ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Търговище, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр.с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ОББ” АД гр. София, против
разпореждане № 108/ 14.01. 2022 г., постановено по ч.гр.д. № 49/ 2022 г. на
Районен съд – Търговище, с което е отхвърлена молбата на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК и
изпълнителен лист срещу Ш. АХМ. М. от гр. Т., за сумите 65 670,19 лв.
неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от 13.01. 2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на
2824,24 лв., 47,10 лв. лихва за забава, 127,69 лихва за забава на предсрочно
изискуема главница, 24 лв. разноски за ЧСИ, 1373,86 лв. разноски по делото и
150 лв. за ю.к. възнаграждение, които произтичат от договор за кредит.
В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на
процесуалния закон и необоснованост по отношение изводите на съда за
редовността на връчването на съобщенията за предсрочна изискуемост,
свързани с правомощията на ЧСИ. Затова се иска отмяна на разпореждането и
постановяване на издаването на заповед за незабавно изпълнение в полза на
банката.
След проверка по реда на чл. 278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
1
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на РС – Търговище относно установените факти и правните изводи.
В допълнение съдът излага и други мотиви.
На първо място въззивният съд следва да посочи, че при проверката на
законността на постановения съдебен акт не е ограничен от изложеното в
жалбата. Всички правни доводи в нея обаче са относно приложението на
разпоредбата на чл. 47 от ГПК, във връзка с избрания от кредитора способ за
начина, по който съобщава на длъжника, че е налице предсрочна
изискуемост.
С оглед на това въззивният съд преценява на първо място правилността
на изводите на първата инстанция именно във връзка с изложените доводи.
Отказът за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2
от ГПК е обоснован с довода, че представените от банката писмени
доказателства не установяват предсрочна изискуемост на дълга, съгласно чл.
418, ал. 2 от ГПК.
Видно от заявлението по чл. 417 от ГПК, претенцията е за дължими
суми по договор за ипотечен кредит от 12.11. 2014 г., за закупуване и ремонт
на жилище, в размер на 90 000 лв., със срок на издължаване до 10.11. 2043 г.
В случая следва да се провери дали е настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит, като се спори само относно датата на
получаване от длъжника на уведомителното писмо на банката, тъй като при
връчването чрез ЧСИ отсъстващият длъжник не е търсен по месторабота,
местослужене или по място на осъществяване на стопанската му дейност.
В тези случаи съдът се ръководи на първо място от посоченото в
договора. Съгласно клаузата на чл. 26 от договора, кредитополучателят има
задължение да уведоми банката за промяна на посочения адрес, като в случай
на промяна, ако не уведоми банката за нея, всички изявления на кредитора ще
се считат за достигнали до адресата и получени с изпращането им на така
посочените адреси. Като адрес за кореспонденция е посочен единствено
адрес на електронната поща на длъжника : SHENOLMEHMEDOV@mail.bg.
Видно е, че в конкретния договор има уговорки за фингирано връчване,
но начинът, който е посочен там, е чрез изпращането на електронен адрес –
електронна поща. След като страните са уговорили този изключително лесен
начин на изпращане и връчване на съобщения, на първо място е приложим
договорът. На длъжника обаче не е изпращано съобщение по ел.поща.
2
В конкретния случай не е предприето връчване според посоченото в
договора, а чрез ЧСИ. Затова то следва да бъде осъществено по реда на чл.
37-58 от ГПК, във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ, при съобразяване на неговите
правомощия по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, да връчва всякакви покани по
граждански правоотношения, по чл. 431, ал. 3 на ГПК за правото му на достъп
до информация в съдебните и административни служби, в т.ч. органите на
НАП, на НОИ, на Централния депозитар, регистъра на държавни ценни
книжа, контролните органи по ЗДвП и други лица, водещи регистри за
имущество, като може да прави справки, да получава сведения във връзка с
изпълнението, да иска копия и извлечения от документи, както и по чл. 74, ал.
1, т. 4 от ДОПК за достъп до данъчна и осигурителна информация по
образувано дело.
Тълкуването на посочените разпоредби обуславя извод, че след като е
предприето връчване по реда на чл. 47 от ГПК, то ЧСИ е в правомощията си и
е длъжен да спази всички изисквания на връчването по предприетия способ,
без ограничения – чл. 43 от ЗЧСИ, т.е. изявлението за предсрочна
изискуемост на банката е в съответствие с правомощията му по чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ и връчването следва да се осъществи и при условията на останалите
хипотези по чл. 47, ал. 3 от ГПК – по месторабота, по местослужене или по
място на осъществяване на стопанска дейност. В този смисъл е решение на
СЕС по дело С-327/10/17.11. 2011 г., по приложението на Регламент ЕО №44/
2001 г. – всяка юрисдикция следва да се увери, че за откриването на
ответника са предприети всички проучвания, съобразно принципите на
дължимата грижа и добросъвестността. С оглед на това, не е допустимо
различно връчване по даден способ – според субекта на връчването или вида
на връчваните книжа, тъй като биха се нарушили основни правни принципи
за равнопоставеност, добросъвестност и правна сигурност.
В случая, разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК е пренебрегната, както и
уговорката по договора за кредит. Потестативното право на банката по чл.
60, ал. 2 от ЗКИ не е упражнено надлежно и няма за последица настъпването
на предсрочна изискуемост на дълга, не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане. Поради това отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона. В този смисъл ОС – Търговище има постановени
множество съдебни актове и практиката му по този правен въпрос е
последователна.
3
Видно е, че в случая заявителят не е спазил както уговорката по
договора, така и общите разпоредби на ГПК и ЗЧСИ.
При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не
установи други недостатъци на акта. Разпореждането е правилно, а частната
жалба следва да се остави без уважение.
По разноските. Предвид изхода от обжалването, такива не следва да се
присъждат на жалбоподателя.
По изложените изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ”ОББ”АД- гр. София,
против разпореждане № 108/ 14.01. 2022 г., постановено по ч.гр.д. № 49/ 2022
г. на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4