№ 5399
гр. София , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д в закрито заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Н. Мазгалов
Членове:Силвана И. Гълъбова
Ивелина М. Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20201100509751 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 012322/26.03.2020 г. (уточнена с молба вх. №
93446/03.11.2020 г.), подадена от длъжника И. В. И., ЕГН **********, чрез адвокат В. В.,
срещу действията на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20138440400216, по насочване на принудителното изпълнение върху пенсия, която
представлява несеквестируем доход по чл. 446 ГПК, чрез налагане на запор върху същата, за
което длъжникът е уведомен със съобщение изх. № 010480/28.02.2020 г., както и срещу
разпореждане на ЧСИ от 27.08.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя от 27.08.2018 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения, че посочените действия са незаконосъобразни,
поради което следва да бъдат отменени, а наложеният запор да бъде вдигнат. Посочва, че с
оглед разпоредбата на чл. 446 ГПК пенсията, която е в размер под минималната работна
заплата - 346,20 лв., не подлежи на запориране и удържане от ЧСИ. Извън това счита, че
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид
изложеното, моли за отмяна на наложения запор върху пенсията като несеквестируем доход
по смисъла на чл. 446 ГПК, както и на разпореждането, с което е оставена без уважение
молбата за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Към частната жалба са приложени писмени доказателства - съобщение до длъжника за
наложения запор, молба вх. № 041238/27.08.2018 г. за прекратяване на изпълнителното дело,
1
разпореждане от Териториално поделение на НОИ, София град, за отпускане на пенсия на
жалбоподателя.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя
по изпълнителното дело - „ЕОС М.“ ЕООД.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК към жалбата,
като намира същата за недопустима, тъй като в чл. 435, ал. 2 ГПК императивно са
ограничени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника,
а запорът не е сред тях. Счита подадената жалба и за неоснователна с доводи, че в случая
длъжникът получава плащане по повече от едно вземане (пенсия в размер на 367,60 лв. и
трудово възнаграждение в размер на 635,66 лв., по сключен трудов договор с „М. А. С.“
ЕООД ), като размерът им поотделно е под размера на минималната работна заплата за
страната, но сборът им (1003,26 лв.) я надвишава, поради което получаваната от длъжника
пенсия придобива характера на секвестируемо вземане съгласно чл. 446 ГПК. Запорът върху
трудовото възнаграждение, както и върху пенсията на длъжника, не са наложени в
нарушение на чл. 446 ГПК, тъй като работодателят, респективно НОИ - отдел „Пенсионен“,
изрично са уведомени от ЧСИ, че следва да съобразят забраната за удръжки от трудово
възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната за страната работна заплата.
По този начин запорът се счита наложен върху онази част от пенсията, за която законът
изрично предвижда, че може да бъде обект на принудително изпълнение. Не са налице
предпоставките за отмяна на наложения запор върху пенсията на длъжника, тъй като третото
задължено лице ще пристъпи към изпълнение само в случай, че е налице сума, която е
разполагаема, извън указания размер по чл. 446 ГПК.
По възражението за перемпция на изпълнителното дело съдебният изпълнител заявява, че
по последното няма период от две години без извършването на изпълнителни действия.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна - длъжник в
изпълнителното производство, срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния
изпълнител (насочването на изпълнението върху имущество, което според длъжника е
несеквестируемо, в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК) - чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, и отказ на
ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение - чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20138440400216 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, е
образувано по молба от 28.01.2013 г. на взискателя „О.Б.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен
лист от 29.11.2012 г. и заповед за незабавно изпълнение от 29.11.2012 г. по гр. д. №
50625/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав, срещу В.И.И. за сумата от
1989,42 лв. - главница, 162,67 лв. - договорна лихва, считано от 20.10.2011 г. до 25.10.2012
г., 196,66 лв. - наказателна лихва, считано от 20.10.2011 г. до 25.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляващи вземания по договор за кредит от 22.07.2011 г., както и 46,98
2
лв. - съдебни разноски и 252,55 лв. - адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на
производството взискателят е поискал от ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение
на длъжника, да извърши опис на движимото имущество на последния, да извърши справки,
да наложи запори.
С разпореждането за образуване на изпълнителното дело от 28.01.2013 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху банковите му сметки,
насрочена е дата за опис и оценка на движимото имущество по местожителството на
длъжника за 12.03.2013 г. от 14:00 ч.
Запорното съобщение е получено от работодателя „А. - 2000“ ООД на 11.02.2013 г.
Запорните съобщения от банките са получени на 11.02.2013 г.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 13.02.2013 г. на
неговия баща - И. В. И., жалбоподател в настоящото производство.
Видно от протокол от 15.02.2013 г. длъжникът се е явил в кантората на ЧСИ и е заявил
готовност да погасява задължението си чрез запор върху трудовото му възнаграждение,
както и желание за сключване на споразумение с ЧСИ.
На 19.02.2013 г. ЧСИ е вдигнал запора, наложен на банковата сметка на длъжника в
„У.Б.“ АД до размера на трудовото му възнаграждение.
На 29.07.2014 г. от взискателя е входирана молба до съдебния изпълнител за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, съобразно приложена справка от НОИ.
На 06.08.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът получава от „М.“ ЕООД.
На 24.09.2014 г. „М.“ ЕООД е уведомило ЧСИ за прекратяване на трудовото
правоотношение с В.И.И., считано от 16.08.2014 г.
На 20.11.2015 г. ЧСИ е насрочил нов опис за 22.12.2015 г. от 14:30 ч. Призовката за
принудително изпълнение е връчена на длъжника на 29.11.2015 г. чрез неговата майка
М.Б.И..
На 17.02.2016 г. ЧСИ е насрочил нова дата за опис и оценка на движимите вещи на
длъжника за 22.03.2016 г. от 11:30 ч.
На 07.06.2017 г. е подадена молба от „О.Б.Б.“ АД за изпращане на напомнително
съобщение до длъжника, като със същото да бъде насрочен опис на движимото му
имущество, както и за извършване на справки, включително налагане на запор при налично
секвестируемо имущество, съответно възбрана при наличие на недвижим имот, собственост
на длъжника.
На 02.05.2018 г. е подадена молба от „ЕОС М.“ ЕООД с искане за конституирането му
като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия от 31.01.2018 г.,
възложено е на ЧСИ да връчи на длъжника уведомление за цесията, както и да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство по реда на
чл. 18 ЗЧСИ.
На 08.05.2018 г. „ЕОС М.“ ЕООД е конституирано като взискател по делото, както и са
наложени запори. На 11.07.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „С.Ж.Е.“ АД,
„О.Б.Б.“ АД и „А.Б.“ АД, получени на 12.07.2018 г.
3
На 16.07.2018 г. на бащата на длъжника - И. В. И. е връчено съобщение за
конституирането на „ЕОС М.“ ЕООД като взискател и за наложените запори, като в
разписката е отбелязано, че В.И.И. е починал.
Видно от удостоверение за наследници длъжникът В.И.И. е починал на 11.05.2018 г.,
като е оставил за свои наследници баща - И. В. И..
На 27.08.2018 г. последният е подал молба за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, оставена без уважение с разпореждане на съдебния
изпълнител от същата дата.
На 05.09.2018 г. И. В. И. е конституиран като длъжник по делото, и е наложен запор в
банка „ДСК“ ЕАД. На новия длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение на
13.09.2018 г.
На 09.07.2018 г. от „ЕОС М.“ ЕООД е постъпила молба за приемане по делото на обратна
разписка, удостоверяваща получаването на уведомление за цесия, адресирано до длъжника.
Запорното съобщение за запора до сумите, посочени в изпълнителния лист, е получено от
„Банка ДСК“ ЕАД на 13.09.2018 г.
На 03.01.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на настоящия
жалбоподател, получавано от „М. А. С.“ ЕООД (запорното съобщение е получено от
работодателя на 09.01.2020 г.). Видно от справка за актуално съС.ие на всички трудови
договори, към дата 03.01.2020 г. получаваната от длъжника заплата е в размер на 510 лв.
Видно от справки за доход от пенсия/и и добавка/и за м. 12.2019 г. - м. 02.2020 г. И. В. И.
е получил месечно сумата от по 367,60 лв. (293,24 лв. пенсия и 74,36 лв. добавка).
С молба от 15.01.2020 г. управителят на „М. А. С.“ ЕООД е уведомил ЧСИ, че тъй като
размерът на получаваното възнаграждение от служителя И. В. И. не надвишава
установената минимална работна заплата за страната, то е несеквестируемо съгласно чл.
446, ал. 1 ГПК, което представлява пречка за удържане на суми от трудовото
възнаграждение на служителя.
На 28.02.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника с указания до НОИ,
че пенсията е секвестируема, с копие от справката за осигурителен доход на лицето.
Съобщението за наложения запор върху пенсията е получено от длъжника на 10.03.2020 г.
Видно от данни за осигурени лица - актуално съС.ие осигурителният доход на длъжника
към 21.01.2020 г. възлиза на 664,84 лв., а към 20.02.2020 г. - на 635,66 лв.
На 28.02.2020 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на И. В. И., както и е уточнен актуалният размер на задължението.
На 07.05.2020 г. ТП на НОИ - София град, Дирекция „Пенсии“, е уведомило ЧСИ, че
съгласно запорно съобщение от 28.02.2020 г. по изпълнителното дело се налага удръжка от
пенсията на И. В. И. в размер на 341,74 лв. месечно в полза на „ЕОС М.“ ЕООД, считано от
01.05.2020 г., при спазване на чл. 446 ГПК. Посочено е, че при определяне на размера на
месечната удръжка на основание чл. 446 ГПК е взето предвид и получаваното от лицето
възнаграждение по трудов договор от „М. А. С.“ ЕООД.
На 22.07.2020 г. ТП на НОИ - София град, Дирекция „Пенсии“, е уведомило ЧСИ, че във
връзка с променения размер на пенсията на И. В. И., считано от 01.08.2020 г. е определен
4
нов размер на удръжката по изпълнителното дело в размер на 351,40 лв., при съобразяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС и чл. 85, ал. 8 и чл. 87, ал. 2 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж.
На 28.05.2020 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало налагането на запор върху пенсията на И. В.
И., както и е уточнен актуалният размер на задължението.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
По отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК:
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Според приетото в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след
настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор,
поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на
изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането
му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на
изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване,
както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на
активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което съС.ие
продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на
изпълнителното производство по право.
С оглед така дадените разяснения подадената жалба, насочена срещу разпореждането на
ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
5
433, ал. 1, т. 8 ГПК, е неоснователна. Видно от материалите по приложеното копие на
изпълнителното дело, по същото регулярно са били извършвани изпълнителни действия,
които са прекъсвали двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От една страна е налице
изрично възлагане на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, по силата на което
той е предприемал изпълнителни действия, както следва: на 28.01.2013 г. е наложил запор
върху трудовото възнаграждение и вземанията на длъжника в банки, насрочил е опис; на
06.08.2014 г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „М.“ ЕООД;
на 20.11.2015 г. и на 17.02.2016 г. е насрочил опис на движимото имущество на длъжника;
на 08.05.2018 г. е наложил запори; на 05.09.2018 г. също е наложил запор върху вземанията
на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД; на 03.01.2020 г. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „М. А. С.“ ЕООД; на 28.02.2020 г. е наложил
запор върху пенсията на длъжника. От друга страна предвид подаваните от взискателя след
образуване на делото молби за предприемане на конкретни изпълнителни действия за
събиране на вземането (от 29.07.2014 г., от 07.06.2017 г., от 02.05.2018 г. и от 28.05.2020 г.) е
видно, че взискателят не се е дезинтересирал от производството. Следва да се посочи, че за
прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на
искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално
извършени такива, което според мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” ЗЗД,
но не и за наличието на визираното прекратително основание. От изложеното е видно, че
считано от датата на образуване на изпълнителното дело - 28.01.2013 г. - не е налице период
от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия или такива да не са предприемани от ЧСИ, с оглед на упълномощаването по чл. 18
ЗЧСИ. Предвид изложеното, разпореждането на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпила „перемпция“ е законосъобразно, а жалбата
в тази част - неоснователна.
По твърдението на длъжника за насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо (пенсия), съдът намира следното:
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо, е създаден
процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на
длъжника и неговото семейство. На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо (пълно или частично) имущество, а не самото изпълнително
действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта, в случая наложения
запор.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът
се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен
6
да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено
изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи,
върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя)
или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на
публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
В тълкувателното решение е прието също, че несеквестируемостта на паричните
вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане
е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното
вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният
запор обхваща само секвестируемата част. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото
възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично
секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част.
Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна
заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията.
Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода (след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа.
В случая, въззивният съд намира, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на
разпоредбите, регламентиращи реда за налагане на запор и размера на несеквестируемите
доходи. Действително преценката за размера на последните се прави не поотделно за всеки
доход, а след сумиране на „всички доходи“, по арг. от чл. 446, ал. 3 ГПК. ЧСИ е следвало да
установи размера на всички доходи на длъжника (трудово възнаграждение и пенсия) като ги
събере, след това да съобрази дали длъжникът издържа деца и да определи каква част от
доходите могат да се удържат съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, след което по
силата на чл. 507, ал. 2, изр. 2 ГПК да укаже на третите задължени лица каква част
от доходите на длъжника да удържат и превеждат на съдебния изпълнител (не само да бъде
съобразен осигурителният доход на длъжника, без да е отчетена разпоредбата на чл. 446, ал.
2 ГПК). От данните по изпълнителното дело е видно, че размерът на получаваното от
длъжника трудово възнаграждение (510 лв.) и размерът на получаваната пенсия (367,60 лв.)
поотделно са под размера на минималната работна заплата за страната за 2020 г., определена
с ПМС № 350/19.12.2019 г. в размер на 610 лв. Съдът отчита размера на пенсията от
справката за доходи от пенсия на длъжника, не от приложеното към частната жалба
разпореждане на ТП на НОИ, доколкото същото е с по - стара дата. От посочените по - горе
доказателства се установява, че удръжките се правят от третото задължено лице ТП на НОИ,
София град, от общия размер на доходите на длъжника (от пенсия и трудово
възнаграждение), тъй като общата стойност на тези вземания надхвърля посочения размер
на минималната работна заплата за страната.
7
Въззивният съд намира обаче, че не е съобразено изискването секвестируемата част от
доходите да се определя след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Към
момента на налагане на запора общият размер на получаваните от длъжника доходи - 510
лв. (трудово възнаграждение, което следва да бъде взето предвид, а не осигурителният
доход - чл. 446, ал. 2 ГПК) и 367,60 лв. (пенсия) е 877,60 лв. При съблюдаване на
разпоредбата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК удръжката следва да е в размер на 1/3 от тази сума,
или 292,53 лв. (при липса на данни за деца, които жалбоподателят издържа). След
приспадането от получаваните от длъжника средства обаче се получава сума в размер на
585,07 лв., която е по - малка от минималната работна заплата за страната (610 лв.), поради
което удръжката следва да бъде намалена до сумата от 267,60 лв. (за да се гарантира
несеквестируемият размер на средствата на длъжника). В случая за периода от налагането
на запора - 28.02.2020 г. до настоящия момент третото задължено лице е удържало в полза
на ЧСИ суми от общия размер на доходите на длъжника над посочените 267,60 лв., месечно,
с което е накърнена несеквестируемостта. Предвид разясненията на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът указва как се определя секвестируемата
част при частична несеквестируемост, без да отменя запора, настоящият съдебен състав
намира, че запорът не следва да бъде отменян. ЧСИ следва да съобрази дадените разяснения
като събере информация и изрично укаже на ТП на НОИ, София град, каква част от
вземането е секвестируема (след приспадане на данъците и задължителните осигурителни
вноски), като отчита настъпилата в бъдеще промяна в нетното трудово възнаграждение на
длъжника и в размера на получаваната пенсия.
Съдът следва да отмени действията на ЧСИ Я., с които е удържал, чрез третото
задължено лице - ТП на НОИ, София град, за периода 28.02.2020 г. - 21.12.2020 г. от
месечния доход на длъжника (трудово възнаграждение и пенсия) суми над посочения размер
от 267,60 лв. месечно, поради което частната жалба се явява частично основателна.
На основание чл. 437, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 012322/26.03.2020 г., подадена от длъжника И. В. И.,
ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат В. В.,
действията на ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20138440400216,
изразяващи се в удържане за периода 28.02.2020 г. - 21.12.2020 г. от доходите на длъжника
на суми над 267,60 лв. за всеки месец, превеждани на ЧСИ от трето задължено лице - ТП на
НОИ, София град, в резултат на насочване на изпълнението върху получаваната от И. В. И.
пенсия и наложения върху нея запор с разпореждане от 28.02.2020 г., като оставя без
уважение жалбата в останалата част, с която се иска отмяна на запора поради насочване на
8
принудителното изпълнение върху несеквестируем доход на длъжника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 012322/26.03.2020 г. (уточнена с молба
вх. № 93446/03.11.2020 г.), подадена от длъжника И. В. И., ЕГН **********, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - адвокат В. В., срещу разпореждане от 27.08.2018
г. по изпълнително дело № 20138440400216 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ, с
което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9