Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260448/29.3.2021г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и трети февруари, две хиляди и двадесет
и първа година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5228
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е
образувано по жалба на Л.с.ш.м. ООД, ЕИК 202 584 673, адрес ***
приморски полк № 60 ет.2 ап.3, депозирана чрез адв.Б.П.П. от Софийска адвокатска
колегия,
против Наказателно постановление № 03-011738/31.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция Инспекция по труда - гр.Варна, с което
на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 250 лева, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в
ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.2 и ал.3
от Кодекса на труда.
Жалбоподателят счита
наказателното постановление за незаконосъобразно. Като основания за това се
сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се
компетентността на наказващия орган, твърди се, че липсват мотиви относно
размера на санкцията и че е налице маловажен случай на административно
нарушение Моли съда да отмени наказателното постановление, а в условията на
евентуалност да намали наложената санкция.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от началник отдел АИПО Д.О.,
редовно упълномощена, която моли съда да потвърди наказателното постановление и
да присъди юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 08.07.2019 г. служителите на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна Н.З. и М.Д. извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на Л.с.ш.м. ООД
в офиса на дружеството в гр.Варна, бул.Осми Приморски полк № 60 ет.2 ап.3.
Повод за проверката бил получен сигнал от работници на това дружество за
неизплатени трудови възнаграждения. По време на проверката в офиса на
дружеството присъствал един от неговите управители О.Д.К., на когото инспекторите от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна обяснили,
че следва да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците и служителите.
На К. била връчена призовка № 1349 на 16.07.2019 г. представляващ дружеството
или упълномощен представител да се яви в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
при главен инспектор Н.З. и да представи документация по спазване на трудовото
законодателство – трудовите досиетата
на новоназначените от месец юни 2019 г. и копие на трудови договори, документи
за отработено време, отчетни форми, документи за заплащане на труда, справка за
неизплатени заплати и др.
Била попълнена ръкописна
декларация от О.Д.К. като управител на Л.с.ш.м. ООД от 08.07.2019 г., че са
дължими заплатите за месец май на работещите в офиса на дружествата във Варна.
От дружеството били представени:
- заверено копие от разчетно-платежна ведомост за месец
май 2019 година на Л.с.ш.м. ООД , където е начислена заплатата на П.Д.П. ЕГН **********
на длъжност „главен счетоводител“, подписана от управителя О.Д.К. с печат на
дружеството;
- справка за дължими заплати за месец май 2019 г., където
фигурира П.Д.П. ЕГН ********** на длъжност „главен счетоводител“, изготвена е
от П.П., подписана от О.Д.К. с печат на дружеството.
За извършената проверка бил съставен
Протокол за извършена проверка № ПР1922487/23.07.2019 г., в който за П.Д.П. има
констатации, че не е изплатено трудовото възнаграждение, но за месец март 2019
г., а има предписание да ѝ се изплати трудовото възнаграждение за месец
май 2019 г. със срок 08.08.2019 г. – протокола е получен от О. К..
На 23.07.2019 г. св.Н.Й.З. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № 03-011738. В съдържанието на акта било
посочено неизпълнението от страна на Л.с.ш.м. ООД като работодател на задължението за изплащане на уговореното и начисленото
в платежната ведомост за месец май 2019 година трудово възнаграждение за
отработеното време от П.Д.П. за месец май 2019 г. За дата на извършване на
нарушението била определена датата 26.06.2019 г., на която е следвало да се
изплати дължимото възнаграждение. Актосъставителката квалифицирала нарушението по чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и
ал.3 от Кодекса на труда
АУАН бил надлежно предявен и
връчен на управителя О.Д.К., който го подписал без възражение
и получил копие от него.
С платежно нареждане за кредитен
превод в чуждестранна валута от 29.07.2019 г. сегашният управител на Л.с.ш.м. ООД М.Л.П. превел по банкова сметка ***.36 лева за „заплата
май и юни командировки“.
На 31.07.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 03-011738, в което
административно-наказващият орган
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя,
квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 във вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на
труда и наложил на Л.с.ш.м. ООД административно наказание имуществена
санкция в размер на 250 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1
от Кодекса на труда.
Разпитана в качеството на
свидетел в съдебно заседание актосъставителката Н.Й.
З. потвърди отразените в АУАН обстоятелства. Свидетелства, че при извършване на проверката в офиса на дружеството във
Варна присъствал лично единия от управителите на дружеството - О. К.. Той
представил част от документите, другите доставили на служебна поща. К. заявил,
че трудовите възнаграждения са заплатени до април 2019 г., потвърдил, че за май
не са изплатени. За неизплатено трудово възнаграждение за П. П. за месец май
2019 г. съставила акта. Два-три дена след това били преведени парите по банков
път на П. П., като платежно ѝ занесъл К.. Съдът кредитира свидетелските показания на св.З.
като обективни, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по
делото.
От служебно изисканата справка за
актуално състояние на трудовите договори на лицето П.Д.П. е видно, че към
момента на установяване на нарушението тя е имала валиден сключен трудов
договор с Л.с.ш.м. ООД от
04.02.2019 г. за длъжността „главен счетоводител“.
От служебно изготвената справка от Търговски регистър за Л.с.ш.м.
ООД е видно, че към датата на нарушението дружеството се е представлявало от
двамата управители О.Д.К. и М.Л.П. заедно и по отделно.
Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателствени средства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и събрани в хода на съдебното производство,
приобщени към доказателствата по делото, които са непротиворечиви и взаимно
допълващите се и не се оспорват от страните.
Описаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на св.Н.Й.З., и писмени доказателствени средства, а именно: призовка № 1349 на 16.07.2019 г.; протокол за извършена
проверка № ПР1922487/23.07.2019 г.; разчетно-платежна
ведомост за месец май 2019 година на Л.с.ш.м. ООД; справка за
дължими заплати за месец май 2019 г.; платежно нареждане за кредитен превод в
чуждестранна валута от 29.07.2019 г. управител М.Л.П. за 5 947.36 лева по
банкова сметка ***; декларация от О.Д.К. като
управител на Л.с.ш.м. ООД от 08.07.2019 г.; акт за установяване на
административно нарушение № 03-011738/23.07.2019 г. от Н.Й.З.; Наказателно постановление № 03-011738/31.07.2019 г., издадено от И.А.И. – директор на Дирекция
Инспекция по труда-Варна; заверено копие от от разписка за получаване на
наказателното постановление на 18.09.2019 г. от О.Д.К.; разписка за приемане на
пощенска пратка от 25.09.2019 г. на куриерска фирма speedy; Заповед № 0280/03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда;
справка от Търговски регистър при Агенцията по вписванията за Л.с.ш.м. ООД, кредитирани от съда на посочените по-горе
основания.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е
връчено на 18.09.2019 г. на управителя О.Д.К., видно от разписка за получаване
на наказателното постановление. Следователно наказателното постановление е
връчено на упълномощено за това лице. Седемдневният срок за обжалване на
наказателното постановление изтичана 25.09.2019 г. Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена чрез куриерска фирма на 25.09.2019 г., видно от
разписката за приемане, заведена е под вх.№ 19101643/26.09.2019 г. в Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна. Жалбата е подадена в установения от закона
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, от надлежна страна и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл.416
ал.1 от Кодекса на труда нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Съгласно чл.399
от Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. АУАН
е съставен от Н.Й.З., работеща в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на длъжност
главен инспектор.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган –
директор на Дирекция Инспекция по труда-Варна. Съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса
на труда наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по
чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399 от
Кодекса на труда цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната
агенция Главна инспекция по труда към министъра на труда и социалната политика. В
случая наказателното постановление е било издадено от директора на Дирекция
Инспекция по труда-Варна, който е бил надлежно оправомощен за това от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда със
Заповед № 0280/03.08.2010 г. Видно от т.4 от заповедта с нея изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция
е оправомощил директорите на дирекции Инспекция по труда да издават
наказателни постановления по актове, съставени от контролните органи от
съответната дирекция Инспекция по труда.
АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН.
При служебната проверка на
атакуваното наказателно постановление съдът установи, че са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в АУАН е описано пълно и точно
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба, посочени са данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазени са изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в издаденото наказателно постановление е дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които го потвърждават. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано и
позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това,
че не е изплатил уговореното и начислено в платежна ведомост за м. май 2019 г.
трудово възнаграждение за отработеното време на П.Д.П., изпълняваща длъжността
„главен счетоводител" в Л.с.ш.м. ООД, съгласно уговорената
периодичност на изплащане на трудово възнаграждение.
От изложеното съдът стига до
извода, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените
и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Съдът счита, че административно-наказващият
орган правилно е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно посочените
разпоредби в наказателното постановление - чл.128 т.2 от Кодекса на труда,
както и съгласно чл.270 ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя – на негови близки или по писмено искане на работника или
служителя - чрез превеждането му на влог в посочената от него банка. От анализа
на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние на
описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление
административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на
уговореното трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с неизвършване на
законово вмененото задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл.128 т.2
от Кодекса на труда административно нарушение. В конкретният случай
работодателят Л.с.ш.м. ООД е следвало да изплаща трудовото
възнаграждение на посочения в АУАН и наказателното постановление служител П.Д.П.
в срок до 26-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на заплатата. В
процесното наказателно постановление административно-наказващият орган коректно
е посочил, че нарушението се състои в неизплащане на уговореното и начислено
трудово възнаграждение на лицето за месец май 2019 година. След като
трудовото възнаграждение е следвало да се изплати до 26-то число на месеца,
следващ месеца, през който е начислена заплатата и съответно през който е
положен трудът, то задължението е следвало да се изпълни най-късно до 26.06.2019 г . Така че правилно е определена
и датата на нарушението - 26.06.2019 г., тъй като към тази дата със своето
бездействие въззивното дружество вече се
е намирало в нарушение.
Неизпълнението на това задължение
е установено по категоричен начин от приложените по делото разплащателна
ведомост за месец май 2019 година, съгласно която възнаграждението е начислено,
но не е изплатено, както и от преводно нареждане, представено от въззивното
дружество по административно-наказателната преписка, от което е видно, че
трудовото възнаграждение на П.Д.П. за месец май 2019 година е изплатено на
29.07.2019 г. Горните обстоятелства не се оспорват от въззивното дружество.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява, че въззивното дружество като
работодател не е изплатило на работника уговореното и начислено трудово възнаграждение за извършената
работа през месец май 2019 г. в установения срок до 26.06.2019 г.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.128 т.2 от
Кодекса на труда. Правилно е била ангажирана обективната отговорност на Л.с.ш.м. ООД в качеството му на работодател чрез налагане на
административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект
за неизпълнение на задължения, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът счита, че правилно
административно-наказващият орган правилно е приложил санкционната норма.
Съгласно чл.415в ал.1 от Кодекса на труда маловажно е нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая
нарушението е отстранено веднага след установяването му, като трудовото
възнаграждение на П. е изплатено от работодателя в пълен размер. Не са налице
условията за ограничението на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда, поради което
съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е определил
санкционната норма на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда. Нормата гласи, че за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100
лв. С оглед на изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че са налице
предпоставките, залегнали в нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.
За извършеното нарушение
административно-наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството
– работодател към максималния размер, предвиден от законодателя. В
действителност в наказателното постановление липсват конкретни мотиви за
налагането на конкретната санкция, административно-наказващият орган не е
изложил основания защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията. По преписката няма доказателства Л.с.ш.м. ООД да
е бил санкционирано за извършени други нарушения на трудовото законодателство.
Същевременно от протокол ПР1922487/23.07.2019 г. и от показанията на св.З. се
констатират данни за допуснати и други нарушения на трудовото законодателства
от въззивното дружество. Това се потвърждава и от извършената служебна проверка
от съда за наличието на образувани множество административно-наказателни дела
по жалби на Л.с.ш.м. ООД срещу издадени срещу него
наказателни постановления от Дирекция Инспекция по труда-Варна – 5 броя за 2000
година и 10 броя за 2021 година. Тези обстоятелства според съда следва да се
отчетат при определяне на размера на административното наказание. При сравнителния
паритет на отекчаващите и смегчаващите отговорността обстоятелства съдът
приема, че наложеното административно наказание имуществена санкция над средния
законоопределен размер, а именно от 250 лева съответства на тежестта на
допуснатото нарушение и с нея ще се постигнат целите на административното
наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено с въззивната жалба, че наказателното постановление е
издадено от орган без правомощия, тъй като такива правомощия притежавали
органите на Морска администрация съобразно текстовете на чл.384 ал.2 и ал.3 от
Кодекса за търговско мореплаване/КТМ/. Действително в чл.400 и чл.416 ал.5/в
жалбата неправилно е посочена ал.4/ от Кодекса на труда е предвидена възможност
освен органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"
към министъра на труда и социалната политика и други държавни органи да
осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото
законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет чрез свои
специализирани органи. Според чл.88б
ал.1 от КТМ и чл.1 ал.1 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между
членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя на кораб, плаващ под българско
знаме, се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Но в
случая лицето П. П. не е член на екипаж
или обслужващ персонал на кораб, административно-наказателната отговорност на Л.с.ш.м. ООД е ангажирана в качеството му на работодател,
а не на корабопритежател, поради което специалните норми на Кодекса на търговското
мореплаване и на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораба и
корабопритежателя са неприложими, следва да се приложат общите норми на Кодекса на труда и респективно
компетентност на служителите на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“.
Съдът приема възражението на
жалбоподателя, направено с въззивната жалба, че липсват мотиви за налагане на
наказание към горния законовоопределен праг при липса на аргументация за
утежняващи обстоятелства. Действително административно-наказващият орган не е
изложил аргументи защо е определил точно този размер на наказанието, но това не
е задължителен елемент на наказателното постановление и не води до нарушаване
на правото на привлеченото към отговорност юридическо лице. В хода на производството са събрани
доказателства за допуснати други нарушения на трудовото законодателство от
дружеството. Съдът приема за съответно на конкретното нарушение наложената
административна санкция именно в посочения от административно-наказващия орган
размер на 250 лева, като аргументи за това бяха посочени по-горе и намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение и че същата ще
допринесе за дисциплиниране на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще
нарушения на трудовото законодателство от съответния вид.
Съдът не приема възражението на
жалбоподателя, направено с виззивната жалба, че дори да се приеме, че
извършеното деяние е административно нарушение, същото представлява маловажен случай. Съдът намира, че в случая не е приложима общата
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай с нищо не се
отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид и няма по-ниска степен
на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в
протокола ПР1922487/23.07.2019 г. - общо 7 на брой, констатирано е и че не са
изпълнени всички предписания дадени в предходен период, което навежда на извод,
че и по отношение на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
На
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
От процесуален представител на
Дирекция Инспекция по труда тр.Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден
на основание чл.63 ал.3 вр.чл.143 ал.4 от АПК да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл.144 от АПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство
по административно-наказателни дела в размер от 80 до 120 лева, съдът намира,
че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато
и да било фактическа и правна сложност
на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на юрисконсулта по поддържане на обвинителната теза на
административно-наказващия орган в съдебно заседание/продължило само 10
минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
С оглед на изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава наказателно постановление № 03-011738/31.07.2019 г. на И.А.И. – директор на
Дирекция Инспекция по труда-Варна, с което на Л.с.ш.м. ООД, ЕИК 202 584 673, седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 250/двеста
и петдесет/ лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от Кодекса
на труда за извършено нарушение на чл.128 т.2 във връзка чл.270 ал.2 и ал.3 от
Кодекса на труда.
На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда Л.с.ш.м. ООД, ЕИК 202 584 673, да заплати на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение в съдебното
производство.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна
и на Л.с.ш.м. ООД, ЕИК
202 584 673 чрез адвокат Б.П., че решението е изготвено.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: