№ 343
гр. Враца, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420102377 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Т. Г., ЕГН **********,
чрез адв. Ц.М., против С. И. А. ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв. м, представляващ поземлен имот с
идентификатор № ************ ведно с изградената в него сграда с идентификатор №
********* и със застроена площ от 32 кв. м, като собствеността е придобил въз основа
на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение върху имота през периода 1984 г. –
2020 г., като и към настоящия момент именно той владее и ползва имота. Сочи, че с
******************* г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, ответникът бил
признат за собственик на процесния имот въз основа на извършена обстоятелствена
проверка.
Ищецът заявява, че поземленият имот е предоставен за лично ползване на
неговия тъст И. А. /брат на ответника/ още през осемдесетте години на миналия век,
като от 1984 г. до настоящия момент първоначално заедно със своя тъст, а след
неговата смърт преди пет години единствено ищецът владее и ползва имота. Двамата с
И. А. обработвали поземления имот като градина, засадили лозе и овошки, заградили
имота, поставили порта с катинар и по този начин бил ограничен достъпът до имота на
животни и други хора. Сочи, че сградата в имота била изградена от И. А. през 1990 г.
През всички години той твърдял, че владее имота и сградата за своя зет – ищеца, който
като собственик владее и съседния имот с идентификатор № *********. Твърди, че
ответникът – брат на И. А., винаги е живял в гр. ........, ако е идвал в ********** е било
1
за по ден-два. В кв. ......... ответникът притежавал друг недвижим имот – дворно място
с къща, които продал преди около година. Заявява, че ответникът никога не е
посещавал, владял или ползвал по някакъв начин процесния имот през периода от 1984
г. до момента.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответникът
С.А. не е собственик на недвижим имот, находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв.
м, представляващ поземлен имот с идентификатор № ************ ведно с
изградената в него сграда с идентификатор № ********* и със застроена площ от 32
кв. м, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен издадения в полза на
ответника констативен ******************* г. по описа на нотариус Ивайло
Лиловски. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Депозираният отговор е подаден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съобщението
с препис от исковата молба е връчено лично на ответника А. на 12.11.2021 г., от който
ден е започнал да тече едномесечният срок за депозиране на отговор на исковата
молба. Този срок е изтекъл на 13.12.2021 г. /тъй като 12.12.2021 г. е било почивен ден –
неделя/. Видно от пощенското клеймо, отговорът е подаден по пощата едва на
17.12.2021 г. С оглед пропускането на срока по чл. 131 ГПК фактите, на които
ответникът основава своите възражения, са преклудирани и не следва да бъдат
обсъждани по делото. Не се преклудират единствено правните доводи по съществото
на спора, както и оспорванията на фактическите твърдения на ищеца и на
представените от него доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 133 вр. чл. 131, ал.
2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този
момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното
право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да
изчерпи и всички свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да
посочи обстоятелствата, от които претендираните права произтичат и съответните
въведени от страните възражения. /така т. 4 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС/. Правото на ответника да представи писмени доказателства не се
преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, ако
доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при
разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за
установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, което е
своевременно заявено в отговора на исковата молба и само уточнено от фактическа
страна, с оглед на доклада или с оглед указанията на съда /така Решение №
281/24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г., ВКС, II т.о. и много други/. Ето защо
фактическите основания, на които ответникът твърди да е придобил правото на
собственост върху имота /наследствено правоприемство и давностно владение/, не
2
могат да бъдат взети предвид от съда и не следва да се разглеждат.
С депозирания извън срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца за
изтекла в негова полза придобивна давност.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
Между страните не се спори, и от доказателствата по делото се установява, че
ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с
******************* г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, с който е признат за
собственик на процесния имот по давностно владение след извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка с протокол от 01.06.2021 г.
Не е спорно, че ищецът Г.Г. е съпруг на дъщерята на И. А., който е починал на
10.06.2016 г.
Не се спори и от удостоверение за наследници е видно, че И. А. и ответникът
С.А. са братя, а общият им наследодател И. А. е починал на 11.09.1991 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Л. С. .Д., Г. С. Р. и И. И. В..
Свид. Л. Д. заявява, че е на 52 г. и е роден, израснал и понастоящем живее в
********** с ищеца Г. са съседи, а къщата му се намира на около 300 м от спорния
имот. Сочи, че е познавал тъста на ищеца – бай И., който е стопанисвал процесния
имот, двамата със свидетеля са си помагали, Д. е поправял покрива на бараката в
имота, косил е трева. Свидетелят заявява, че през цялото време, откакто се помни,
именно И. А. е ползвал процесния имот, гледал е животни в него /магаре, крава, кози/,
за които е построил бараката, имотът е ограден с ограда и се заключва със синджир и
катинар. Заявява, че след като ищецът се оженил за дъщерята на И. А. – Н., започнал да
му помага за поддръжката на имота и двамата – И. и Г. го ползвали и стопанисвали.
Заявява, че строежът на постройката в имота е започнал някъде около 1983-1984 г.,
като свързва спомена си с това, че по това време самият той е бил в ученическа възраст
и е ходил на мястото за стръв за риба – събирал е червеи в пръстта от строежа.
Свидетелят заявява, че не е виждал ответника С.А. в процесния имот, нито да
го посещава, нито да полага грижи за него. Сочи, че ответникът не е живял в
********** а е живял в гр. ........, като рядко е посещавал квартала – според свидетеля
няколко съботи и недели в годината – четири-пет пъти, максимум 10 пъти в годината.
Свидетелят го е виждал в центъра на ********** но в махалата, където живеят
свидетелят и ищецът и където се намира процесният имот, не е виждал ответника през
последните 30 години. Разказва, че тъй като селото е малко и всички се знаят, атракция
на жителите е да се събират в центъра и да гледат кой къде отива и откъде идва. Сочи,
3
че ответникът имал слабост към женския пол и когато е идвал в квартала, е бил с
различна жена и е било през уикендите. Свидетелят разказва, че ответникът С.А. е
притежавал къща в центъра на ********** която е продал през 2020 г. или 2021 г.
Сочи, че процесният имот не е бил собствен на бащата на И. А. и ответника С.А., а там
е имало поляни. Бащата И. А. е притежавал съседния на процесния имот, в който е
живеел и впоследствие прехвърлил собствеността в полза на дъщерята на ответника А.
– Р., която и към настоящия момент живеела в този имот със съпруга си. Заявява, че не
е виждал ответника да посещава и този имот, в който живее дъщеря му.
Свидетелят описва, че в половината от процесния имот се е косяла трева, в
другия край има овошки – ябълки, круши, а постройката е в ъгъла на имота.
Свидетелят заявява, че е виждал ищеца Г. да помага в имота, да коси трева.
Свидетелят Г. Р. сочи, че за период от 15-16 години преди смъртта си И. А.
редовно го викал да косят в процесния имот и тъй като свидетелят отглеждал зайци,
взимал окосената трева за храна. Свидетелят заявява, че живее в кв. ......... от 24-25
години, като имотът му се намира на около 100 м от процесния, и за цялото това време,
откакто живее в квартала, е виждал единствено И. А. да ползва имота. Сочи, че ищецът
Г. е помагал на А., а след смъртта му, единствено Г. коси и ползва имота. Свидетелят
сочи, че имотът е ограден и се заключва, като ключ за катинара има Г.. Твърди, че
ищецът му е дал ключ, за да си взима сено от постройката. Заявява, че никога не е
виждал други хора в имота, нито ответника, нито дъщеря му Р., която живее в съседния
на процесния имот. Заявява, че откакто самият той живее в квартала, ответникът не е
живял в .......... Свидетелят сочи, че в имота има плодни дръвчета, като ищецът е
засадил по-младите от тях, както и земеделска постройка, с бетонов под и ламаринен
покрив. Свидетелят не познава бащата на И. и С., тъй като е починал преди свидетелят
да заживее в квартала.
Свид. И. Вунчев заявява, че от 1961 г. живее на около 150 метра от процесния
имот и към настоящия момент се ползва от ищеца Г.. Разказва, че преди да почине,
тъстът на ищеца – бай И. гледал лозе в част от имота, а на останалата площ косял трева
за животните, в имота има и овощна градина. Сочи, че през 1992 г. била построена
постройката за навес на животните /крава, кози/. Заявява, че Г. е сложил портата и му е
дал ключ, за да си бере круши в имота. Свидетелят заявява, че през тези години след
1961 г. не е виждал други хора в имота, никога не е виждал ответника или дъщеря му в
имота. Заявява, че дъщерята на ответника живее в съседния на процесния имот. Сочи,
че ответникът идвал рядко в квартала, най-много десет пъти в годината и всеки път с
различна жена. През целия си живот ответникът живеел в гр. ........ и по морето и не е
живял в .......... Свидетелят сочи, че този имот не е бил на бащата на И. и С. – И., който
е притежавал съседния имот, в който е построил къща и в нея живеят дъщерята на
ответника – Р. и мъжът й. На мястото преди това е имало ливади, като през 1990-1991
4
г. И. и Г. заградили имота, поставили оградата и портата. След това – около 1991-1992
г. построили сградата – дървена постройка и бетонов под и направили навес за сеното.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на тримата свидетели, същите
са абсолютно еднопосочни и последователни и установяват по несъмнен начин
действителната ситуация касателно владението върху имота. Тримата свидетели са
дългогодишни жители на ********** двамата от тях прекарали по 50-60 години, а
третият – 25 години в квартала, живеят в имоти, разположени в непосредствена
близост до процесния. Тримата имат преки и непосредствени лични наблюдения
относно стопанисването на спорния имот, които добросъвестно изложиха пред съда.
Въпреки дребните противоречия в показанията им, касателно годината на заграждане
на имота и построяване на бараката, което може да се отдаде на дългия период от
време, обединяващите факти в показанията им са, че през последните 30 години
ответникът не е живял в ********** а в гр. ........, не са го виждали никога в имота, а
имотът е бил обработван заедно от И. А. и ищеца Г., а след смъртта на А. само от
ищеца. Тримата непротиворечиво описват самия имот, разположенията на овошките и
постройката, както и поставената ограда и порта. И тримата свидетели установяват
фактите хронологично, последователно, поради което съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната достоверност.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ответникът С. И. А. ЕГН **********, не е
собственик на недвижим имот, находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв. м,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ************ ведно с изградената в
него сграда с идентификатор № ********* и със застроена площ от 32 кв. м.
Направено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 39,
том II, рег. № 2475, дело № 121/01.06.2021 г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, с
който ответникът е признат за собственик по давност на процесния недвижим имот,
при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка.
С оглед указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълк. д. №
8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, и Тълкувателно решение № 11/2012 г. по тълк. д. №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в производството по отрицателния установителен иск за
собственост в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му
интерес от предявяване на иска, както и при условията на пълно обратно доказване да
опровергае констатациите на нотариуса, въз основа на които е издаден констативният
нотариален акт, било като докаже свои права върху имота, противопоставими на тези
на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта
5
придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаването на акта, като с оглед твърденията, заявени в
исковата молба, ищецът следва да докаже, че в периода от 1984 г. и до момента той
лично или чрез другиго е упражнявал фактическата власт върху имота и такава не е
упражнявана от ответника А. в този период.
При разпределянето на доказателствената тежест по предявен отрицателен
установителен иск за собственост следва да се съобразяват указанията, дадени в
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
според които в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
В случай че ответникът се позовава на констативен нотариален акт, както е в
настоящата хипотеза на нотариален акт за собственост по давност, следва да се
съобразят и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д.
№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, според които при оспорване на признато с акта право
на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна /в този смисъл
Определение № 75/15.02.2019 г. по гр. д. № 3888/2018 г., ВКС, I ГО/.
Т.е. при предявен отрицателен установителен иск, когато ответникът се
легитимира като собственик на спорния имот с констативен нотариален акт, ищецът
носи тежестта да оспори констатациите на нотариуса, тъй като правният извод на
нотариуса относно принадлежността на правото на собственост се счита верен до
доказване на противното – когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587
ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване
на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване
на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК /така Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Искът е допустим, като с оглед твърденията на ищеца за него е налице правен
интерес от предявяването му.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за
6
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес
от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск
могат да се защитават и фактически състояния. Интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права.
В случая ищецът навежда твърдения, че в периода от 1984 г. и до момента той
лично или чрез другиго е упражнявал фактическата власт върху имота и такава не е
упражнявана от ответника А. в този период. От твърденията на ищеца се извежда и
правният му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск против
ответника, който се е снабдил с констативен нотариален акт.
С оглед събраните по делото гласни доказателства твърденията на ищеца се
явяват доказани, респ. установява се, че искът му е основателен.
Относно стопанисването и обработването на имота съдът намира, че следва да
бъде дадена вяра на показанията на тримата разпитани свидетели, които са абсолютно
непротиворечиви и последователни.
От техните показания се установи, че И. А. първоначално сам, а след това заедно
с ищеца, който е съпруг на неговата дъщеря, заедно са стопанисвали имота, гледали са
животни, лозе и овощни дръвчета, косили са тревата в имота, построили са барака в
имота с навес за животните и за сеното. Оградили са имота с ограда от мрежа, сложили
са порта, която се е заключвала с катинар, ключ от който е имал ищецът Г.. И тримата
свидетели единодушно посочват разпределението и описват имота – посочват къде се
коси трева, къде и какви овошки има, какво представлява постройката.
От показанията на същите тези свидетели, които живеят в непосредствена
близост до спорния имот, се установи, че през последните 30 години и повече
ответникът С.А. никога не е идвал в имота, още по-малко го е ползвал, обработвал или
полагал някакви грижи за него.
За да се придобие правото на собственост върху вещ на основание придобивна
давност, следва да се установи осъществяване на непрекъснато владение върху вещта в
десетгодишен срок, респ. петгодишен. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/
и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus/. От събраните по
делото доказателства, обсъдени по – горе, не се установява упражняването на
фактическа власт от С.А. по смисъла на чл. 68 ЗС върху спорния имот. Въпреки
7
дадената му от съда възможност, ответникът не ангажира доказателства за провеждане
на насрещно доказване. При спазване принципите на равенство и състезателност между
страните на ответника също бяха допуснати трима свидетели при режим на довеждане,
като в проведените две съдебни заседания ответникът не доведе допуснатите му
свидетели, нито поиска изменение в режима от довеждане в призоваване, нито посочи
имената на лицата, чийто разпит желае.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че констатацията на нотариуса, обективирана в ******************* г. по описа на
нотариус Ивайло Лиловски, че правото на собственост принадлежи на ответника, се
явява оборена по надлежния начин, което е достатъчно за уважаване на иска.
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск, няма нужда да се изследва дали
това право принадлежи на ищеца, а само че не принадлежи на ответника, което се
установи от събрания доказателствен материал.
Горното обуславя основателността на предявения иск и същият следва да бъде
уважен.
Както бе посочено по – горе, според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща
на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна (в
случая ищецът), без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези
случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от
ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на
факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за
собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това
право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна. С оглед
изложеното и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен ******************* г. по
описа на нотариус Ивайло Лиловски, следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски за производството възниква за ищеца. Същите се претендират съгласно
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 555 лева, както следва: 50 лева платена
държавна такса, 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение и 500 лева платен в
брой адвокатски хонорар. Представени са доказателства, че тези разноски са
действително извършени, като видно от договор за правна защита и съдействие №
8
18/22.06.2021 г., сключен между адв. М. и ищеца, последният е заплатил в брой
адвокатския хонорар, за което договорът служи като разписка /Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК/. С оглед изложеното и
съобразно поискания от ищеца размер и доказателства, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 555 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в
отношенията между ищеца Г. Т. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ************,
и С. И. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ........, **********, че С. И. А. ЕГН **********,
НЕ е собственик на недвижим имот, находящ се в ***********, с площ от 1 202 кв. м,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ************ по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при съседи:
имоти с № ********; ***********, *********, *********, ********, **********,
ведно с изградената в него сграда с идентификатор № *********, със застроена площ
от 32 кв. м, на един етаж, предназначение – постройка за допълващо застрояване, и
всички други подобрения в имота.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен *******************
г. по описа на нотариус Ивайло Лиловски, който е вписан в СлВп с вх. рег. №
2********* г., акт *****, ****, дело № ******** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. А. ЕГН **********, с адрес:
гр. ........, **********, да заплати на Г. Т. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
************, сумата от 555,00 лева /петстотин петдесет и пет лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9