Решение по дело №65/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на началника на РУ Монтана, при ОД на МВР Монтана против решение № 7/14.01.2025 г., постановено по АНД № 1396 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г.,с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 24-0996-001776/30.09.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А. К. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на решаващия съд, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото НП. В съдебното заседание, касаторът, чрез пълномощника юрк. Д., поддържа жалбата, излага доводи в подкрепа на същата.

Ответникът А. К. Н., се явява лично и с пълномощника адв. М., излагат доводи за законосъобразност на обжалваното решение на Районен съд Монтана. Претендират се разноски в производството.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата. Моли съдът да потвърди решението като законосъобразно, обосновано и правилно.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

За да отмени обжалваното НП и наложените с него санкции, с решението, предмет на касационен контрол, съдът е приел от фактическа страна, че “ ..Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Нарушението е точно и ясно описано, като е посочено кои разпоредби от ЗДвП са нарушени виновно. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е на същата дата, като му е предоставена и възможност да направи възражения и искания, от която възможност не се е възползвал в законоустановения срок от подписването на акта…“

След което изключително подробно е мотивирал извод, че т.к. в НП наказващия орган не е отразил всички фактически обстоятелства, а именно, че моторът управляван“пробно“, не е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, а също така и че не липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. “… Няма данни да има наложени административни наказания за други нарушения от същия вид, което е извод за ниската степен на обществена опасност на дееца. Не са изследвани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадените от нарушителя обяснения и факта, че е закупил мотоциклета с колекционерска цел, отремонтирал го и е решил да го „изпробва“ в населеното място, в което живее. Действително наказаният е управлявал процесното МПС по пътната мрежа, за което задължително условие е последното да е регистрирано по съответния ред. От друга страна се установи, че е карал мотоциклета „пробно“, за да види как се движи, пресякъл е главната улица в селото и спрял пред имота си, когато полицейските служители му извършили проверка. Няма данни да е управлявал мотоциклета с висока скорост, както и извън населеното място, по път, част от републиканската пътна мрежа, с което движение да е създал предпоставки за ПТП и/или причиняване на вреди по хора и имущество. Не изследвайки горните факти и не събирайки доказателства за тях, дори не ги е отразил, че ги е взел предвид при определяне и индивидуализиране на наказанието, наказващия орган е издал наказателно постановление, което се явява необосновано и незаконосъобразно. Въобще не е извършена преценка за прилагане на чл.28 ЗАНН. Липсва обсъждане на твърдяните от лицето факти и обстоятелства и причините, поради които не са възприети от наказващия орган. Видно от приложената преписка, Н. е дал същите обяснения, каквито поддържа и в подадената жалба срещу НП. При определяне на наказанието, административнонаказващия орган не е съобразил, че се касае до „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на закона за това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се предупреждава писмено..“

Въззивният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. Установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта, така и в наказателното постановление, тяхната правна квалификация и нарушения законов текст. От правна страна съдът е приел, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е правилно установено, но неправилно не е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Касационната инстанция не споделя горепосочените изводи на въззивния съд.

По силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От анализа на събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на посочените в акта и НП място, дата и час, ответникът е управлявал МПС мотоциклет марка [Наименование], който не е регистриран по надлежния ред, има поставена регистрационна табела с № [Наименование]А, която не е по български държавен стандарт, което деяние безспорно осъществява състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и следва да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Поради изложеното настоящия съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган е издирил и приложил съответната санкционна разпоредба като е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в минимално предвидения от законодателя размер от 200, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, съответстващ на минимално предвидения такъв.

Ето защо, изводът на районния съд за неправилно неприложение на чл.28 от ЗАНН е неправилен. Дали МПС е управлявано“пробно“ е без значение, предвид факта, че е управлявано в населено място и същото безспорно представлява обществена опасност и при това с висока степен. Наред с горното, деянието е извършено виновно, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на моторно превозно средство е съзнавал своето задължение да съобрази поведението си на пътя с правилата за движение по пътищата и по-конкретното с изричната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че вмененото на наказаното лице нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е доказано, както от обективна, така и от субективна страна, квалифицирано е правилно от наказващия орган, а наложеното наказание е съответниокакто по вид, така и по размер на установеното противоправно поведение на дееца.

Ето защо и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК твърдените от касационния жалбоподател пороци на решението на Районен съд Монтана са налице, както и са налице изложените касационни основания за отмяната му.

Обжалваното решение на въззивния съд е валидно и допустимо, но постановено при неправилна преценка на събраните доказателства и в противоречие с материалния закон поради което, същото следва да бъде отменено.

Предвид горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 7/14.01.2025 г., постановено по АНД № 20241630201396 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г., с което е отменено издаденото наказателно постановление № 24-0996-001776/30.09.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А. К. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0996-001776/30.09.2024 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на А. К. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.