№ 3074
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражда.ко дело №
20221110102259 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД „Б. И.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка
„Автокаско“ заплатил застрахователно обезщетение в размер на 482.18 лв. за щети на
застрахованото МПС марка „Мерцедес“, с рег. № ..., рез.тат от ПТП, настъпило на
23.01.2019 г. ПТП възникнало поради противоправното поведение на ответника М. И. като
водач на л.а. „Рено Клио“, с рег. № ...., който при движение по б.. „Васил Левски“ с посока
.. „Искър“ срещу № 128, навлязъл частично в съседната лента вляво, при което реализирал
ПТП със застрахованото МПС марка „Мерцедес“, с рег. № .... Твърди, че виновният водач не
е имал сключена застраховка „Гражда.ка отговорност“. Моли да се осъди ответникът да
плати сумата от 507.18 лв. /сбор от платеното застрахователно обезщетение в размер на
482.18 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв./, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения особен
представител. Оспорва се механизмът на ПТП, вината на водача на л.а. „Рено Клио“, с рег.
№ ...., сочи се, че не е установено точното място на произшествието. Твърдените щети се
оспорват по вид и размер, както и че се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Оспорва се да е налице застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице,
респ. се твърди липса на основание за плащане не застрахователно обезщетение. Твърди се,
че размерът на последното е завишен. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 411, вр. чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД. Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност на ответника – виновно противоправно поведение по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна
връзка с настъпилите вреди. Отделно от гореизложеното, регресното право на
застрахователя по застраховка „Каско“ срещу делинквента е субсидиарно и се поражда при
липса на сключена валидна застраховка „ГО“ към датата на събитието.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на сключен от
ищеца договор за имуществена застраховка на увреденото МПС, въз основа на който да е
платил обезщетение за причинените вреди и в това си качество да ги претендира от
ответника. Застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния договор е за
действителност. В случая е приложен по делото подписан застрахователен договор от
15.08.2018 г. между ЗД Б. И. АД и Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“ към МВР с предмет застраховане на МПС и друга техника, описани в приложение
към договора /сред които и процесния автомобил/, със срок на действие от 1.1.2019 г. до
31.12.2019 г., въз основа на който е подписана застрахователна полица № Е18990022789.
Следователно, с ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ по отношение на увреденото МПС „Мерцедес“, с рег. № ..., действало
към датата на увреждането.
От събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, уведомление, декларация,
заключение на САТЕ, свидетелски показания, се установява, че на 23.01.2019 г. настъпило
ПТП между л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ..., управляван от свидетеля Н. Т., и л.а. „Рено
Клио“, с рег. № ...., управляван от ответника. Автомобил Мерцедес се движел по б.. Васил
Левски с посока от .. Искър към .. „Кешан“ в лявата лента. По същото време лек автомобил
Рено се движел по б.еварда в същата посока и предприел маневра, при която навлязъл в
лентата за движение на Мерцедеса, при което настъпил удар между двата автомобила - в
предна лява част за Реното и в предна дясна част за Мерцедеса. Това е видно на първо място
от съставения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите
от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в него са отразени участвалите в ПТП
превозни средства, мястото, на което е установено увреденото МПС и щетите по тях, като е
изготвена и схема на ПТП. От друга страна, протоколът отразява и изявления на
участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си
част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водача на
2
увреждащия автомобил факти. Второ, от свидетелските показания на свидетеля Т., от които
става ясно, че л.а. Рено първо участвал в ПТП с друг автомобил, лицата в него не се
подчинили на полицейско разпореждане и се опитали да избягат и при опит на свидетеля да
го спре настъпило ПТП, като л.а. Рено препречил пътя на полицейския автомобил, удряйки
го в предна дясна част. И трето, от заключението на САТЕ и уточненията на вещото лице в
съдебно заседание относно механизма и причинната връзка на ко.татираните увреждания с
ПТП, за които вещото лице е категорично, че са в следствие на произшествието, като са в
зоната на удара. При тези данни съдът приема, че е извършено от ответника противоправно
деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 25, ал.2 ЗДвП да извърши
маневрата по начин, съобразен с останалите участници в движението и без да създава
опасност за тях. При установената противоправност на деянието на водача, вината за
настъпване на ПТП се предполага, която презумпция не беше опровергана в хода на
производството.
За настъпилото увреждане по автомобил Мерцедес водачът подал уведомление, въз
основа на което е била образувана преписка по щета № 158449, по която е бил извършен
опис на уврежданията и заплатено ремонтирането им в размер 482.18 лв.
Според заключението на автотехническата експертиза, щетите са в причинно-
следствена връзка с ПТП.
Не е спорно по делото и се установява от протокола за ПТП, че за управляваното от
ответника МПС не е имало сключена застраховка „Гражда.ка отговорност“.
Налице са предоставките за суброгиране на ищеца в правата на пострадалия срещу
причинителя на вредата. Обемът на регресната отговорност на ответника е по-малката
измежду дължимата и платената сума, и в рамките на застрахователната.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП, е 746.17 лв. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която
не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Доколкото платеното обезщетение е по-ниско от установената от вещото лице стойност, с
него се съизмерява регресното право на ищеца, като към сумата следва да се прибавят и
ликвидационните разноски от 25 лв., общо 507.18 лв. Искът следва да се уважи в цялост,
като се присъди и законната лихва до окончателното плащане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право
на направените по делото разноски за държавна такса 50 лв., депозит особен представител
300 лв., депозит в.л. 280 лв., депозит свидетел 30 лв. и юриско..тско възнаграждение 100 лв.,
3
общо 760 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, адрес гр. София, ..... .. ...., ДА ЗАПЛАТИ ЗД „Б. И.“
АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., на основание чл. 410, ал.1, т.1,
вр. чл. 411 КЗ, сумата от 507.18 лв. представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение за причинени вреди на МПС при ПТП настъпило на
23.01.2019 г. по вина на ответника, ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до изплащане
на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 760.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4