Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  26.07.2018г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На шестнадесети юли                                        Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 149 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата си молба пълномощникът на ищцовото дружество „М.“ ЕАД адв. Г. твърди, че между кредитора „М." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и длъжника Г. К. И., ЕГН ********** съществувал и валидно действал Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер *** от дата ***г., с който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги.

Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора М. уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от М. след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. "

В срока на действието на договор за мобилни услуги *** от дата ***г. М.  издал на абоната-ответник следните фактури :

- фактура № *********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 11.11.2014 г, за отчета период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 16,80 лева;

-    фактура № *********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014 г., за отчетен период от 23.10.2014 г.до 22.11.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 14.9 лв.

-    фактура № *********/01.04.2015 г. , с падеж на плащане 01.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г.до 22.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 198.72 лв.

Заявява, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно, сключените с абоната-длъжник Г. К. И. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, както и на основание чл. от ЗЗД претендира и мораторна лихва за забава, начислена върху главницата, в размер на 8.33 лв. за период от 13.12.2014г. до 24.07.2017г.

Претендиранта сума в размер на 238,75 лв. представлявала сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договори *** от дата ***г. в размер на - 31.7 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на - 198.72 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги *** от дата ***г. и мораторната лихва в размер на 8.33 лв. начислена върху: фактура № *********/27.11.2014 г.

М. имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги., както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в представените фактури. Доколкото последните не били погасени от абоната-ответник, М. прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Г. К. И., ЕГН: **********, начисляването на договорна неустойка.

Сочи, че видно от представените договори, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) М. имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. М. имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. М. предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, обусловило правото на М. /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Г. К. И., ЕГН: **********.

Пълномощникът на ищцовото дружество твърди, че потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвала в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

Сочи, че в конкретния случай ответникът Г. К. И., ЕГН: **********, е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени му били фактури, които не били заплатени в срок.

Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. С молба от 16.07.2018г.  пълномощника на ищцовото дружество адвокат В. Г. моли съда да постанови решение при признание на иска, с оглед извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, с което кредиторът е получил изпълнение на вземането  по заповедта за изпълнение. Претендира за направените по делото разноски.

 

            В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г.К.И.. В съдебно заседание ответницата се явява лично, заявява, че признава иска  и представя фискален бон от 15.03.2018г. за извършено от нея плащане към ищеца.

 

В съдебно заседание на 16.07.2018г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.

 

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи и добрите нрави и е признато право, с което ответника може  да се разпорежда.

 

Няма спор между страните по делото, че сумите :  31.70 лева главница, представляваща задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 04.08.2014г., 198.72 лева, съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 01.04.2015г, за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г. са заплатени т.е. всички задължения на ответника  към ищеца са погасени, чрез плащане.

 

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.

 

По тези съображения съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумата от 31.70 лева главница, представляваща задължение по договор за далекосъобщителни услуги от 04.08.2014г. и сумата от 198.72 лева неустойка, съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 01.04.2015г, за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г.

 По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл.415 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК - възлагане на разноските върху ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал доброволно да изпълни задължението си и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от разноски. В настоящия случай ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение на  08.08.2017г., а ответникът е изпълнил задължението си на 15.03.2018 г., тоест  след подаването на заявлението по реда на чл.410 от ГПК.  Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Само в случай на плащане от страна на ответника по процесните фактури преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК на ищеца би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод на ищеца за завеждане на иска. Съгласно чл.80 от  ГПК е представен и списък на разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото  в размер на 205 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за един адвокат, направени по гр.дело №149/2018г. по описа на Районен съд – К.. Следва да бъдат присъдени и разноските по  ч. гр. дело №2354/2018 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 205 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  на основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено  по отношение на  Г.К.И., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.“ ЕАД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М., съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата от 31.70 лева главница, представляваща задължение по договор за далекосъобщителни услуги *** от 04.08.2014, сумата от 198.72 лева, неустойка за предсрочно прекратяване  на договор за далекосъобщителна услуга, съгласно фактура №*********, с падеж на плащане 01.04.2015г, за отчетен период от 23.02.2015г. до 22.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2017г.  до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение  е издадена в полза на „М.“ ЕАД – С. заповед №1600/11.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно гражданско дело 2354/2017г. по описа на Районен съд –  К.  като неоснователен, погасен чрез плащане.

 

ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М., съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от  205 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № 2354/2017 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА  Г.К.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Д. и М. М., съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от  205 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.  с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                           

                                                   

                                                               Районен съдия :