№ 3211
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110116416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Образувано е по искова молба на Й. С. Котева - И.а срещу Н. И. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал.
2 СК за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето,
режим на лични отношения и на издръжка за дете.
Ищцата твърди, че с ответника се запознали през 2008г. През 2013г. се
родило общото им дете. През 2018г. настъпила фактическата раздяла на
родителите. Майката изпитвала сериозни житейски и финансови затруднения,
тъй като починал нейният баща, а малко по – късно настъпила смъртта и на
нейната баба. Поради това майката се съгласила детето да живее при своя
баща. През този период майката редовно се информирала относно
случващото се с детето и неговото здравословно състояние и цялостното
благополучие, включително чрез разговори с бащата и детето, чрез срещане с
него. През 2021г. майката успяла да неутрализира негативните последици от
смъртта на своите близки, поради което изявила желанието си да се включи
още по – активно в отглеждането на детето. Въпреки това, бащата отказал
детето да бъде виждано и отглеждано от майката. Сочи, че бащата
ограничавал контакта на майката с детето. Той не притежава необходимите
1
възпитателни и морални качества за отглеждане на детето. Бащата живее със
своята майка и брат. Бащата съжителствал с друга жена и нейният син, които
оказвали психически дори физически тормоз върху детето, тъй като бащата
оставял детето само с тях, докато бил на работа. Тогава майката нямала
възможност да окаже въздействие, тъй като тя и съпругът й предприели
действия по стартиране на собствен бизнес и устройване в гр. Пловдив.
Майката осъществила контакт с детето за последно на 05.12.2022г. На
20.01.2023г. майката присъствала на съвместна среща с класния ръководител
на детето в учебното заведение, училищния психолог и бащата. Класният
ръководител неколкократно застъпил становището, че детето има нужда от
индивидуална работа с психолог, тъй като неговата лоша дисциплина се
задълбочава и допълнително се проявили нежелание и невъзможност за
справяне със задачи и житейски ситуации. По време на срещата бащата
отказал неколкократно да води детето на посещения с психолог, тъй като
считал, че проблемите за детето били в резултат на поведението на майката.
Майката осъществявала множество неуспешни опити да установи контакт със
сина си. Моли родителските права спрямо детето да й бъдат предоставени за
упражняване, местоживеенето му да бъде определено при нея, да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с детето, както и бащата да
заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400.00 лева, считано от
постановяване на съдебното решение. Претендира разноски.
В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, предявена е и насрещна искова молба. Оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба. Сочи, че отглежда сам детето от
навършването на 5 – годишна възраст. Майката не проявявала необходимата
грижа и внимание и създала друго семейство. Майката имала много чести
признаци на тревожност и агресия, поради което малолетното дете не желае
да я посещава. Описаните в исковата молба проблеми в поведението на детето
се случили след посещение при майката и от тогава насам детето работи с
психолог и ресурсен учител. Бащата многократно изявявал желание и не го е
ограничавала да се среща с майката, но детето категорично отказва да отиде
при нея, защото го биела и не му обръщала внимание. Моли родителските
права спрямо детето Иван да бъдат предоставени за упражняване на бащата,
да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето, като
предлага такъв, както и последната да бъде осъдена да заплаща месечна
2
издръжка на детето в размер на 250 лева. Претендира разноски.
В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната
искова молба, като счита същата за неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните прие за установено следното:
Страните са родители на малолетното дете Иван Николаев Д., ЕГН
**********.
Между страните липсва спор, че същите са били във фактическо
съпружеско съжителство, като са фактически разделени от 2018г.
Детето Иван Николаев Д., ученик от 3 „б“ клас в 30 СУ „Братя
Миладинови“, посещава активно заниманията по бойни изкуства, провеждани
от СК „Стар Тийм“ – три пъти седмично в 30 СУ „Братя Миладинови“ и
взема активно участие като състезател на Клуба.
Ответникът работи по трудово правоотношение, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 390 лева. Считано от 01.05.2023г.
основното му трудово възнаграждение е променено на 780 лева.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са и социални доклади
от ДСП – Младост и ДСП - Възраждане. Видно от проведеното социално
проучване, по данни на майката, с Н. Д. са живели на семейни начала около
10 години, като имат родено едно дете Иван Д. на 10 години. През 2018г. с
бащата се разделят, като той се изнася от жилището в ж.к. Младост 3.
Майката заявява, че през първите месеци след раздялата са постигнали
договерност 4 дни Иван да бъде при майка си и 4 дни при баща си. В края на
годината майката се запознала с настоящия си съпруг, с когото по – късно
сключила брак. По нейни данни, след като бащата разбрал, възникнали
конфликти между тях. Майката споделя, че от 2 години Иван не идвеа при нея
в жилището, тъй като баща му не разрешава. Тя имала контакт с детето до
края на 2022г. единствено навън, като през 2023г. се виждала с него един път
на 07.04.2023г.. Тя твърди, че когато е с Иван, той се чувства добре, имат
изградена емоционална връзка помежду си. По нейни данни, когао е сама с
Иван, той се държи различно. Тя счита, че бащата настройва Иван против нея
и той не желае да се виждат и чуват. Майката споделя, че имало много
случаи, когато бащата е отправял нецензурни обиди и заплахи спрямо нея в
3
присъствие на детето. Към момента непосредствени грижи за отглеждането на
детето се полагат от страна на бащата. Майката живее в апартамент, като за
детето има отделна стая. Майката споделя, че работи като продавач –
консултант в пекарна. Майката споделя, че емоционалната връзка със сина й
може да бъде възобновена. Детето е отглеждано в семейна среда от майката и
бащата до 2018г., когато бащата с детето напускат жилището. Бащата
разказва, че с майката са се споразумели устно двамат да се грижат за детето,
като 4 дни Иван да е с майка си и 4 дни с баща си. По данни на бащата, това
споразумение било с продължителност не повече от два месеца, като заявява,
че майката прекъснала контакта до настоящия момент. Имало период от
около 3 месеца, през които майката не само не е търсила детето, но е била
извън гр. София. Бащата живее в жилище, собственост на неговите родители,
заедно със своята майка. За детето е осигурена самостоятелна стая. Детето
споделя, че не е виждал майка си от пролетната ваканция. Споделя, че му се
обадила за рождения ден, но няма подарък от нея. Разказва, че не знае къде
работи майка му и не й гостува, тъй като той не желае. Споделя, че желае да
остане да живее при баща си и баба си. Иван казва, че има много приятели от
училище, а в района, в който живее майка му, няма такива. Детето разказва,
че е ходило на море с баща си, Криси – приятелката на бащата, и нейния син.
Казва, че се разбират много добре с Криси и сина й, но те живеят на друго
място. По данни на бащата, контактите на детето и майката са „когато и
където тя пожелае“, като твърди, че никога не е ограничавал детето. Бащата
разказва, че след раздялата с майката тя не е участвала финансово при
задовляване на потребностите на детето. Майката не е водила детето на
почивка и не е обсъждала с него такава възможност. По данни на майката,
Иван използва заучени фрази от своя баща и е започнал да се държи към нея
агресивно, грубо и да я обижда. По нейни думи, когато е с Иван, той много
пъти й поставя условия, че ако не му купи определено нещо, няма да отиде
при нея. Пио данни на майката, Иван не смее да покаже към нея голяма
привързаност, но се отпуска, когато са заедно. По данни на бащата, по
привременни мерки майката е осъществявала контакт с детето. Бащата
споделя, че по неясни за него причини вече повече от месец майката е
преустановила контакта с детето. Разказва, че детето му е споделило, че при
посещение в дома на майката не е имало ток, било е тъмно и студено. Детето
разказва, че не помни кога е бил последният му контакт с майката. Разказва,
4
че е провел телефонен разговор с майка си за новогодишния празник.
Споделя, че я е попитал защо не го е потърсила за коледните празници, на
който въпрос майка му му е отговорила, че не желае. Иван споделя, че в дома
на майка му е мръсно и разхвърляно. Казва, че за него няма легло. Относно
времето, когато е с майка си, казва, че обикновено той си играе на телефона,
тъй като тя не желае да играят на игри, храни се със закуски – кашкавалки
или майка му му закупува Макдоналдс. Относно контактите с майка му казва,
че желае да бъде, както до сега – през уикенд без преспиване.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от НАП,
ответникът има задължение в размер на 50.00 лева към ГД „Национална
полиция“ – СДВР.
Изготвени са становища от психолози относно ученика в 4 б клас на 30
СУ „Братя Миладинови“ Иван Николаев Д.. Видно от заключението,
изготвено на 13.01.2022г., Иван се отглежда изцяло от баща си и баба си.
Търси внимание от съучениците си и възрастните по не особено адекватен
начин. Когнитивните способности са дефицитни. Трудно се концентрира и
трудно задържа вниманието си за по – дълъг период от време. Лесно
отвлекаемо активно внимание с бързо настъпваща умора. Наблюдава се
тревожност и автоагресия при невъзможност за изпълнение на дадена задача.
Разпознава букви, цифри, но все по – трудно се справя с учебния материал.
Разпознава големини, форми и цветове. Емоционално и социално е незрял. В
когнитивно развитие се наблюдава изоставане спрямо календарната възраст.
Препоръчва се комплексна работа с ресурсен учител и психолог по
преодоляване на дефицитите в познавателната сфера, повишаване на
самооценката, подпомагане в учебната дейност и достигане на емоционална
зрялост. От представените и приети по делото становища, изготвени от
Педагодически съветник, е видно, че детето е включено в график за
допълнителна подкрепа, получавайки психологическо консултиране веднъж
седмично. Иван посещава психолог веднъж седмично през първи срок на
2022/2023 учебна година; втори срок на 2022/2023 учебна година; първи срок
на учебната 2023/2024г.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебнопсихологична
експертиза, видно от заключението на която при майката се наблюдава
засегнат, дисфункционален родителски капацитет поради неспособност и
5
липсата на подкрепа от бащата за овладяване поведенческите прояви и
нагласи към майката или други хора, които не са мнението на детето. На
майката е нужна емоционална и морална подкрепа, за да може да приложи и
да разгърне родителския капацитет. Едва след такава подкрепа същият ще
може да бъде оценен обективно. Към момента реакциите й са първосигнални
и защитни. Цялостното й поведение по време на изследването е от защитен
тип. Родителският капацитет на бащата е занижен поради факта, че не се
справя успешно с възпитанието и поведението като отглеждащ родител. При
насочване на вниманието в тази посока той отговаря: „Не мога да му кажа
какво да прави. Той може утре и на мене да ми скочи“. Не се контролира от
него интернет зависимостта, от която са изводими колебанията в
емоционалните регулации и раздразнителността, неумението за комуникация
и занижената емпатия. Личността на майката бива очерняна и незащитена
както в морален, така и във физически план. И двамата родители имат
пропуски и грешки в отглеждането и във възпитателните методи в минал
период, но те са родители и понастоящем, ще останат такива и в бъдеще.
Отглеждащият родител не полага усилия за изграждането на ценностната
система и стабилни характерови и поведенчески прояви и черти у детето.
Липсва при детето адекватната за възрастта и развитието социализация.
Фокусът на вниманието при бащата има ретроспективен характер, а не към
настоящите събития. Бъдещи „виждания“ не се коментират. Няма формирани
у детето емоционална интелигентност и ценностна система, на които да стъпи
нормално оформяща се личност. Наблюдава се стартирало оформяне от
инсуфициентен /дефицитен/ и дисхармоничен тип в още неизградената
личност. Понастоящем спрямо календарната възраст на детето може да се
коментира само в посока „Разстройство в поведението“. Необходими са
спешни мерки и работа в социални служби със съответните специалисти,
които да работят в посока личностно изграждане, поведение и емоционална
интелигентност.
Изслушано е детето Иван по реда на чл. 15 ЗЗДт в присъствието на
социален работник при ДСП – Възраждане. Същото споделя, че е на 10
години, учи в 30 СУ „Братя Миладинови“. Справя се в училище. Понякога
госпожата му помага. Когато има домашно и иска помощ, баща му помага за
това. Родителите му не живеят заедноТой бил на 4 години, когато те се
разделили и се преместили при баба му. Там живее с баба си, баща си и чичо
6
си. Вижда се с майка си, но от един месец – два не се виждат. Тя не му звъни.
Не се виждат, като не знае причината за това. След като родителите му се
разделили, детето било една седмица при единия и една седмица при другия.
Това продължило, докато навърши 5 години. След това детето се виждало с
майка си през седмица, събота и неделя, което продължило до декември
2023г. Ор декември 2023г. майка му не е идвала и не му е звъняла. Детето я
питало на нова година, когато се обадила, защо не му се е обадила на Коледа
и тя му отговорила „Защото така искам“. Баща му не го спира да се вижда с
майка му. Когато детето било на 9 години, отвреме – навреме се случвало да
го взема от училище и да се виждат през седмицата. Иска да живее при баща
си. Иска да вижда майка си пак през седмица, но само събота. Не иска да
остава с преспиване при нея, защото там било доста разхвърляно, мръсно и
според него тя не е чистила. Когато детето в нейната къща за 3 – 4 дни, било
много разхвърляно. Баща му се грижи доста добре за него. Купува му дрехи,
учебници, обувки. Води го на почивки, на морето през лятото. С него играят в
парка. Когато се виждат с майка му, повечето пъти са в нейната къща и тя не
иска да правят нищо. Детето й предлага някакви игри, но тя не се съгласява.
Детето като цяло си гледа телефона. Понякога разговарят за това какво му се
е случило в училище. И това е, когато го взема от училище. При баща му му е
доста по – добре. Излизат с него. Играят заедно. Майка му не му е купувала
дрехи, учебници, обувки. Никога не му е давала пари в брой, за да си купи
нещо.
От показанията на св. Ц. С. С. се установява, че през декември 2023г.
детето било с майка си, като то било някак отдръпнато от нея. Детето седнало
на пейката и си гледало телефона. Майката го питала дали иска нещо, дали е
гладен да му купи нещо, като детето отговаряло отрицателно.
Съдът кредитира показанията на св. С. като обективни и
непротиворечиви с останалите доказателства, като не кредитира същите в
частта относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
Видно от показанията на св. Анна Сотирова Д.а /майка на ответника и
баба по бащина линия на детето/, откакто детето се е родило, тя се грижи за
него с помощта на баща му. Имало години, в които участвала и майката.
Страните се разделили преди 6 години. Детето останало при баща си. Детето
7
се вижда с майка си, но от 09.12.2023г. не са се виждали. Тя се обадила на
Нова година да го поздрави и от тогава не се е обаждала. Майката се видяла с
детето през приолетната ваканция и дошла след 6 месеца с някаква заповед,
че може да го вижда. Първият ден, когато детето било с майка си, след като се
прибрало, казало, че било с непознати хора. След среща с майката детето
изглеждало неспокойно. То не искало да се вижда с майка си, отчуждило се
от нея. Пред детето бащата не е казвал нищо лошо за майката. Отначало
детето много страдало, че не контактува с майка си и че тя не го търси, но
сякаш се примирило с тази мисъл. Детето има собствен телефон.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Д.а като обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
като не кредитира същите в частта им относно обстотелствата, за които няма
лични впечатления.
В хона на производството са изслушани страните по реда на чл. 59, ал. 6
СК.
Ищцата заявява,че поддържа иска, който е подала. Желае да има
достатъчно време и възможност да изгради здрава и полезна връзка със сина
си, за да е в негова полза. Иска да се виждат повече с детето, както и с него да
поработи специалист, за да израдят тази връзка, тъй като има чувство, че той
не позволява. В разговори не чува негови мнения, а чужди мнения.
Ответникът заявява, че иска родителските права върху детето. Няма
против да се вижда с майка си. Съгласен е, ако се наложи, да посещава
специалист.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така,
че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае.
От фактите по делото се установи, че родителите на детето Иван не
живеят заедно от 2018г., като грижите по отглеждането и възпитанието на
детето към настоящия момент се полагат от бащата, при когото детето живее,
като майката осъществява спорадични лични отношения със сина си.
8
Съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за
полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на
придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и
качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите,
техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола
на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва
помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на
мерки относно грижата за детето, най-важният критерий за това на кого от
двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските
права, е интересът на детето, а именно осигуряването на правилното му
физическо и духовно развитие и социалното му формиране. В настоящия
случай и двете страни са предявили претенция за предоставяне упражняване
на родителските права спрямо детето. Съдът, като взе предвид изложеното,
събраните по делото писмени и гласни доказателства, изготвените социални
доклади и съдебнопсихологична експертиза, заявеното от страните при
тяхното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК и най-вече съобрази интереса
на детето, счита че упражняването на родителските права по отношение на
него следва да бъде предоставено на бащата, при когото детето да живее и
който да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.
Действително по делото се установи от изготвеното експертно изследване, че
и двамата родители са със занижен родителски капацитет, като бащата не се
справя успешно с възпитанието и с поведението като отглеждащ родител. Не
се контролира от негова страна интернет зависимостта, личността на майката
бива очерняна и незащитена както в морален, така и във физически план.
Изложеното безспорно обосновава извод за нисък родителски капацитет. От
друга страна, обаче, именно бащата е родителят, който е полагал и полага към
настоящия момент непосредствени грижи за детето от момента на раздялата
на родителите. От показанията на св. Д.а се установи, че майката и детето са
се виждали през пролетната ваканция, след това след 6 месеца, като
последната им среща била на 09.12.2023г. Обадила се на детето на Нова
година да го поздрави и повече не се е обаждала. Това се подкрвпя и от
детето при неговото изслушване по реда на чл. 15 ЗЗДТ. Случвало се майка
му да го вземе от училище. От изложеното може да бъде направен извод, че
майката не е участвала в грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
контактите със сина й са били нередовни, с дълги времеви интервали между
9
срещите и в моменти, когато ищцата прецени, че е преодоляла свои лични
неблагоприятни събития. За последното обстоятелство ищцата е изложила
твърдения в исковата молба именно в тази посока – през 2019г. изпитвала
сериозно житейски и финансови проблеми; през 2021г. майката успяла да
ограничи и неутрализира както личните, така и финансовите негативни
последици. Съдът намира, че въпреки неблагоприятните събития в живота на
майката, те не са основание тя да неглижира грижите спрямо сина, както и да
проявява заинтересованост към него в зависмост от субективните си
възприятия. Не се установи бащата да е ограничавал контактите на Иван с
неговата майка, каквито твърдения са изложени в исковата молба. Съдът
намира, че към настоящия момент емоционалната и доверителната връзка
между Иван и неговата майка е силно нарушена, за което е допринесло и
пиоведението на ищцата. Последната при изслушването си заявява, че желае
да възстанови тази връзка. Съдът намира, че следва да бъде отчетно и
мнението на детето относно това при кой от двамата родители да живее.
Именно поради изложените съображения, съдът намира, че в настоящия
случай бащата е по – пригодният родител да упражнявеа родителските права
спрямо детето Иван и при когото то да живее.
С оглед предоставяне родителските права и определяне
местоживеенето на детето при неговия баща, на майката следва да се
определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът, като взе предвид
гореописаните обстоятелства и съображения, доказателствата по делото,
личното мнение на детето при неговото изслушване и като съобрази, че в
интерес на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, намира, че
режимът на лични отношения на майката с детето следва да бъде, както
следва: майката има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна
седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00
часа до 18.00 часа в неделя, без преспиване; всяка четна седмица от месеца в
сряда за времето от 17.00 часа, а ако детето посещава учебно заведение и/или
извънкласни занимания – след приключването им, до 20.30 часа на същия
ден; Коледните празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на 24
декември до 19.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до 19.00 часа на 01
януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до 19.00 часа в
10
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Майката
следва да взема и връща детето от и в дома на бащата. Съдът намира, че
посоченият режим на лични отношения ще осигури и гарантира участието на
майката в живота на детето, от една страна, и, от друга страна, ще възстанови
силно нарушената физическа, духовна и емоционална връзка между майката
и сина й.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се
определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители
за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на
детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и
всестранно развитие. Видно от проведеното социалното проучване, майката е
заявила, че работи като продавач в пекарна, като не са представени
доказателства относно нейните доходи. Няма данни същата да е с влошено
здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на друго непълнолетно
дете. Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, както и нуждите на
детето съобразно възрастта му, счита, че във възможностите на майката е да
заплаща на сина си месечна издръжка в претендирания размер от 250.00 лева,
считано от влизане в сила на решението в частта относно определеното
местоживеене на детето, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане направените по делото разноски е направена
от двете страни по делото. Разноски съдът не следва да присъжда, същите
остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са направени, тъй
като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, независимо изхода на
спора /Определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д.№ 3423/2015 г. на ВКС - I
Г.О./.
Ищцата дължи държавна такса върху присъдената издръжка за детето в
размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
11
процесуален кодекс /ТДТССГПК/ по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс,
съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Иван Николаев Д., ЕГН **********, на неговия баща Н. И.
Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Иван Николаев Д., ЕГН
**********, при неговия баща Н. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Й. С. Котева - И.а,
ЕГН ********** с детето Иван Николаев Д., ЕГН **********, както следва:
майката има право да вижда и взема при себе си детето всяка нечетна седмица
от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до
18.00 часа в неделя, без преспиване; всяка четна седмица от месеца в сряда за
времето от 17.00 часа, а ако детето посещава учебно заведение и/или
извънкласни занимания – след приключването им, до 20.30 часа на същия
ден; Коледните празници – всяка четна година за времето от 09.30 часа на 24
декември до 19.00 часа на 26 декември; Новогодишни празници – всяка
нечетна година за времето от 09.30 часа на 30 декември до 19.00 часа на 01
януари на следващата календарна година; Великденски празници – всяка
четна година за времето от 09.30 часа на Разпети петък до 19.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник/; един месец през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката
ще взема и връща детето от и в дома на бащата.
ОСЪЖДА майката Й. С. Котева - И.а, ЕГН **********, да заплаща на
малолетното дете Иван Николаев Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител Н. И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от влизане в сила на решението в
частта относно определеното местоживеене на детето, до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
12
на решението в частта относно присъдената в полза на детето Иван Николаев
Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/
лева.
ОСЪЖДА Й. С. Котева - И.а, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса върху присъдената издръжка в
размер 360.00 /триста и шестдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й. С. Котева - И.а, ЕГН
********** за присъждане на разноски в настоящото производство, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. И. Д., ЕГН ********** за
присъждане на разноски в настоящото производство, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13