№ 143
гр. Ловеч, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело №
20224300100050 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и
чл.432 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба вх.№682/2.02.22 г. от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/”ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец", бул.
"Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под
ЕИК **********, представлявана от АН. В. АНГ. - Изпълнителен директор и М.Т.П. -
Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д. ИЛ. ИЛ., редовно
упълномощен с нотариално заверено пълномощно per. № 1345/1346/10.02.2017Г. по описа на
Лили Лакова - Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на
Нотариалната камара срещу: АТ. КР. Г. ЕГН:********** са адрес: ********** с предявени
обективно съединени искове при условията на евентуалност: главни положителни
установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с
процесуалноправна квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, и материалноправна квалификация: чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД; евентуални
осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с
процесуалноправна квалификация: чл. 124, ал. 1 от ГПК, и материалноправна квалификация:
чл. 432, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, във връзка с
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД с посочена цена на исковете: главница: 32 939.85 лева, редовна лихва:
884.21 лева и наказателна лихва: 570.75 лева, общо: 34 394.81 лева
Излага, че в законоустановения срок и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
1
чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК, от името на своя доверител - „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД (Банката) предявява положителни установителни искове, обективно съединени при
условията на кумулативност относно вземания в общ размер на 34 394.81 лева (тридесет и
четири хиляди триста деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), от които:
- редовно падежирали главници, в размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири
лева, осемдесет и две стотинки) за периода от 20.09.2019г. до 20.01.2020Г. включително;
предсрочно изискуема главница в размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди,
четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020г.;
изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева {осемстотин осемдесет и четири
лева и двадесет и една стотинки), начислена за периода от 20.08.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително;
- изискуема наказателна лихва в размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет лева
и седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително;
- законна лихва за забава от 14.05.2020г. до изплащане на вземането.
Излага съображения по процесуалната допустимост на главните искове, а именно, че
са налице общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на главните
установителни искове. Сочи, че след успешно проведено заповедно производство, в полза на
ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на
които на кредитополучателя АТ. КР. Г. е разпоредено да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД дължими по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от
10.01.2017 г суми.
Изтъква, че вследствие, "Райфайзенбанк (България)" ЕАД образува изпълнително
дело № 20218800400134/2021 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per. № 880, район на
действие Окръжен съд - Ловеч. След извършване на редица действия, целящи връчване на
заповедта за изпълнение както по постоянния адрес на длъжника, така и по настоящия,
длъжникът АТ. КР. Г. не е открит, поради което книжата са връчени при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и на двата адреса. Сочи, че в предвидения в закона срок длъжникът не се е
явил, за да получи заповедта.
Изтъква, че предвид това, че Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в приложение на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
съдът е указал да предяви иск. Сочи, че на 04.01.2022 г. заявителят е уведомен от заповедния
съд по ч.гр. д. № 195/2020 г., по описа на Районен съд - Тетевен, II състав, че следва да
подаде искове за установяване на вземанията си в едномесечен срок.
Моли при обсъждане на служебния въпрос за допустимостта на установителните
искове, съда да прецени, че същите са допустими и своевременно подадени от заявителя.
Изтъква, че по основанието за местна подсъдност от извършените справки за адрес на
длъжника по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. от Национална база данни „Население" е
2
установено, че длъжникът е с постоянен адрес в гр. София и настоящ адрес в с. Градежница,
обл. Ловеч и предвид факта, че длъжникът е потребител и на основание чл. 113 от ГПК,
завежда настоящите искови претенции пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя.
По основателността на исковете заявява, че:
На 10.01.2017 г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя АТ.
КР. Г. е подписан Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., с
който е отпуснат кредит в размер на 41 800.00 лева (четиридесет и една хиляди и
осемстотин лева). Датата на първо усвояване е 10.01.2017г. Налице е предписаната от
специалния закон (чл.430, ал.З от ТЗ) писмена форма за действителност на волеизявленията.
Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за потребителски нужди и е с краен
срок за погасяване - 20.01.2027 г.
Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.4 от
Договора, страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва.
За първите 24 (двадесет и четири) месеца, считано от първата падежна дата на кредита,
кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.95 %
(четири цяло деветдесет и пет процента) - чл. 4.1. от Договора. След изтичане на срока,
кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два
компонента - променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и
надбавка в размер на 5.597 пункта (чл. 4.2. от Договора).
Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в
заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава - наказателна
лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница, считано от
деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 4.5. от Договора/.
Съгласно чл. 5.2. от Договора, кредита ще бъде погасен на 120 (сто и двадесет)
анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от
20.02.2017 г. до 20.01.2027 г., включващи приложимата лихва. Размерът на анюитетната
погасителна вноска, дължима за първите 24 месеца от действието на Договора, с включена
годишна лихва е 442.33 лева (четири стотин четиридесет и два лева и тридесет и три
стотинки), съгласно Погасителния план към Договора. При промяна на лихвата се променя и
размерът на дължимата месечна вноска.
Твърди, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания
Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. и закона: на
Кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване; от страна на кредитора
не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните;
кредитът е първо усвоен на 10.01.2017г.
Изтъква обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на
3
вземанията на Банката по кредита, а именно:
Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок.
На датите на падеж - от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. включително,
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи
главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на
неизпълнение на основание чл.8.1. от Договор за потребителски кредит №
1704282121113190 от 09.05.2017 г. и поради настъпване на случай на неизпълнение и във
връзка с чл. 9.2. Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. във
връзка с чл. 432 от ТЗ, банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви
(направи) изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит (всички дължими от
кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита), преди подаване на процесното
Заявление. Сочи, че до задълженото лица са изпратени писма за обявяване/уведомяване на
случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от
кредита по Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г.,
съответно на постоянния и настоящия адрес.
Твърди, че на 13.02.2020г. на кредитополучателя АТ. КР. Г. е надлежно обявена
предсрочната изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит №
1701032004417176 от 10.01.2017 г. с писмо с изх. номер ИЗХ-001-9236 от 10.02.2020г.
Сочи, че видно от представената обратна разписка, изпратеното на настоящия адрес
на длъжника писмо е получено от лицето Д.Х., в качеството и на леля на А.Г., като писмото
е надлежно връчено на „друго лице" по смисъла на чл. 46 от ГПК, съгласило се да го приеме
и задължило се с полагането на имена и подпис, че ще предаде книжата на адресата. Счита,
че с получаването на процесното писмо от другото лице се смята, че връчването е
извършено на адресата на основание чл. 46, ал. 4. и редовното връчване на друго лице при
спазване изискванията на чл. 46, ал. 1 от ГПК замества личното връчване на адресата и
сбъдва предвидената в закона фикция.
Сочи, че предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за
потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г. е осчетоводена на 13.02.2020Г.
Излага, че предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото
съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)-
главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Твърди, че в Решение № 99 от
01.02.2013 г. по т.д. №610/2011 г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при
уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и
такси.
Моли, в случай, че настоящият съдебен състав не приеме за основателни посочените
4
по-горе аргументи в полза на твърдението, че предсрочната изискуемост на кредита е
надлежно обявена, то да има предвид, че за предсрочната изискуемост на задължението
длъжникът може да бъде уведомен и ако уведомлението е инкорпорирано в исковата молба.
Сочи, че ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК,
без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно
упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Изтъква, че когато изявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са
налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Излага, че обявяването
на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК в рамките на претендираните суми и в подкрепа на тези аргументи цитира практика на
ВКС. Счита, че в настоящия случай уведомяването по този начин следва да се счете за
надлежно и безспорно и като такова да породи правните си последици в момента на
връчването на препис от исковата молба.
Сочи, че банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията
си, като е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 195/2020 г. по описа на Районен съд
-Тетевен, II състав и с Разпореждане от 14.05.2020 г. съдът е издал Заповед по чл. 417 и
изпълнителен лист. Излага, че вследствие банката е образувала изпълнително дело №
134/2021 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, per. № 880, с район на действие ОС-Ловеч.
Изтъква, че от направена справка за адрес на длъжника по реда на Наредба №
14/18.11.2009г. от Национална база данни „Население" е установено, че длъжникът е с
постоянен адрес в гр. София и настоящ адрес в с. Градежница, обл. Ловеч. С писмо,
входирано на 05.04.2021 г. ЧСИ Румен Димитров е уведомил съда за връчване на издадената
заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на настоящия адрес
на длъжника.
Сочи, че впоследствие, ЧСИ е предприел действия за връчване на процесната заповед
и по постоянния адрес на длъжника в гр. София и с писмо от 16.12.2021 г. ЧСИ Димитров е
уведомил заповедния съд, че е залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 и по
постоянния адрес на длъжника в гр. София. Твърди, че връчването там е възложено на ЧСИ
Мария Цачева, рег.№ 840, с район на действие СГС, която е представила надлежни
документи, че в двуседмичния срок, считано от 27.11.2021 г. длъжникът не се е явил, за да
получи заповедта.
Предвид гореизложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което:
5
1. Да признае за установено спрямо ответника АТ. КР. Г., ЕГН: **********,
съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., съгласно издадената заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 195/2020 г„
Районен съд - Тетевен, II състав, а именно: редовно падежирали главници, в размер на
1504.82 лева (хиляда петстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки) за периода от
20.09.2019г. до 20.01.2020г. включително;предсрочно изискуема главница в размер на
31435.03 лева (тридесет и една хиляди, четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с
настъпила изискуемост 13.02.2020г.; изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева
(осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), начислена за периода от
20.08.2019 г.до 12.02.2020 г. включително;- изискуема наказателна лихва в размер на 570.75
лева (петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от
20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително; законна лихва за забава от 14.05.2020г. до
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни
досежно посочените като предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с
указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 116), моли да бъде осъден ответника АТ.
КР. Г., ЕГН: **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми:-
редовно падежирали главници, в размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири лева,
осемдесет и две стотинки) за периода от 20.09.2019г. до 20.01.2020г. включително;-
предсрочно изискуема главница в размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди,
четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020 г.;
изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и
двадесет и една стотинки), начислена за периода от 20.08.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително; изискуема наказателна лихва в размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет
лева и седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително; претендира законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му
изплащане.
Цитира, че съгласно Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д. № 57/2012 г.,
l-во т. о.г ТК, когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за
плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на
банката, размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от
ГПК и в тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следва да се уважи поне в размер на
изискуемите и неплатени вноски по кредита.
Твърди, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите
вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл и
Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г.( Ill-то г. о., ГК). В случай че се
6
уважи евентуално съединените осъдителни искове, претендира законна лихва за забава
върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата
искова молба. Твърди, че доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение
(наказателна лихва) са предвидени в Договора, очевидно е, че те съставляват договорно
задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Изтъква, че възнаградителният характер
на редовната лихва и обезщетителният характер на неустойката не препятстват
приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задълженията са самостоятелни и независими от
задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (позовава се на Решение №
73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., l-во т. о., ТК).
Цитира, че съгласно Решение №285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да е предявен
евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални
действия, насочени към разглеждането му по същество.
Моли да бъде осъден ответника АТ. КР. Г., ЕГН: **********, да заплати на
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД всички направени по настоящото дело разноски (платени
държавни такси и хонорари за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450.00 лева (четиристотин и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за
заплащането на правната помощ.
Моли да се изиска по настоящото дело да бъде приложено като доказателство ч.гр.д.
№ 195/2020 г., Районен съд - Тетевен, II състав от заповедното производство, или заверен
препис от документите по него.
В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските на
ищеца по съразмерност и след компенсация.
Моли, съобразно указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т.12 от TP № 4/2013 г.. съда
да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Изтъква, че в случай, че ищецът е редовно призован за първото открито съдебно
заседание по делото, но не изпрати представител на него и не вземе становище по
евентуален отговор на исковата молба, делото да се разгледа в отсъствие на ищеца, за да се
препятства процесуалното право на ответника по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Моли да се постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу
ответника, ако са налице основанията за това.
Моли да се допусне съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице икономист, който
след като се запознае с материалите по делото и след като извърши проверка на място в
счетоводството на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД да даде отговор на конкретно
поставени въпроси и представя писмени доказателства.
В срок е подаден отговор на исковата молба от АТ. КР. Г. с ЕГН: **********, в
качеството си на ответник по гр. дело № 50/2022 г. по описа на ЛОС, действащ чрез адв.
Н.Г. Т., с ЕГН **********, вписан в ЛАК, с адрес на кантората: *****, определен за особен
представител от ЛАК и назначен от ЛОС с Определение № 252 от 05.04.2022 г. съдебен
7
адрес: *****. тел. *****, email: *****в който изразява становище по основателността на
иска.
Счита предявените установителни искове, обективно съединени при условията на
кумулативност, за недоказани по основание и размер. Счита, че е налице ненадлежно
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на банковия кредит от страна на
ищеца. Изтъква, че ищецът не представя доказателства за обстоятелството, относно
уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на вземането. Сочи, че на
13.02.2020 г. лицето Д.Х. приема и подписва пощенска пратка с изпращач „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, но дали същата е член от домакинството на ответника или в пощенската
пратка се е съдържало уведомление за предсрочна изискуемост на вземането от ищеца не се
установява с представените доказателства. С оглед на горе изложеното счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени, като е налице недължимост от ответника на претендираните
суми поради обстоятелството, че същият не е уведомен от ищеца за предсрочната
изискуемост на кредита.
По допустимостта на исковете счита предявените искове за недопустими, тъй като
ищецът не е представил доказателства за депозиране на исковата молба в указания 1-
месечен срок. Твърди, че в случай, че е спазен преклузивният 1-месечен срок, предявените
искове са допустими, с оглед на това, че е налице успешно проведено заповедно
производство и връчване на книжата на ответника, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК.
Прави възражения по предявените искове, като моли съда да отхвърли предявените
установителни искове. С оглед на процесуалното му качество на особен представител в
настоящия процес и липсата на контакт с А.Г., прави подробни възражения по твърдените от
ищеца факти, след изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, ако бъде допусната
такава.
По доказателствените искания на ищеца не се противопоставя.
Няма да прави доказателствени искания, намира за достатъчно изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза, с която ще се установяват правнорелевантни факти и обстоятелства,
необходими за правилно постановяване на съдебното решение.
Ищецът „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, не изпраща представител в съдебното
заседание, като в писмена молба от процесуален представител по пълномощие, прави
изявление, че в случай, че не се яви представител на ищеца в с.з. делото да се гледа в негово
отсъствие, поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като претендира разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът АТ. КР. Г. се представлява от адв.Р.К., преупълномощен от особения
представител адв.Н. Т. от Ак-Ловеч, който оспорва исковете по наведените срещу тях
възражения, моли за отхвърлянето им. Особеният представител представя писмена защита в
подкрепа на твърденията си, че в договора няма договорена клауза за фингирано връчване и
предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
8
От събраните по делото доказателства: Копие от Договор за потребителски кредит №
1701032004417176 от 10.01.2017 г„ведно с Погасителен план; Копие от заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК;- Документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК, от който произтича вземането - Извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД от дата : 01.04.2020 г. за размера на дълга на кредитополучателя АТ. КР. Г.
по Договор за потребителски кредит №1701032004417176 от 10.01.2017г.; Копие от писмо с
изх. Номер ИЗХ-001-9236 от 10.02.2020г. за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно с
копия на обратна разписка; Копие от съобщение на Районен съд - Тетевен, по ч.гр.д. №
195/2020 г., II състав, относно предявяване на настоящия иск; Копие от документ за
първоначално внесена такса за издаване на ИЛ по сметка на Районен съд - Тетевен; Копие от
молба за образуване на изпълнително дело; Справка по чл. 366 от ГПК, от заключението на
вещо лице Д.Ц.П.-Н., от обясненията на страните, от всички тези доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
От договор за потребителски кредит №1701032004417176/10.01.2017 г. се установява,
че Райфайзенбанк (България)" ЕАД в качеството си на кредитор е предоставил на
кредитополучателя АТ. КР. Г. кредит в размер на 41 800.00 лева (четиридесет и една хиляди
и осемстотин лева), който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди, като е посочен краен срок за погасяване - 20.01.2027 г.
В чл.4 от Договора, страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката
годишна лихва, като за първите 24 (двадесет и четири) месеца, считано от първата падежна
дата на кредита, кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер
на 4.95 % (четири цяло деветдесет и пет процента) - чл. 4.1. от Договора, а след изтичане на
срока, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два
компонента - променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR и
надбавка в размер на 5.597 пункта (чл. 4.2. от Договора).
Страните са договорили и размера на обезщетението за забава в плащането от
кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита, както следва
при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава -
наказателна лихва, към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница,
считано от деня на забавата до окончателното им погасяване съгласно чл. 4.5. от Договора.
Постигнато е съгласие в чл. 5.2. от Договора, че кредита ще бъде погасен на 120 (сто
и двадесет) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец,
считано от 20.02.2017 г. до 20.01.2027 г., включващи приложимата лихва. Размерът на
анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 24 месеца от действието на Договора,
с включена годишна лихва е 442.33 лева (четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и
три стотинки), съгласно приложения по делото Погасителния план към Договора.
Договорено е, че при промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна
вноска.
В чл.11.8 от договора е постигнато съгласие, че всички уведомления и изявления
във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени
9
от Кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата
или куриерска фирма с обр.разписка, достигнат до адреса за кореспонденция на
Кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна в адреса.
Този договор, както и погасителния план към него е подписан на всяка страница
от кредитополучателя в присъствието на Ц.К. и Е.С. които са го подписали с посочената
отметка.
От приложеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката-ищец се
установява, че одобрения кредитен лимит е бил 41 800 лв, датата на първото усвоянане-
10.01.2017 г., датата на посмледно плащане-21.10.2019 г., датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на вземанията 13.02.2020 г. дните в просрочие 194, брой
просрочени вноски 5 бр, общ пброй на просрочени задължения 2 274,41 лв. Посочени са
падежите на неплатените месечни погасителни вноски преди настъпване на изискуемостта
:20.09.,20.10.20.11.20.12.2019 г. и 20.01.2020 г. Посочен е размера на изискуемата главница-
32 939,85 лв, редовно падежирали главници за периода от 20.09.10 г. до 20.01.20 г.-1504,82
лв. и предсрочно изискуема главница с дата на настъпване 13.02.2020 г. 31 435,03 лв и общ
размер на изискуеми лихви 1 454,96 лв. от които изискуема редовна лихва, начислена за
периода от 20.08.19 г. до 12.02.20 г.- 884,21 лв и изискуема наказателна лихва 570,75 лв. ,
начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г., като е посочено, че общо
задълженията възлизат на сумата 34 394,81 лв. към дата 31.03.2020 г.
Приложено към делото е писмо с изх.№001-9236/10.02.2020 г., с което банката
обявява на основание договора за банков кредит за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими към договора суми, които към 10.02.2020 г. са възлизали на
сумата 33 763,07 лв. Това писмо е връчено на адреса на длъжника, посочен в договора за
кредит, а именно *****. Това писмо е връчено препоръчано с обратна разписка, като същата
е подписана от лелята на длъжника Д.Х. на 13.02.20 г. в 12,10 минути.
От приложеното по делото ч.гр.д.№195/20 г. по описа на ТРС съдът установява, че
ищецът е подал заявление с вх.№1626/4.04.20 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по което в полза на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на които на кредитополучателя АТ. КР. Г. е разпоредено да
заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължими по Договор за потребителски кредит
№ 1701032004417176 от 10.01.2017 г суми, както следва: редовно падежирали главници, в
размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки) за
периода от 20.09.2019г. до 20.01.2020 г. включително;предсрочно изискуема главница в
размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди, четиристотин, тридесет и пет лева, три
стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020 г.;изискуема редовна лихва в размер на
884.21 лева {осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), начислена за
периода от 20.08.2019 г. до 12.02.2020 г. включително;- изискуема наказателна лихва в
размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), начислена
за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително;- законна лихва за забава от
14.05.2020 г. до изплащане на вземането.
След като на 8.12.2020 г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД получава изпъл.лист,
образува изпълнително дело № 20218800400134/2021 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров,
per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч. След извършване на редица действия,
целящи връчване на заповедта за изпълнение както по постоянния адрес на длъжника, така и
по настоящия, длъжникът АТ. КР. Г. не е открит, поради което книжата са връчени при
10
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на двата адрес, като в предвидения в закона срок
длъжникът не се е явил, за да получи заповедта.
По този начин Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в приложение на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на
заявителя да предяви иск с връчено на 04.01.2022 г. разпореждане по ч.гр. д. № 195/2020 г.,
по описа на Районен съд - Тетевен, II състав, че следва да подаде искове за установяване на
вземанията си в едномесечен срок.
С настоящата искова молба ищецът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД предявява иск
на 2.02.2022 г. пред ЛОС за установяване на вземането си, т.е. в законоустановения
едномесечен срок, поради което настоящето производство е допустимо.
За точния размер на неиздължените главница, възнаградителна лихва, наказателна
лихва.по договора за банков кредит прилага справка по чл. 366 ГПК. От нея е видно какъв е
размерът на усвоения кредит, лихвен процент и съответни дължими суми по пера.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвена и безпристрастна се установява, че сумата от кредита в размер на
41800 лв. е преведена еднократно на 10.01.2017 г. по сметка BG********** с титуляр АТ.
КР. Г.. Вещото лице е посочило, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК размерът на вземанията по процесния
договор за кредит е възлизал на следните суми: главница-32 939,85 лв, 884,21 лв. начислена
редовна лихва за периода от 20.08.19- 12.02.20 г. и 570,75 лв. начислена наказателна лихваза
периода от 20.09.2019 г. до 31.03.2020 г. включително. Вещото лице е изчислило и размера
на задълженията към момента на изготвяне на експертизата, които по първите три пера са с
идентичен размер, а законната лихва е в размер на 5 197,81 лв. за периода от 1.04.2020 г.
датата на подаване на заявлението до 3.12.2021 г., когато банката е спряла да я начислява и
кредитът е прехвърлен в отписани вземания. Вещото лице е отговорило в заключението, че
до датата на изготвяне на заключението по този кредит няма постъпили суми от
изпълнителното производство. Посочен е и размера на просрочените задължения за периода
от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. включително, както следва: редовно падежирала главница 1
504,82 лв. за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г., предсрочно изискуема главница 31
435,03 лв. остатък редовна непогасена главница към 13.02.2020 г. просрочени редовни лихви
769,59 за периода от 20.08.2029 г. до 20.01.2020 г. включително, начислена редовна лихва
114,62 лв. върху усвоена и непогасена главница към 1.04.2020 г. за периода от 20.01.2020 г.
до 12.02.2020 г. включително, начислена наказателна лихва 78,54 лв. върху редовно
падежирали главници/1 504,82 лв. за периода 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително,
начислена наказателна лихва 492,21 лв. върху предсрочно изискуема главница от 13.02.2020
г./31.435,03 и за периода от 13.02.20. г. до 31.03.20 г. начислявана с наказателна лихва в
размер на 15,707% и от 13.02.2020. г. до 31.03.2020 г. включително/по време на
извънредното положение/ начислявана е само редовен лихвен процент, който е променлив,
като броят на дните просрочие е от 20.09.2019 г. до 1.04.2020 г. и е 194 дни. Вещото лице е
отговорило и на въпросите досежно евентуално предявеният иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
11
Предявени са положителни установителни искове на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415 от ГПК и чл.124 от ГПК от ищеца„Райфайзенбанк (България)" ЕАД
(Банката) с искане да се признае за установено спрямо ответника АТ. КР. Г., ЕГН:
**********, съществуването и изискуемостта на вземанията на Банката, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., съгласно
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 195/2020 г„ Районен съд - Тетевен, II състав, а именно:- редовно падежирали
главници, в размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири лева, осемдесет и две
стотинки) за периода от 20.09.2019г. до 20.01.2020 г. включително;предсрочно изискуема
главница в размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди, четиристотин, тридесет и пет
лева, три стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020 г..;изискуема редовна лихва в
размер на 884.21 лева (осемстотин осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки),
начислена за периода от 20.08.2019 г.до 12.02.2020 г. включително;- изискуема наказателна
лихва в размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки),
начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително; законна лихва за забава
върху главницата от 14.05.2020 г. до изплащане на вземането.
Ответникът в отговора на исковата молба чрез своя особен представител оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост чрез своя особен представител, като твърди, че
не е бил уведомен надлежно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.
Настоящата инстанция намира, че това твърдение е неоснователно. На първо място в чл.11.8
от договора е уговорено фингирано връчване на всички уведомления по договора, като е
прието, че изпратени и достигнали до този адрес/ настоящ и адрес за кореспонденция
**********/ уведомления и съобщения, ще се считат връчени. В случай безспорно
установено е, че писмото с обр.разписка изх.№, .№001-9236/10.02.2020 г., с което банката
обявява на основание договора за банков кредит за предсрочно изискуеми и незабавно
платими всички дължими към договора суми е връчено препоръчано с обратна разписка,
като същата е подписана от лелята на длъжника Д.Х. на 13.02.20 г. в 12,10 минути. С оглед
на това съдът приема, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора е надлежно
съобщена на длъжника на 13.02.2020 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК-3.04.2020 г. Следователно така направеното възражение за ненадлежно връчване
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита остава недоказано.
Договорът за потребителски кредит от 10.01.2017 г., според съда е валидна сделка,
която е породила своето действие, след като на ответника фактически е предоставена сумата
от 41 800 лв. съгласно заключението на вещото лице. Безспорно се установява, че
длъжникът не е заплатил пет броя от месечните вноски по погасителния план, а именно тези
с дати 20 09.2019 г. до 20.01.2020 г., което и на основание чл.9.2 от договора е послужило за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, за което длъжника е бил надлежно
уведомен. Вещото лице е установило, че няма погасяване на дължими от кредитополучателя
суми по образуваното изпълнително дело № 20218800400134/2021 г. по описа на ЧСИ
Румен Димитров, per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч на база представения
12
изпъл.лист по ч.гр.д.№195/20 г. по описа на Рс-Тетевен. От заключението се установява,
също и размера на дължимите от Г. суми, които кореспондират с представените от ищеца
писмени доказателства по делото по размер и основание.
Съдът не констатира наличие на нищожни или неравноправни клаузи, които да
рефлектират върху изводите за основателност на исковете след преглед на договора за
потребителски кредит, като претенциите по отношение на възнаградителна и наказателна
лихви са съобразени с постановките на ТР №3/27.03.2019 г. по т.д.№3/17 г. на ОСГТК.
При тези съображения настоящата инстанция счита, че положителните
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и
чл.432 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се признае за установено по
отношение на А.К. Г. с настоящ адрес **********/ съществуването и изискуемостта на
вземанията на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски
кредит № 1701032004417176 от 10.01.2017 г., съгласно издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 195/2020 г„ Районен съд -
Тетевен, II състав, а именно: редовно падежирали главници, в размер на 1504.82 лева
(хиляда петстотин и четири лева, осемдесет и две стотинки) за периода от 20.09.2019 г. до
20.01.2020 г. включително;предсрочно изискуема главница в размер на 31435.03 лева
(тридесет и една хиляди, четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с настъпила
изискуемост 13.02.2020 г.;изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева (осемстотин
осемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки), начислена за периода от 20.08.2019 г.
до 12.02.2020 г. включително;- изискуема наказателна лихва в размер на 570.75 лева
(петстотин и седемдесет лева и седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от
20.09.2019 г. до 12.02.2020 г. включително; законна лихва за забава върху главницата от
14.05.2020 г. до изплащане на вземането.
При положение, че са уважени главните искове, по евентуално предявените съдът не
дължи произнасяне.
При този изход на процеса ответникът на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати направените в заповедното производство разноски по представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК в размер на сумата общо 837,90 лв./687,90 лв. ДТ и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение/, както и сторените в исковото производство разноски в
размер на сумата 2 899,73 лв./ 687,89 лв. ДТ, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
1 561,84 депозит за особен представител и 500 лв. депозит за вещо лице. Съдът определя
възнаграждението на юрисконсулта съобразно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ с оглед обстоятелството, че той не се явява в съдебно заседание, като
делото не е с фактическа и правна сложност. Следва да се присъди и изплати адвокатско
възнаграждение на особения представител на ответника адвокат Н. Т. от ЛАК в размер на
сумата 1 561,84 лв, която е внесена от ищеца.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2
от ГПК и чл.432 ал.1 от ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по
отношение на ответника АТ. КР. Г., ЕГН: **********, настоящ и адрес за кореспонденция
********** съществуването и изискуемостта на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/”ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Лозенец", бул.
"Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под
ЕИК **********, представлявана от АН. В. АНГ. - Изпълнителен директор и М.Т.П. -
Прокурист, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1701032004417176 от
10.01.2017 г., съгласно издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 195/2020 г„ Районен съд - Тетевен, II състав, а именно:
редовно падежирали главници, в размер на 1504.82 лева (хиляда петстотин и четири
лева, осемдесет и две стотинки) за периода от 20.09.2019 г. до 20.01.2020 г. включително;
предсрочно изискуема главница в размер на 31435.03 лева (тридесет и една хиляди,
четиристотин, тридесет и пет лева, три стотинки) с настъпила изискуемост 13.02.2020 г.;
изискуема редовна лихва в размер на 884.21 лева (осемстотин осемдесет и четири
лева и двадесет и една стотинки), начислена за периода от 20.08.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 570.75 лева (петстотин и седемдесет лева и
седемдесет и пет стотинки), начислена за периода от 20.09.2019 г. до 12.02.2020 г.
включително;
законна лихва за забава върху главницата от 14.05.2020 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА АТ. КР. Г., ЕГН: **********, настоящ и адрес за кореспонденция
********** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „Лозенец", бул. "Н. В." № 55, ЕКСПО 2000, вписана в
Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК **********, представлявана от
АН. В. АНГ. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист сумата общо 837,90 лв./687,90
лв. ДТ и 150 лв. юриконсултско възнаграждение сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 195/2020 г„ Районен съд - Тетевен, II състав/, както и сторените в
исковото производство разноски в размер на сумата 2 899,73 лв./ 687,89 лв. ДТ, 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 1 561,84 депозит за особен представител и 500 лв. депозит
за вещо лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника А.Г. адвокат Н.Г. Т. с
ЕГН ********** с адрес на кантората ***** сумата 1 561,84 лв./хиляда пестотин шестдесет
и един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение,
14
внесено от ищеца.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15