Р Е Ш Е Н И Е
№ 260648 / 3.6.2021г.
гр. Перник, 03.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5183 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Г.Д.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. П.С., срещу „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да
бъде признато за установено по отношение на ищеца и ответника, че към датата
27.09.2019 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество като
е заемал длъжността „общ работник“ с код по НКПД 96220001 въз основа на трудов
договор, сключен между ищеца като работник и ответника като работодател на
26.08.2019 г. Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество,
сключен на 26.08.2019 г., като бил назначен на длъжност „общ работник” по
длъжностна характеристика, с код по НКПД 96220001.
На следващо
място се посочва, че на 27.09.2019 г. около 17.00 часа, докато работел на обект
на работодателя ищецът претърпял трудова злополука като получил множество
травми. Това наложило продължително и скъпо лечение като довело до имуществени
и неимуществени вреди за работника. Ответното дружество обаче не изпълнило
законовите си задължения и не декларирало злополуката като трудова такава. В
тази връзка и такова деклариране извършил самият работник. Последвало
разследване на злополуката от НОИ като в хода на същото ответното дружество
оспорило наличието на трудово правоотношение между него и ищеца с аргумент, че
последният не бил подписал трудовия си договор.
Твърди се, че ищецът е подписал трудов договор с дата
26.08.2019 г., но ответникът работодател не му е връчил копие от него, а
впоследствие документът бил унищожен.
Излагат се
подробни доводи, че между страните бил сключен валиден трудов договор с дата
26.08.2019 г. като работодателят дори подал уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ
и чл. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., а освен това внасял на работника и
дължимите му социални и здравни осигуровки като представил и данни в НАП за
трудовия му доход. По тези съображения ищецът счита, че между него и ответника
е налице валидно трудово правоотношение, но за него е налице интерес от
установяването му по съдебен ред, предвид направеното от дружеството оспорване
на този факт при НОИ.
С исковата
молба е представена медицинска документация, справка за актуално състояние на
трудови договори за Г.Д.П., декларация за трудова злополука, констативен
протокол № КП-5-13-00781203/09.07.2020 г., задължителни предписания №
ЗД-1-13-00781038/07.07.2020 г., удостоверение от НАП,
справка за задължително здравно осигуряване.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му
представител – адв. Т., е постъпил писмен отговор, с
който исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. В тази връзка на първо място се твърди, че между
страните не е сключен трудов договор на 26.08.2019 г. Посочва се, че ищецът действително е
кандидатствал за работа и е бил поканен да постъпи на работа като представи
нужните документи, а за целта бил съставен и проект на трудов договор. Въпреки
това обаче ищецът така и не се е явил, не е подал молба за назначаване на
работа, съответно не е подписал трудов договор и длъжностна характеристика.
Междувременно обаче дружеството предприело нужните стъпки за регистрация на
трудовия договор в НОИ, доколкото не било известно, че ищецът нямало да подпише
същия.
Поддържа се, че ищецът не е подписал
трудов договор, поради което и няма копие от същия за себе си, като се оспорва
твърдението, че ответникът е унищожил договора. Обръща се внимание, че именно
ищецът бил действал недобросъвестно, доколкото не подал молба за постъпване на
работа. Излагат се подробни доводи, че
трудово правоотношение може да възникне само въз основа на трудов договор,
съставен в изискуемата от закона писмена форма и носещ подписите на страните по
него. В тази връзка се поддържа, че наличието на трудово правоотношение не може
да се доказва чрез други косвени доказателства.
На следващо място се твърди, че
уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ не
представлява доказателство за сключен трудов договор, а само израз на
задължение на работодателя пред НОИ, поради което и няма обвързваща материална доказателствена сила.
Възразява се срещу искането за
допускане на експертиза, както и на свидетелски показания. Поддържа се, че
наличието на трудово правоотношение не можело да се доказва с други
доказателства извън трудовия договор, особено с гласни такива. С тези аргументи
се иска исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски като се
прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани
от насрещната страна.
Представят
се писмени доказателства: протокол изх. № ПР2024266/10.09.2020 г. от ГИТ и акт
№ 22-006982 от ГИТ.
В хода на
производството по делото са представени: обяснение във връзка с инцидент от
„Струма про инженеринг“ ЕООД, протокол за разследване
на трудова злополука № 1/30.09.2019 г., трудов договор № 11/26.08.2019 г.
/подписан единствено от И.И./, трудов договор №
11/26.08.2019 г. /подписан от И.И. и Г.П./,
длъжностна характеристика /подписана/, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /два броя/, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; трудов договор № 11/26.08.2019 г. /подписан единствено от И.И./, длъжностна характеристика /неподписана/, полица по
задължителна групова застраховка трудова злополука с добавък
№ 1, служебна бележка, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
разпит на свидетел /2 броя/, книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа /2 броя/ и трудов договор № 11/26.08.2019 г. /подписан единствено от И.И./ с придружително писмо от НОИ.
По делото е
изготвена съдебно счетоводна /ССчетЕ/ експертиза.
Разпитани са и трима свидетели.
В съдебно
заседание, проведено на 10.05.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният
представител на ответника счита иска за недоказан, поради което иска същият да
бъде отхвърлен.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетеля И.М.И. /без дела и родство със страните/ се установява, че същият е
управител на търговско дружество, чрез което е предоставял счетоводни услуги на
ответника по граждански договор. В тази връзка и свидетелят не познава ищеца,
но е изготвил документи за сключване на трудов договор между последния и
ответника. Уточнява, че ответникът му е изпратил данните /имена, ЕГН, длъжност,
работен ден, копие от лична карта/ на ищеца на 25.08.2019 г. по електронна поща,
поради което свидетелят изготвил трудов договор между страните по делото с дата
26.08.2019 г. и дата на начало на изпълнение на задълженията 27.08.2019 г.,
като на свой ред го изпратил на работодателя. Отново на 26.08.2019 г.
свидетелят е декларирал трудовия договор по чл. 62 от КТ. В тази връзка
свидетелят уточнява, че по начало не получава обратна връзка дали изготвените
от него трудови договори са действително подписани, но след като декларира
трудов договор пред НАП изпраща съответното уведомление на ответника „Струма про инженеринг“ – в случая уведомлението било получено от
свидетеля на 27.08.2019 г. съответно още на същата дата изпратено на
работодателя. Уточнява и че няма спомени как е получил данни за трудовия стаж
на ищеца, доколкото не помни да е виждал трудовата му книжка.
На следващо място свидетелят посочва, че е разбрал за
проблем при подписването на трудовия договор на ищеца едва през м. май 2020 г.
по повод проверка от страна на НОИ и инспекция по труда, когато му били
изискани документи. В тази връзка посочва, че има пълномощно от ответника да
изпраща със собствения си електронен подпис съответните уведомления до НАП.
От показанията на свидетеля се установява, че същият
няма достъп до личните трудови досиета на служителите на ответното дружество,
като не знае и дали последното има сключена застраховка трудова злополука.
Посочва обаче че е попълвал документи по повод трудова злополука, настъпила с
ищеца. В тази връзка посочва и че като част от счетоводното обслужване, което
предоставя на ответника, изготвя и ведомости за заплати като има спомени да е
изготвял такава и за ищеца, както и за лицата С.М. и Ф.Р..
На следващо място свидетелят посочва, че има отношение
и към болничните листове на работниците в дружеството на ответника като изпраща
същите със своя електронен подпис в НОИ. В тази връзка посочва, че е получил от
страна на ответника два броя болнични листове на ищеца, които е изпратил в НОИ.
Следващите болнични листове обаче получил от НОИ с предписания за предаване,
които изпълнил. Уточнява и че тези болнични били плащани от НОИ, към което
свидетелят няма отношение.
От показанията на свидетеля Ф.К.Р. /без дела и родство със страните/ се установява, че познава
ищеца от около 7 години, доколкото двамата са работили на едни обекти през
годините. В тази връзка и свидетелят знае, че ищецът е работил в ответното
дружество, доколкото именно той осъществил връзка между страните /ищеца и
представител на ответното дружество С.С./ по повод
работа по канализация в гр. София. Уточнява, че лицето С.С.
/управител на ответното дружество, вписан
в Търговския регистър/ като представител на ответника потърсил първо него и
след като свидетелят му предоставил документите си, му била предложена работа.
По този повод С.С. помолил свидетеля да му осигури и
други подходящи работници, поради което и свидетелят потърсил ищеца. В тази
връзка свидетелят дал телефония номер на ищеца на лицето С.С.
и двамата се договорили.
На следващо място свидетелят посочва, че сам започнал
работа при ответното дружество, но трудов договор така и не му бил предоставен
за подпис, поради което свидетелят твърди, че подал жалба в инспекция по труда.
Доколкото известен период от време свидетелят не получил заплащане твърди, че
напуснал работа на обекта като уточнява, че работил при ответника от 19.08.2019
г. до 12.09.2019 г.
От показанията на свидетеля се установява, че ищецът
също започнал работа при ответника на 19.08.2019 г. Доколкото обектът на
работодателя бил в гр. Перник свидетелят твърди, че всеки ден взимал ищеца от
автогарата в гр. Перник и вечер го връщал там, след което продължавал своя път
към с. Яржиловци. Уточнява, че не знае до 12.09.2019
г. ищецът да е претърпял инцидент. В
тази връзка свидетелят поддържа, че именно той бил технически ръководител на
обекта, като имал задължение да провежда ежедневен инструктаж на работниците и
това се удостоверявало в специална книга. Посочва, че по указания на
работодателя в тази книга били записани лицата на трудов договор с ответника и
сред тези лица бил и ищецът Г.П., за когото ответникът твърдял, че има
официален трудов договор. Уточнява, че на обекта, където работели, ответното
дружество „Струма про инженеринг“ било подизпълнител
на „Рай комерс“, поради което и работниците се
подписвали в негова книга за инструктаж.
Относно работата на ищеца на обекта свидетелят
разказва, че Г.П. подготвял и полагал тръби за канализация на дълбочина 3 метра
– уточнява, че изкоп се правел от багер, ищецът полагал тръби долу в изкопа и
след това се засипвало с пръст покрай тръбата. Предвид естеството на работата и
собствената си длъжност свидетелят посочва, че изискал книга за инструктаж от С.С. за „Струма про инженеринг“, но
такава така и не му била предоставена. По тази причина свидетелят сам закупил
книга и водил същата от 03.09.2019 г. до 12.09.2019 г. и работниците, в това
число ищецът, се подписвали в нея.
На последно място свидетелят посочва, че след като
напуснал работата си при ответника поискал да сключи трудов договор с друго
дружество. От там обаче му обяснили, че в НАП свидетелят има действащ трудов
договор с ответното дружество и същият първо трябвало да бъде прекратен. В тази
връзка и свидетелят посетил НАП и доколкото получил същата информация се
свързал със С.С. да прекрати договора му, а по този
повод подал и жалба, защото не могъл да започне работа, докато не се прекрати
предишният договор.
От показанията на свидетеля С.С.М. /без дела и родство със страните/
се установява, че познава ищеца, доколкото и двамата били родом от с.
Ярджиловци и работели за „Струма про инженеринг“ при
лица с имена С.и С.. В тази връзка свидетелят твърди, че с ищеца работили за
последните от около две седмици, когато ищецът претърпял инцидент – бил
затрупан, докато поставял канализационни тръби през м. септември 2019 г.
Свидетелят посочва, че сам работил за ответника до
юни-юли 2020 г. като имал трудов договор с дружеството. Уточнява, че за
сключване на същия С.му преснимал личната карта. Договор обаче свидетелят не
подписал и не бил виждал, доколкото му било обяснено, че всичко ставало
електронно и договорите също се правели електронно. В тази връзка уточнява, че
е получавал заплащане, докато работел за ответника. Впоследствие свидетелят
напуснал и бил прехвърлен при друго дружество, свързано с ответника, поради
което нямало проблем с непрекратени трудови договори.
Относно ищеца свидетелят посочва, че същият идвал
регулярно на работа на обекта на ответника макар и да не го виждал ежедневно,
като ищецът също имал според свидетеля трудов договор по електронен път.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. В тази връзка изнесените от свидетелите твърдения са
ясни, последователни и еднопосочни, кореспондират и на останалите представени
по делото доказателства, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не
намира основания за поставяне под съмнение на тяхната достоверност.
Действително в показанията свидетелите М. и Р. са налице известни неясноти, но
съдът отдава същите на ниската правна култура на свидетелите, а не на негативно
отношение към предходен работодател.
На следващо
място от извършената и приета ССчетЕ се установява, че
от страна на ответника в НАП и НОИ са подавани документи относно ищеца Г.П.. В
тази връзка е посочено, че вещото лице е извършило проверка в НАП и НОИ към
15.01.2021 г. и е установило, че за ищеца е подадена декларация Образец № 1 –
„Данни за осигурено лице Г.Д.П., с ЕГН: **********“ за периода от 26.08.2019 г.
до 23.09.2020 г. В тази връзка от таблица към заключението е видно, че за м. август 2019 г. ответникът е
декларирал за ищеца: осигурителен доход – 104.87 лева, дни с осигурителен доход
– 4, дни в болнични – 0, дни в болнични за сметка на работодателя – 0, общо
зачетени дни по декларация – 4; за м. септември 2019 г.: осигурителен
доход – 560 лева, дни с осигурителен доход – 17, дни в болнични – 0, дни в
болнични за сметка на работодателя – 2, общо зачетени дни по декларация – 19;
за м. октомври 2019 г.: осигурителен
доход – 24.35 лева, дни с осигурителен доход – 0, дни в болнични – 22, дни в
болнични за сметка на работодателя – 1, общо зачетени дни по декларация – 23;
за следващите месеци от м. ноември 2019 г. до м. септември 2020 г. са
декларирани дни в болнични за целия месец и дни, зачетени за стаж за целия
месец съответни на броя дни болнични. В тази връзка вещото лице е посочило, че
от страна на ответника относно ищеца са подавани удостоверения за право на
парични обезщетения по издадени болнични листове на Г.П. за периода от
27.09.2019 г. до 30.09.2020 г. – осигурителен доход, дни в осигурителен доход,
дни в болнични, дни в болнични за сметка на работодател и зачетен стаж по
декларация в дни.
Изслушано в съдебно заседание на 22.02.2021 г. вещото
лице В. посочва, че не е извършила проверка по ведомости за работни заплати,
доколкото първоначално при възлагане на експертизата не е имала връзка с
представител на ответника. В тази връзка и вещото лице се снабдило със съдебно
удостоверение и въз основа на него с нужната му информация директно от НОИ и
НАП. По тези съображения и впоследствие вещото лице не е посещавало ответното
дружество. Относно декларациите вещото лице посочва, че същите се подават след
изтичане на месеца,, за който се отнасят в следващия месец.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизата кореспондира с приложените по делото
справки от НАП, не е оспорена от страните в производството, а вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
От удостоверение за актуално състояние на ответното дружество се
установява, че негов управител е лицето С.А.С..
От представена към исковата молба справка от НАП за актуално състояние на
всички трудови договори за ищеца от 05.12.2019 г. се установява, че е налице
обявен трудов договор между ищеца и ответното дружество с дата на сключване
26.08.2019 г. без посочена дата на прекратяване за длъжност с код по НКПД
96220001.
В обяснение във връзка с инцидент от „Струма про
инженеринг“ ЕООД, подписано от С.С. /неоспорено от
ответника/, от последния е посочено, че на 27.09.2019 г. на обект на бул.
„Искърско шосе“ се откъсва земен къс, непосредствено до монтирана дъждоприемна шахта, който удря лицето Г.П.. Предвид
последвалите ангажименти във връзка със здравословното състояние на пострадалия
управителят на ответното дружество сочи, че е пропуснато декларирането на
злополуката пред НОИ. Посочено е също, че пострадалият Г.П. е включен в застраховка
„трувода злополука“ на дружеството и са му заплатени,
както здравни осигуровки, така и допълнителни разходи по лечение. Относно
издадените на ищеца болнични управителят на ответното дружество посочва, че
същите са своевременно представяни в НОИ като лицето е изплащано обезщетение,
но от известно време последното е преустановило предоставянето на болнични на
работодателя.
От протокол № 1/30.09.2019 г., съставен от инж. С.С.
/неоспорен от ответника/, се установява, че ищецът Г.П. е претърпял злополука,
определена като трудова, на 27.09.2019 г. на бул. Искърско шосе като инцидентът
се е случил в присъствието на свидетеля С.М..
От полица № 0111190185001910/27.06.2019 г. за групова застраховка
задължителна трудова злополука е видно, че застраховащ по същата е ответното
дружество „Струма про инженеринг“ ЕООД. Застраховани
лица са до петима души по списък като такъв е наличен към полицата – добавък от дата 30.09.2019 г. като сред застрахованите лица
е посочен ищецът Г.Д.П..
По делото са представени материали от досъдебно производство № 1189/2019 г.
по описа на 8-мо РПУ СДВР. В същите са налични два броя копия от книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа, в които са налице поставяни
подписи за Г.П.. На последно място от материалите по досъдебното производство е
приложен и протокол за разпит на свидетел С.А.С.. В разпита си, проведен на 02.02.2021 г лицето твърди, че е управител и собственик на
дружеството ответник „Струма про инженеринг“ ЕООД.
Посочва, че знае за инцидент на негов обект на бул. Искърско шосе в гр. София,
настъпил на дата 27.09.2019 г. като твърди, че пострадал е негов работник на
име Г.П. на длъжност „общ работник“ във фирмата му. В тази връзка управителят
на ответното дружество посочва, че е пристигнал на място за огледа на служители
на МВР, след което е посетил ищеца в болница. Предвид необходимостта от лечение
С.С. твърди, че е заплатил на ищеца здравни
осигуровки за пет години назад, а впоследствие е заплатил и други разходи по
лечението му. Уточнява, че работникът не е имал претенции към дружеството до
май 2020 г.
На последно място по делото са представени няколко копия от трудов договор №
11/26.08.2019 г. и длъжностна характеристика. В копията, представени от ищеца,
е налице подпис за работник/ служител и за изготвил /в договора/. В копията,
представени от ответното дружество, е налице единствено подпис за изготвил /в
договора/, но липсва подпис на работник/служител. В НОИ също е представено
копие без подпис за работник/служител. В трудовия договор е налице информация
относно имена и ЕГН на ищеца, както и натрупания до момента трудов стаж, за
който е начислена добавка към трудовото възнаграждение в размер на 3 %.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 357, ал. 1 от КТ – за
установяне наличие на трудово правоотношение между ищеца като работник и
ответника като работодател по съдебен ред към датата 27.09.2019 г. В тази връзка в доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, възникнало по
силата на писмен трудов договор от 26.08.2019 г. От своя страна ответникът
следва да докаже своите възражения.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването
за писмена форма е въведено като условие за валидност на договора, предвид
което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със
свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му. В тази връзка, когато ищецът по иск с правно основание чл. 357 от КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или
прекратяването на трудово правоотношение признава,
че писмената форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно
трудово правоотношение. Когато ищецът твърди, че трудовият договор е бил сключен в писмена форма, но
съставеният документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало
правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ,
поради последващата му липса. Когато документът е
изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването
му са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай
страната би била лишена от правата и по трудовия договор. Допустими за
доказване на съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други
доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ. Трудовият
договор по правната си същност съставлява диспозитивен
документ, поради което с неговото доказване е установено и съществуването на
волеизявлението на работодателя за възникване на трудово правоотношение между
страните /така Решение № 943/09 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС
2-ро г.о./.
В настоящия случай ищецът в исковата си молба твърди, че е подписал трудов
договор – на 26.08.2019 г., по силата на който е назначен на длъжност „общ
работник“ при ответника, но копие от същия не му е бил предоставен, а
впоследствие работодателят е унищожил договора. Посоченото твърдение се
поддържа и в хода на производството по делото, поради което и в съответствие с
трайната съдебна практика, настоящият състав намира, че ангажираните писмени и
гласни доказателства са допустими за установяване наличието на трудово
правоотношение между страните.
На следващо
място настоящият състав съобразява и трайната съдебна практика по въпроса за
установяването на трудово правоотношение между страните, когато работникът
твърди, че е сключил трудов договор и добросъвестно е полагал труд на
съответната длъжност, но екземпляр от трудовия договор и заверено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ до НАП не са му
предоставени от работодателя. В тази връзка в горецитираното
Решение № 943/22.02.2010 г. по гр.д.№ 4902/2008 г., II г.о. на ВКС действително
е посочено, че изпълнението или неизпълнението на задълженията на работодателя
по чл.62, ал. 3 – ал. 7 и чл.63 от КТ нямат отношение към
сключването или валидността на трудовия договор.
В Решение №
467/31.01.2014г. по гр.д.№2392/ 2013 г., IV г.о. обаче е прието, че
съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
екземпляр от подписания трудов договор и копие от уведомлението до НАП, но ако
той в нарушение на закона го допусне
до работа и работникът положи труд, отношенията във връзка с положения труд до
момента на обявяване на недействителността се уреждат както при действителен
трудов договор, ако работникът е бил добросъвестен – чл.75, ал. 1 отКТ. Добросъвестността
по смисъла на цитираната разпоредба е различна от добросъвестността по чл. 8 от КТ и се изразява в незнание
от страна на работника или служителя на опорочаващите правоотношението факти,
като при спор в тежест на работодателя е да докаже недобросъвестността на
работника по несъмнен начин ( в т.см. - Решение № 320/26.11.2014 г. по гр. д. №
2420/2014 г., IV г.о., Решение № 251/25.05.2011 г. по гр. д. № 255/2009 г., IV
г. о. на ВКС и др.).
В цитираната
практика е прието още, че уредбата на недействителността на трудовия договор се
различава от общата уредба на нищожността в ЗЗД. В тази връзка от обявяването
на недействителността се проявяват нейните правни последици, но до този момент,
ако работникът е бил добросъвестен, отношенията се уреждат както при
действителен трудов договор. Това означава, че за времето през което е работил,
работникът има право на трудово възнаграждение, на платени годишни отпуски,
респ. на обезщетения, времето се зачита за трудов стаж. Тези последици не
настъпват, ако се установи, че работникът или служителят е действал недобросъвестно
при сключването на трудовия договор.
Разяснено е също, че работникът е добросъвестен, ако е
подал молба или заявление за приемане на работа и е получил сведение от
работодателя, че е приет на работа (без да е видял копие от изявлението за
приемане или да е държал оригинал). Достигането на приемането у предложителя
може да се доказва с всички доказателствени средства.
Работникът е добросъвестен също, ако е подал подписан екземпляр от договор и е получил сведение от работодателя, че
е приет на работа (без да е видял
подписа на работодателя върху договора или да е държал подписания
оригинал). Ако работодателят не представи или заяви, че не е подписал договор
или не го пази, работникът може да докаже както подаването на подписания
договор, така и съдържанието на договора и приемането му на работа с всички доказателствени средства, включително и чрез изпълняването
на трудовата функция. В тази връзка доказването не е необходимо да е пълно, тъй
като добросъвестността на работника се предполага.
Ако работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подал
молба или заявление, или е подписал договор), дори изискването за форма на
трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както
при действителен трудов договор, доколкото е доказано (по несъмнен начин)
количеството на положения труд, в т.ч. при липса на достатъчно данни за размера
на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията
на чл. 162 от ГПК и като се съобразят
всички други установени обстоятелства по делото /в този смисъл Решение №
237/14.01.2020 г. по гр.д. № 695/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС/.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства съдът приема, че е доказано категорично наличието на трудово
правоотношение между ищеца в качеството му на работник и ответното дружеството
като работодател към датата 27.09.2019 г. Посоченият извод следва на първо
място от обстоятелството, че работникът е предоставил на работодателя нужната
информация за сключване на трудовия договор – като копие от лична карта
/съгласно твърденията на св. И./ и данни за трудов стаж /вписани в договора/. В
този смисъл и възражението на ответника за липса на изрично заявление за
постъпване на работа е неоснователно, доколкото изискване на форма на същото не
се съдържа в трудовото законодателство, поради което и съдът приема, че
предоставяйки съответната информация /лична карта и данни за стаж/ работникът е
отправил искане към работодателя за постъпване на работа.
На следващо място работникът разполага с копие от
трудовия договор и длъжностната характеристика за длъжността, на която е
назначен с трудовия договор, подписани от него. Това предвид цитираната по-горе
практика установява добросъвестност на работника. В тази връзка дори
работодателят да е предоставил пред НОИ неподписан от работника екземпляр от
договора, това само по себе си не е достатъчно да опровергае тази
добросъвестност още повече, че именно работодателя разполага с проекта на
договора.
По делото категорично се установи също /показанията на
св. И., справките от НАП и заключението на вещото лице по ССчетЕ/,
че работодателят е обявил трудовия договор в НАП на 26.08.2019 г. като към м.
декември 2019 г. този договор все още не е бил прекратен. От експертизата е
видно, че след обявяване на договора на ищеца е начислявано трудово
възнаграждение – за м. август и м. септември, а св. И. посочва, че е изготвял и
ведомости за заплата на ищеца. В ССчетЕ е посочено,
че дори е начислявано обезщетение по болничен лист – за три дни за сметка на
работодателя /в м. септември 2 дни и в м. октомври 1 ден/. От писмените
доказателства се установява, че за ищеца от страна на работодателя са внесени и
здравно осигурителни вноски като са обявени два болнични листа, предадени от
работника на работодателя. В тази връзка неоснователно е възражението на
ответника, че договорът е бил обявен в НАП, но не бил подписан от работника и
поради това трудовото правоотношение не било възникнало. Посоченият извод
следва от обстоятелство, че съгласно твърденията на св. И. същият е изпратил до
работодателя копие от уведомлението на НАП след декларирането на трудовия
договор. В тази връзка и ответникът е бил наясно, че договорът с Г.П. е обявен
в НАП. Независимо от това и въпреки твърдението по делото, че договорът не е
подписан от работника, работодателят е бездействал повече от четири месеца –
като не е предприел мерки по прекратяване на договора, а дори е начислявал
възнаграждение и обезщетения на работника и е обявявал представени му болнични
листове. В тази връзка и възражението, че уведомлението до НАП не доказва
наличие на договор няма как да бъде споделено в настоящия случай, доколкото се
касае за продължителен период от време на съществуване на договора в системата
на НАП, а както се посочи са налице и други доказателства за наличието на
трудово правоотношение.
На следващо място по делото категорично се установи и
че работникът е полагал труд за ответното дружество като е бил допускан до
работа на неговия обект – видно от показанията на св. М., а и на св. Р., които
подробно описват трудовите функции на ищеца. В тази връзка следва да се
отбележи и че се касае за строителен обект, поради което достъпът до същия
предвид естеството на работа е ограничен и обективно е несъстоятелно
твърдението, че ищецът случайно се е озовал в изкопа, където е бил затрупан.
Освен това св. М. е присъствал на инцидента, претърпян от ищеца на процесната дата и описва същия.
Съдът съобразява освен това и ангажираните по делото
обяснение за настъпил инцидент, протокол за злополука и протокол за разпит в
качеството на свидетел на лицето С.С. /от досъдебното
производство по описа на 8-мо РПУ СДВР/. Посочените документи съдържат изявления
на управителя на ответното дружество – като същият посочва, че е настъпила
„трудова“ злополука с негов работник Г.П. на процесната
дата на обект на дружеството на С. „Струма про
инженеринг“ ЕООД. В посочените документи С. описва инцидента и посочва ищеца
като негов работник като е посочен и свидетел на инцидента – разпитаният и по
настоящото дело св. М.. С. твърди на следващо място дори, че е посетил ищеца в
болница и е платил разходите му за здравно осигуряване и последвали операции. В
обяснението за настъпил инцидент управителя на ответното дружество признава, че
не е обявил инцидента своевременно като трудова злополука, но поддържа, че е
предприел нужното в подкрепа на ищеца – включил го е в полица за трудова злополука,
платил е лечението му, обявявал е болничните му листове пред НОИ. Всички тези
изявления на управителя на ответното дружество според настоящия съд съставляват
извънсъдебни признания за наличието на трудово правоотношение към процесната дата между страните в контекста на цитираната
по-горе съдебна практика.
На последно място в съответствие с изявленията на
лицето С.С. е и представената по делото
застрахователна полица за застраховка трудова злополука, в добавъка
към която ищецът Г.П. действително е вписан като застраховано лице.
Само в допълнение съдът съобразява и показанията на
св. М. за „електронно сключване“ на трудовите договори с ответника. В тази
връзка и съдът намира, че посочените показания подкрепят добросъвестността на
ищеца при встъпване в трудовото правоотношение. По тези съображения и съдът
счита, че именно поради ниската си правна култура работникът не е проявил
дължимата грижа да изиска подписан трудов договор с ответното дружество в
писмен вид.
С оглед гореизложеното – възприетата по делото
фактическа обстановка в контекста на трайната съдебна практика, споделяна от
настоящия съд, съставът намира иска за основателен, поради което и същият
следва да бъде уважен.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Предвид
изхода на същото такива се дължат само на ищеца. Същият претендира разноски в
размер на 800 лева – адвокатски хонорар. Същият е действително заплатен, видно
от приложен договор за правна защита и съдействие. От ответното дружество е
направено възражение за прекомерност на същия, което предвид разпоредбата на
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения е основателно. В тази връзка и разноските за адвокат следва да
бъдат намалени на 600 лева, която сума следва да бъде присъдена на ищеца
изцяло.
Доколкото
ищецът е освободен от държавни такси и разноски същите по арг.
от чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъдат възложени на ответника. В тази връзка и
ответното дружество следва да заплати на съда държавна такса в размер на 70
лева /съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/, 5 лева – за съдебно удостоверение и 130 лева за ССчетЕ или сумата от общо 205 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че между ищеца Г.Д.П., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, в качеството му на работник от една страна, и ответното дружество „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ****, представлявано от С.А.С., в качеството му на
работодател от друга страна, към датата 27.09.2019 г. е било налице валидно
трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „общ работник“ с код по
НКПД 96220001 въз основа на трудов договор, сключен между ищеца като работник и
ответника като работодател на 26.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г.Д.П., с ЕГН: **********
сумата от 600 лева, представляваща разноски
за адвокатски хонорар в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка
на Районен съд - гр. Перник сумата в
размер на общо 205 лева, представляваща дължима държавна такса, разноски за ССчетЕ и съдебно удостоверение.
УКАЗВА
на „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: ********* да внесе възложените в нейна тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните – като на работника, както на личния адрес,
така и на адреса на процесуалния представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.