№ 15307
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110148011 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „БП П Ф“ С.А.,
Франция, чрез „БП П Ф С.А., клон България“ КЧТ срещу Г. Б. У..
Ищецът твърди, че между него и ответника Г. Б. У. е сключен договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № № CREX-11411077 от 22.08.2015 г.
По силата на договора ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на
сумата от 759 лв. за закупуване на 1 бр. телевизор, марка „LG“, модел
„32lf650v“ срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата на 12
месечни вноски при ГПР от 18, 93% и ГЛП от 0,00%.
Твърди, че по силата на договора кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
от 10 000 лв., като първата транзакция по картата е на 20.05.2016 г. Твърди, че
за извършените транзакции се издават месечни извлечения до 15-то число на
месеца, а месечните погасителни вноски се издават до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението, най-малко в размер, посочен в
Тарифата, както следва: 60 лв. – при усвоен кредитен лимит до 1000 лв.; 120
лв. – при усвоен кредитен лимит от 1000, 01 лв. до 2 000 лв.; 180 лв. – при
усвоен кредитен лимит от 2000, 01 лв. до 3 000 лв.; 240 лв. – при усвоен
кредитен лимит от 3000, 01 лв. до 4 000 лв.; 360 лв. – при усвоен кредитен
лимит от 4000, 01 лв. до 6 000 лв.; 480 лв. – при усвоен кредитен лимит от
6000, 01 лв. до 8 000 лв.
Твърди, че има вземане към ответника за сумата от 873, 61 лв. главница,
сумата 226, 64 лв. договорна лихва за периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017 г. и
сумата 375, 20 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 17.03.2022 г., за
1
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 17014/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение, евентуално – в случай че приеме, че не е налице предсрочна
изискуемост – да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. Б. У. чрез назначение особен представител адв. Р., с който
оспорва исковете. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 24.03.2022 г. заявителят е сезирал СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г. Б. У. за
сумата 873, 61 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 226, 64 лв., представляваща
договорна лихва за периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017 г., сумата 375, 20 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 17.03.2022 г.
С разпореждане от 14.04.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 25 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-11411077/22.08.2015 г., сключен между „БП П Ф“ С.А., Франция, чрез
„БП П Ф С.А., клон България“ КЧТ и Г. Б. У. в качеството на
кредитополучател.
Общата цена на стоките, за която е сключен договорът, е 759 лв.
Уговорените месечни погасителни вноски са 12 на стойност 74, 87 лв. всяка
от тях. Общата стойност на плащанията възлиза на 898, 41 лв. ГПР е в размер
на 18, 93 %, а лихвеният процент – 0,00 %.
По силата на чл. 1 от договора кредитополучателят се е съгласил
предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане,
2
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по
дължимо и платимо плащане на търговеца от кредитополучателя и създава
задължение за последния да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“.
Не се спори относно заплащане на сумата, представляваща цена на
стоките, относно които е сключен договорът.
Според чл.12 от договора кредиторът може да предостави на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000
лв. Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя. Във всеки случай издаването на кредитна карта ще бъде
не по – късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в
този срок не бъде издадена кредитна карта, този раздел не произвежда
действие и ефект между страните. Всички задължения, произтичащи от този
документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след
активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта, по
съобщения на кредитополучателя от кредитора начин.
По силата на чл. 13 кредитният лимит на картата, едностранно
определен от кредитора въз основа на наличната информация за
кредитополучателя, ще бъде съобщен на кредитополучателя и няма да
надвишава посочения максимален кредитен лимит.
В чл. 14 е предвидено, че кредитополучателят ще може да извършва
всякакви транзакции (операции) чрез кредитна карта до размера на
разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните транзакционни лимити.
Всяка транзакция с кредитна карта от кредитополучателя представлява
усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. Потвърждение
за извършването на трансакциите ще се прави от кредитополучателя чрез
въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН). Предвидено е,
че срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е
различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.
В чл. 16 е предвидено, че за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит.
Кредитополучателят се е задължил да заплати а кредитора и предвидените в
договор такси за ползването на кредитна карта. Всички такси, дължими на
кредитор и/или трети лица по повод и/или във връзка с използване на
трансакции ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит. Лихвата и
таксите ще бъдат посочени в приложението по т. 21 от договора.
По силата на чл. 17 от договора кредиторът се е задължил да изготвя и
изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършване на
трансакции, но не по – малко от веднъж годишно. Предвидено е, че
3
извлечението ще съдържа най-малко следната информация: период, за който
се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит,
начислени лихви, минимална погасителна вноски. Минималната месечна
погасителна вноска ще бъде посочена в приложението по т. 21.
В чл. 20 е предвидено, че кредиторът ще блокира кредитната карта по
искане на кредитополучателя при изтичането на валидността й/или при
неплащане на една или повече месечни погасително вноски.
В чл. 21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от
кредитора на кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен
документ – приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата. Задължения за кредитополучателя за плащания по картата ще
възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор
и приложенията към него.
Видно от представеното приложение към договора за кредит,
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1000 лв. (чл.1) и издава на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“
(чл.2), като кредиторът издава месечни извлечения до 15-то число на месеца
(чл.12), а месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно
тарифа, поместена в приложението (чл.13).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че кредитополучателят е усвоявал суми от предоставения му
кредит с процесния договор за кредитна карта чрез превод на суми по негова
сметка, теглене на банкомат, плащане на ПОС, плащане на такси и лихва за
неплатени суми в гратисен период. Общият размер на усвоените суми по
кредита е 1 289, 68 лв., формирана от отделни усвоявания, посочени в
таблица № 1 от констативно-съобразителната част към задача № 1 на ССЕ.
Последното теглене на сума е извършено на 17.10.2016 г.
Според заключението на вещото лице към датата на заявлението по
чл.410 ГПК задълженията на кредитополучателя са, както следва: сумата 828,
09 лв. главница, 45, 52 лв. застраховка, сумата 194, 64 лв. договорна лихва за
периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017 г., сумата 36 лв. такси за периода
01.04.2017 г. – 16.11.2017 г.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на
посочените задължения.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания,
заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо
лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в
закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Установи се по делото от ангажираните писмени доказателства и
заключението на ССЕ, че кредитът е усвоен по посочения в ССЕ начин, като е
налице непогасена главница в размер на 828, 09 лв. главница и непогасена
договорна лихва в размер на 194, 64 лв. за периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017
г.
Констатираните задължения за сумата 45, 52 лв. застраховка и сумата
36 лв. такси за периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017 г. не са предмет на
настоящото производство, доколкото такива не се претендират в него,
съответно – не са били предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Задължението е парично, с оглед на което в случай на забава длъжникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1
ЗЗД, която в случая възлиза на сумата 365, 54 лв., определена по реда на
чл.162 ГПК.
От страна на ответника е заявено възражение за давност.
Приложима по отношение на задължението за главница по договор за
банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски, като са изложени аргументи, че
уговореното между страните връщане на предоставена по договор за кредит
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части на
основание чл. 66 ЗЗД /в посочения смисъл – решение № 38 от 26.03.2019 г. по
т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО/.
5
При постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не
стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването
му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Началният момент, от който започва да
тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита /в посочения смисъл – решение № 50173
от 13.10.2022 г. по гр.д. №4674/2021 г. на ВКС, III ГО, както и решаващите
мотиви на TP № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В случая, доколкото се касае за договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, по силата на който кредитополучателят е извършвал
транзакции чрез издадената кредитна карта, последната от които според
заключението на ССЕ е 17.10.2016 г., то от този момент следва да тече и
давността, с оглед на което тя е изтекла на 17.10.2021 г., т.е. преди депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК – 24.03.2022 г., поради което вземанията в
установения от съда размер се явяват погасени по давност.
По арг. от чл.119 ЗЗД не се дължи мораторна лихва върху погасените по
давност главни вземания.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът, но доколкото последният не
ангажира доказателства да е сторил такива, нито отправя искане за
присъждането им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БП П Ф“ С.А., Франция, чрез „БП П Ф
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК ... срещу Г. Б. У., ЕГН ********** искове за
признаване на установено, че Г. Б. У. дължи на „БП П Ф“ С.А., Франция, чрез
„БП П Ф С.А., клон България“ КЧТ, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 828, 09 лв. главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-11411077/22.08.2015 г., сумата
194, 64 лв. договорна лихва за периода 01.04.2017 г. – 16.11.2017 г. сумата
365, 54 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. – 17.03.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
6
14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17014/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ,
а за сумата над 828, 09 лв. до 873, 61 лв. главница, над 194, 64 лв. до
226, 64 лв. договорна лихва и над 365, 54 лв. до 375, 20 лв. мораторна лихва –
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7