МОТИВИ към Присъда № 152/03.10.2019г. по НОХД
4064/2019г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу
И.И.П., ЕГН **********, с който тя е обвинена в
това, че на 11.08.2019г., от къща, намираща се в с. ***, общ. ***,
обл. ***, в условията на повторност, като случаят не е маловажен, отнела чужди
движими вещи - парична сума в размер на 2320 /две хиляди триста и двадесет/
лева от владението на собственика М.С.Б., роден на ***г***, без неговото
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т.2 НПК
подсъдимата П. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимата самопризнания. Счита,
че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на подсъдимата,
на същата, след редукцията по чл. 58а НК, следва да се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при
първоначален „Общ“ режим.
Упълномощеният защитник на подсъдимата -
адв. К.К. – БАК заявява, че направеното от неговата подзащитна признание се
подкрепя от събраните по делото доказателства, но се противопоставя на искането
на РП-*** за определяне на наказание по общите правила. Счита, че в случая са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като по-подробно се
спира на изразеното съжаление и съдействие, възстановяването на отнетата сума и
тежкото социално положение на П.. Счита, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55 НК и на подсъдимата да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, което да се изтърпи ефективно.
Другият упълномощен защитник на
подсъдимата - адв. З.К. – БАК заявява, че се придържа към становището на
неговия колега, като също подробно изброява всички смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства и акцентира върху коректното процесуално поведение на
П. и фактът, че тя е майка на пет деца. Също счита, че наказание от три месеца
„Лишаване от свобода“ би постигнало целите на закона, поради което моли за
произнасяне в този смисъл.
Подсъдимата И.П. заявява, че се придържа
към казаното от нейните защитници, а в предоставената от съда възможност за
последна дума моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата И.И.П. с ЕГН ********** е родена на ***г***. Тя е българка,
български гражданин, неомъжена, без образование, безработна, с адрес: с. ***,
общ. ***, обл. ***, ул. „***” №9. П. е майка на пет малолетни деца, за които
полага грижа, заедно с мъжа, с който живее на съпружески начала – Д.Д.. На
11.09.2019г. е починала майката на подсъдимата – Р.П..
Подсъдимата П. е осъждана общо 3 пъти,
все за кражби. С Присъда № 43/13.02.2013г. на РС-***, в сила от 01.03.2014г. за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК на П. е било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било отложено с 3
години. На основание чл. 86, ал.1, т.1 НК на 01.03.2017г. е настъпила
реабилитация по право за това осъждане.
Със Споразумение № 129/05.04.2014г. на
РС-***, в сила от 05.09.2014г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5, вр. с
чл. 194, ал.1 НК на П. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца, чието изпълнение също е било отложено с изпитателен срок от 3
години (т.е. до 05.09.2017г.)
Със Споразумение № 172/28.09.2016г. на
РС-***, в сила от 28.09.2016г. за извършено престъпление по чл. 197, т.2, вр. с
чл. 194, ал.3 НК на П. е било наложено наказание „Пробация“ за срок от 1
година.
На 11.08.2019г., подс. И.И.П. посетила
дома на св. М.С.Б.,***, който представлявал къща с навес и дворно място. Двамата
имали предварителна уговорка подс. П. да почисти къщата на св. Б. срещу
заплащане. След като влязла в къщата, подс. П. започнала да почиства, а св. Б.
излязъл отвън в двора на имота си и седнал на маса под навеса. В дома си до
леглото в кутия от мобилен телефон, поставена в касетка върху рафт, св. Б.
държал парична сума в размер на 2 260 лева в банкноти с номинал от 20
/двадесет/ и 50 /петдесет/ лева. Докато почиствала дома на св. Б., подс. П.
намерила сумата от 2260 лева, взела я от кутията и я скрила под дрехите си.
Заявила на св. Б., че по-късно същия ден ще се върне, за да довърши
почистването, като не поискала да й бъде заплатено. Св. Б. влязъл в къщата си,
и докато бил вътре, подс. П. отворила портмоне, оставено на масата под навеса,
долепен до къщата и взела от него намиращата се вътре парична сума в размер на
60 лева, в банкноти с номинал по 20 /двадесет/ лева, след което си тръгнала.
След като установил липсващата парична сума, св. Б. сигнализирал за извършената
кражба в РУ на МВР-***.
За случая било образувано досъдебно
производство № 152/2019г. по описа на районното управление. Междувременно подс.
П. се придвижила с каруца до с. *** и посетила хранителен магазин, в който
похарчила част от отнетата парична сума, за да закупи хранителни продукти за
семейството си.
Малко по-късно полицейските служители от
РУ-Каменно посетили адреса на подсъдимата, задържали я във връзка с извършената
кражба (Заповед за задържане рег. № 7779зз-66/11.08.2019г.), при което П.
доброволно им предала сумата от 1290 лева – част от отнетата. В последствие на
19.08.2019г., чрез защитника си – адв. К. - БАК, подсъдимата предала и
остатъкът от 1030 лева, като по този начин възстановила изцяло откраднатите
пари, които от своя страна били върнати срещу разписка на св. Б..
На 12.08.2019г. П. била привлечена като
обвиняем за извършеното престъпление, като в последвалия разпит, в присъствието
на защитник, тя направила пълни самопризнания и изразила съжаление за случилото
се. С постановление на РП-*** от същата дата П. била задържана за срок до 72
часа, а с Определение № 1292/14.08.2019г. по НЧД № 3530/2019г. по описа на РС-***,
потвърдено с Определение № 87/21.08.2019г. по ВЧНД № 890/2019г. по описа на ОС-***, на подсъдимата била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която тя изпълнявала до
произнасяне на настоящата присъда.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимата П. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по производството доказателства, а именно:
От гласните доказателства: обясненията на подсъдимата И.П. (л.6-7 от ДП и л.30 гръб от съдебното производство), показанията на свидетелите М.Б. (л.14-15 от ДП) и П.П.(л.16-17 от ДП).
От доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него (л. 18-20 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.27 от съдебното
производство); Акт за смърт (л.11 от съдебното производство); удостоверение за
наследници (л. 12-13 от съдебното производство); протокол за доброволно
предаване (л.27 от ДП); разписка (л.28 от ДП); Заповед за задържане рег. №
7779зз-66/11.08.2019г. (л.30-31 от ДП); протокол за доброволно предаване (л.46
от ДП); приемо-предавателни протоколи (л.47 и л.48 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимата П. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373,
ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7,
вр.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, от НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна
подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Същата е взел от различни места в имота на св. Б. паричната
сума от 2320 лева, скрила ги е в себе си и си е тръгнала. По този начин П. е
прекъснала фактическата власт на собственика и владелец св. М.Б., върху парите,
като същевременно е установила своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че паричната сума е
движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното
деяние същата е била „чужда” за подсъдимата, доколкото тя не е била носител на
правото на собственост върху нея.
На следващо място настоящият
състав намира, че собственикът и владелец на вещите – св. М.Б. не е давал съгласие на подсъдимата П. да
взима парите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието
на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая такова съгласие не е давано, като
манифестираното от Б. поведение (скриване на част от парите в кутия от мобилен
телефон, а другата част поставена в портмонето му) - също категорично изключва
даването на такова.
Извършеното от подсъдимата
деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от размера на паричната сума –
2320 лева, който е над четири пъти над минималната работна заплата за страната
(ПМС № 320/20.12.2018 г., определящ размера на МРЗ за страната в размер - 560
лева), както и от факта, че деянието е извършено в условията на „повторност“ и
отделно от това подсъдимата е била осъждана и за друга кражба.
Налице е квалифициращият
признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, като деянието е извършено „повторно”. Това е
така, доколкото подсъдимата П. е извършила настоящото престъпление след като е
била осъждана за друга немаловажна кражба, с влязло в сила на 05.09.2014г. Споразумение по НОХД № 119/2014г.,
по описа на РС-***, като към 11.08.2019г. не е бил изтекъл предвидения
петгодишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от изтърпяване на това наказание,
което обуславя деянието като извършено именно при условията на „повторност”.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като П. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им, което
е обективирано в нейното поведението - съзнавала е, че отнетата парична сума е
чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимата е искала настъпването
на общественоопасните последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещта и установяването на своя фактическа власт върху нея. Наред с
това подсъдимата П. е действала и с намерени противозаконно да присвои вещта –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с нея, като със своя, което се
доказва от факта, че след кражбата тя е използвала част от паричната сума, за
да купи стоки от магазина. На последно място умисълът на подсъдимата включва и
съзнаване на това, че извършва деянието след като е осъждана с горепосочената
присъда за друга немаловажна кражба и не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимата беше призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 до 10 години.
В
случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на
наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Това
е така, доколкото в полза на подсъдимата следва да се отчете фактът, че същата
е възстановила изцяло и доброволно отнетата парична сума, както и изразеното
съжаление и разкаяние, вън от признаване на фактите, дало възможност за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК. Отделно от това по делото се
събраха доказателства за тежкото семейно положение на подсъдимата, която е
майка на пет малолетни деца (тези факти са констатирани от съдебните състави,
произнасяли се по МНО и са надлежно удостоверени в съдебните определения), за
които безспорно следва да полага грижи. На следващо място – докато подсъдимата
е изтърпявала МНО „Задържане под стража“ на 11.09.2019г. е починала майка й, която до този момент е
помагала при отглеждане на децата, поради което и към момента следва да се
приеме, че основната грижа за отглеждане и възпитаване на децата се пада именно
на П.. Не следва да се подминава и че подсъдимата е в сравнително млада възраст
и че до сега не е изтърпявала ефективни наказания „Лишаване от свобода“ – т.е.
до момента спрямо същата не е въздействано с най-тежката форма на държавна
репресия, което сочи, че тя не може да се окачестви като личност с трайно
изградени престъпни навици.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита немалкият размер на отнетата парична сума, както и
фактът, че наред с осъждането, отчетено при квалифицирането на деянието в
условията на „повторност“, е налице и още една присъда за извършена кражба от
подсъдимата по НОХД № 426/2016г. на РС-***, за която е било наложено наказание
„Пробация“.
Поради тези обстоятелства съдът счита, че
в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които налагат приложение да намери правилото на чл. 55 НК. Доколкото
санкционната част на нормата на чл. 195, ал.1, т.7 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, на основание чл. 55, ал.1, т. 1 НК
съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано
по-горе, съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде шест
месеца „Лишаване от свобода“ – който в пълнота се явява съразмерен както със
смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че така индивидуализираното
наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на П. и наред с
това ще й въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Съдът отчита, че настоящето производство
протече по реда на Глава 27 НПК (чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК),
поради което при определяне на наказанието, принципно, приложение би следвало
да намери правилото на чл. 58а НК вр. с чл. 373, ал.2 НПК. Доколкото обаче,
съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК, когато едновременно са налице
условията по чл. 58а, ал.1-3 НК и тези по чл. 55 НК, съдът следва да приложи
само чл. 55 НК, когато той е по-благоприятен за дееца (както е в случая), съдът
определи наказанието именно по този ред.
По
отношение на режима:
Настоящият състав счита,
че за постигане на целите на наказанието така наложеното наказание следва да се
изтърпи от подсъдимата ефективно. Към момента на деянието тя вече е била
осъждана за други три кражби, като по отношение на първата е настъпила реабилитация
по право. По нито едно от тези осъждания П. не е търпяла ефективно наказание
„Лишаване от свобода“, което очевидно не е било достатъчно, за да преосмисли поведението
си. Поради това съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките
на чл. 66 НК и този път спрямо П. следва да се въздейства с по-голям интензитет,
за да може същата преосмисли поведението си и да се поправи. Отделно и
независимо от горното, наличието на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №
119/2014г. на РС-***, за което не е настъпила реабилитация изключва и
материалноправните предпоставки за приложение на института на условното
осъждане.
Поради това съдът счита, че наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 6 месеца следва
да се изтърпи ефективно, като в случая не са налице предпоставките на чл. 57,
ал.1, т.1 и т. 2 ЗИНЗС, поради което съдът на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС
определи първоначален „ОБЩ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.
По
разноските и веществените доказателства:
По делото няма сторени разноски и приложени веществени
доказателства, които да налагат произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.