РЕШЕНИЕ № 479
гр.Пловдив 26.11.2016г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при секретаря Б.К. като изслуша докладваното
от съдията Р.Панайотова търговско дело №
40 /14 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен
е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Предявен е иск от „Орион -2002”ЕООД – гр.Пловдив, представляван от З. Р. Р., а
по пълномощия от адв.С. против „Келлер Ес”ЕАД, представляван от Н. Н. А., а по пълномощия от адв.В. и „Итали Канстракшън” ЕООД- в несъстоятелност, представляван от
управителя А. М., а по пълномощия от адв.Н. за обявяване за недействителна спрямо ищеца
непаричната вноска, направена от „Итали Канстракшън”ЕООД в
капитала „Келлер Ес” ЕАД в частта на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ СГРАДА с идентификатор № 56784.518.892.3.14
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД – 218-48 /03.06.2009г. на Изп.директор на
АГКК – София, с административен адрес по
кадастралната схема гр.Пловдив, район „Централен” п.к. 4000, бул. „Руски” № 46,
етаж минус 1, който обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.518.892, със застроена
площ: на ниво едно – 57,05 кв.м., на ниво 2 – 242,60 кв.м., на ниво 3-
16,50 кв.м., брой нива на обекта – 3, с предназначение на самостоятелния обект:
за делова и административна дейност, заедно с прилежащите на обекта 26,511 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, стар идентификатор №
56784.518.892.3.3 и № 56784.518.892.3.2, при съседи на самостоятелния обект:
самостоятелни обекти в сградата на ниво
1 на същия етаж № 56784.518.892.3.13 и № 56784.518.892.3.16,; под обекта – няма;
над обекта, над обекта няма; на ниво 2 на същия етаж няма, под обекта няма и
над обекта 56784.518.892.3.17 и № 56784.518.892.3.18; и на ниво 3 на същия етаж
№ 56784.518.892.3.17 и № 56784.518.892.3.18, под обекта няма и над обекта няма.
По съображения, изложени подробно в писмени бележки моли съда да уважи иска, както е предявен
ведно с присъждане на разноски.
Ответникът „Итали
Канстракшън” ООД в несъстоятелност, оспорва изцяло
иска и по съображение, изложени подробно в писмени бележки моли съда да отхвърли
иска ведно с присъждане на разноски.
Ответникът „Келлер
Ес” ЕАД също оспорва иска и по съображения, подборно
изложени в писмени бележки, моли същият да бъде отхвърлен ведно с присъждане на
разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
след преценка на доказателствата намира за установено следното:
Предмет на настоящия спор е Павлов
иск по чл.135 от ЗЗД.
За да обоснове качеството си
кредитор на „Итали Канстракшън”
ЕООД ищецът „Орион – 2002” ЕООД твърди, че между него
и посоченото дружество са сключени договори за заем, които са както следва: на
24.03.2008 г. ищецът е предоставил паричен заем в размер на 85 000 евро, които
са били изплатени на същата дата – 40 000 евро, а на 21.05.2008г.-
45 000 евро. Заетата сума е следвало да бъде върната най-късно до
24.03.2009 г., което не е направено и до настоящия момент, поради което освен
същата заемателят има задължение и за мораторна лихва, изчислена от ищеца в размер на
84 249,25лв.
На 20.08.2009 г. ищецът и „Итали Канстракшън” ЕООД сключили
втори договор за заем за сумата от 60 000евро, които са били заплатени от
ищеца на ответника по банков път на 21.08.2009 г. Съгласно договора тази сума е
следвало да бъде върната в 2 годишен срок от подписването на договора, което и
до момента не е сторено. Поради това ответникът има и задължение за мораторна лихва, изчислена от ищеца в размер на
40 852,44 лв.
На 02.11.2009 г. между същите
страни се сключил трети договор за заем за сумата от 20 000 евро, изплатена
от ищеца на ответника на 02.11.2009г. по банков път. Съгласно договора паричния
заем е следвало да бъде върнат в срок от 1 година от подписването му, но до
настоящия момент това не е сторено. Поради това ответникът има и задължение за мораторна лихва, изчислена от ищеца в размер на
12 799,75 лв.
Между страните бил сключен четвърти договора
за заем за 10 000 евро, сумата по която била преведена по банков път на
02.04.2009 г. като било уговорено сумата
да бъде върната в срок от 4 месеца като същата
и до момента е останала незаплатена.
По отношение на тези твърдяни заемни правоотношения ответникът ”Итали Канстракшън” ЕООД взема
становище в посока, че договорите са сключени от името на дружеството от лице
без представителна власт и поради това са нищожни поради липса на съгласие. Оспорва
съща така твърдението, че сумите са постъпили по негова сметка, както и че са
предоставени в заем.
За да обори качеството на кредитор
на ищеца вторият ответник „Келлер ЕС” ЕАД е въвел
аналогични възражения.
По тези възражения съдът счита следното:
същите имат за цел да отрекат съществуването на вземането на ищеца по твърдяните от него четири броя заемни правоотношение и като
такива същите нямат място в производството
по Павловия иск доколкото вземането, което легитимира ищеца като кредитор не става предмет на делото по този иск. Тези възражения
имат място в производството по делото, чиито предмет са тези вземания, при което положение съдът в
настоящето производство не може да преценява дали съществуват правоотношенията,
от които произтича за ищеца качеството на кредитор, освен ако съществуването на вземането не е отречено със сила на присъдено нещо. Такъв е случая с вземането, произтичащо от договор за заем от 24.03.2008 г. за сумата от
85 000 евро ведно с мораторна лихва в размерна
40 436,11лв. за периода 25.03.2009 г.
до датата на подаване на исковата молба, по която е образувано т.д.468/2011г.
по описа на ПОС, ХVІІ състав, за която сума е налице влязло в сила на 13.05.2015 г. решение, с което осъдителния
иск на „Орион – 2002”ЕООД против „Итали
Канстракшън” ЕООД за заплащане на горните суми е отхвърлен.
Не така стоят нещата с останалите
три договора. По отношение на тях съдът в производството по чл.135 от ГПК
следва да изходи от положението, че вземанията съществуват, ако те произтичат
от твърдяните факти. По този въпрос е налице и касационна практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК и следователно задължителна за
настоящия съд /напр. решение № 65 от 25.03.2016г. по гр.д. 3900/2015г., както
и решение № 552/ 15.07.2010 г. по гр.д. 171/2009г. /
В случая твърдяните
факти са за наличието но замени
правоотношения, за реално плащане на заемните суми от ищеца на ответника „Итали Канстракшън”ЕООД и
невръщането им в уговорения срок, при което положение следва да се приеме, че твърдяните
факти сочат на наличие на вземане за ищеца за сумите по останалите три договора,произтичащо
от три бро заемни договора.Неоснователно е
възражението, направено от ответника „Итали Канстракшън „ЕООД, че щом съществуването на вземането по
един от договорите, и то за най-голямата сума,
е отречено с влязло в сила
решение, то следва да се приеме, че не съществуват и вземанията по останалите
договори. Всеки един договор е източник на отделно облигационно правоотношение
и отричане съществуването на вземане за ищеца по едно от тях не води до
отричане на неговите права,произтичащи от останалите договори. Освен това с решение по т.д. 952 / 2013г-, влязло в сила на 26.06.2014г. е признато за
установено, че в полза на „Орион – 2002 „ЕООД съществува
вземане в размер на 20 000 евро, произтичащо от запис на заповед от
02.11.2009 г., въз основа на който е издадена заповед по чл.417 от ГПК. В производството по това дело е въведено каузално
правоотношение с твърденията, че записът на заповед обезпечава изпълнение на
задълженията по един от тук обсъжданите заемни договора, а именно този от 02.11.2009
г. за сумата от 20 000 евро, поради и което съдът е обсъдил и валидността
на същия. В случая съдът намира, че независимо, че предмет на установяване в
производството по иска по чл.422 от ГПК е било вземане, произтичащо от запис на
заповед, при положение, че в предмета на делото е въведено и каузалното
правоотношение, произтичащо то договор за заем, за обезпечаване изпълнението на
задължението по който заемополучателят е издал записа
на заповед, то силата на присъдено нещо се разпростира и върху каузалното
правоотношение, което е било предмет на делото.
Представен е и изпълнителен лист, издаден
по гр.д. 1479/2013г. въз основа на влязло в сила решение на 09.07.2015г., от
който се установява, че „Итали Канстракшън”
ЕООД е осъден да заплати на „Орион –2002”ЕООД сумата
от 10 000 лв., представляваща подлежаща на връщане дадена в заем с договор
от 03.04.2009 г., ведно с неустойка, законна лихва и разноски.
С оглед на горното съдът приема за установено, че ищецът има
качеството на кредитор по отношение н ответника „Итали
Канстракшън” ЕООД. Безспорно е, че последният е апортирал в капитала на втория ответник притежавани
недвижими имоти, един от които е имота, предмет на Павловия иск. За да се
проведе успешно последния ,следва разпоредителният акт, който в случая е апорт да е увреждащ за кредитора и длъжникът да е знаел за
увреждането.
Апортът е правно действие, което е особен
вид отчуждаване, има едностранен характер и с него се отчуждават движими или
недвижими вещи от едно търговско дружество в друго като апртиращото
дружество придобива, както е в случая, поименни акции от капитала на другото
дружество. В тази връзка ответниците за заявили, че апортът не е
увреждащ за ищеца доколкото апортиралото дружество е
придобило в замяна на апорта друг имуществен еквивалент, а именно поименни акции, които съставляват по –голямата
част от капитала на втория ответник. Съдът обаче намира извършеното разпоредително
действие за увреждащо кредитора доколкото
апортът значително намалява възможността за удовлетворяване на същия не само защото
придобитите от неговия длъжник поименни акции лесно биха могли да се джиросат, както е станало в случая, но и защото длъжникът
срещу апорта е придобил финансов актив, спрямо който принудителното
изпълнени е по трудно осъществимо, отколкото срещу недвижимите имоти, предмет
на апорта. Тук следва да се сподели изразеното от ВКС
виждане в практиката по реда на чл.290 от ГПК, според което увреждащо е всяко
действие, с което длъжникът намалява платежоспособността си, както и че увреждане
е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да начин затруднява удовлетворяването на кредитора като правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност / напр. Решение № 149 /12.11.2013г. по т.д. 422 /
С оглед на гореизложените мотиви
съдът приема, че извършеният от „Итали Канстракшън „ЕООД апорт на
недвижими имоти, вкл. процесния, в капитала на „Келлер Ес” ЕАД е увреждащо
кредитора действие, поради което е
налице е вторият елемент от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД.
На следващо място за успешния изход
на иска следва длъжникът да е знаел за увреждането.Доколкото апортът е едностранен акт, при който липсва договаряне, то
съдът счита ,че знанието на дружество, в чиито капитал са апортирани
имотите е без значение. По отношение на знанието на А. М., управител и
едноличен собственик на „Итали Канстракшън”ЕООД
съдът счита следното: апортът на недвижимите имоти е
вписан ТР по партидата на „Келлер Ес”ЕАД на 05.12.2013г. Към момента на разпоредителното действие е
било висящо т.д. 7 / 2012г. по описа на КОС, чиито предмет е вземането, произтичащ
от договора за заем за сумата от 20 000 евро от 02.11.2009г., за обезпечение
на който е подписан запис на заповед, като видно от представените съдебни
решения на ОС – Кюстендил и на САС, чието положително за ищеца решение е от
18.05.2013г. и предходжа апорта,ответникът
„Итали Канстракшън” ЕООД, представляван
от А. М. е взел участие в процеса и е имал активно процесуално поведение. Аналогично
е положението с т.д. 16 / 2012г. по описа на КОС, което има за предмет вземането
в размер на 60 000 евро, по договор за заем от 20.08.2009 г., за обезпечение
изпълнението на задължението по който е издаден запис на заповед, който иск е
уважен с решение от 09.10.2013г., т.е. –
предхожда апорта, и е потвърдено с решение на САС от 22.01.2016г., което към
настоящия момент е във ВКС, който още не се произнесъл.
Гореказаното опровергава
становището на ответника, че не е знаел изобщо за наличието на договорите за заем, тъй като същите са били сключени от пълномощник, при това без
представителна власт за това, както и защото документацията на „Итали Канстракшън „ЕООД била съхранявана при друго лице и А. М.
нямал достъп до нея, доколкото към
релевантния момент за установяване на знанието, а именно вписването на апорта в ТР, ”Итали Канстракшън” ЕООД представляван от управителя си А. М. вече
е бил страна в съдебни производства, в
които е участвал активно, предмет на които производства са именно вземания, произтичащи
от същите тези договори и следователно е категорично ясно, че е знаел за
тяхното съществуване. Решенията на КОС по т.д. 16 / 2012г. и на САС по т.д. 952
/ 2013г., с които исковете против този ответник
са уважени, са постановени преди
вписване на апорта, което макар и към онзи
момент да не са стабилизирани, е
доказателство, че ответникът най малко знае за задълженията си по тях като възраженията, които има и е правил по
делата не могат да се приемат за липса на знание. Въпреки това знание обаче и в
хода на съдебните производства против него същият е извършил разпоредително
действие с множество имоти, вкл. процесния, апортирайки ги в
капитала на втория ответник, а впоследствие дори е джиросал
придобитите в резултат на апорта поименни акции от
капитала на втория ответник. Предвид това съдът намира, че към момента на апорта едноличният
собственик на капитала и управител на „Итали Канстракшън” ЕООД А.
М. е знаел, че, разпореждайки се с недвижимите имоти уврежда кредитора в лицето
на ищеца доколкото е знаел както за съществуването на обсъжданите договори за
заем, по които е длъжник, така и за наличието на съдебни спорове, които имат за предмет именно вземанията
,произтичащи от тези договори, включително и
постановените против представляваното от него дружество съдебни актове, макар
и към момента на апорта невлезли в сила .
С оглед на горното следва да се
приеме, че по делото е установен
фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД както от обективна, така и
от субективна страна. Потестативното право на
кредитора да обяви за недействително спрямо себе си увреждащото
го действие – апорт на недвижим имот е установено
и искът по чл.135 от ЗЗД е основателен, поради което следа да бъде
уважен като се обяви за недействителен спряно „Орион
– 2002” ЕООД извършения апорт на недвижими имоти от „Итали Канстракшън” ЕООД в капитала на „Келлер
Ес”ЕАД в частта на описания по-горе
недвижим имот.
Съдът не обсъжда останалите
събрани доказателства и направени
възражения доколкото същите няма да променят изводите, довели до посочения краен резултат .
С оглед на този изход следва на
ищеца да се присъдят и направените по делото разноски. Представен е списък с
разноските и доказателства за тяхното извършване. Тук съдът следва да съобрази
следното: внесената от ищеца ДТ в размер
на 14 803лв. е прекомерна. ДТ по иска по чл.135 от ЗЗД се определя по реда
на чл.69 ал.1 т.4 във връзка с т.2 от ГПК, а предвид нормата на чл.71 ал.2 от ГПК цената на иска се определя
от данъчната оценка на имота, но ДТ се внася върху 1 / 4. В тази връзка е и ТР
№ 4 / 2014г. Т.е. в случая дължимата ДТ е в размер на 3 700 лв., която следва
да се понесе от ответниците, ведно с останалите разноски на ищеца, а именно 531
лв. съобразно представения списък. Надвнесената ДТ в размер на 11 103 лв.
следва да се върне на ищеца, за което същият да представи банкова сметка ,***.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „ОРИОН – 2002” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к. „Тракия” бл.93 ет.5 ап.15, представляван от З. Р. Р. АПОРТ на недвижими имоти, извършен от „ИТАЛИ
КАНСТРАКШЪН” ЕООД с ЕИК *********, представляван от А. М., със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. ”Васил Левски” № 1 в капитала на „КЕЛЛЕР ЕС”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. ”Батак” № 51А, представляван
от Н. А., вписан в ТР по партидата на последния на 05.12.2013 г. по отношение
на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ СГРАДА с идентификатор № 56784.518.892.3.14
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед № РД – 218-48 /03.06.2009г. на Изп.директор на
АГКК – София, с административен адрес по
кадастралната схема гр. Пловдив, район „Централен” п.к. 4000, бул. „Руски” № 46,
етаж минус 1, който обект се намира в сграда № 3, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.518.892, със застроена
площ: на ниво едно – 57,05 кв.м., на ниво 2 – 242,60 кв.м., на ниво 3-
16,50 кв.м., брой нива на обекта – 3, с предназначение на самостоятелния обект:
за делова и административна дейност, заедно с прилежащите на обекта 26 ,511 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, стар идентификатор №
56784.518.892.3.3 и № 56784.518.892.3.2, при съседи на самостоятелния обект:
самостоятелни обекти в сградата на ниво
1 на същия етаж № 56784.518.892.3.13 и № 56784.518.892.3.16,; под обекта – няма;
над обекта, над обекта няма; на ниво 2 на същия етаж няма, под обекта няма и
над обекта 56784.518.892.3.17 и № 56784.518.892.3.18; и на ниво 3 на същия етаж
№ 56784.518.892.3.17 и № 56784.518.892.3.18, под обекта няма и над обекта няма.
ОСЪЖДА „ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН”ЕООД с ЕИК
*********, представляван от А. М., със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул. „Васил Левски”№ 1 и
„КЕЛЛЕР ЕС” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ул. ”Батак” № 51А, представляван от Н. А. да заплатят на „ОРИОН –
2002” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия” бл.93 ет.5 ап.15, представляван от З. Р. Р. 4 231 лв. разноски за настоящата
инстанция.
Постановява връщане на надвнесена ДТ в размер на 11 103 лв., за
което ищецът „ОРИОН – 2002”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив ,ж.к.”Тракия” бл.93 ет.5 ап.15, представляван от З. Р. Р.
да бъде уведомен, както и да посочи с нарочна молба банкова сметка, ***.
Решението
е обжалваемо с
въззивна жалба в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ПАС, а в частта, в която е постановено
връщане на надвнесена ДТ е има характера на разпореждане и е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: