№ 1219
гр. Благоевград, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200501077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано въз
основа на частна жалба, подадена от адв. П. В., в качеството си на пълномощник на „Е.М.“
ЕООД, насочена против Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.№1817/2020 г. по описа на
РС – гр. Благоевград.
С атакуваното Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.№1817/2020 г. по описа на РС – гр.
Благоевград е отхвърлена като неоснователна молба от адв. П. В., в качеството си на
пълномощник на „Е.М.“ ЕООД, с която на осн. чл. 248 ГПК е направено искане за
изменение на решение № 14/11.01.2022г., постановено по гр. дело № 1817/2020г. по описа
на БРС в частта за разноските.
В частната жалба срещу посоченото по – горе определение на РС – Благоевград се
поддържат съображения за неговата неправилност, поради обстоятелството, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл. 78, ал. 2
ГПК. Изложено е становище, че в тази връзка е задължителната практика на ВКС, като моли
да бъде отменено атакуваното определение.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на посочената по – горе частна
жалба от другата страна по делото.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището
на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано
лице, разполагащо с право и интерес от обжалване на атакуваното определения, подлежащо
на инстанционен съдебен контрол пред БлОС, като жалбата отговаря и на формалните
критерии за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и
1
процедурата по връчване на препис от жалбите по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо са налице
условията за разглеждане по същество на частната жалба.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
С Решение №14 от 11.01.2022 г. е признато за установено в правоотношенията между
страните, че ищецът Л. В. М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр.Благоевград,
ул."Я.С." № 1Б, ет.2, ап.4, чрез пълномощник адвокат К. П., с адрес за призоваване гр.
Благоевград, ул. „А“ № 8, ет. 4, ап. 16, не дължи на ответника Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.К.“ 4-6,
представлявано от Р.И.М.Т.а сумата в размер на 9422.28 лева - представляваща главница по
договор за банков кредит, сума в размер на 706.53 лева договорна лихва за периода от
15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 3.74 лева просрочена наказателна лихва за
периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 10522.47 лева представляваща
законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2010г, до датата на входиране на
исковата молба - 14.09.2020г., сума в размер на 202.65 лева - представляваща държавна
такса, както и сума в размер на 543.18 лева - представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при признание на исковете от страна на ответника, като в негова
тежест са възложени сторените по делото разноски.
С определение по посоченото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без
уважение молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта му
за разноските.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена в определения срок частна жалба от
ответника „Е.М.“ЕООД който поддържа, че неправилно е приложена нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Разноските се възлагали на ищеца в зависимост от процесуалното поведение на
ответника. В случая ответникът бил признал иска още с писмения отговор и не бил дал
повод за спора.
В обжалваната част определението на РС по чл. 248 от ГПК е правилно, като въззивният съд
споделя изложените в мотивите му съображения, по които молбата по чл. 248 от ГПК на
ответника е оставена без уважение. Правото на разноски е признато от закона имуществено
право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за
защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Т. е., логиката на закона е, че разноски винаги се
дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението
за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна
вреди.
Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца- чл. 78, ал. 2 ГПК. От доказателствата по делото се
установява, че с извън процесуалното си поведение ответникът е станал повод за завеждане
2
на делото.
Заплахата от съдебно производство, сочещо на обективирано желание на ответника да
събира сумите принудително, обуславя интереса от предявения иск и демонстрира
поведение на ответника, насочено към принудително събиране на вземането (независимо от
правната невъзможност за това). Ето защо, въпреки направеното признание на иска, извън
процесуалното поведение на ответника е сочело на точно обратното и е дало повод за
завеждане на иска, поради което не са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал.
2 от ГПК, и ответникът не може да се освободи от отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на ищцата сторените по делото разноски, в какъвто смисъл е и постановеното
обжалвано определение. С оглед на това и молбата на ответника по чл. 248 от ГПК за
изменение на последното в частта на разноските, се явява неоснователна, а обжалваното
определение-правилно в тази му обжалвана част.
В останалата част определението по чл. 248 от ГПК не е било обжалвано и не подлежи на
проверка от въззивния съд.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по чл. 248 от ГПК Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.
№1817/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград., В ОЖБАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е
оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „Е.М.“ ЕООД за
изменение на решението по делото за разноските по чл. 78, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3