М О Т И В И
към присъда № 46/ 24.04.2013г. по
нохд № 1424/2011 година по описа на варненски окръжен съд – наказателно
отделение:
Варненската окръжна
прокуратура е възвела обвинение срещу К.Р.Р., ЕГН: **********, за извършено от
него престъпление по чл.257 ал.1 вр. чл. 255 ал.1 вр. чл. 26 ал.1
от НК /ред. ДВ бр. 62/97г./, за това, че в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в периода
16.06.2003г.-14.01.2004г., като управител на „Глоса Инт" ООД избегнал
плащането на данъчни задължения за данъчни периоди м.май, юни, юли, август,
септември, ноември и декември 2003г. в особено големи размери- 86 718.93 лв.,
като потвърдил неистина в подадени пред ДП" Одесос" при ТДД-Варна
справки-декларации по ЗДДС, изисквани съгласно чл.100 ал.1 и 3 ЗДДС:
СД вх.№ 005964 от 16.06.2003 г. относно доставка от ЕТ"К.Р. по
фактура № 307 от 19.05.2003 г. ДДС 12 330 лв.,
СД вх.№ 006391 от 11.07.2003 г.относно доставка от „Тапс" ООД по
фактура № 6349 от 23.06.2003 г. ДДС- 24700 лв.,
СД вх.№ 906513 от 14.08.2003 г. относно доставка от „Тапс" ООД по
фактура № 6411 от 28.07.2003 г.ДДС - 22980 лв.,
СД вх.№ 007336 относно доставка от „Неоком" ЕООД по фактури № 240
от 29.08.2003 г. и № 241 от 30.08.2003 г. ДДС-общо 13 530 лв.,
СД вх.№008433 от 31.10.2003 г. относно доставка от „Логер" ООД по
фактура № 302 от 04.09.2003 г.ДДС- 1000 лв.,
СД вх.№ 010893 от 15.12.2003 г. относно доставка от ЕТ “Б.Г.- Г.В.” по
фактура № 1247 от 17.11.2003 г.ДДС - 12 087.92 лв. и
СД вх.№ 01479 от 14.01.2004 г.относно доставка от
„Неоком” ЕООД по фактура № 281 от 23.12.2003 г. ДДС- 91.01 лв.
Предявен и приет е за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за сумата от 86 718.93 лева,
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди в следствие на
деянието и Министъра на финансите, в качеството му на представляващ държавата е
бил конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание прокурорът сочи, че изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка се установява по безспорен начин и
поддържа обвинението така, както е било предявено. Не приема за реални
доставките, за които в съдебно заседание са били събрани доказателства. Сочи,
че установентие факти обуславят правната квалификация, залегнала в обвинителния
акт и моли подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 257,
вр. чл. 255, ал.1, вр. чл. 26 от НК в редакцията на закона от 1997г., която се
явява по – благоприятна за дееца. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание
в условията на чл. 66 от НК, като се съобразят смекчаващите вината му
обстоятелства, както и изминалия 10 годишен период от извършване на деянието,
през който наказателната отговорност не е била реализирана. По отношение на
предявения граждански иск, прокурорът изразява становище за основателност и
доказаност и съответност на обвинението.
Повереникът на
гражданския ищец – юрисконсулт Терзиева и юрисконсулт Алескандрова поддържат
казаното от представителя на обвинението, поддържат предявения граждански иск
по основание и размер.
Защитникът на
подсъдимия Р. пледира за пълно оправдаване на същия, моли да бъде оставен без
уважение и предявения граждански иск като неоснователен, тъй като няма нанесени
щети за държавата. Излага доводи за недоказаност на обвинението, сочи, че
изводите на данъчните органи са неправилни. При алернативнсот се моли
производството да бъде прекратено, тъй като то е единствено основателно по
отношение сделките с фирма „Логер”, за които е изтекла абсолютната давност от 7
г.
В последната си
дума, подсъдимият Р. заявява, че не е ощетил никого, всяка една сделка е реална
и осъществена от него, докато е бил управител, не е имало възстановяване на
ДДС.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
С решение по ф.д № 1180/1996 г. на Окръжен съд- Варна от 21.03.1996 г.,
в търговския регитър било вписано дружество с ограничена отговорност „ГЛОСА ИНТ”
ООД със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.Хан Аспарух № 32, и
съдружници А. М. Мн. - ливански гражданин, Св. Кр. Р. и Ил. Ф. М, с БУЛСТАТ
номер *********. От 09.07.1996 г. дружеството било регистирано и по ЗДДС. За
предмет на дейност на дружеството било вписано: производство на стоки с цел
продажба, търговска дейност в страната и чужбина, хотелиерство и
ресторантьорство, транспортна и спедиторска дейност в страната и чужбина,
търговско посредничество и представителство.
С решение от 07.03.2003 г. като единствен управител на дружеството бил
вписан подсъдимият К.Р.Р., който осъществявал функциите си до 27.04.2004 г., поети
впоследствие от свид.А.А.Д..
I. За
данъчен период м. май 2003 г. подсъдимият Р. от името на “Глоса инт” ООД подал СД вх.№ 005964 от
16.06.2003 г. В дневника за покупки, наред с останалите сделки,
била отразена доставка от ЕТ „К.Р.” по фактура № 307 от 19.05.2003 г. ДДС 12
330лв. В посочената фактура като основание за доставката била посочена “услуга” на
обща стойност 73 980 лв. (данъчна основа 61650 и ДДС в размер на 12330 лв.) От
подсъдимият Р. още в хода на ревизията били представени комисионен договор от
01.04.2003 г. и отчетен протокол, от които е видно, че се касае за комисионна
услуга. Не били налице обаче документи в кой период и какви клиенти за горива са
били осигурени на „Глоса инт” ООД за горива, за конкретните фирми, за
сключените договори и техния предмет и стойност т.е. за базата, върху която е
следвало да се заплати извършената услуга. Такива не са били установени и при
разследването. Въпреки, че издадената фактура е била отразена в Дневника
за продажби на на ЕТ „К.Р." / собственост на подсъдимия/ и данъкът е бил осчетоводен по
сметка 4532 и формалните изисквания към изпълнителя по доставката, за да възникне
правото на данъчен кредит, са били налице, то нито от доставчика, нито от
ипълнителя, са представени доказателства за реално извършена доставка. Не е
доказано и да е било извършено плащане. Напротив, от представената от ЦКБ АД
информация е видно, че няма плащания на начисления ДДС по процесната фактура по
ДДС сметката на доставчика. По отношение на тази доставка, която е била само
документално оформена, но не и реално осъществена, неправомерно е бил начислен ДДС в размер на 12 330 лв. Изложеното
се потвърждава от заключението на назначената в съдебното производство ССЧЕ
II. За
данъчен период м.септември 2003 г. подс.Р. подал СД вх.№ 008433 от 31.10.2003 г. В дневника за покупките били включени доставки от общо 5 доставчици. Декларирараната
доставка, извършена от „Логер” ООД по фактура № 302 от 04.09.2003 г. с
„предмет" комисионна" на обща стойност 6 000 лв., от която данъчна
основа 5 000 лв. и ДДС 1000 лв., не била извършена реално. От показанията на св. М. К. – управител на Логер
ЕООД през инриминирания период, е видно, че управляваното от него дружество не
е работило с „Глоса Инт” ООД., сумата от
1000 лева не е постъпвала по ДДС сметка, отново видно по данните, рпедоставени
от ЦКБ АД. Горното дава основание на съда да приеме, че няма реално изпълнение
на услугата. Изложеното се потвърждава от заключението на назначената в
съдебното производство ССЧЕ. Неправомерно
начисления ДДС по този пункт е в размер на 1000 лв.
III. За данъчен период м.ноември
2003 г.била подадена СД вх.010893 от 15.12.2003 г., подписана от подсъдимия Р.,
в която било отразен общо начислен ДДС по доставките в размер на 24 360.40 лв.
В дневника за покупките била отразена доставка от ЕТ "Б.Г.- Г.В.", по
фактура № 1247 от 17.11.2003 г. с посочен предмет "по договор" и обща
стойност 72527.52лв. /данъчна основа 60 439.60 лв. и ДДС - 12 087.92 лв. По
отношение на доставчика ЕТ „Борис Г. – Г.В.” и доставката по фактура № 1247 от 17.11.2003 г. ДДС - 12 087.92 лв. ССчЕ дава
заключение, че са изпълнени само част от формалните изисквания към изпълнителя
по доставката, за да са налице основания за възникване на право на данъчен
кредит с получател Глоса Инт ЕООД. От показанията на Г.В.Г. е видно, че не му е
известна фирма Глоса Инт ЕООД, а с ЕТ е работил св. В. Петков. От показанията
на последния се установява, че не познава подсъдимия, нито е бл пълномощник на
св. Г.. От Уникредит Булбанк АД са предоставени данни за плащане по ДДС
сметката на начисления данък дабавена стойност, но няма данни за плащане на
данъчната основа. Горното дава основание на съда да приеме, че не се касае за
реално изпълнение на услугата, а неправомерно начисления ДДС е в размер на 12 087.92 лв. Изложеното се потвърждава от
заключението на назначената в съдебното производство ССЧЕ
ІV. По
отношение на сделките с “Неоком” ЕООД съдът приема за установено следното:
- “Неоком” ООД е регистрирано по ЗДДС лице към
датата на издаване на фактурите;
- издадените
от дружеството фактури са за облагаеми доставки със ставка 20% -доставка на
захар, четки, комисионни за оказани услуги, като начисленият в тях ДДС е
посочен на отделен ред.;
- издадените
фактури са отразени в Дневника за продажби за данъчните периоди на издаването
им и в подадените СД за съответните данъчни периоди, видно от събраните
Дневници за продажби и СД;
- посоченият
във фактурите ДДС е начислен по смисъла на чл. 55 от ЗДДС/ в сила за 2003г/,
тъй като е осчетоводен по сметка 4532- Начислен ДДС при продажбите като
задължение към бюджета, видно от представените извлечения от счетоводни сметки
411- Клиенти и 4532- Начислен ДДС при продажбите;
- установен
е произхода на стоките, предмет на издадените фактури през данъчен период
08.2003г., тъй като са представени са документи за предходните доставчици -
фактури, Дневници за покупки, счетоводни справки по сметки 401-Доставчици,
4531-начислен ДДС при покупките, банкови и касови документи за плащанията от
„Неоком” ЕООД към тях.
От горните констатации следва извод, че формалните
изисквания към изпълнителя по доставката, за да са налице основания за
възникване на право на данъчен кредит за получателя „Глоса Инт” ООД, са
изпълнени.
В
хода на съдебното производство се събраха следните
допълнителни материали:
1.
представени от свидетеля Н.П.В.- управител на „Неоком” ЕООД за периода на
издаване на фактурите:
- Договор
за доставка на захар от 01.08.2003г. , на основание на който е осъществена
доставката по ф. 240/29.08.2003г.
- Договор
за доставка на захар от 01.06.2003г. между „Неоком” ЕООД като Купувач и „ТАПС” ООД
като Продавач - доставката е предходна за доставката по ф. 240/29.08.2003г.;
- Извлечение
3/01.08.2003г. от ДДС сметката на „Неоком"ЕООД в МБТР АД-Варна, от което е
видно, че е направен превод от „Неоком"ЕООД за „Глоса Инт"ООД по
фактура 290/25.07.2003г; /стр.67от делото/
- Извлечение
9/23.12.2003г. от ДДС сметката на „Неоком"ЕООД в МБТР АД-Варна, от което е
видно.че е получен превод в размер на 91.01лв от „Глоса Инт"ООД по
процесната фактура 281/23.12.2003г;/стр.85от делото/
2. свидетелски показания на Н.П.В., дадени в с.з. от
06.02.2012г. за начина на осъществяване на доставките, описани в издадените
фактури - по заявка на клиента, като доставката е била до място посочено от
клиента. Доставката на захар е основно от фирма „ТАПС” ООД .
3.
С Писмо изх. N 13910/-2/13.03.2012г. на ТД на НАП - Варна /стр.154 от делото/
са предоставени данни, че за периода 014.01.2003-08.10.2004г. дружеството
„Неоком"ЕООД е имало следните ДДС сметки:
**********-открита в МБТР АД, клон Варна
********** - открита в
СИБанк АД клон Стара Загора
Съгласно информационния масив на НАП по ДДС сметката на
„Неоком" ЕООД има транзакции на суми за контрагент „ Глоса Инт"ООД по
фактури с NN 290/25.07.2003г и 295/29.08.2003г. Тези фактури са издадени от
„Глоса Инт"ООД с получател „Неоком” ЕООД и не касаят процесиите доставки.
4. представени от ЦКБ АД, като правоприемник на МБТР АД-клон
Варна извлечения по ДДС сметка на „Неоком"ЕООД, от които е видно, че на
23.12.2003г. е получен превод от „Глоса Инт" ООД по ф. 281/23.12.2003г.
Въз основа на горните доказателства и заключението на
допълнителната експертиза съдът приема, че по отношение на доставките на захар
и други стоки, документирани с ф.240/29.08.2003г. и 241/30.08.2003г. е налице „реално
изпълнение", независимо, че не се установи плащане по
доставката, включително и по ДДС-сметка. Следва да се отбележи, че плащането по
доставката не е посочено в ЗДДС като условие за признаване право на данъчен
кредит.
-
по отношение на
фактурираната комисионна по ф. 281/23.12.2003г. е налице плащане на начисления
ДДС по ДДС-сметка на доставчика. От дадените свидетелски показания от Н.В. за
начина на работа, както и от анализа на всички останали документи от
счетоводството на „Неоком" ЕООД, от които се установяват регулярни
търговски взаимоотношения между двете фирми, може да се направи заключение, че
фактурираната комисионна е за доставки, осъществени през 2003г., тъй като
фактурата е издадена през м.12.2003г.
От
горните изводи следва заключение, че са изпълнение всички условия, за да се
признае право на данъчен кредит по процесните фактури издадени от „Неоком” ЕООД
на „Глоса Инт” ООД
V. По
отношение на сделките с ТАПС ООД съдът приема за установено следното:
Още
в хода на данъчното производство, при извършената насрещна
проверка на този доставчик са събрани доказателства относно това, че:
- "ТАПС” ООД е регистрирано по ЗДДС лице
към датата на издаване на фактурите;
- издадените от дружеството фактури са за
облагаеми доставки със ставка 20% -доставка на захар, като начисленият в тях ДДС
е посочен на отделен ред.;
- издадените фактури са отразени в Дневника за
продажби за данъчните периоди на издаването им и в подадените СД за съответните
данъчни периоди, видно от събраните Дневници за продажби и СД;
- посоченият във фактурите ДДС е начислен по
смисъла на чл. 55 от ЗДДС/ в сила за 2003г/, тъй като е осчетоводен по сметка
4532- Начислен ДДС при продажбите като задължение към бюджета, видно от
представените извлечения от счетоводни сметки 411- Клиенти и 4532- Начислен ДДС
при продажбите;
- плащането на данъчната основа е осъществено
чрез вносни бележки по банковата сметка на получателя.
От
горните констатации следва извода, че формалните изисквания към изпълнителя по
доставката, за да са налице основания за възникване на право на данъчен кредит
за получателя „Глоса Инт" ООД, са изпълнени.
В
хода на съдебното производство са събрани следните
допълнителни доказателства:
1. свидетелски показания на Т.С.Т. - съдружник в „ТАПС” ООД
към 2003г, дадени в с.з. от 06.02.2012г. за начина на осъществяване на
доставките, описани в издадените фактури - по заявка на клиента, като
доставката е била до място посочено от клиента.Дружеството е била дистрибутор
на големите захарни заводи, поради което е получавала по-добра цена на едро.
Доставката на захар по процесните фактури е била основно от заводите в Горна
Оряховица. Транспорта е организиран от „ТАПС” ООД след получаване на заявката
от клиента. За приемо-предаването на стоката са се съставяли протоколи , в
които са се посочвали имената на шофьорите.
2. свидетелски показания на С.К.Т.-съдружник в „ТАПСООД към
2003г. , дадени в с.з. от 27.04.2012г. за начина на доставка на заявената от
клиенти стока. Транспорта е чрез спедиторска фирма. При изнасянето на стоката
от завода-производител се изготвя кантарна бележка.
3. С Писмо изх. N 2/И-9157/27.06.2012г. на ПИБ АД са
предоставени данни, че за периода 01.06.2003-31.12.2003г. дружеството „ТАПСООД
е имало ДДС сметка в банката и по сметката има постъпили суми с наредител
„Глоса Инт"ООД, както следва:
на
27.06.2003г - по фактура 6349/23.06.2003г
на
28.07.2003г
- по фактура 6411/28.07.2003г.
Въз основна на горното съдът приема, че е налице „реално
изпълнение”
на доставката, както и плащане на начисления ДДС по процесните фактури по
ДДС-сметката на доставчика в периода на издаването
на фактурите. След като се отчете и факта, че данъчната основа е внесена по
банковата сметка на доставчика, то тогава е налице пълно
заплащане на сумите, фактурирани с процесните фактури.
От горните изводи следва заключение, че са изпълнени всички
условия, за да се признае право на данъчен кредит по процесните фактури
издадени от „ТАПС” ООД на „Глоса Инт"ООД.
В хода на досъдебното производство е назначена
съдебно счетоводна експертиза с вещо лице Маринела М., която дава следното
заключение, че сумата на непризнатия данъчен кредит за “Глоса инт” ЕООД през инкриминирания период по доставчици и периоди:
|
Фирми/ Дан. Период
|
5.2003
|
6.2003
|
7.2003
|
8.2003
|
9.2003
|
11.2003
|
12.2003
|
Всичко
|
|
Неоком ЕООД
|
|
|
|
13530.00
|
|
|
91.01
|
13621.01
|
|
Конст. Р. ЕТ
|
12330
|
|
|
|
|
|
|
12330
|
|
ТАПС ЕООД
|
|
24700
|
22980.
|
|
|
|
|
47680
|
|
ЕТ Б.Г. -Г . В.
|
|
|
|
|
|
12087.92
|
|
12087.92
|
|
Логер ЕООД
|
|
|
|
|
1000.00
|
|
|
1000.00
|
|
Всичко:
|
12330
|
24700
|
22980.
|
13530.00
|
1000.00
|
12087.92
|
91.01
|
86718.93
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Това заключение съдът кредитира частично, доколкото
в хода на съдебното следствие то бе опровергано частично - по отношение на
сделките, осъществени с Неоком ЕООД и ТАПС ЕООД, от допълнително събраните
доказателства, обсъдени и от вещото лице в допълнително назначена ССчЕ, чието
заключение ще бъде коментирано по-долу.
В хода на съдебното производство бе назначена допълнителна съдебно
счетоводна експертиза, която съобразявайки новите доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, даде следния отговор по отношение на дължимостта и
размера на ДДС от “Глоса инт” ЕООД през инкриминирания период по доставчици и
периоди:
Вещото лице приема, че следва да се признае право на данъчен кредит за
следните периоди и доставчици:
|
Фирми/Дан. Период
|
6.2003
|
7.2003
|
8.2003
|
12.2003
|
Всичко
|
|
Неоком ЕООД
|
|
|
13530.00
|
91.01
|
13621.01
|
|
ТАПС ЕООД
|
24700.00
|
22980.00
|
|
|
47680.00
|
|
Всичко:
|
24700.00
|
22980.00
|
13530.00
|
91.01
|
61301.01
|
2.Не следва да се признае
право на данъчен кредит за следните доставчици данъчни периоди (потвърждава
заключението по сл. д. 52/2009г)
|
Фирми / Дан. Период
|
5.2003
|
9.2003
|
11.2003
|
Всичко
|
|
ЕТ К.Р.
|
12330.00
|
|
|
12 330.00
|
|
ЕТ Б.Г. -Г.В.
|
|
|
12087.92
|
12 087.92
|
|
Логер ЕООД
|
|
1000.00
|
|
1 000.00
|
|
Всичко:
|
12330.00
|
1000.00
|
12087.92
|
25 417.92
|
Горното заключение съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно
и компетентно дадено.
От заключението на назначената
на досъдебното производство СГЕ е видно, че инкриминираните справки –
декалрации са подписани от подсъдимия.
С акт за възлагане на данъчна ревизия № 273 от 26.03.2004 г. било
отпочнато ревизионно производство по отношение на „Глоса Инт” ООД за разчети по
ЗДДС в периода от 01.04.2003г. до 31.12.2003 г., което приключило със
съставянето на ДРА № 568 от 05.08.2004 г. Последният не е бил обжалван и е
влязъл в сила.
Данъчните органи направили констатациите си на база на подадените в ДП
“Одесос” ТДД Варна дневници за покупки и продажби, справки декларации,
материалите от досието на дружеството по ЗДДС и счетоводните данни също от ДП “Одесос”.
По време на ревизията, въпреки предприетите действия от ревизиращите, не е бил намерен
на адреса на седалището управителя на дружеството, нито друго представляващо го
лице и не са били представени поисканите по съответния ред документи, обяснения,
първични счетоводни документи, хронологични и аналитични ведомости на сметки и
др. Съгласно посочения ревизионен акт не е било признато право на данъчен
кредит като са били определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 314
432.17 лв. Констатациите са били направени по доставчици и са били обосновани с
липсата на представени оригинални документи - фактури и такива за притежавана
материална база, персонал и др.
Било образувано досъдебно производство за разследване на данъчно
престъпление.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по
делото въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства – обясненията на подсъдимия Р., свидетелски показания, заключенията
на извършената в хода на досъдебното производство ССчЕ, както и на допълнителната
такава по поставените от съда допълнително въпроси, заключението на СГЕ, писмените
документи, както и от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК протоколи и писмени документи от досъдебното производство,
след техния цялостен анализ.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
бе доказано по несъмнен и категоричен начин частично - само по отношение на СД вх.№ 005964 от 16.06.2003 г. относно доставка
от ЕТ „К.Р.” по фактура № 307 от
19.05.2003 г. ДДС 12 330лв.; СД вх.№ 008433 от 31.10.2003 г. относно доставка
от „Логер” ООД по фактура № 302 от
04.09.2003 г. ДДС - 1000 лв. и СД
вх.№ 010893 от 15.12.2003 г. относно доставка от ЕТ „Б. Г.- Г. В.” по фактура №
1247 от 17.11.2003 г. ДДС - 12
087.92 лв.
Горното мотивира съда да приеме от правна страна, че подсъдимият К.Р.Р. в
качеството си на управител на “Глоса инт” ООД от обективна и субективна страна
е осъществил състав на престъпление по чл.257, ал.1 вр. чл.255,
ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК /редакция ДВ бр.62/1997/ г., тъй като в гр. Варна при условията на продължавано
престъпление в периода
16.06.2003г.-15.12.2003 г., като управител на „Глоса Инт” ООД избегнал плащането на данъчни задължения
за данъчни периоди м. Май,
септември и Декември 2003 г. в
особено големи размери - 25 417.92 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ДП „Одесос” при ТДД - Варна справки-декларации по ЗДДС, изисквани
съгласно чл.100, ал.1 и З от ЗДДС:
СД вх.№ 005964 от 16.06.2003 г.
относно доставка от ЕТ „К.Р.”
по фактура № 307 от 19.05.2003 г. ДДС 12 330лв.,
СД вх.№008433 от 31.10.2003 г.
относно доставка от „Логер” ООД по
фактура № 302 от 04.09.2003 г. ДДС - 1000 лв.,
СД вх.№ 010893 от 15.12.2003
г. относно доставка от ЕТ „Б. Г.- Г. В.” по фактура № 1247 от 17.11.2003 г. ДДС
- 12 087.92 лв.,
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл,
мотивиран от възможността за облагодетелстване. Заключението на ССчЕ и цитираните писмени и
гласни доказателства свидетелски
показания, писма от банките и документи корепсондират с обясненията на
подсъдимия, който заявява в с.з., проведено от съда на 24.04.2013г., че „няма
плащане на цената на сделката с първата му фирма – „ЕТ „К.Р.”, понеже не му стигнали
парите”, а при сделката с ЕТ „Бойко Г. –Г.В. „стока така и не получих,
съответно нямаше и плащане”..
От изложеното се налага изводът, че по делото е доказано по безспорен
начин, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна престъпление, съставомерно по чл.257 ал.1 вр. чл. 255 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК /ред. ДВ бр. 62/97г./, поради което го призна за виновен по
горното обвинение.
Правната квалификация се обуславя на първо място от факта, че се касае за
продължавано престъпление, като съгласно трайната съдебна практика и ТР №
1/7.05.2009г. ОСНК на ВКС, дори и няколко деянияе, осъщесвени при няколко
годишни данъчни периода по ЗКПО или месечни по ЗДДС, но в рамките на повече от
една година, се считат за осъществени
при сравнително постоянни време място и обстановка и през сравнително
непродължителен период от време, като обективната връзка на деянията не се
разкъсва от изминалия период от време. На следващо място, е в размер на
25 417.92 лева, което пак съгласно тълкувателната практика на ВКС
представлява особени големи размери, тъй като минималната работна заплата през
инкриминирания период е 110 лева, а сумата от 25 417.92 лева надхвърля
значително повече от 140 минимални работни заплати за страната. Редакцията на закона от 1997г.,
действал към момента на извършвне на деянието следва да бъде приложена
съобразно нормата на чл. 2, ал.2 от НК, тъй като влезлия по – късно нов закон
не се явява по – благоприятен за дееца, понеже санкцията на чл. 257, действал
към момента на извършване на деянието, предвижда наказнаие „лишаване от
свобода” от две до десет години и глоба от 5 до 20 хиляди лева, докато законът
в сегашната му редакция предвижда по – висок минимум и конфискация на
имуществото на дееца. Преценяйки двете норми в конкретната хипотеза, и считайи,
че при индивидуализацията на наказанието ще се вземат предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счете, че по – благоприятен се явява
законът, действал към момента на извършване на деянието.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства е видно, че
останалите пунктове от обвинението не отговарят на обективната истина. За
сделките с доставчици Неоком ЕООД и ТАПС ЕООД се събраха доказателства, от
които е видно, че същите са реално осъществени, тоест деянията по отношение на
тях обективно не са извършени.
Поради изложеното, подсъдимият беше оправдан за това да е потвърдил неистина в СД вх.№ 006391 от 11.07.2003 г. относно доставка
от „Тапс” ООД по фактура № 6349 от
23.06.2003 г. ДДС- 24700 лв.,
СД вх.№ 906513 от 14.08.2003 г.
относно доставка от „Тапс” ООД по
фактура № 6411 от 28.07.2003 г. ДДС - 22980 лв.,
СД вх.№ 007336 относно доставка
от „Неоком” ЕООД по фактури №
240 от 29.08.2003 г. и № 241 от 30.08.2003 г. ДДС - общо 13 530лв.,
СД вх.№ 01479 от 14.01.2004 г.
относно доставка от „Неоком” ЕООД по фактура № 281
от 23.12.2003 г. ДДС - 91.01 лв. и да е избегнал плащането
на данъчни задължения за горницата от 25 417.92 лв. до
86 716.93 ДДС
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на дееца,
фактът, че същият е развивал реална търговска дейност и инкриминираните фактури
с неосъществени доставки са изолиран случай, а не част от трайна престъпна
дейност, че е изминал десетгодишен период от време, през който наказателната отговорнсот не
е била реализирана спрямо него. Въпреки неоправданото забавяне за реализиране
на наказателна отговорност, подсъдимият се е въздържал от извършване на други
престъпления. Всичко това обуславя приложението на чл.55 от НК, тъй като са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то и най-лекото предвидено
в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. По изложените съображения съдът
счита, че съответното на обществената опасност на личността на подсъдимия и
тази на неговото деяние е наказание, определено на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в минимлано
предвидения в закона срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, считано от влизане на
присъдата в сила. Приложимостта на
института на условното осъждане се обуславя не само от наличието на законовите
предпоставки за това, но и на следващо място, съдът, в рамките на
предоставената му възможнсот за дискреция счита, че за постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не е необходимо подсъдимият да търпи
наказанието „лишаване от свобода” ефективно. Върху личността на същия не е
необходимо да бъде въздействано в таква степен възпитателно и поправително,
понеже през десетгодишния период, изминал от извършване на деянието до
реализирането на наказателната му отговорнсот, същият сам се е въздържал от
осъществяване на престъпни деяния.
По отношение на предявения граждански иск:
Същият е предявен от
Министъра на финансите, представляващ Държавата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
Макар и да е изтекъл петгодишният давностен срок за реализиране на деликтната
отговорност, съдът при липса на направено възражение от страна на защитата, не
би могъл да се позове служебно на давност, а и не следва, тъй като по същество
счита иска за неоснователен на друго основание. За да е налице деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, следва за Държавата да има настъпила реална вреда,
тоест имуществения патримониум на пострадалия да е намалял. В случая деянието
се изразява в избягване плащането на данъчно
задължение, чрез потвърждаване на неистина в справка декларация, което реално е
довело до опит да се заблудят данъчните органи, че инкриминираното дружество
има право на данъчен кредит, каквото то всъщно реално няма. В случая обаче не
се е стигнало до реално възстановяване на недължим данъчен кредит от страна на
Държавата, т.е. фискът не е намалял в резултат на инкриминираното поведение на
подсъдимия. На следващо място след проведеното ревизионно производство,
неистинската информация е била разкрита и реално дължимият данък е бил
установен, като инкриминираното дружество дължи неговото заплащане в рамките на
административното правоотношение, което възниква по силата на ЗДДС и ДОПК между
него и държавата и което се явява специално по отношение на чл. 45 ЗЗД, който е
общия текст, приложим само ако имущественяи патримониум на Държавата е
необратимо ощетен. В слуая Държавата разполага със специален способ за събиране
на данъчните задължения на юридическите лица посредством специалните органи на
Националната агенция по приходите по специален административен ред с
административен акт, който подлежи на контрол пред адмнинистартивния съд, а не
по общ исков ред на основание чл. 45 от ЗЗД. Въпреки, че са представени доказателства, че
във връзка с установеното данъчно вземане на Държавата няма образувано
изпълнително производство, няма пречка такова да бъде образувано и съдът не би
могъл да осигури на гражданския ищец второ, независимо изпълнително основание
за същото вземане като уважи предявения граждански иск. Поради това, съдът
отхвърли като неоснователен предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански
иск срещу подс. Р. от Министъра на
финансите, в качеството на представляващ държавата, за обезщетяване на нанесени
имуществени вреди в размер на 86 718.93 лв. (осемдесет и шест хиляди седемстотин и осемнадесет лв. и деветдесет и
три ст.), ведно със законната лихва считано от 14.01.2004 г. до цялостното
изплащане на сумата.
Подсъдимият беше осъден да заплати на основание чл. 189, ал.3 от НПК
направените по делото разноски в размер
на 1 144.96 лева в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: