№ 4115
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20241100506870 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №
25007051/17.02.2023г., подадена от ответницата Н. П. Д. срещу решение №
20074189 от 12.01.2023г. по гр.дело № 18791/2021г. по описа на СРС, 29
състав, в частта му, с която е признато за установено на основание чл.422
ГПК, вр.чл.38, ал.1, вр.чл.6, ал.1 ЗУЕС, че Н. П. Д. дължи на Етажна
собственост с административен адрес гр.София, ж.к. „********* сумата в
размер на 151 лева за периода от 01.02.2018г. до 30.06.2020г., представляваща
разходи за управление на ЕС и сумата в размер на 30 лева за периода от
01.02.2018г. до 30.06.2020г., представляваща разходи за поддръжка на общите
части, ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, както и за неговата неправилност поради нарушение на
материалния закон, съдопроизводствените правила и поради необоснованост.
Поддържа, че по делото не са събрани доказателства относно момента на
получаване на решението на ОС, от което произтичат вземанията на етажната
собственост, поради което не можело да се приеме, че тя не го е оспорила в
срока по чл. 40 ЗУЕС. Излага, че в производството се доказвало, че ищецът с
години не е представил документи, установяващи проведен легитимен избор
на домоуправител, то събранията не етажната собственост са проведени при
1
неспазване на процедурните правила на ЗУЕС. Подброно излага съображения
за незаконосъобразността на решенията на ОС на ЕС. Моли обжалваното
решение да бъде обезсилено в обжалваната част, евентуално – отменено, а
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна - Етажна собственост,
находяща се гр.София, ж.к. „********* не е подала отговор на въззивната
жалба.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че се
ответницата Н. Д. е собственик на ап. 4, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, ж.к. *********. Намерил е установено, че относно решенията, взети на
ОС на ЕС от 12.11.2019 г. е било съобщено на общодостъпно място, от който
момент е започнал и срокът за предявяване на иска за отмяната им по реда на
чл. 40 ЗУЕС. Приел е, че доколкото ответницата не е представила
доказателства в установения 30-дневен срок да е оспорила взетите решения,
то инцидентен контрол относно тяхната законосъобразност в настоящото
производство не би могъл да бъде проведен. Счел е, че с оглед доказаното
качество на ответницата като собственик на апартамент в процесната сграда в
режим на ЕС, то тя е носител на задълженията, представляващи такса за
поддръжка и управление в размер на 151 лв. за периода 01.02.2018 г. до
30.06.2020 г., както такса за поддръжка в размер на 30 лв. за периода
01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., двете суми ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 20.08.2020 до окончателно
плащане на главниците.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от
фактическа и правна страна следното.
Между страните не се спори, че Н. Д. е собственик на ап. 4, находящ се в
процесната сграда в режим на ЕС. Не се спори, че на 05.10.2014 г. е проведено
общо събрание, на което е взето решение да бъде сключен договор за
предоставяне на услуга „професионален домоуправител“ с „Вход Мениджър“
ООД. Безспорно е, че на проведеното на 12.11.2019 г. общо събрание е взето
решение да бъдат предприети действия по отношение на собствениците на ап.
2
********* и ап. 4, ет. 2 за заплащането на дължимите към етажната
собственост суми.
От представения по делото протокол за проведено ОС на 05.10.2014 г. се
установява, че е взето решение таксата за управление и поддръжка на общите
части да е в размер на 5 лв. на апартамент, като същата следва да се заплаща
на избрания управител „Вход мениджър“ ООД. Видно от представения
протокол от преведеното на 12.11.2019 г. събрание в т. 6 е прието таксата да
бъде увеличена с 1 лв., респ. на 6 лв. на апартамент.
Единственият спорен между страните въпрос е дали процесното
решение от 12.11.2019 г. е било съобщено на Н. Д. и дали то е породило своите
правни последици, а именно вземанията срещу ответницата.
За уважаването на иска по чл. 38, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 10
ЗУЕС ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че ответницата притежава право на собственост върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, че са взети валидни решение на
общото събрание за определяне размера на месечните такси за поддръжка и
управление на общите части поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят, както и че решенията са получени по реда на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС.
Съдът намира, че приетата от районния съд фактическа обстановка е
правилно установена, поради което на основание чл. 272 препраща към нея.
Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че по
делото не са били събрани доказателства, че взетите на 12.11.2019 г. решения
са получени от въззивницата по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Видно от
протокола от събранието, същата е присъствала, подписала се е в
присъствения списък, отразен е и начинът, по който е гласувала по
съответните точки от дневния ред, поради което съдът се солидаризира с
изводите на първата инстанция, че тя е узнала още в деня на вземане на
решенията за тяхното съдържание и последици. Възраженията, че положените
подписи не са изпълнени от въззивницата са преклудирани, тъй като
подписаните от нея писмени доказателства са представени още с исковата
молба, поради което съобразно чл. 193 ГПК най-късният момент, в който тя е
можела да оспори автентичността им е в срока за отговор по чл. 131 ГПК.
Съдът споделя приетото от районния съд, че възраженията, свързани със
законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС, които са залегнали като
основни оплаквания и във въззивната жалба, не следва да бъдат разглеждани в
настоящото производство тъй като по делото не събрани доказателства за
неговата отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС и съдът не може да се произнася по
този въпрос инцидентно.
Приетите размери на таксата за управление и поддръжка от 5 лв., респ. 6
лв., съдът намира, че удовлетворяват изискванията по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
относно начина им на определяне.
3
С оглед гореизложеното съдът намира, че за въззивницата- ответник са
възникнали задължения към етажната собственост в претендирания от ищеца
размер и за претендираните периоди, тъй като тя не е ангажирала
доказателства за заплащането им.
Налага се извод, че решението е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено по реда на чл. 272 ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на въззивницата не й се дължи присъждането на
сторените от нея разноски в хода на настоящото производство. Такива не са
претендирани от въззиваемата страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20074189/12.01.2023 г., постановено по гр.
д. №18791/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 29-ти с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4