Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Велико Търново, 5.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10284 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът Е.И.Т., чрез процедуалнияси
представител адв.Т. от РАК, както и защитникът му Ц.Н.Т.
***, са обжалвали като неправилно решение №474 от 24.09.2021 година,
постановено по АНД 733/2021 година по описа на Великотърновският районен съд.
В касационната жалба на касатора се поддържа,
че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при нарушаване на закона.
По отношение на същественото нарушаване на съдопроизводствените
правила се аргументира неспазването на чл.107, ал.2 от НПК, с оглед
едностранчива преценка на доказателства, представени в хода на съдебното дирене
само от страна на наказващия орган. Конкретните оплаквания са, че неправилно не
е прието то фактическа страна, че управляваното от касатора
МПС се е движило с друга скорост, която е различна от отразената в ЕФ. В това
отношение се сочи, че МПС било товарен автомобил, попадащ в регулацията на
разпоредбите на Наредба №13 от 19.04.2004 година за изискванията за
задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта, монтирани в
МПС, както и на Регламент на ЕС 1266/2009 /РЕГЛАМЕНТ (ЕС) No 1266/2009 НА КОМИСИЯТА от 16 декември 2009 година за адаптиране
за десети път към техническия
прогрес на Регламент (ЕИО) No 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението
при автомобилен транспорт/, приложим и за
България, според регулациите на които нормативни актове тахографът
на МПС като процесното не позволявал превишаване на
скорост от 90 километра в час за повече от тридесет секунди. Всъщност от
представената на съда разпечатка било видно, че превишаването на скоростта за процесната дата не било повече от 99, 26 километра в час, като
тази скорост била отчетена в 10, 26 часа. Съдът е игнорирал това доказателство,
като приел недоказването на установеното с него обстоятелство, накърнявайки
правото на защита на касатора, тъй като не е изискал
техническата документация от собственика на транспортното средство. Неправилно
съдът не приема представените от касатора
доказателства за неверността на отразените в ЕФ координати, на която е
позиционирано АТСС. От представените от касатора
разпечатки се установявало, че всъщност МПС, което е управлявал, е било
позиционирано много преди соченото в ЕФ място. Релевира
се, че съдът целенасочено е събирал доказателства единствено в подкрепа на
обвинителната теза, като не е събрал доказателства за тезата на касатора. По отношение на същественото нарушаване на съдопроизводствените правила се релевира,
че необосновано съдът е констатирал, че АТСС, с което са установени обективните
признаци на нарушението, е било функционално пригодно. Неправилно съдът се е
позовал на резултатите от извършената техническа проверка на това средство на
18.10.2019 година, за която пък не било установено дали е извършена от
компетентни лица. Не е съобразено от
съда, че не е налице идентичност между изпитване и оценяване на типа средство
за измерване с изискване към същото при първоначалната му проверка. Така или
иначе спорно по делото е било дали към момента на деянието АТСС е ползвано в
срока на валидност, удостоверяващ годността му. Всъщност последващата
проверка не била в съответствие със Закона за измерванията по отношение на
срока на извършването и. Липсата на данни за в протокола за извършена последваща проверка на конкретното АТСС според касатора неправилно е ценено от съда, тъй като в него
липсвали индивидуализиращи белези, а и при последващата
проверка не били спазени изискванията на чл.43, ал.1, 2 и 3 от посочения закон.
Всъщност липсвал и знак за последващата проверка
съгласно Приложение към Наредба за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол.С оглед на изброените пороци при последващата
проверка на АТСС следвало според касатора да се приеме, че е нарушено изискването на чл.4,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година, което водело до извод за
негодност на приобщените по делото ВДС.
Що се касае до нарушаването на закона, оплакванията са, че съдът
неправилно приел, че е налице съставомерно деяние,
тъй като след ограничителния знак е налице кръстовище, при което действието му
е отменено. Не е било установено надлежно дали измелената скорост е на процесното МПС, като е възможно скоростта да е на по-дребно
като габарити МПС – обстоятелство, което не било обсъдено от съда. С тези и
други аргументи този касатор иска отмяната на
решението и отмяната на ЕФ.
Подадената
от защитника касационна жалба се базира на същите касационни основания и на
идентични оплаквания за същността им.
Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново, не заема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на обжалваното
решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия К №3745243
на ОДМВР – Велико Търново, с който на касатора на
основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба от 650 лв.
От фактическа страна съдът, на база на събраните и ценени от него
доказателства е приел, че на 17.03.2020 година, в 15,48, 24 часа на ПП I-4, при
километър 124 + 400, в посока към град София, до автосервиз „Пежо“ при
ограничение на скоростта до 60 километра в час, въведено с пътен знак В26, чрез
АТСС, мобилен тип, TFR1-M с №602 е било заснето движението на МПС „Мерцедес
1846 ЛС“ с регистрационен номер ***, със скорост 120 километра в час, като е
фиксирана в полза на водача по-ниска наказуема скорост от 117 километра в час. Превишението на разрешената скорост е от 56 километра в
час, като въз основа на заснетото е издаден и процесния
пред районният съд електронен фиш. Този фиш е връчен съответно на нарушителя на
17.05.2021 година.
От правна страна съдът констатира, че липсват процесуални и формални
нарушения при издаването на електронния фиш. По – конкретно, прието е, че ЕФ
съдържа онези есенциални реквизити, които са посочени
в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, и наличието на които и предпоставка за
формалната законосъобразност на този акт.
Съдът е посочил, че констатираната скорост е установена чрез мобилна
АТСС, което представлява одобрен тип техническо средство, преминало през последваща метрологична проверка – обстоятелство,
установено чрез протокол за проверка №4-6-19 от 18.09.20219 година. В тази
връзка съдът е изложил изрично, че приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за констатирана с негодно технически АТСС превишена скорост. Според
съда действително издаденото удостоверение №10.02.4835 за одобрен тип средство
за измерване е с изтекъл срок на валидност към датата на констатиране на
нарушението, доколкото то е било валидно до 24.02.2020 година, но изтичането на
срока не прави АТСС технически негодно да функционира, тъй като разпоредбата на
чл.30, ал.5 от ЗИ дава възможност на такива средства за измерване да
функционират при положение, че отговарят на изискванията на чл.43 от същия
закон. В това отношение съдът е приел, че конкретната система отговаря на тези
изисквания, тъй като е преминала периодична проверка още на 18.10.2019 година.
Съдът е констатирал, че със заповед №А -
616 от 11.09.2018 година на председателя на ДАМТН, съответно обнародвана е
определена конкретната периодичност на средствата за измерване, които подлежат
на последващи проверки на средства за измерване, като
в т.31 е определен срок от една година за средство като процесното,
като в резултат на тази последваща проверка това
средство може да се квалифицира като функционално пригодно до 18.10.2020
година, в рамките на който срок е констатирано и конкретното нарушение. Съдът е
отхвърлил възраженията за липса на протоколи за направени до този момент
проверки и за липса на знак, удостоверяващ такива проверки. Посочено е, че е ирелевантно за конкретният случай кога и как са извършени последващите проверки, а що се касае до липсата на знаци за
годност, то съдът е посочил, че те не следва да се съдържат в текста на
протокола за годност или в текста на протокола за последваща
проверка, тъй като тези знаци според разпоредбата на чл.849, ал.1 от Наредбата
за средствата за измерване въпросните знаци се поставят върху средството за
измерване на определни места, а в ал.2 е било
предвидено, че знак за последваща проверка на
средства за измерване с оценено съответствие се поставяна местата, определени
от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това.
Според съда в конкретният случай липсва задължение като претендираното
от касатора, като е налице единствено посочване
според разпоредбата на чл.754, че върху скоростомера трябва да има неизтриваеми означения за името
на производителя, типа и идентификационния номер, като върху всяко присъединено
устройство трябва да е нанесен съответния номер /типов или идентификационен/.
Съдът е констатирал и, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година, като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС, като в съдържанието му са били отразени данните за
служителите, които са осъществявали действията с тази система.
Съдът е изложил многостранни и допълнителни доводи, които касаят
поддържаните и пред първата инстанция доводи за неправилно определените
координати, посочени в електронния фиш, както и за неправилно определения
размер на скоростта на процесното МПС. Аргументирано
е, че представените от жалбоподателя доказателства не дискредитират
доказателствата, които установяват фактите за местоположението на МПС пир
нарушението, както и за скоростта му, отразени в ЕФ. Съдът е изложил, че не са
представените доказателства, които да удостоверят обективната невъзможност на
МПС да се движи със скорост, надвишаваща 90 км/ч, а и представеното от
жалбоподателя извлечение установява стойности на скорост от 99, 2 км/ч. Освен
това, сочените от касатора координати от глобалната
система за позициониране, които според него са на разстояние от 885, 90 метра
преди посочените в ЕФ и отразяват местонахождението на превозното средство в
15, 47, 52 часа, който час е различен от часът на заснемане на нарушението,
който е 15,48, 24 часа. Съдът е констатирал най – сетне и, че всъщност липсват
данни за калибриране на техническите средства /електронен тахограф,
GPS контролер/по отношение на датата, часа и географското местоположение,
които данни да водят до извод за действителност на посочените време, час
скорост и прочие. Освен това, не е установено и, че такива средства са надлежно
монтирани в конкретното товарно МПС.
По същество съдът е приел правилното определяне на конкретния
нарушител, като освен това е констатирал, че е налице състава, посочен в
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Решението е неправилно, тъй като са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му..
В процесният случай съдът не е изпълнил
стриктно процесуалното изискване на чл.107, ал.2 от НПК.
Както се констатира, всъщност твърдението на касатора
за допуснати от съда съществени процесуални правила касае евентуално служебното
събиране на доказателства за факти и обстоятелства, които са твърдени като
настъпили на процесната дата и час.
Първата група факти и обстоятелства касае действителното положение и
скорост на управляваното от касатора МПС на
посочената дата и час, а другата група касае техническата способност на
конкретното АТСС да отрази релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства.
Действително, за съставомерността на претендираното деяние е необходимо скоростта на МПС да е
над 110 километра в час с оглед ограничението от 60 км/ч - чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Следователно, скорост под така констатираната би била несъставомерна по тази разпоредба.
Още с първоначалната жалба до съда настоящият касатор
е релевирал, че в управляваното от него МПС е налична
GPS система и тахограф, които технимчески
средства не позволяват скорост от над 90 километра в час, като освен това е
твърдял, че при наличието им е абсурдно да се развие от управлявания от него товарен
автомобил скорост от 116 километра в час.
В кориците на първоинстанционното дело е
представена разпечатка /лист 9 от това дело/, която е именована
превишения на скорост детайлно за периода 17.03.2020 година 00:00:00- 23:59:00/, за
която касаторът е твърдял, а и понастоящем твърди, че
възпроизвежда данни от устройство за ограничаване на скоростта по смисъла на
§1, т.1 от Наредба № 13 от 19.04.2004
г. за изискванията за задължителната употреба на устройства за ограничаване на
скоростта, монтирани в моторните превозни средства. Макар тази разпечатка да не изпълнява посочената доказателствена
функция, то тя е доказателствена индикация, че в процесното МПС /което е категория N/ е монтирано устройство за ограничение на
скоростта по смисъла на §1, т.1 от Наредба №3 от 19.04.2004 година за
изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на
скоростта, монтирани в моторните превозни средства.
Според разпоредбата на чл.5, ал.1 от тази
наредба МПС от категорията N могат да се движат по пътища, отворени за
обществено ползване, само ако са оборудвани с устройство за ограничаване на
скоростта, настроено по такъв начин, че максималната им скорост да не надвишава
90 километра в час. Според разпоредбата на чл.10, ал.1 от тази Наредба Лицата
по чл.6, ал.1 извършват проверка на устройствата за ограничаване на скоростта и
издават протокол по образец. Според ал.2 от тази разпоредба тапроверката
се извършва в рамките на контролната проверка на тахографите.
При тази уредба и с оглед твърдяното от
жалбоподателя, въззивният съд, на основание чл.107,
ал.2 от НПК е следвало да събере по своя инициатива последният протокол
/съгласно приложението към чл.10, ал.1 от посочената Наредба/ за проверка на
устройството за ограничаване на скоростта, монтирано в процесния
влекач, за да констатира, дали са изпълнени изискванията на чл.5, ал.1 и на
чл.10, ал.2 от Наредба
№3 от 19.04.2004 година за изискванията за задължителна употреба на устройства
за ограничаване на скоростта, монтирани
в моторните превозни средства и, съответно, дали този влекач обективно може да развие скоростта, която
е посочена в оспорения електронен фиш. Следвало е съда да изиска достоверни
данни от електронния тахограф/карта на водача или
друго записващо оборудване, за да почерпи информация за маршрута и скоростта на
посочения влекач на процесната дата с оглед
обективните признаци на състава на сочената като нарушена разпоредба от ЗДвП.
Като не е сторил това съдът е постановил решение в нарушение на разпоредбата на
чл.107, ал.2 от НПК.
Що са касае до втората група оплаквания на касатора, свързани със спазване на техническите изисквания
към АТСС, с което е регистрирана скоростта, както и с използването му извън
срока за валидността на срока, в рамките на който е било разрешено използването
му, то касационната инстанция намира, че те са неоснователни, като няма
необходимост да се повтарят изводите на районният съд, които са правилни – арг. от чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН.
Следва решението на районният съд да се
отмени, като делото се върне на друг състав на същия съд, който в изпълнение на
нормата на чл.107, ал.2 от НПК служебно да събере от собственика на седловия влекач Мерцедес 1846 ЛС последният протокол за проверка на устройството за
ограничаване на скоростта, монтирано във влекача или, ако такова не е налично, да изиска данни от
електронния тахограф/карта на водача
или друго записващо оборудване, с оглед информация
за маршрута и скоростта на посочения
влекач на процесната дата. Тези доказателства следва да бъдат
преценени и обсъдени в съдебното решение с оглед предмета на доказване и
предвид изискванията на състава на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по
разноските.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №474 от 24.09.2021 година, постановено по АНД 733/2021 година по описа на
Великотърновският районен съд.
ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за ново произнасяне.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.