък към погасителните вноски. Навежда се довод,
че от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може
да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение. На
следващо място неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
1
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното
пълно или частично неизпълнение от страна на кредитополучателя. Няма житейска и
правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел
риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът не
желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно противоречие с чл.
143, т. 3 от ЗЗП. Ищецът счита, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до
осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително
условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от сключването на договора
за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Сочи се, че с въпросната клауза се заобикаля и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Излага се, че в чл. 13, ал. 2 от договора за заем кредиторът е включил в тежест
на потребителя неравноправна „уговорка“, според която кредитополучателят заплаща
сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно
Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Кредирект” ЕООД, във връзка с
договорите за потребителски кредит, сключвани чрез Интернет. Съгласно въпросната
Тарифа за такси и разходи на уебсайта на ответника: „Разходите за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори,
посещения на адреса на Заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на
просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания.
Съответните действия зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и
вида на кредитния продукт. Разходите се правят еднократно и сборът им не може да
надвишава 135 лв. за Продукти Кредит до заплата и Потребителски кредит, за целия
период на Договора.
Сочи се, че така наречената от кредитора „такса“ е обвързана с неизпълнение на
задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка.
Въпросната „неустойка“ противоречи на чл. 33 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава
законната лихва. Поддържа се, че е налице явно заобикаляне на посочената
разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за
забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил. Ищецът счита,
че в случая тази неустойка няма присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции, тя е просто средство за обогатяване на
кредитора и определено води до скрито оскъпяване на кредита. Дори да се приеме, че
въпросната неустойка всъщност не е неустойка, а такса, то съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и
ясно определени в договора. В случая те не са, кредиторът умишлено е насочил към
2
Тарифа, качена на уебсайта му, която може да бъде ежедневно променяна и с това
едностранно да влияе върху разходите по един вече сключен договор за кредит. В
допълнение, изброените дейности - изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по естеството си не касаят
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално
извършвани от кредитора действия във връзка със събиране на задължението. Тези
дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са
разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК услуги. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и „таксуването“ им за
сметка на потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Кредирект“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Излага се, че клаузите на процесния договор за потребителски
кредит покриват всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР, по реда на който е сключен договорът.
Поддържа се, че всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри
по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена
пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита
още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички
реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като
формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя
какъв ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по
пера. Едновременно с това ищецът е разполагал е с цели 14 дни, за да упражни
правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29
ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. Навежда се довод, че уговорената неустойка не е и
не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с
които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия
случай неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е
напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и
само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Или
към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана
сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати
заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Излага се, че
обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде изплащана на
части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора,
не води до превръщането й в лихва. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в
3
договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Същата е
уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при
забавено изпълнение на потребителя.
Поддържа се, че разходите за извънсъдебните действия на кредитора спрямо
длъжника в случай на неизпълнение от страна на последния не представляват такси по
договора. Същите ясно са посочени като разходи във връзка с неизпълнението.
Всъщност тези суми стандартно са за сметка на длъжника в случай на неизпълнение и
в други правоотношения, не само между търговец и потребител. Обстоятелството, че е
определен лимит на тези разходи, изцяло в полза на потребителя, и този лимит е
посочен в Тарифата на търговеца не ги превръща в такси за допълнителни услуги.
Разходите за събиране на просрочени задължения са ясно разграничени от таксите,
които кредиторът събира за допълнителни услуги, последните по желание на
потребителя. Ответникът счита, че несъстоятелно и необосновано е сравнението на
сумите, които кредиторът би разходвал, за да предприеме действия за извънсъдебно
събиране на просрочените си вземания с такса за управление на кредита.
В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените съдебни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи наличие на сключен между страните договор при посочените параметри,
основанията за нищожност, на които се позовава.
Между страните е обявено за безспорено, а от представените по делото
доказателства се установява факта, че облигационно правоотношение е възникнало
по Договор за потребителски кредит № 898574, сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който
КРЕДИРЕКТ ЕООД, ЕИК *********, е предоставило на К. Ж. Д., ЕГН **********
кредит в размер на 1500 лева. Съгласно чл. 3 от договора и имлементирания в него
погасителен план (чл. 3, ал.3), кредитополучателят се е задължил да върне главницата
при фиксиран лихвен процент от 47% на 10 месечни вноски с дата на първо плащане
22.08.2023 г. и последна вноска на 22.05.2024 г., като в погасителния план са посочени
конкретните дати на падежите.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор
за заем, по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/.
В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно уговорките в чл. 6, ал. 1 и 2, както и чл. 18, ал. 1 от договора,
кредитополучателят се задължава в срок от два дни, считано от сключване на
4
договора, да предостави на кредитора, едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на общата сума за плащане по договора, включваща договорната главница и
лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-
малко 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на
поне 2 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други
договори за кредит, сключени от кредитора, по които да е налице неизпълнение, не са
кредитополучатели по сключени с кредитора договори, по които да е налице
неизпълнение, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя
си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Съгласно
чл. 6, ал. 3 от договора, предоставянето на исканото обезпечение е определено като
„съществен интерес за кредитора“, с оглед извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя. Според чл. 18, ал. 1 от договора при
неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от договора потребителят дължи
неустойка в размер на 1589,70 лв.
Клаузата за неустойка е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като единствената цел, за която е уговорена излиза
извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна (така ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК). Единствената причина за включване на
неустойката в дължимите от заемателя суми е обстоятелството, че последният не е
предоставил на заемодателя исканото обезпечение в срок, който е изключително
кратък – само 2 дни при крайно утежнени условия. Отделно, неустойката е дължима
на датите на погасителните вноски, което доказва, че същата няма нито обезпечителна,
нито обезщетителна, нито санкционна функция, а същевременно размерът й е
необосновано висок – почти два пъти по-висок от размера на главницата.
Неравноправна е и клаузата на чл. 13, ал. 2 от Договор, предвиждаща разходите
за извънсъдебно събиране на вземания да се възлагат в тежест на потребителя.
В договора се съдържа и задължение на кредитополучателя да заплаща
сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания, съгласно
негова Тарифа, в случай на забава или неизпълнение на задължения на
кредитополучателя – чл. 13, ал. 2 от договора. Действията, за извършването на които
кредитополучателят дължи заплащане на разходите, са описани като изпращане на
съобщения, покани и уведомления, периодично информиране на кредитополучателя за
допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни
разговори и извършване на посещения на посочени от кредитополучателя адреси.
По делото липсват ангажирани каквито и да било доказателства, че кредиторът
е сторил разходи във връзка със събиране на просрочени вземания. Според настоящия
съдебен състав клаузата, с която е договорено, че заемателят ще заплати всички
разходи, направени от заемодателя за събирането на вземането му по просрочен
кредит съгласно Тарифата, без да се държи сметка за извършени конкретни и реални
разходи от страна на кредитора (ако изобщо са извършени такива), които следва да
бъдат възстановени от длъжника, е пореден опит на кредитора да получи плащания,
5
които не му се следват, водещи до допълнително финансово натоварване за
кредитополучателя. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Ето защо и тази клауза от договора като водеща до допълнително
неоснователно обременяване на потребителя на финансова услуга, се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗПотр. Освен това тя влиза в
колизия с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и в
този смисъл е нищожна като противоречаща на закона (арг. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД). Твърдените разходи за описаните действия по администриране дейността по
извънсъдебно събиране на задължението по същество представляват такси за
действия, свързани с управление на кредита, начисляването на каквито е недопустимо
съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Обстоятелството, че ищецът не се бил възползвал от възможността в рамките на
14 дни да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите
условия и чл. 29 ЗПК, както и фактът, че имало други 3 договора за кредит, сключени
между същите страни, не прави цитираните по-горе клаузи от договора действителни и
не променя изводите на съда досежно тяхната неравноправност, респ. нищожност.
По изложените по-горе мотиви, исковите претенции са основателни и доказани
и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендират се в
следните размери – 113,59 лева държавна такса и 480 лева възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат .
Предвид осъществената от пълномощника безплатна защита, в полза на
адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
В производството ищцата е представлявана от адв. Д. Г., който моли в негова
полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за
оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на близко лице, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно посоченото с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид
обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се
прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да
са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
6
сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа
за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото,
което ведно с ограничените процесуални действия, както и идентичността на
осъществяваната по кумулативно съединените искове защита, представлява
предпоставка за намаляване размера на адв. възнаграждение при приложение на
цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед наличието на многобройна и константна
съдебна практика по сходни дела, предвид и служебното задължение на съда да следи
за наличие на неравноправни клаузи, прави процесуалната защита стандартна и
лишена от правна сложност и продължителни процесуални действия. С оглед на
изложеното съдът намира, че сума в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение
за двата иска, след въведено от ответника възражение за прекомерност на заявения
размер от 480 лева, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд по
гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес
в гр.Б. срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 898574 от
22.07.2023 г., предвиждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на К. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес
в гр.Б. срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 898574 от
22.07.2023 г., предвиждаща заплащане на разходи за извънсъдебно събиране на
вземания, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 да заплати на К. Ж. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр.Б. сумата от 113,59 лева (сто и тринадесет лева и
петдесет и девет стотинки) - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 да заплати на адв. Д. Г.,
член на АК-Ловеч, личен номер **** сумата 200 лв. (двеста лева), представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза
на ищеца К. Ж. Д., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7