РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 25.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6405
по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищецът Р.Х.Б. твърди, че майка
й Д. Р.Б. е починала на
17.08.2019г. и единствения имот,
който притежавала бил ¾ идеални части от апартамент
в гр. Русе, *********** , апартамент **,
с идентификатор 63427.2.738.3.4
с площ 90,75 кв. метра, ведно с прилежащите части- изба № 1, с площ 13,03 кв. метра и таван
№ 4, с площ 35,68 кв. метра, заедно с 25,55%
идеални части от общите части
на сградата. Д. Р.Б. приживе извършила две дарствени разпореждания
с посочения имот:
1.
С договор за дарение от
26.06.1989г. двамата
родители на ищцата прехвърлили ½ идеална част от
имота на сестра й А. Х. Т..
2.
С договор за дарение от
09.10.2010г. Д. Р.Б. прехвърлила
на внучката си Д.Т. Тихолова ½ идеална част от
имота.
След смъртта на Д. Р. Б. нейни наследници
останали ищцата Р.Х.Б. и сестра й А.Х. Т..
Ищцата счита, че с дарствените разпореждания е накърнена запазената й част в наследството на майка й и иска дарението от 2010 година да бъде
намалено с ½ идеална
част, за да бъде възстановена
запазената й 1/3 идеална част в наследството на майка й.
В първоначалната искова молба ищцата иска
и делба на посочения имот, но впоследствие това искане е оттеглено.
Ответницата Д.Т.М. счита искането за намаляване на
завещанието за недопустимо. Счита, че дарението, чието
намаляване се иска е направено в полза на лице,
което не е наследник по закон
и искащия намаляването следва да е приел
наследството по опис съгласно чл.
30 ал.2 от Закона за наследството. Счита, че при
преценката в конкретния случай на основателността
на иска за
намаляване на завещанието не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като
цялото наследство се изчерпва със
процесния имот, а правото да се
иска намаляване е за дробна част. Ответникът
сочи също така, че се
е разпоредил със подареното имущество и ищецът може да
възстанови запазената си част само
ако отмени и последващото отчуждаване по реда на
чл. 37 от ЗН.
Предявеният иск е с правно основание чл. 30 ал.1 от Закона за
наследството- за намаляване на дарение за
да бъде възстановена
запазената част на наследник по
закон.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С договор за дарение
от 26.06.1989г. (л.8)
Д. Р. Б. и Х. А.Б.дарили на дъщеря си А.
Х. Т. ½ идеална част от
посочения апартамент.
С договор за дарение
от 09.10.2010г. (л.9) Д. Р. Б. прехвърлила на
внучката си Д.Т. Т.
½ идеална част от същия имот.
Д. Р. Б. починала на 17.08.2019г., като оставила наследници
дъщерите си Р.Х.Б. и А. Х. Т..
С определение от 14.11.2019г. Русенски районен съд е вписал в особената
книга при съда за приемане на наследство по опис приемането от Р.Х.Б. на наследството останало от Д. Р.Б..
При така установените обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 28 ал.1 от ЗН:
Когато наследодателят
остави низходящи, родители или съпруг,
той не може
със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл. 29 ал.1 от ЗН:
Запазената част
на низходящи …е… при две
и повече деца или низходящи от
тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Д. Р. Б. към момента на смъртта си през 2019 година е оставила
две дъщери, които общо имат запазена част 2/3 от имуществото на майка си или по
1/3 част за всяка от дъщерите.
Двете разпоредителни сделки са първо с ½ от имота, която е дарена
общо от Д.
Р.Б. и съпругът й, а след това и с другата ½ от имота,
която е дарена еднолично от Д. Р. Б.. Т.е. следва да се приеме, че Д. Р. Б. се е разпоредила с ¾ от посочения имот. И при двете сделки
нотариусът се е убедил, че прехвърлителите са били
собственици на прехвърления имот, поради което и съдът приема същото. Безспорно
е и обстоятелството, че имотът, с части от който Д. Р.Б. се е разпоредила е единственото нейно имущество. Това се твърди в исковата
молба и се признава в отговора на исковата молба. При това положение, с
посочените дарения Д. Р.Б. е накърнила запазената част на
дъщеря си Р.Х.Б., която е в размер на 1/3 част от имуществото, което Р.Х.Б. би наследила. Това имущество представлява ¾ от процесния
имот, като запазената 1/3 идеална част от наследственото имущество се равнява
на ¼ идеална част от имота. За да се възстанови запазената част на Р.Х.Б. в посочения размер е необходимо да се намали наполовина дарението от
2010г. на половината от имота. Това намаляване съответства на изискването на
чл.33 от ЗН да се започне от последното дарение и да се върви последователно
към предшестващите. Намаляването може да се иска, тъй като Р.Х.Б. е приела по опис наследството останало от Д. Р.Б. съгласно изискването на чл. 30 ал.2 от ЗН.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Разноски:
Ищцата претендира разноски за адвокат в размер на 1130 лева, за държавна
такса в размер на 733 лева, 73,30 лева такса за вписване на исковата молба, 5
лева за удостоверение и 20 лева за снабдяване със скица. Ответницата прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, както и за това, че
внесената държавна такса е неправилно определена, тъй като искът е неоценяем.
По отношение на цената на иска:
Съгласно приетото в Определение № 67 от 19.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 385/2015 г., II г.
о., ГК: „Искът по чл. 30 ал.2 от ЗН е неоценяем“. По неоценяеми искове се събира държавна такса в
размер до 80 лева, като съдът определя таксата по настоящото дело в размер на
80 лева. В този размер държавната такса следва да се възложи в тежест на
ответницата, а платеното над този размер следва да се възстанови на ищцата, тъй
като е недължимо платено.
По отношение на адвокатското възнаграждение:
Ищцата е договорила с представляващия я адвокат възнаграждение в размер на
2160 лева, от които половината (1130 лева) са били платени при подписване на
договора. Сумата от 2160 лева е била договорена общо за иска за делба и за
намаляване на завещание. След оттегляне на иска за делба няма данни втората
половина от договореното възнаграждение да е внасяно. Няма данни страните да са
договорили каква част от възнаграждението е по иска за делба и каква част по
иска за намаляване на завещанието. Съдът приема, че 2/3 от договореното
възнаграждение (1440 лева) е за делбата
и 1/3 (720) лева е по иска за намаляване на дарението. В този размер
договореното възнаграждение по иска за намаляване на дарението не е прекомерно
и не следва да се намалява.
Предвид изложеното на ищцата следва да се присъдят разноски в общ размер
898,30 лева.
Ответницата също претендира разноски за адвокат, като следва да й се
присъдят разноски по прекратеното производство за делба в размер на 600 лева,
което е минималният размер за този иск. В чл.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се
връща. В такава хипотеза няма предвидена и възможност за
частично намаляване на хонорара съобразно обема на свършената работа. По тази
причина сумата от 600 лева следва да се присъди на ответницата по прекратения
иск за делба.
След насрещна компенсация на ищцата следва да се присъдят 298,30 лева
разноски по делото. Мотивиран така съдът:
РЕШИ
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН с една втора извършеното с
нот. акт № 164, от 09.10.2010г, том I, рег. № 2528, дело № 146 /2010 г. на
нотариус рег. № 625, дарение от Д. Р.Б., починала на 17.08.2019г, в полза на Д.Т.М.,
ЕГН **********, на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 63427.2.738.3.4 с адрес на имота гр. Русе, *******,
самостоятелния обект се намира в сграда 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.738, с предназначение на самостоятелния обект- жилище,
апартамент, с площ 90,75 кв. метра, ведно с прилежащите части- изба № 1, с площ
13,03 кв. метра и таван № 4, с площ 35,68 кв. метра, заедно с 25,55% идеални
части от общите части на сградата, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р.Х.Б.,
ЕГН ********** *** от наследството на майка й Д. Р.Б. в размер на една четвърт
идеална част от същия имот.
ОСЪЖДА Д.Т.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Р.Х.Б., ЕГН ********** *** сумата 298,30 лева разноски след насрещна
компенсация.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/