№ 12305
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110142863
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ.
Ищецът „****“ ЕООД твърди, че между него и ответника е налице облигационно
отношение по силата на договор за изработка, по който е престирал съобразно уговореното.
Поддържа, че, макар работата да е извършена и приета от ответника без възражения,
последният не е изпълнил задължението си за плащане на дължимото възнаграждение по
фактури с № 5067/07.10.2020 г., № 5068/07.10.2020 г., № 5069/07.10.2020 г. и №
5786/12.04.2021 г., което възлиза на 20209,81 лева. Ето защо претендира същото, заедно със
законната лихва от предявяване на иска до погасяване, както и сумата 1453,09 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от деня, следващ датата на издаването на всяка
фактура, до 21.7.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът „****“ ЕООД оспорва да е възлагал на ищеца част от работите, описани в
процесните сервизни поръчки, както и такива да са извършвани от ищеца. Поддържа, че
изпълнението е неточно по отношение на останалите работи – ремонтът бил извършен
некачествено, като били вложени резервни части втора употреба, както и че тези
недостатъци са били скрити. Оспорва да е приел работата, вкл. при твърдения, че е била
предадена на лице, което не е снабдено с представителна спрямо него власт. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на дължимо
възнаграждение по договор за изработка. В тежест на ищеца е да докаже че между страните
е сключен договор за изработка, по който е изпълнил съобразно уговореното, ответникът е
приел работата и в негова тежест е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, както и че
изработеното е имало описаните в отговора недостатъци/отклонения от поръчаното, че
същите не подлежат на установяване при обикновен преглед, че е уведомил изпълнителя
незабавно след открИ.ето им или че изпълнителят е знаел за тях, че недостатъците са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
При така разпределена доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
Договорът за изработка е консенсуален, неформален и за сключването му е достатъчно
да се постигне съгласие относно съществените елементи – предмет и цена. Съгласието може
да е изразено изрично, но също и чрез конклудентни действия /напр. приемане на
извършената работа/.
Страните не спорят, а и от показанията на всички свидетели, както и от писмените
доказателства, се установява, че: ищецът е търговец, който по занятие упражнява дейност по
ремонт и сервизно обслужване на агрегати и системи, използвани в хладилния транспорт; че
ответникът е търговско дружество – семеен, бизнес, който извършва дейност по
автомобилен превоз на стоки при температурен режим; че в това дружество /ответното/
работят управителят ***, брат му Лъчезар, баща му - свидетелят Д. В., както и майка му –
свидетелят Н. В.; че от около 2010 г. /11 години/ между ищеца и ответника е налице
търговско правоотношение по рамков договор за изработка, по силата на което ищецът
извършвал ремонти и сервизно обслужване на хладилни ремаркета/полуремаркета,
използвани от ответника за извършване на транспорт на стоки; че ответникът е извършвал
транспорт с: хладилно ремарке с рег. № **, на което е бил монтиран хладилен агрегат марка
Термо кинг СЛ - 200е,; ремарке с рег. № *** с монтиран хладилен агрегат марка Термо кинг
СЛ - 400е и хладилно ремарке с монтиран агрегат марка Кариер максима-1300; че и трите
агрегата са били ремонтирани и обслужвани от ищеца; че практиката е била следната:
страните са уговаряли устно посещенията на ремаркетата в сервиза, били са приемани без
подписване на документи от предаващия и приемащия, като впоследствие управителите /***
и Красимир К./ са разговаряли относно необходимите ремонти и цената им, а след
извършване на ремонтите ремаркетата са били предавани на служители на ответника /св. В.
и сина му Лъчезар/, впоследствие управителят на ищеца издавал сервизните поръчки, като
въвеждал в софтуер данните на агрегата, извършената работа и вложените части, като въз
основа на тях издавал фактури – фактурирали се наведнъж повече от един ремонт, след това
2
управителят на възложителя е отивал на място при ответника да приеме фактурите и
останалите документи. Съдът намира за доказана така установената практика на работа,
доколкото за подобна дават показания и свидетелите на ищеца Б. Ш. /служител на длъжност
„мениджър ключови клиенти“/ и *** /служител на длъжност „монтьор“/, и свидетелите на
ответника Д. и Нели В.и. Според свидетеля Ш. сервизните поръчки се издавали от
управителя, не на датата на приемане на агрегата, а програмата давала датата, на която
управителят е въвел данните за ремонта в тази програма. Според свидетеля К. механиците
давали мнение, записвали на лист каква работа трябва да се извърши или е извършена и го
давали на Ш. или на К., които издавали сервизни поръчки и фактури, поради което датата на
издаване на последните не съответства на момента на приемане в сервиза на процесните
хладилни ремаркета. Това обстоятелство не се оборва, а напротив - допълва се, от
показанията на свидетеля В., доколкото последният заяви, че и когато е оставял за ремонт
определено хладилно ремарке, и когато го взимал след ремонт, не са съставяни и
подписвани никакви документи. Според Н. В. ответникът искал да плаща за всеки ремонт
поотделно, а не да се натрупват задължения, но практиката не била такава.
За доказване факта на възлагане на процесните ремонтни дейности по описаните
ремаркета ищецът е представил 4 броя фактури с № 5067/07.10.2020 г., № 5068/07.10.2020 г.,
№ 5069/07.10.2020 г. и № 5786/12.04.2021 г., първите три от които подписани и за двете
страни, в които са посочени извършените работи, вложените части, размерът на
възнаграждението и цената на частите. Представил е и 17 броя сервизни поръчки, 15 от
които подписани и за двете страни. За дейностите, описани във фактура № 5067/07.10.2020 г.
са издадени пет броя сервизи поръчки, както следва: сервизна поръчка № 4569/09.01.2020 г.,
сервизна поръчка № 4980/24.04.2020 г., сервизна поръчка № 4990/27.04.2020 г., сервизна
поръчка № 5325/26.6.2020 г. и сервизна поръчка № 5540/29.07.2020 г., подписани за
ответника. Фактура № 5068/07.10.2020 г. е издадена за работата, описана в сервизна поръчка
№ 3009/04.01.2019 г., сервизна поръчка № 4588/14.01.2020 г. и сервизна поръчка №
4670/03.02.2020 г., подписани за ответника. Фактура № 5069/07.10.2020 г. - за работата по
сервизна поръчка № 3010/04.01.2019 г., сервизна поръчка № 3178/22.02.2019 г., сервизна
поръчка № 3480/13.05.2019 г., сервизна поръчка № 3550/30.05.2019 г., сервизна поръчка №
3833/12.07.2019 г., сервизна поръчка № 4109/12.09.2019 г., сервизна поръчка № 4361/
11.11.2019 г., подписани за ответника.. За работата, за която е издадена фактура №
5786/12.04.2021 г., са съставени сервизна поръчка № 6841/05.04.2021 г. и сервизна поръчка
6881/12.04.2021 г. и към тях са представени и два броя приемо-предавателни протоколи,
които са подписани за ответника. Във всяка от посочените сервизни поръчки са посочени:
ремаркето и агрегатът, по който ще се извършва ремонт или профилактика, както и
извършените дейности и вложените части. Всички те са подробно описани по вид
количество и цена.
В срока по чл. 193 ГПК ответникът е оспори автентичността на подписите, положени
за управителя ***, върху описаните по-горе 3 фактури, 15 броя сервизни поръчки и двата
приемо-предавателни протокола. Открито е производство по чл. 193 ГПК по оспорване на
3
тяхната автентичност. В рамките на това производство ответникът, носещ тежестта, не
доказа неавтентичността на положените подписи. От изготвената по делото съдебно-
почеркова експертиза се установи, че всички подписи, положени върху оспорените
документи, принадлежат на ***. Макар заключението да е оспорено от ответника, съдът го
кредитира. Според вещото лице подписите са положени със свободни и динамични
движения, с променлив натиск, в който се наблюдава изтъняване и удебеляване на щрихите
при промяна посоката на движения, без наличие на необосновани спирания или несигурност
на пишещата ръка, което в съвкупност дава основание за извода, че в изследваните подписи
не се наблюдават признаци от предварителна подготовка при полагането им, както и
признаци за имитация. Относно двата варианта на полагане на подписа, в съдебно заседание
вещото лице допълва, че най-висока тежест на идентификационна значимост при
графическите изследвания има последната част на подписа. В случая това са безбуквените и
парафните елементи, които съвпадат и в разширения вариант, и в съкратения. Сочи, че в
образците, в които има съкратен вариант, липсва само буква "В". Отделно, вещото лице е
снело образци от този кратък подпис от документи, публикувано в Търговския регистър,
поради което няма как да се приеме, че тези сравнителни образци не са автентични. Но, дори
и вещото лице да беше заявило, че подписите не принадлежат на управителя на ответното
дружество ***, съдът отново би приел. че тези документи са подписани от него. Това е така
защото вещото лице е категорично че ръкописните текстове /в които е изписано името на
управителя/ са написани от това лице. Т.е., дори и подписът да не съвпада с „оригиналния“
подпис на това лице, то с изписване на имената си саморъчно, то е изразило своето
съгласие. Следва да се има предвид и че в тази част – относно автентичността на текстовете,
ответникът не е оспорил заключението. Горният извод се подкрепя и от показанията на
свидетеля Ш., според които в негово присъствие управителят *** е пописал процесните
фактури и сервизни поръчки.
На следващо място, според заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява, че и четирите процесни
фактури са приети и осчетоводени от ответника, като това задължение се води непогасено в
счетоводните книги на последния.
От представения от ответника договор за покупко-продажба се установява, че на
01.6.2018 г. последният е прехвърлил правото на собственост върху полуремарке марка
Шеро, модел ЦД382 ГА, на което твърди да е бил монтиран агрегат марка Кариер максима-
1300, за ремонти на който са издадени сервизни поръчки с № 4670/03.2.2020 г. и №
3178/22.2.2019 г. Този документ обаче не опровергава останалите събрани по делото
доказателства, в които се съдържа признание на управителя на ответното дружество, че този
агрегат е предаден за ремонт на ищеца. Като следва да се има предвид, че не е необходимо
възложителят да е собственик на дадената за ремонт вещ, за да възникне правоотношение по
договор за изработка. Следва да се посочи и че според показанията на свидетеля Д. В.
агрегатите са били три, като „за една година направихме основен ремонт и на трите
двигателя на агрегатите“. Т.е., той самият също говори за ремонт на три агрегата, а не на
4
два, което също опровергава възражението на ответника, че ремонт на този агрегат не е
възлаган, защото бил продаден.
От анализа на горните доказателства следва, че между страните е сключен договор за
изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши със свои
средства ремонти и поддръжка на описаните по-горе агрегати срещу възнаграждение в общ
размер на 20209,81 лева. Съдът счита за доказано, че договорите са сключени за ответника
от лица, снабдени с представителна власт, доколкото според свидетелите Д. и Н. В. това е
малък бизнес, в който работи цялото им семейство и всеки знае както прави другият.
Следователно, логично е да се приеме, че управителят В. е знаел и е бил съгласен с
възлагането на ремонтите. Наличието на това съгласие се доказва по несъмнен начин от
факта, че впоследствие е приел – подписал, и сервизите поръчки, и фактурите, и
протоколите. Дори и действията да са били извършени без представителна власт, те са
потвърдени от управителя.
По отношение на доказването факта на изпълнение, съдът ще анализира общо
сервизните поръчки, въз основа са които са издадени фактурите от 07.10.2020 г. От
показанията на всички свидетели се установи, а и страните не спорят, че тези 3 броя
фактури с № 5067/07.10.2020 г., № 5068/07.10.2020 г. и № 5069/07.10.2020 г. са издадени за
работа, извършена в периода от декември 2018/януари на 2019 г. до юли 2020 г., за която са
издадени тези 15 сервизни поръчки, като обобщаването им във фактурите не следва
хронологичен или някакъв друг ред.
Видно от сервизни поръчки № 3009 и № 3010 от 04.1.2019 г. на ищеца е възложено да
извърши ремонт на компресора на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран
на ремарке с рег. № **. От сервизна поръчка № 3178/22.2.2019 г. се установява, че е
възложена смяна на маслен байпасен филтър на агрегат марка Кариер Максима 1300. По
сервизна поръчка № 3480/13.5.2019 г. е възложена смяна на стартер и на масло, както и
диагностика подготовка на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-400е, монтиран на
ремарке с рег. № ***, като е таксувана и асистенция в неработен ден. По сервизна поръчка
№ 3550/30.5.2019 г. – смяна на двигателя на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-200е,
монтиран на ремарке с рег. № **. По сервизна поръчка № 3833/12.7.2019 г. – смяна на
ремонтен кит CPR на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран на ремарке с
рег. № **. По сервизна поръчка № 4109/12.9.2019 г. – поставяне на датчик за масло на
хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег. № **. По сервизна
поръчка № 4361/11.11.2019 г. – смяна на акумулатор на хладилен агрегат марка Термо кинг
СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег. № **. По сервизни поръчки № 4569/09.1.2020 г. и №
4588/14.1.2020 г. – диагностика и настройка на прегрев на хладилен агрегат марка Термо
кинг СЛ- 200е, монтиран на ремарке с рег. № **. По сервизна поръчка № 4570/03.2.2020 г. –
ремонт на електрическа инсталация на агрегат марка Кариер Максима. По сервизни поръчки
№ 4980/24.4.2020 г. и № 4990/27.4.2020 г. – смяна на оборотен двигател на хладилен агрегат
марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег. № **/, както и смяна на масло, ресет
на микропроцесор и измерване и диагностика на двигателя. По сервизна поръка №
5
5325/26.6.2020 г. – смяна/поставяне сензор за масло на хладилен агрегат марка Термо кинг
СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег. № **. По сервизна поръчка № 5540/29.7.2020 г. –
профилактика на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-400е, монтиран на ремарке с рег. №
***.
От показанията на свидетелите, вкл. тези на свидетеля В., се установява, че хладилен
агрегат марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег. № **, често е приеман за
ремонт при ищеца, както и че е извършена смяна на двигателя и че ищецът е предоставил на
ответника резервен – оборотен, двигател, с който да работи докато трае ремонтът. От
свидетелските показания се установява, че до момента на завеждане на делото хладилните
ремаркета са били сервизно обслужвани от ищеца. Установи се, че описаните сервизни
поръчки са издавани след приемане на агрегатите за ремонт, след извършване на прегледа,
както и на ремонта или най-малко, след като механиците направят преглед и се установи
какви ремонти следва да се извършат и какви части да се вложат. Ето защо и фактът, че на
датите, на които са издавани сервизните поръчки, ремаркетата не са били на територията на
страната, не води до извод за липса на изпълнение на описаните в тях работи. По отношение
на възражението, че едно от ремаркетата е било продадено към датите, посочени в
сервизните поръчки, съдът отново ще повтори мотивите изложени по-горе, а именно:
релевантен към спора факт е дали е извършена работа по агрегата, а не чия собственост е.
Самият факт на продажба е само индиция, че не се е намирал във фактическа власт на
ответника, но не и сигурно доказателство, от което да се направи категоричен извод, че не е
възможно в периода на издаване сервизните поръчки този агрегат да е бил в държане на
ответника. Ето защо следва да се оцени съобразно останалия събран доказателствен
материал. При положение че управителят е приел и сервизните поръчки, в които ремонти на
този агрегат са описани, и издадените въз основан на тях фактури за дължимо
възнаграждение, както и предвид показанията на свидетеля Д. В., който сочи че ремаркетата
са били три и трите са били ремонтирани и обслужвани от ищеца, няма как да се приеме за
че изпълнение не е било възможно само на база на представения договор за продажба.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че са фактурирани едни и същи ремонти и
резервни части по няколко пъти. При внимателен прочит на сервизните поръчки такъв факт
не се установява, а и от показанията на доведените от ищеца свидетели се установява, че
определени консумативи се използват при всеки ремонт – например нови гарнитури. От
показанията им се установи и че определени дейности – като източване на хладилен агент се
правят при ремонт и на други части. На следващо място, изпълнението на описаните по-
горе ремонтни дейности се доказва и от самия факт, че управителят на ответното дружество
е подписал както сервизните поръчки, така и издадените въз основа на тях фактури и то
един продължителен период след възлагането на последния ремонт /последната сервизна
поръчка е от 29.7.2020 г., а трите фактури, издадени въз основа на описаните поръчки са от
07.10.2020 г./, както и от заключението на ССчЕ, според което те са осчетоводени в месец
март 2021 г. – няколко месеца след издаването им. Ето защо, от поведението на управителя
на ответното дружество може да се направи извод, че с подписване и приемане на фактурите
и сервизните поръчки конклудентно се признава изпълнението.
6
При приемане на работата възложителят трябва да прегледа работата фактически и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага
след открИ.ето им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Или,
отношенията между страните по договор за изработка при наличие на недостатъци се
уреждат, както следва и в зависимост от естеството на недостатъка. Скритите недостатъци,
съгласно чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се открият
при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са се проявили по-
късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след открИ.ето им, което не е необходимо само ако изпълнителят е
знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива
възражения, работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД. От друга страна, за да
може да търси някоя от възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да
запази правата си по реда на чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя
незабавно след открИ.е на проявилите се или съществуващи скрити недостатъци,
съгласно чл. 264, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудирането им.
В процесния случай ответникът не доказа нито наличие на недостатъци, нито работата
да не е приета. Действително от показанията на свидетеля В. се установи, че често се е
налагал ремонт на хладилен агрегат марка Термо кинг СЛ-200е, монтиран на ремарке с рег.
№ **. Този факт сам по себе си обаче не води до извод за лошо изпълнение на възложените
ремонти, доколкото се установи, че този агрегат е на около 15 години, поради което и
доколкото няма данни да е ремонтирана една и съща част от него всеки път, то по-скоро
честите нужди от ремонт се дължат на състоянието на тази машина поради амортизацията ,
а не на лошо изпълнение от страна на изпълнителя. Отделно, дори и да е било налице
некачествено изпълнение, то ответникът следваше да докаже какви точно са били
недостатъците на някой/някои конкретни ремонти – така описани по-горе, както и какви
действия са предприети от него – че е уведомил незабавно изпълнителя. Подобен факт не се
доказа. От показанията на свидетеля В. не се установи ответникът да е упражнил правата си
по чл. 264 и чл. 265 ЗЗД – да е направил конкретни възражения срещу конкретен ремонт. На
следващо, място месеци след извършване на тези ремонти управителят е приел и подписал
всички сервизни поръчки и фактури, а още няколко месеца след това е осчетоводи
фактурите. С тези си действия ответникът е приел изпълнението, като, дори и работата да е
била с недостатъци, за което доказателства няма, правата му по чл. 265 ЗЗД са
преклудирани.
От сервизни поръчки с № 6841/05.4.2021 г. и № 6881/12.4.2021 г., както и от
подписаните приемо-предавателни протоколи се установява, че ищецът е извършил
описаните ремонти по агрегат марка Термо кинг СЛ- 400е, монтиран на ремарке с рег. №
***. От протоколите и факта на осчетоводяване на фактурата, издадена въз основа на тези
сервизни поръчки, се установява и изпълнението, и приемането на работата. За тези факти
7
свидетелства и В., според които този агрегат бил ремонтиран, след което бил предприет
транспорт с него. От показанията на свидетелите на ответника, както и от представената
фактура и фотоснимки се установява, че след този ремонт, на 04.6.2021 г., по време на път
този агрегат е бил в неизправност. На първо място, не се доказва тази неизправност да е
следствие от некачествено изпълнение. На второ, не се твърди и доказва незабавно
уведомяване на ищеца, нито знание у него, поради което и предвид чл. 264, ал. 2 ЗЗД
работата се счита приета. Следва да се посочи, че от показанията и на двамата свидетели на
ответника се установява, че ответникът е започнал да има възражения по работата на ищеца
не след тази аварийна ситуация с ремаркето, а след като ищецът е реализирал правата си
обезпечи процесните искови претенции по реда на чл. 390 ГПК и ответникът е получил
запорно съобщение.
В заключение следва да се посочи, че влагането на части втора употреба не рефлектира
нито върху извода на съда качеството на изпълнението, нито относно факта за приемането.
След като във фактурите са отбелязани тези части, които фактури са подписани от
управителя на ответника, който е търговец и професионалист и следва да е наясно, че
отбелязването с латинските букви SH /second hand/ означава втора ръка, то той се е съгласил
с това. Т.е., страните са постигнали съгласие относно влагането на части втора употреба.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е провел пълно доказване на наличието
на договор, по който е престирал точно – изпълнил е възложената работа съгласно
уговореното, последната е приета от възложителя и за него е възникнало задължението да
заплати в цялост уговореното възнаграждение, което възлиза на 20209,81 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен изцяло,
като следва да бъде присъдена и законната лихва от подаване на исковата молба до
погасяване на задължението
По иска по чл. 309а ТЗ:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Страните не са уговорили срок за изпълнение на задължението за плащане на
възнаграждението. Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. В случая получаването на фактурите не се установява /никоя от страните не
излага и твърдения за факти в тази връзка/. Работата, фактурирана във фактура №
5067/07.10.2020 г., фактура № 5068/07.10.2020 г. и фактура № 5069/07.10.2020 г., е приета
преди датата на фактурите, поради което и към началния момент, за който се претендира
мораторна лихва, ответникът е бил в забава.
8
Видно от приемо-предавателните протоколи услугите по фактура № 5786/12.04.2021 г.
са предоставени до 12.4.2021 г. Срокът за плащане тече от 13.4.2021 г. и изтича на 27.4.2021
г. От следващия ден ответникът изпада в забава.
Съгласно заключението по ССчЕ размерът на мораторните лихви върху вземанията по
фактурите от 27.10.2020 г. за периода 08.10.2020 г. - 21.07.2021г. е както следва: по фактура
№ 5067/07.10.2020 г. - 496,88 лева; по фактура № 5068/ 07.10.2020 г. - 470,71 лева; по
фактура № 5069/07.10.2020 г. - 400,96 лева. Размерът на мораторната лихва върху
главницата по фактура № 5786/12.04.2021 г за периода 28.4.2021 г. 21.7.2021 г., определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 71,85 лева. Ето защо искът за лихва следва да бъде
уважен за сумата до 1440,40 лева. За разликата до пълния предявен размер от 1453,09 лева,
както и за периода 13.4.2021 г. – 27.4.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от исковете. Следва да бъдат присъдени и сторените в
производството по обезпечение на исковете /направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход – т. 5 от ТР 6/2013 г. ОСГТК на ВКС/. Ищецът е сторил
разноски както следва: 866,52 лева – за държавна такса, 350 лева - за депозит за ССчЕ, 1428
лева – за адвокатско възнаграждение, 40 лева – държавна такса по молбата по чл. 390 ГПК,
192 лева – такси на ЧСИ, адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение –
2479,20 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в производството по
обезпечение на бъдещ иск е основателно. С оглед фактическата и правна сложност съдът
счита че следва да го намали до 1200 лева с включен ДДС. Така общият размер на
разноските възлиза на 4076,52 лева. Намалени съобразно отхвърлената част от иска за
мораторна лихва, на ищеца се следват разноски в размер на 4074,13 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска, което възлиза на 1,37 лева.
Разноските за изготвяне на СПЕ не следва да се присъждат на ответника, дори и съобразно
отхвърлената част от иска, доколкото в производството по оспорване на документ
разноските следва се понесат изцяло от страната, която не е доказала оспорването си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 309а ТЗ сумата 20209,81 лева,
представляваща възнаграждение по договор за изработка съгласно фактура №
5067/07.10.2020 г., фактура № 5068/07.10.2020 г., фактура № 5069/07.10.2020 г. и фактура №
9
5786/12.04.2021 г., заедно със законната лихва от 22.7.2021 г. до погасяване на
задължението, сумата 1 368,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху възнаграждението по фактура № 5067/07.10.2020 г., фактура №
5068/07.10.2020 г. и фактура № 5069/07.10.2020 г. за периода 08.10.2020 г. - 21.07.2021 г. и
сумата 71,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главница па фактура № 5786/12.04.2021 г. за периода 28.4.2021 г. - 21.07.2021 г. и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4074,13 лева, представляваща разноски по настоящото
дело и по делото за обезпечение на бъдещ иск, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 309а ТЗ за
сумата над 71,85 лева до 84,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главница па фактура № 5786/12.04.2021 г. и за периода 13.4.2021 г/-
27.4.2021 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1,37 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10