РЕШЕНИЕ
№ 3313
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330110270 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД на А. - М. С. И., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „М. с.“ № **, ет.*, ап. ** против Община
Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, район Централен, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, Булстат: 00047154, представлявана от кмета З. Д. Д. за
сумата от 600,47 (шестстотин лева и 47 ст.) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, вследствие на
увреждане на притежавания от ищцата лек автомобил С. И., с рег. № ***,
осъществено на **** г., около ***часа, в гр. П., ул. „М. с.“ № ***, от паднало
дърво, ведно със законната лихва от датата на деликта - *** г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Ищцата твърди, че на *** г. паркирала притежавания от нея лек
автомобил на паркинг до дома си, находящ се в гр. П., ул. „М. с.“ № ***;
времето било лошо и валяло дъжд. Около *** ч. чула силен трясък и
установила, че част от клоните на дървото, намиращо се в близост до
автомобила, са паднали върху паркирания под него лек автомобил.
Вследствие на удара настъпили щети, чиято възстановителната стойност
възлиза на сумата от 600,47 лева. Обосновава се, че автомобилът е увреден от
1
дърво, което община Пловдив, в лицето на нейните служители, е следвало да
поддържа в безопасно състояние, за да може при влошаване на времето да не
се стигне до откъсване и падане на клони.
В подадения писмен отговор ответникът възразява за отхвърляне на
предявения иск. Сочи, че ищцата е паркирала автомобила в нарушение на
ЗДв.П, както и че, макар общ. Пловдив да поддържа озеленяването, тя не носи
отговорност за настъпилите вреди. Вредите се причинени от случайно
събитие, тъй като клонът на дървото е паднал, с оглед влошените
метеорологични условия.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2
ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е
допустим и основателен в цялост, като съображенията за това са следните:
Основателни са изложените в исковата молба доводи, че общините
имат задължението да подържат и са собственици на растителността в
рамките на населените места, като това задължение произтича от
разпоредбите на чл. 61 от ЗУТ, § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, както и от
приетия подзаконов нормативен акт Наредба за развитие, поддържане и
опазване на зЕ.та система на община Пловдив. Ето защо ответникът носи
отговорност за вредите, причинени от дейността на негови служили във
връзка с изпълнение на задължението за поддържане на растителността в
рамките населените места, част от общото задължение по осигуряване на
здравословна и безопасна градска среда. В тази връзка следва да се отбележи,
че при настъпили щети по имущество на граждани, причинени от паднало
дърво, отговорността на общината намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Не се касае до отговорност за вреди от вещ, тъй
като за да е налице фактическият състав на чл. 50 ЗЗД е необходимо вредите
да произтичат от естеството на вещта, какъвто не е случаят.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства и
експертизата, изготвена от вещото лице С., която съдът кредитира изцяло, че
щетите по автомобила напълно съответстват на описания в исковата молба
механизъм за тяхното настъпване. По делото е представен снимков материал
от датата на инцидента, който е използван от експерта, ангажирани са
доказателства за влошената метеорологична обстановка, приложена служебна
2
бележка /л.3/, от която несъмнено се установява фактът, че на притежания от
ищцата лек автомобил са нанесени щети от паднало дърво, което е
отстранено от служители на Първа района служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр. Пловдив. Неоснователни са възраженията на
ответника, че е налице съпричиняване, тъй като автомобилът е бил паркиран
в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДв.П. Това не се установя по
делото, а и не е налице връзка между поддържаното нарушение на чл. 94, ал.
3 ЗДв.П и настъпилите вреди. Неоснователно е също и наведеното
възражение за случайно събитие, с оглед развитата теза, че дървото е паднало
вследствие на влошената метеорологична обстановка. Случайно съдбите не е
налице, тъй като влошените климатични условия не могат да се приемат за
непредвидими или събития от извънреден характер по смисъла на чл. 306 от
ТЗ, с оглед изпълнение задълженията на общините по поддържане на
растителността в населените места.
Установява се от заключението на експерта, че възстановителната
стойност на щетите надхвърля размера на исковата претенция. Ето защо
предявеният иск следва да се уважи в цялост. На ищеца следва да се присъди
законна лихва от датата на деликта, като следва да се подчертае, че в
проведено на **** г. открито съдебно заседание исковата молба е уточнена - в
смисъл, че съдът не е сезиран с отделен иск за присъждане на законна лихва.
При този изход на делото ищцата има право на разноски в общ размер
на 550 лева за държавна такса, експертиза и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана кмета З. Д. да заплати на А. - М. С. И., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „М. с.“ № **, ет. *, ап. ** сумата от сумата от 600,47
(шестстотин лева и 47 ст.) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – претърпени загуби, вследствие на увреждане на притежавания от
ищцата лек автомобил С. И., с рег. № ****, осъществено на *** г., около ***
часа, в гр. П., ул. „М. с.“ № ***, от паднало дърво, ведно със законната лихва
от датата на деликта - **** г. до окончателното изплащане на присъдената
3
сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов“ № 1, представлявана кмета З. Д. да заплати на А. - М. С. И., ЕГН
**********, с адрес гр. Пловдив, ул. „М. с.“ № ***, ет. *, ап. 3** сумата от
550 (петстотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п./__________________
4