Определение по дело №291/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2755
Дата: 23 юни 2015 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20141200100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 6

Номер

6

Година

5.1.2016 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

01.05

Година

2016

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20154100501400

по описа за

2015

година

Normal; Производство по реда на чл.435,ал.2 вр.чл.78,ал.5 и чл.79 ГПК.

Делото е образувано по жалба на И. В. П. против постановление №2569/21.10. 2015 г. помощник ЧСИ В К при ЧСИ В.Г, рег.№ 725, с което се отказва намаляване на адвокатския хонорар в размер на 350 лв.по изп.д. № 646/2015 г. поради прекомерност .

Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и не е съобразено с разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК и с т.3 от ТР /6.11. 2013 г. на ОСГТК. Твърди се ,че вземането на взискателя е за 300 лв., а договорения адвокатски хонорар е 350 лв. Твърди се , че подаването на молба за образуване на изпълнителното дело не представлява никаква сложност, поради което не е налице правна сложност на делото.

Моли да се отмени обжалваното постановление и редуцира адвокатския хонорар по него до минималния такъв от 200 лв., определен съгласно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпили са възражения от пълномощника на взискателя Й. С. В. по частната жалба , като се твърди ,че същата е неоснователна и се твърди, че адвокатския хонорар е определен съобразно чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата

По делото е постъпило обяснение от ЧСИ , в което се заявява, че жалбата е неоснователна. Твърди се ,че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно чл.10 т.1 и т.2 от Наредбата.

Великотърновският окръжен съд като съобрази оплакванията в жалбата, отговора и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от данните по приложеното копие от изпълнително дело изп.д. № 646/2015 същото е образувано с молба на пълномощника на Й. С. В. против И. В. П., на основание изпълнителен лист от 2.7.2015 г. по в.гр.д. №36/2014 г. на ВТОС. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, като в същите е посочено ,че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в образуване и представителство в изпълнителното производство срещу длъжника. Посочено е, че размерът на адвокатското възнаграждение е 350 лв.,като договора служи за разписка за получената сума от адвоката.

Длъжникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискал то да бъде намалено.

С оглед изложеното въззивният съд намира следното: Съгласно нормата на чл.78,ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА, като фактическата и правна сложност следва да се преценява за всяко едно производство.

От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания/т. 2 и 3/.При определяне на разноските непременно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Получаването на книжа по делото не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения настоящият състав приема възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за сумата от 200 лв.

Водим от изложеното Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление №2569/21.10. 2015 г. по изп.д. № 646/2015 г., издадено от помощник ЧСИ В К при ЧСИ В.Г, рег.№ 725, с което се отказва намаляване на адвокатския хонорар в частта над 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия И.Димова.

Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за частична основателност на депозираната частна срещу постановление№2569/21.10. 2015 г. помощник ЧСИ В К при ЧСИ В.Г, рег.№ 725, с което се отказва намаляване на адвокатския хонорар в размер на 350 лв.по изп.д. № 646/2015 г. поради прекомерност .Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело е доказателство за реалното му заплащане в брой. Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от взискателя, както и действия по водене на същото. Ето защо на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно е отказано намаляване на адвокатския хонорар в размер на 350лв. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде оставена без уважение.

СЪДИЯ:

Решение

2

2A36989D3643D25AC2257F31003C8A39