№ 12648
гр. ., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110168807 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД срещу ответниците Б. Л. П. и И. А. П..
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабдения
имот ап. 90-и, находящ се в град ., ., аб. номер ., през периода 01. 10. 2018 г. – 30. 04.
2020 г. Поддържа, че ответниците са потребявали доставяната топлинна енергия през
съответния период, но не са я заплатили. Намира, че е налице облигационно
отношение с тях като собственици или вещни ползватели на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на срока,
за който се отнасят. Като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава,
поради което дължат обезщетения за забава върху главниците в посочените в исковата
молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „.“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Отричат да са
били в договорни отношения с ищеца за доставяне на топлинна енергия за процесния
имот. Отричат също така да са налице договорни отношения между етажната
собственост и „.“ ООД, съответно между ищеца и „.“ ООД. Поддържат, че след
1
прехвърлянето на собствеността върху имота старият собственик е трябвало иска
прекратяване на договора с писмено заявление до топлопреносното предприятие
съгласно чл. 41 от Наредба № 16-334/ 06. 04. 2007 г. Освен това оспорват твърденията
на ищеца, че реално им е доставил топлинна енергия в съответните количества.
Намират, че той не е представил необходимите доказателства за установяването на
твърденията си, като излагат подробни доводи относно представените с исковата
молба документи. Твърдят, че никога не са приемали общите условия на ищеца.
Позовават се на чл. 62 ЗЗП, като изтъкват, че протоколът от решението на етажната
собственост не отговаря на нормативната уредба. Искат от съда да отхвърли
предявените искове.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е редовна, а предявените с нея искове са
процесуално допустими.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем субективно и обективно
кумулативно съединени установителни иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С тях се иска от съда да признае за установено, че ответниците дължат
солидарно следните суми: 286.57 лв., представляваща цена на доставената топлинна
енергия до имот в гр. ., ., аб. номер ., за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 29.09.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 44.16 лв. за периода от 15.09.2019г. до 21.09.2021г. върху цената на
топлинната енергия, сума в размер на 44.93 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 29.09.2021г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 9.61 лв.
за период за 01.10.2018г. до 21.09.2021г. върху цената на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 56249 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ е в
тежест на ищеца да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на съответната стойност спрямо процесния топлоснабден
имот, както и че през процесния период сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и в нея е била
реално извършвана услугата дялово разпределение, както и стойността на услугата
дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищец е да докаже
възникването на главните дългове и поставянето на ответниците в забава, както и
периодите на забавите им и размерът на обезщетенията за забава.
В тежест на ответниците по делото е да докажат, че са възразили срещу общите
условия на „.“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от
град . от 2016 г.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
2
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай ищецът се домогва да докаже
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ответниците автоматично по силата на закона.
Във връзка с доказването на правото на собственост на ответниците като
доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 09.06.1987 г. между Б. Л. П. и Главна дирекция
за изграждането на . при Софийския народен съвет, представлявана от инж. И.н Т. и
Е.А., с който договор Главна дирекция за изграждане на . продала на Б. Л. П.
новопостроено жилище № 90, находящо се в жилищна сграда блок № 523, вх. В, етаж
8, ж.к. Надежда, част V.
Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том II, рег. № ., дело № 204, от 2004 г.,
с който И. А. П. и Б. Л. П. са учредили в полза на „.“ ЕАД договорна ипотека върху
апартамент № 90, находящ се на 8-ми етаж, вход В, в жилищна сграда на блок № 523, в
район Връбница, гр. ..
Като доказателство по делото е представено удостоверение за сключен
граждански брак между И. А. П. и Б. Л. П., от което се установява, че двамата са
сключили брак на 30.08.1981 г.
След преценка на така събраните доказателства се установява, че ответниците са
собственици на процесния недивим имот като същия е съпружеска имуществена
общност. Процесният имот е придобит през 1987 г. чрез договор за покупко-продажба
сключен между Б. Л. П. и Главна дирекция за изграждането на . при Софийския
народен съвет. Към този момент в сила е бил Семейният кодекс от 1985 г., като
съгласно чл. 19, ал. 1 от него вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. С
оглед на това процесният имот е придобит и от двамата съпрузи, въпреки че при
сключването на сделката е участвал единствено Б. Л. П.. А че двамата ответници са
сключили граждански брак се установява от съдържанието на нотариалния акт за
учредяването на договорната ипотека, с чието подписване те извънсъдебно са
признали, че са съпрузи.
Оттук се налага и изводът, че между ответниците и топлопреносното
предприятие се установява наличието на облигационно отношение по доставянето на
топлинна енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената
спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното
3
заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално
издържано, процесният недвижим имот се намира в сграда – етажна собственост, която
е присъединена чрез абонатна станция до топлопреносната мрежа. Абонатната станция
топлозахранва само вход В. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. В имота на ответниците е имало 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за
отопление/. Показанията на уредите са отчетени на 14.05.2019г. и 19.05.2020г., като
отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице. За двата
отчетни периода всички уреди са отчели нулеви стойности. Така за целия процесен
период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот. През процесния
период топлинната енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена
по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема
кубатура 200 куб. м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представена на
вещото лице. За процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 05.11.2002г. В
процесния имот няма ползване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
което е отразено в отчетните формуляри, представени на вещото лице. През процесния
период във фактурите изготвени от „. - .” ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй
като същата отпада след 06. 2006 г. От фирма „.“ ООД са изготвени изравнителни
сметки за 18/19г. и 19/20г. посочени в т.4 в раздел „изчислени суми“: изравняване по
периоди: 05.2018-04.2019г. сума за доплащане + 8.53лв. и за 05.2019-04.2020г сума за
връщане -3.35лв. или общо за периода 05.2018-04.2020г. сума за връщане -8.87лв.
Вещото лице е изчислило, че общо дължимата сума за процесния период (която е
дължима единствено за сградна инсталация) е 286,55 лв.
Вещото лице посочва, че топломерът се състои от разходомерна част,
електронен блок и датчици. Метрологичната проверка се прави на всеки две години,
като се демонтира уреда и се проверява в метрологична лаборатория лицензирана от
ДАМТН. Поставят се холограмни лепенки на електронния блок и на двата датчика
/единия включен към подаващата гореща вода от ТЕЦ, а другия включен към
връщащата вода към ТЕЦ/удостоверяващи от кога до кога важи метрологичната
проверка. От ТР „Люлин“ са представени свидетелства от метрологични проверки на
топломера и протоколите за демонтаж и монтаж при проверките. Вещото лице посочва,
че от документите е видно, че топломерите през процесния период са преминали през
метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките на същия не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
При това положение ищецът доказва частично реалното доставяне на топлинна
енергия през процесния период. Що се отнася до настъпването на изискуемостта на
задълженията за заплащането на стойността на топлинната енергия, предвид
процесния период приложение намират общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „.“ АД на потребители от град . от 2016 г. Съгласно чл. 150
ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
4
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. С доклада по делото съдът е указал на ответниците, че не
сочат доказателства за това, че са възразили срещу общите условия на „.“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти от град . от 2016 г., като
такИ. доказателства не са представени впоследствие, поради което ответниците не
доказват това обстоятелство и общите условия са влезли в сила по отношение на тях.
Според тях купувачът на топлинна енергия за битови нужди трябва да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). При това положение още преди
момента на предявяването на иска срокът за заплащането задълженията за
заплащането на топлинната енергия е бил настъпил и те са били станали изискуеми.
Във връзка с иска за установяването на съществуването на задължение за
заплащането на стойността на услугата дялово разпределение първостепенният съд
приема следното. Облигационното отношение по извършването на услугата дялово
разпределение възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди
от присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат
лице, което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай
от третото лице помагач е представен протокол № 1 от 23.01.2012 г., с което
собствениците на процесната етажната собственост са избрали фирма „.“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение, както и е представен договор № 259
/23.01.2012 г. сключен между „.“ ООД и етажната собственост, с който е възложено
извършването на услугата дялово разпределение. Решението на общото събрание на
етажната собственост е обвързало всички нейни етажни собственици, тъй като липсват
данни същото да е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС в предвидения 30-дневен
преклузивен срок. Като доказателство по делото е представен договор между ищеца и
„.“ ООД от 03.06.2020 г., с който ищецът е възложил на изпълнителя „.“ ООД
извършването на услугата дялово разпределение.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение през време на
съответния период се установява от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът обсъди по-горе, както и постъпилите данни от третото лице
помагач (л. 79 и следващите).
Що се отнася до стойността на услугата дялово разпределение, която е била
извършвана през процесния период, тя се установява в размер на 44 лева и 93 стотинки
от съвкупната анализа на представените с исковата молба частни документи (л. 35) и
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също
кредитира като пълно, обосновано и професионално издържано. При това положение
искът за установяването на задължението за извършената услуга за дялово
разпределение е изцяло доказан. За пълнота следва да бъде отбелязано, че активната
материалноправна легитимация тъкмо на ищеца по иска за стойността на услугата
дялово разпределение, а не на третото лице помагач, произтича от чл. 22, ал. 2 от
общите условия за доставяне на топлинна енергия. Не може да бъде споделена
изолираната съдебна практика на някои въззивни състави в противен смисъл.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Както вече беше изложено, изискуемостта на
задълженията за топлинна енергия е настъпила с изтичането на 45-дневен срок, който е
започнал в края на съответните периоди. Приложимите общи условия обаче
предвиждат забрана за начисляването на обезщетение за забава върху месечните
дължими суми за топлинна енергия, когато те се изчисляват прогнозно (чл. 33, ал. 4 от
5
общите условия от 2014 г.). Според експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза общият размер на обезщетението за забава за доставената топлинна енергия
възлиза на 45 лева и 49 стотинки. С оглед на диспозитивното начало съдът трябва да
уважи изцяло така предявения иск.
Що се отнася до иска за установяването на съществуването на задължение за
обезщетение за забава за стойността на услугата дялово разпределение, съдът намира
следното. За разлика от цената на топлинната енергия, за цената на услугата дялово
разпределение общите условия не предвиждат срок за заплащане. При това положение
важи общото положение, че длъжникът изпада в забава след отправянето на покана
(чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Понеже няма данни ответниците да са били поканени да заплатят
цената на услугата дялово разпределение (за което обстоятелство първостепенният съд
изрично указа на ищеца, че не сочи доказателства - л. 60), съдът следва да приеме, че те
са изпаднали в забава едва с подаването с предявяването на иска. При това положение
ответниците дължат само законовата лихва, начислена върху главното задължение за
цената на извършената услуга дялово разпределение, от предявяването на иска до
окончателното изплащане. Те не дължат обезщетение за забава за неизпълнението на
това парично задължение за по-ранен период. Поради тези съображения акцесорният
иск за обезщетение за забава, свързан със задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, трябва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Доколкото по делото се установи, че в процесния период ответниците са били
съпрузи и имотът е бил съпружеска имуществена общност, то искането на солидарното
им осъждане е основателно.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди всички сторени до
този момент разноски по следния начин.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в
размер на 25 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, определено със
заповедта за изпълнение в размер на 50 лева. При това положение пропорционално
основателната част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на заявителя
следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 73 лева и 13 стотинки.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на още 175 лева, за депозити за възнаграждения на вещите
лица в размер на общо 550 лева, 5 лева за съдебно удостоверение, както и за
юрисконсултско възнаграждение, което поради липсата на фактическа и правна
сложност съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Така сторените разноски следва да бъдат поравно разделени спрямо всеки един
от четирите кумулативно съединени иска, тоест ищецът е сторил разноски в размер на
по 195 лева за иск. Доколкото един от четирите иска е изцяло неоснователен, един е
частично основателен, а останалите два са напълно основателни, съдът трябва да
присъди пропорционално сума в размер на общо 584 лева и 98 стотинки.
Ответниците нито претендират разноски, нито има данни да са сторили такИ.,
поради което разноски не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
6
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответниците Б.
Л. П., ЕГН: **********, и И. А. П. , ЕГН: **********, и двамата с адрес в ., дължат
солидарно на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .:
1. сумата 286 лева и 55 стотинки, представляваща цената на доставената топлинна
енергия спрямо топлоснабдения имот ап. 90-и, находящ се в ., с аб. номер ., през
периода 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законовата лихва от 29. 09. 2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 286 лева и 55 стотинки до пълния претендиран размер от 286 лева
и 57 стотинки;
2. сумата 44 лева и 93 стотинки, представляваща стойността на извършената през
периода 01. 08. 2018 г. - 30. 04. 2020 г. услуга дялово разпределение, ведно със
законовата лихва от 29. 09. 2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
3. и сумата 44 лева и 16 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2019 г. до 21. 09. 2021 г.,
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
56249 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за
2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за
установяване на съществуването на солидарно задължение на ответниците ответниците
Б. Л. П., ЕГН: **********, и И. А. П. , ЕГН: **********, и двамата с адрес в ., спрямо
ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., за сумата 9 лева и 61 стотинки, представляваща
мораторна лихва за стойността на дяловото разпределение, начислена от 01. 10. 2018 г.
до 21. 09. 2021 г.
ОСЪЖДА ответниците Б. Л. П., ЕГН: **********, с адрес в . и И. А. П. , ЕГН:
**********, с адрес в . да заплатят солидарно в полза на „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес .
сумата 73 лева и 13 стотинки, представляваща разноски за заповедното производство,
както и сумата 584 лева и 98 стотинки, представляваща разноски за
първоинстанционното исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „.“ ООД с ЕИК
., седалище и адрес на управление ., ., ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
7
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8