Р Е Ш Е Н И Е
№ 1194
Град Пловдив, 23.06.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
С. Д.и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 1082 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на З.И.Т. *** срещу решение № 571 от 16.03.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 7599 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4108013 на ОДМВР Пловдив, с който на
З.И.Т., ЕГН **********,***, законен представител на „Елит кар“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на електронния фиш, както
и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът чрез
процесуалния си представител в нарочно писмено становище оспорва касационната
жалба, счита я за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния
фиш, районният съд е приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП и
електронният фиш е издаден на законния представител на юридическото лице,
собственик на МПС съгласно справката от информационната система на ОДМВР Пловдив.
Според районния съд в електронния фиш са описани всички съставомерни признаци
на нарушението, включително мястото на нарушението, ясно посочено и
удовлетворяващо изискванията на чл.42, т.3 ЗАНН, а самото нарушение е безспорно
установено с приложения снимков материал, както и че към датата на извършване
на нарушението, е налице законодателна промяна, съответно няма изискване
пътният участък на заснемане да бъде обозначен с пътен знак Е24 и мястото на
заснемане да бъде оповестено в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР. Като неоснователно е прието възражението, че
местоизвършването на нарушението представлява обект, за който не е издаден протокол
образец 16 и разрешение за ползване, защото пътният участък е регулиран с пътен
знак В26 и по този начин е въведено ограничението на скоростта, задължително за
всички водачи на ППС.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в
жалбата до районния съд, обсъдени са от този съд и на всички тях е даден
отговор в достатъчно ясни мотиви. Всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение, не е допуснато твърдяното нарушение на
съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно
обосновани и правилни.
Фактът, че от представения снимков материал се установява, че управляваното
от касатора МПС е в положение преди пътен знак В26, не означава, че пътният
участък, на който се е намирал, не е в обхвата на друг пътен знак В26, още
повече, че този, който е видим на снимковия материал, е положен под
предупредителен пътен знак А18 „Пешеходна пътека“ и е непосредствено преди
пешеходната пътека, а съгласно чл.62, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци, когато на едно място са поставени
едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група „А“ и пътен знак
за въвеждане на забрана от група „В“ (както е в случая), действието на
въведената забрана е в сила до края на опасността, сигнализирана с
предупредителния пътен знак. Казано по друг начин, пътният знак В26, за който
касаторът говори, указва къде свършва действието на въведената забрана, а не
въвежда нова забрана.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не са
налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С
оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да се уважи и да бъде осъден касаторът да заплати на ОДМВР
Пловдив сумата 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
571 от 16.03.2022 г., постановено по а.н.д. № 7599 по описа на Районен съд
Пловдив за 2021 година.
ОСЪЖДА З.И.Т., ЕГН **********
с адрес ***, да заплати
на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.