Р
Е Ш Е Н И Е
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
Л. САНТИРОВ
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
като
разгледа докладваното от младши съдия Миразчийска ч. гр. дело № 1859 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Инициирано е с частна
жалба, подадена от А.К.Н., длъжник по изпълнително дело № 20189200400898 против
действие на ЧСИ Й.М.– секвестиране на сума преди да е получена покана за
доброволно изпълнение и разноските от 181,20 лв. по ТТРЗЧСИ, както и
разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Излагат се доводи за
недължимост на сумата, за която е издаден изпълнителния лист. Аргуменитра се,
че ЧСИ М.не е конкретизирала по коя точка от ТТРЗЧСИ е формирана крайната сума
от 181,20 лв., за да се направи извод за липса на прекомерност. Твърди се, че
съдебния изпълнител е пристъпил към секвистиране на сумата преди да е изтекъм
14-дневния срок за доброволно изпълнение, с което е нарушил закона и се иска
вдигане на наложения запор. Сочи се, че запорираната сума в банковата сметка на
жалбоподателката е за лечение- лекарства и предстояща операция. Иска се
прекратяване на изпълнителното дело и при условията на евентуалност спирането
му, поради обжалване пред ВКС. Претендира се адвокатско възнаграждение за
назначен от НБПП служебен защитник на жалбоподателката.
Постъпило е
становище по частната жалба от взискателя, с което я оспорва като недопустима и
неоснователна.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20189200400898
по описа на ЧСИ Й.М.е образувано на 03.12.2018 г. по молба на Етажна
собственост на ул. „*******въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2018 г.,
издаден от СРС, 38 състав, на основание чл. 404 от ГПК въз основа на Определение
№ 383109 от 12.04.2018 г. по гр. дело № 53645/17 г., по силата на който
А.К.Н. е осъдена да заплати на Етажна собственост на ул. „*******сумата
от 300 лв., представляваща разноски в производството.
От материалите по изпълнителното
дело се установява, че длъжникът А.К.Н.
е получила от ЧСИ М.покана за доброволно изълнение на 04.01.2019 г. за сумата
от 831,20 лв., от които 300 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски по
изпълнителното дело и 181,20 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 03.12.2018 г. ЧСИ
М.е изпратила запорно съобщение до банка ДСК ЕАД, с което налага запор върху
всички сметки на длъжника А.К.Н. до размера на сумата от 831,20 лв.
Видно от писмо от
Банка ДСК ЕАД до ЧСИ М.от 06.12.2018 г. банката уведомява съдебния изпълнител,
че длъжникът има открита депозитна банкова сметка *** „Банка ДСК” ЕАД и запорът
е наложен по тази сметка.
От сметка № 4224 от
06.12.2018 г. се установява, че по изпълнителното дело ЧСИ М.е начислила на
взискателя следните такси: по т. 1 в размер на 20 лв., по т. 5 в размер на 20
лв. и по т. 9 в размер на 15 лв. или общо в размер на 66 лв. с ДДС.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е недопустима в
частта, в която се обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Изложени са от жалбоподателката подробни доводи за недължимост на присъдените
от СРС разноски, за които е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело. Правната разпоредба на чл. 435 от ГПК
изчерпателно изброява кои действия на съдебния изпълнител подлежат на
обжалване. Дължимостта на сумата, за която е издаден изпълнителен лист не
подлежи на контрол по настоящото производство
и в тази част жалбата е недопустима.
Жалбата е допустима в частта, в която се обжалват
разноските по изпълнителното дело и действията на ЧСИ М.секвестиране на сума. Същата е е подадена в срок, от лице, имащо качеството
на длъжник и срещу действие, подлежащо на обжалване.
Съгласно
нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението,
както и постановлението за разноските.
В случая предмет на обжалване е постановлението за
разноски, съдържащо се в поканата за добвроволно изпълнение, и насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквистируемо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2
от Тълкувателно решение № 3 от 2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС използвания
в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се
тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който
той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това
важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си
част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които
не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Длъжникът в
частната си жалба посочва, че ЧСИ М.не е конкретизирала разноските от 181,20
лв. по кои точки от Тарифата за ЧСИ са формирани и не може да се извърши
преценка дали същите са прекомерни. Съдът намира, че от материалите по
изпълнителното дело може да се извлече как ЧСИ М.е формирала таксите по
изпълнителното дело, като таксата по т. 1 за образуване на изпълнителното дело,
таксата по т. 5 за връчване на покана за доброволно изпълнение и таксата по т.
9 за налагане на запор са правилно начислени съгласно ТТРЗЧСИ. Всички действия,
за които са начислени такси са извършени от ЧСИ Молллова видно от материалите
по делото и следователно същите се дължат от длъжника. Таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ съдът намира, че следва да бъде определена в размер на 78 лв. с ДДС съгласно
б. „б” на т. 26 от Тарифата. Следователно дължимите по Тарифата такси по
изпълнителното дело възлизат в общ размер на сумата от 144 лв. с ДДС и
постановлението за разноски на ЧСИ М.следва да бъде намалено до този размер.
Съдът намира, че
макар и непрецизно формулирано с жалбата се обжалва и насочването на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквистируемо, доколкото са изложени съображения, че
запорираната от ЧСИ М.сума е предназначена за лечение на длъжника – лекарства и
операция. Не са представени доказателства по делото имуществото в банковата
сметка на А.Н., върху което е насочено изпълнението да е несеквестируемо,
поради което жалбата е неоснователна в тази част и следва да бъде оставена без
уважение. Неотносимо е за преценка за несеквестируемостта обстоятелството, че
ЧСИ М.е изпратила запорното съобщение и Банка ДСК ЕАД е наложила запора преди
изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение и заради това не следва да
се прекрати изпълнителното дело или вдигне наложения запор, както се обосновава
в жалбата.
Относно евентуалното искане за спиране на
изпълнителното дело поради обжалване на определението пред ВКС, настоящият
състав не е компетентен да се произнесе. Обжалването не спира изпълнителното
дело. Съдът може да постанови спиране, като компетентен е съдът пред който се
обжалва съответния акт. В случая компетентен е ВКС.
По разноските:
Относно
претендираното адвокатско възнаграждение за назначен от НБПП служебен защитник
на жалбоподателката съгласно Закона за правната помощ заплащането на адвоката,
предоставил правна помощ, се извършва от НБПП по банков път след извършване на
съответен отчет. Следователно право на разноски съобразно уважената част от
жалбата би имало НБПП след предоставяне на доказателства, че такива са
заплатени на адвоката.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски на ЧСИ Й.М., съдържащо се в
показаната за доброволно изпълнение, получена от А.Н. на 04.01.2019 г., в частта
в която на А.К.Н., длъжник по
изпълнително дело № 20189200400898, са начислени такси по т. 1, т. 5, т. 9 и т.
26 от ТТРЗЧСИ в общ размер за сумата над 144 лв. (сто четиридесет и четири
лева) до пълния начислен размер от 181,20 лв. (сто осемдесет и един лева и
двадесет стотинки).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.К.Н., длъжник по изпълнително дело № 20189200400898
срещу действия на ЧСИ Й.М.по насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо чрез налагане на запор върху банковата сметка
на А.Н. в Банка ДСК ЕАД и постановлението за разноски на ЧСИ Й.М.съдържащо се в показаната за доброволно изпълнение,
получена от А.Н. на 04.01.2019 г., в частта в която на А.К.Н., длъжник
по изпълнително дело № 20189200400898, са начислени такси по т. 1, т. 5, т. 9 и
т. 26 от ТТРЗЧСИ в общ размер за сумата над 144 лв. (сто четиридесет и четири
лева)
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.К.Н., длъжник по изпълнително дело № 20189200400898 по описа на ЧСИ Й.М. срещу разпореждането за издаване
на изпълнителен лист от СРС, 38 състав, на основание чл. 404 от ГПК въз
основа на Определение № 383109 от 12.04.2018 г. по гр. дело № 53645/17 г.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба до САС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението в частта, в която жалбата е
оставена без разглеждане.
С
останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: