Р Е Ш Е Н И Е
Софийски градски съд, ГO, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля
Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 8009 по описа
за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 72961 от 24.03.2017 г.,
постановено по гр. д. № 74408/2016 г. по описа на СРС, 141 състав, „Ч.Р.Б.” АД
е осъдено да заплати на „Е.Е.” АД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата
21 693,96 лева, представляваща платена на ответника на отпаднало основание цена
за достъп до електоразпределителната мрежа на ищеца, в качеството му на
производител на електроенергия чрез ВЕЦ „Л.” и ВЕЦ „А.Д.”, намиращи се на
територията на общ. Сандански, начислена за периода м. 09.2012 г. – м. 10.2013
г.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника, „Ч.Р.Б.” АД, в която се излагат съображения за
необоснованованост на крайния съдебен акт на СРС, неправилно тълкуване и
прилагане на материлания закон. Въззивникът поддържа, че основанието за плащане
на процесните суми е сключен между страните договор за достъп до мрежата му и в
този смисъл предоставените от него услуги не са безвъзмездни, а това би се
получило, ако се дължи пълно връщане на платеното. Излага подробни съображения,
че не може част от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да
бъде договор. Счита, че ЗЕ допуска договорно определяне на размера на цената, а
правомощията на КЕВР се състоят в определяне на пределната й горна граница.
Твърди, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като
електроразпределителното дружество е предоставяло услугата пълно и точно.
Според него отмяната на съответната част от решението
на КЕВР не променя възмездността на съществуващите облигационни отношения.
Намира, че основанието за плащане на сумата е договорно, а отговорността при
договорни задължения е винаги виновна и е недопустимо да се осъществява намеса
в равнопоставени договорни отношения. Прави извод, че отпадането на
административния елемент при определяне на размера на цената, не води до
отпадане на самия договор като основание. Подкрепя доводите си със съдебна
практика, според която отмяната на решението на КЕВР не е основание за връщане
на платените суми, а би се дължала само надплатената разлика, като в тежест на
ищеца е да докаже размерът на надплатеното. Намира, че съдържанието на клаузите
на договора не е обсъдено от съда. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество, „Е.Е.” АД, в подадения
отговор оспорва въззивната жалба и поддържа становище за правилност,
обоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в съответствие с
материалния закон, съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Излага
съображения, че съгласно ЗЕ на КЕВР е предоставено изключително правомощие да
определя постоянни или временни цени за пренос, Р.и достъп до
електроразпределителната мрежа. Счита, че всякакви уговорки между оператора и
ползвателите относно цените, различни от определените от КЕВР, биха били
нищожни поради противоречие с императивните норми на ЗЕ, в резултат на което
липсва възможност за договаряне на цената за достъп. Намира, че отмяната на
решението на КЕВР, което е основанието за заплащането на временните цени за
достъп, от ВАС, води до отпадане с обратна сила на правните му последици, в
следствие на което подлежат на реституция заплатените временни цени, тъй като е
отпаднало основанието за плащането на сумите. Счита, че липсата на
административноправния елемент означава и липса на основание за начисляване на
ищеца на цена за достъп, тъй като само чрез административния елемент подлежи на
определяне и съдържанието на договорната клауза за цената. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
СРС, 141 състав, е бил сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
За да постанови решението
си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало
действително облигационно правоотношение по договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника, но макар и той да
представлява субективна търговска сделка и по правило да е възмездна, размерът
на възнаграждението за предоставената от ответника услуга възниква при
осъществяването на смесен фактически състав с гражданскоправни последици, в
който се включва властнически акт на колегиален административен орган – КЕВР. С
оглед на обстоятелството, че решението на КЕВР, с което са определени временни цени
за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, е било отменено с
влязло в сила решение на ВАС, заплатеното въз основа на този незаконосъобразен
индивидуален административен акт е дадено при отпаднало с обратна сила правно
основание, поради което подлежи на връщане.
За да възникне
претендираното спорно материално право, следва в обективната действителност да
са се осъществили следните материални предпоставки: 1) наличието на
действително облигационно правоотношение по договор за достъп до
електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника; 2) ищецът да е
заплатил на ответника процесната сума от 21
693,96 лева, представляваща
възнаграждение за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа; 3)
решението на КЕВР, с което се определя размерът на възнаграждението за достъп,
да е отменено от ВАС с влязло в сила съдебно решение, т.е. годният юридически
факт, въз основа на който е определен размерът на възнаграждението за достъп,
да е отпаднал с обратна сила.
От договор за изкупуване на
електрическа енергия № 39 от 01.01.2012 г. се установява, че ищецът като
производител на електриеска енергия от ВЕЦ, се е задължил да прехвърли правото
на собственост върху произведената от него електрическа енергия и да я
предостави на лицензирания краен снабдител - „ЧЕЗ Е.Б.” АД, който да я изкупува
на установени от държавата чрез КЕВР преференциални цени.
По делото не е спорно, че
процесните енергийни обекти, представляващи ВЕЦ
„Л.” и ВЕЦ „А.Д.”, са фактически
присъединени към разпределителната мрежа на ответното лицензирано
разпределително дружество.
Тъй като ценообразуването
на електрическата енергия и съпътстващите нейното производство, пренос и доставка
дейности е предоставено на КЕВР със специална властническа компетентност,
страните по договора за достъп, който производителите на електрическа енергия по
силата на закона (чл. 84, ал. 2 ЗЕ) са длъжни да сключат, не могат свободно да
уговарят възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа. В този
смисъл размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна
дейност на държавата, чрез нейните надлежни административни органи. Продажните
цени и възнагражденията за съпътстващите дейности по производство, съхранение,
пренос и доставка на електрическата енергия са нормативно установени чрез решения
на държавен орган, КЕВР, с императивни правни норми, като те не могат да бъдат
предмет на свободно договаряне. При този строго регулиран от държавата пазар са
ограничени в значителна степен свободата на договаряне и автономията на волите.
Поради тези правни съображения неоснователни се явяват доводите на ответника,
че страните свободно могат да уговорят възнаграждението за достъп до
електроразпределителната мрежа, поддържана от ответника.
В правната норма, уредена в чл. 30, ал. 2
ЗЕ, е регламентирано едно изключение от тези правила, като не подлежат на
регулиране от държавата цените на енергията, природния газ и услугите,
предоставени от енергийните предприятия, само при установяване наличието на
конкуренция, която създава предпоставки за свободно договаряне на цените при
пазарни условия за съответната дейност в енергетиката. На регионалния пазар, на
който действа ответното дружество, производителите на електрическа енергия не
могат свободно да избират оператора на електропреносната мрежа и/или оператора
на електроразпределителна мрежа, които да предоставят процесния достъп, поради
което „Ч.Разпределение Б.” АД се явява търговец, който упражнява „естествен
монопол” върху дейността на електроразпределението. Именно поради този
правнорелевантен факт дейността на електроразпределителните предприятия е подчинена
на цялостно административно регулиране – на съответната територия може да
съществува само една разпределителна мрежа и се издава само една лицензия за
разпределение (арг. чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗЕ). Ако КЕВР е упражнила правомощието
си да регулира съответните цени, то решението й има конститутивно действие, като
този административен акт е материалноправна предпоставка за възникване на
вземането на ответника за съответното възнаграждение в определения от КЕВР
размер, вкл. и за процесната временна цена за достъп, определена по реда на чл.
32, ал. 4 ЗЕ.
За да бъде изкупувана електрическа
енергия, по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЕ производителите на електрическа енергия
следва да сключат договор, в който се уреждат правата и задълженията на
страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и
допълнителни услуги. Именно този договор представлява „условие за изпълнение на
договорите за продажба на електрическа енергия”. При формиране на цената на
електрическата енергия, която се изкупува от лицензираните крайни доставчици,
компетентният административен орган отчита относителната тежест на всички
обстоятелства, които са от съществено значение за ценообразуването. С оглед на
обстоятелството че на съответния продуктов и териториален пазар
електроразпределителните дружества притежават монополно положение, при
определяне на цената на продаваната електрическа енергия, държавата регулира
този продуктов пазар.
През процесния период цената за
услугата, предоставяна от оператора, е била определена като временна с решение
№ Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР. С влязло в сила решение № 7709 от 05.06.2013
г., постановено по адм. д. № 12397/2012 г., е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2013
г. на КЕВР в съответната му обжалвана част - Раздел ХІ, т. 7. Тъй като този
административен акт е отменен, конститутивното действие на съдебното решение
действа по отношение на всички, вкл. и по отношение на ищеца, дори и той да не
е бил страна в съдебното административно производство (арг. чл. 177, ал. 1, изр.
2 АПК). Съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от настъпването на
конститутивното действие на съдебното решение на административния съд, е
обвързан от установяването на незаконосъобразността на административния акт (чл.
302 ГПК), като вече заплатените възнаграждения за достъп подлежат на връщане
при отпаднало с обратна сила правно основание (чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Законосъобразността на
административния акт е изискване за пораждане на действието му. Макар и
процесното отменено решение на КЕВР да е незаконосъобразно, а не нищожно и
доколкото по него е било допуснато предварително изпълнение, до отмяната му е
действало като елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на
правното вземане за заплащане на възнаграждение за достъп. Отмяната на
ненормативен акт действа с обратна сила. Именно това отпадане на последиците от
отменен административен акт поражда и задължението за предприемане на
възстановителни мерки (арг. чл. 301 АПК), част от които са действията по
реституция на даденото между страните при отпаднало с обратна сила правно
основание.
Като елемент от смесения
фактически състав, формиращ основанието за използване на разпределителна мрежа
срещу заплащане от присъединен производител, незаконосъобразността на кой да е
от административните актове за определяне на цени, прогласена с отмяната им,
обуславя и отпадането с обратна сила на правната обвързаност за заплащане на
възнаграждение за достъп. За разлика от нормативните актове, чието действие се
зачита между страните до отмяната им от съда, в случая е осъществено
предварително изпълнение по невлязъл в сила ненормативен административен акт,
чието действие, дори и преди отмяната му, е било само временно и е следвало да
се стабилизира при окончателното ценообразуване за периода. До стабилизиране на
тези възнаграждения не се е достигнало поради конститутивния ефект на отмяната
на акта.
Макар да не води до начална
недействителност на задължението за заплащане на цена, а до последващо отпадане
с обратна сила на незаконосъобразно определен размер на тази цена, отмяната на
ценообразуващия акт следва да се зачете от гражданския съд (чл. 177, ал. 1 АПК).
Това обстоятелство не отрича по принцип възмездния характер на предоставяната обща
мрежова услуга, чиято цена в цялост следва да се е изплаща от всеки
съконтрагент на оператора, включително и от производителите, но не въз основа
на подадената, а на потребената от мрежата енергия. При отчитане на този способ
на формиране на регулираните цени не може да се възприеме доводът на ответника
за нарушение на принципа на еквивалентност във възмездните двустранни
отношения, като основа на търговския оборот.
Не е приложима по аналогия
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД не само защото процесният
договор не е развален поради виновно неизпълнение на договорно задължение, но и
защото заплатеното възнаграждение е било изначално недължимо, макар и
процесната парична престация да е била осъществена при формално годно правно
основание – незаконосъобразното решение на КЕВР, което е отпаднало с обратна
сила при неговата отмяна.
Не следва да се прилага по
аналогия и правната норма, уредена в чл. 326, ал. 2 ТЗ. От една страна процесният
договор не представлява търговска продажба, а такъв за предоставяне на
определена услуга – достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от
ответното търговско дружество, за което би се дължало не продажна цена, а
възнаграждение за осъществяване на насрещната непарична престация – предоставен
достъп. От друга страна, както бе изяснено, това възнаграждение се определя единствено
от регулаторния орган – КЕВР, в упражняване на неговите властнически правомощия
и е недопустимо от материалноправна гледна точка, както да се уговаря свободно
между страните друг размер на възнаграждението за достъп, така и да се определя
съобразно установените от обичайната търговска практика цени. Нещо повече, на
територията, на която ответникът осъществява дейността си, липсва друг оператор
на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга на
тази територия. Следва да се вземе предвид и клаузата, уговорена в чл. 11, ал.
2 от процесния договор, че се поражда правно задължение за заплащане електрическа
енергия по базисна цена и то в размер, утвърден от КЕВР, което изначално
изключва приложението на чл. 326, ал. 2 ТЗ – страните да не са уговорили как ще
бъде определена тази цена.
Между страните не е спорно
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е заплатил на ответника исковата
сума в изпълнение на отмененото с обратна сила решение на компетентния
ценообразуващ регулаторен орган, поради което годният юридически факт е заличен
с обратна сила и даденото при отпаднало правно основание трябва да бъде възстановено.
Следователно предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД (за връщането на даденото при отпаднало с обратна сила основание)
е основателен и трябва изцяло да бъде уважен за сумата от 21 693,96 лева.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но въпреки направеното искане за присъждането им, същата не е представила нито списък по чл. 80 ГПК, нито доказателства за извършването на разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72961
от 24.03.2017 г., постановено по гр. д. № 74408/2016 г. по описа на СРС, 141
състав.
Решението подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: