РЕШЕНИЕ
гр. София,17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6498/2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение № 489249 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 8158/2017 г., по
описа на СРС, І ГО, 36 с-в, е уважен предявеният от ищеца по реда на 422, ал. 1 ГПК установителен иск и е прието за установено, че „БТК" АД дължи на „К.С.г."
ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 45,00 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание от страна на А.М.Б.в полза на
„БТК" АД сума по договор № 670403402631072016-37822723 от 31.07.2016 г. за
предоставяне на телекомуникационни услуги, прекратена едностранно от страна на А.М.Б.на
основание чл. 228, ал. 5 ЗЕС, което вземане е придобито от ищеца по силата на
договор за цесия от 01.08.2016 г.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С Определение № 2007 от 04.01.2019 г. съдът е оставил без
уважение подадената от „К.С.г." ЕООД по реда на чл. 248 ГПК молба за
изменение на решението в частта за разноските.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника „БТК" АД, чрез пълномощника му - адв. Й.Р., с оплаквания за неговата
недопустимост, а при условията на евентуалност на оплакванията и за неговата неправилност,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че още преди подаване на заявлението
за издавана не заповед процесната главница е била изпратена и е била на разположение
на ищеца, което водило до липсата на правен интерес, респективно до недопустимост
на обжалваното решение. Поддържа, че правото на иск не е надлежно упражнено,
тъй като ищецът не бил установил, че подалият от името на ищцовото дружество
искова молба – юриск. Д.има придобита юридическа правоспособност, а и исковата
молба била нередовна, тъй като посочената банкова сметка ***, че не е на ищцовото
дружество. Моли съда да обезсили обжалваното решение и върне исковата молба,
евентуално да отмени същото. Претендира и разноски.
Въззиваемият
ищец „К.С.г." ЕООД,
чрез пълномощника си – адв. Д., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно.
Срещу
Определение № 2007
от 04.01.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от
„К.С.г." ЕООД, с оплаквания за
неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушение на
процесуалния закон. Поддържа, че и изводът на първоинстанционния съд, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото е неправилен. Моли съда да
отмени обжалваното определение и присъди всички направени в заповедното и
първоинстанционно производство разноски.
Ответникът по частната жалба - „БТК" АД чрез
пълномощника си – юриск. Р., с надлежно учредена представителна власт по
делото, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложени съображения и моли частната жалба да се остави
без уважение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. Във връзка с подържаното оплакване във въззивната
жалба следва да се отбележи, че постановеното решение не е недопустимо. Изразеното
с отговора на исковата молба признание на иска и изпратения пощенски запис за
процесната сума в полза на ответното дружество не води до липса на правен интерес, тъй като
сумата по пощенския запис, както е посочил в мотивите си СРС, не е била
получена от ищцовото дружество, т.е. не е налице плащане. Неоснователно е и
оплакването, че исковата молба е подадена от лице, което не може да бъде
пълномощник, тъй като дори и действията да са извършени без представителна
власт в последствие са потвърдени от ищеца, както и чрез пълномощника му – адв.
М., чиято представителна власт по делото не е оспорена.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира
следното:
Страните по делото не спорят, а и в отговора на исковата
молба ответното дружество е признало обстоятелствата, че между А.М.Б.и
„БТК" АД е бил сключен договор № 670403402631072016-37822723 от 31.07.2016
г. за предоставяне на телекомуникационни услуги, като при сключването на
договора на 31.07.2016 г. А.М.Б.е заплатил авансово в полза на ответника сумата
в размер на 45,00 лв., както и че на 03.08.2016 г. договорът е прекратен от А.М.Б.на
основание чл. 228, ал. 5 ЗЕС, вследствие на което „БТК" АД дължи на А.М.Б.връщането
на авансово платената по договора сума в размер на 45,00 лв. Не спорят и, че на
01.08.2016 г. вземането на А.Б.към „БТК" АД е прехвърлено по договор за
цесия в полза на „К.С.г." ЕООД, като прехвърлянето на вземането е съобщено
на „БТК" АД от страна на предишния кредитор - А.М.Б..
Основният
спор по делото е свързан с въпроса дали с извършения на 09.08.2016 г. превод с
пощенски запис на сумата от 45,00 лв. в полза на „К.С.г." ЕООД от ответното дружество същото е
изпълнило точно задължението си. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
чл. 68, б. „а“ ЗЗД местоизпълнението при паричните задължения е в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Т.е. парично
задължение е носимо и длъжникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си
точно. Изпращането от страна на „БТК" АД на пощенски запис по седалището и
адреса на управление на „К.С.г." ЕООД с описание на конкретното задължение
би го освободила от задължение по правилото на чл. 95 ЗЗД единствено ако кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение, т.е установи се
знание от страна на кредитора, за пощенския запис. В конкретния случай обаче от
събраните по делото доказателства не се установява, че преди подаването на отговора
на исковата молба ищецът е бил надлежно уведомен за извършения в негова полза пощенски запис от 09.08.2016
г. Напротив, от представената справка от „Български пощи" ЕАД от 30.03.2018
г., се установява че сумата по пощенския превод не е получена от страна на
представител на „К.С.г." ЕООД, нито е възстановена на наредителя
„БТК" АД, като към настоящия момент сумата е на разположение на „К.С.г."
ЕООД.
При така изяснените фактите е необоснован изводът на
първоинстанционният съд, че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД, което обаче не
рефлектира върху правилността на обжалваното решение, тъй като законосъобразно
предявеният иск е бил уважен изцяло.
Доколкото
крайните правни изводи на настоящия състав съвпадат изцяло с тези на СРС,
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото пред въззивната инстанция в полза на въззиваемия следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в
размер на 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 13.12.2018 г.
По отношение на частната жалба:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима, а
разгледана по същество същата е основателна.
Неправилен
е изводът на съда, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Това е
така, тъй като най-ранният момент, от който се установява, че ищецът е узнал за
извършения в негова полза пощенски запис е връчването на отговора на исковата
молба. При това положение ответното дружество дължи разноски по общите правила
на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, а не ищеца, тъй като не е приложима
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно
т. 11 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по дело №6/2012 ОСГТК, на ВКС
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. Ето защо отговорността за разноските се определя от действащия към
съответния момент закон (в който смисъл е и Определение № 152 по гр.д.
№50235/2016 г., по описа на ВКС, IV г.о.). Тъй като юрисконсултското възнаграждение
се дължи, без да е необходимо да се представят доказателства за неговото заплащане,
то и за определяне на размера му съдът следва да съобрази нормативната уредба,
действаща към момента, в който най-късно страната може да заяви претенцията си
за този вид разноски, а именно приключване на съдебното дирени и даване ход на
устните състезания. В случая последното по делото заседание е пред СРС е проведено
на 09.05.2018 г. и приложим е чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията му от ДВ, бр. 8/2017 г., която предвижда в полза на
юридически лица да се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт и която препраща към Наредба №1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), а съгласно чл. 25, ал. 1 от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ, поради което ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв., представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото след отговора на исковата молба,
предвид извършеното признание и възможността на ищеца да получи реално
изпълнение на процесното парично притезание от 45,00 лв. по пощенския запис,
води до извод, че упълномощаването в последствие на адвокат е в нарушение на
принципа за добросъвестност уреден в чл. 3 ГПК.
Ето
защо Определение № 2007 от 04.01.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с
което е оставена без уважение молбата на „К.С.г." ЕООД за изменение на решение №
489249 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 8158/2017 г., по описа на СРС,
І ГО, 36 с-в. следва да бъде отменено, а постановеното решение в частта за
разноски се измени, като се отмени в частта, с която на „К.С.г." ЕООД е осъдено да заплати на „БТК“
АД на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, а „БТК“ АД
следва да бъде осъден да заплати на „К.С.г." ЕООД на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
Имайки
предвид обаче, че настоящето производство се развива в хипотезата на чл. 248,
ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение, респективно не се носи отговорност за разноски в хипотезата на чл.
248, ал. 3 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че производството по чл. 248
от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез
допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество
съдебният акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр .д. №
696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр.
д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по
гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Определение № 52 от 19.03.2019 г. по
ч. гр. д. № 740/2019 г., І г. о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика на
други състави на ВКС), която се споделя и от настоящия състав.
С
оглед изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
С
оглед цената на иска, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 489249 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 8158/2017 г.,
по описа на СРС, І ГО, 36 с-в., в частта, с която е уважен предявеният от ищеца по реда на 422, ал. 1 ГПК
установителен иск и е прието за установено, че „БТК" АД дължи на „К.С.г."
ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 45,00 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание от страна на А.М.Б.в полза на
„БТК" АД сума по договор № 670403402631072016-37822723 от 31.07.2016 г. за
предоставяне на телекомуникационни услуги, прекратена едностранно от страна на А.М.Б.на
основание чл. 228, ал. 5 ЗЕС, което вземане е придобито от ищеца по силата на
договор за цесия от 01.08.2016 г.
ОТМЕНЯ Определение № 2007 от 04.01.2019 г., постановено по реда на
чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на „К.С.г." ЕООД за изменение на решение №
489249 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 8158/2017 г., по описа на СРС,
І ГО, 36 с-в., КАТО ИЗМЕНЯ решение № 489249 от 17.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 8158/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 36 с-в, в частта за разноските,
имаща характер на определение, в следния смисъл:
ОТМЕНЯ решение № 489249 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. №
8158/2017 г., по описа на СРС, І ГО, 36 с-в., в частта, имаща характер на
определение, с която „К.С.г." ЕООД, ЕИК *****, с адрес: ***, е осъден да
заплати на „БТК" АД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост",
бул. „*****, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БТК" АД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост", бул. „***** да заплати на „К.С.г." ЕООД, ЕИК *****, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „БТК" АД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост", бул. „***** да заплати на „К.С.г." ЕООД, ЕИК *****, с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: