№ 448
гр. Русе, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500623 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 1093 от 08.07.2025г. постановено по
гр.д.№ 5151/2024г. е отхвърлил предявените от „Първа Инвестиционна Банка“
АД срещу Х. И. М. с ЕГН:**********, съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за
кредит N:012LD-R-010215/13.09.2021г. сумите: Просрочена главница в размер
на 18432.66 лева; Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4
от Договора за кредит за периода от 05.03.2024 до 03.06.2024 г. включително в
размер на 413.82 лева; Начислена законова лихва за периода от 26.06.2024 г. до
10.07.2024 г. включително в размер на 105.08 лева; Разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по Договора дължими на основание т.19 от
Договора за кредит в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
15.07.2024г., до окончателното изплащане на дълга. Със същото решение
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, е осъдена да заплати разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение РРС е приел следното:
На 13.09.2021г. между ищеца и ответника е сключен Договор за банков
кредит в размер на 22 000.00 лева, с краен срок на погасяване 8 05.09.2031г.
Безспорно е установено, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от
1
кредитополучателя на 14.09.2021г. по банкова сметка, открита на негово име в
банката. Районният съд е приел, че процесният договор е нищожен, тъй като
лихвеният процент е субективно определен от банката. За да достигне до това
заключение се е позовал на вещото лице, което в съдебно заседание на
09.06.2025г., заявило, че банката произволно решава, кои точно данни от
статистиката на БНБ да ползва и е стигнал до извода, че банката моделира и
субективно избира данните, които да й послужат за изчислението на
референтния лихвен процент, тъй като не става ясно как управителният орган
на банката решава данните от точно кои колони да вземе, за да ги използва в
своята формула. Макар данните от съответните колони на БНБ да са
обективни сами по себе си, то същите са субективно избрани от банката и са
моделирани с оглед нейния интерес, което води до селективно преиначаване
на изходните данни, в резултат на което се достига до непрозрачност на
клаузите на договора за кредит и съответно до увреждане правата на
потребителя, за когото остават неясни икономическите последици от
сключването на договора.
Прието е също така, че чл.4 от Договора за кредит е в противоречие с
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, което от своя
страна е основание за нищожност на целия договор за кредит, както и че
клаузите на договора за кредит не са представени по ясен и разбираем начин,
както изисква закона и практиката на СЕС. Прието е, че в настоящия случай
методиката, по която се изчислява референтният лихвен процент е
непрозрачна и напълно неясна, представена е по сложен и неразбираем за
потребителя начин, за когото остава напълно непонятно кои показатели с кои
числа в методиката и как точно се заместват, за да се формира лихвата.
Липсата на яснота и разбираемост на договорната клауза води до
неспособност потребителят да прецени икономическите последици от
сключването на договора, като същият не може да прецени какъв би станал
размерът на дълга му, поради което договорът е приет за нищожен.
При този извод за нищожност предявените искове са отхвърлени изцяло.
Недоволен от това решение ищецът „Първа Инвестиционна Банка“ АД
го обжалва и иска неговата отмяна. Оспорва изводите на районният съд, че
процесният договор е недействителен и че съдържа неравноправни клаузи.
Х. М. оспорва подадената жалба, като иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок от страна в
производството срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно.
На първо място- дори и договорът за потребителски кредит да е изцяло
нищожен- получената от кредитополучателя сума остава дължима за връщане
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК:
2
„Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
В Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т.
о., ТК се приема следното:
„В практиката на ВКС (решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. №
1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г. на ВКС, І т. о. е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл.
23 ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи
иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други
разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност
на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55
ЗЗД.“
По тази причина не може да бъде отхвърлен иск за заплащане на
предоставена по договор за кредит сума, по съображения, че договорът е
нищожен- и в този случай полученото подлежи на връщане, но само чистата
стойност, без лихви такси, неустойки и други.
На следващо място- договорът за кредит не е нищожен на посочените в
първоинстанционното решение основания.
Първото посочено основание за нищожност е, че лихвеният процент е
субективно определен от банката и банката произволно решава, кои точно
данни от статистиката на БНБ да използва при определянето му.
В приложената по делото методика за определяне на референтен лихвен
процент, наречен от банката „Лихвен процент базиран на спестявания“ (СЛП),
като словесно е посочено, че СЛП представлява среднопретеглен процент по
срочни депозити, като е посочена и конкретна формула. Формулата
представлява конкретно изражение на обичайната математическа формула за
изчисляване на среднопретеглена стойност при която средната стойност на
няколко числа се изчислява не като средно аритметично (в който случай всяко
от числата има еднаква тежест), а се съобразява различната тежест на всяко от
числата (в случая- лихвени проценти) при определяне на средната стойност,
като тежестта на всеки един лихвен процент представлява обемът на
депозитите от съответните вид, по които се начислява такъв лихвен процент .
В случая с формулата се определя средната стойност на четири ефективни
годишни лихвени процента по:
срочни депозити на домакинства при срок на депозитите от 1 ден до 2
години;
срочни депозити на домакинства при срок на депозитите над 2 години;
срочни депозити на нефинансови предприятия при срок на депозитите от
3
1 ден до 2 години;
срочни депозити на нефинансови предприятия при срок на депозитите
над 2 години.
Формулата в методиката изчислява среднопретеглената стойност на
посочените четири лихвени процента по срочни депозити, като съобразява
обема на всеки един вид депозит, който обем се явява тежестта на лихвения
процент по този депозит при определянето на среднопретеглената стойност.
Всеки един от посочените четири лихвени процента има конкретна стойност.
Например ефективния годишен лихвен процент по срочни депозити на
домакинства при срок на депозитите от 1 ден до 2 години- има конкретна и
еднозначно определена стойност, която се изчислява статистически от БНБ, а
в „многото колони“ за които говори вещото лице са посочени и множество
други лихвени проценти, които нямат отношение към формулата по която се
определя референтния лихвен процент на банката. Ефективния годишен
лихвен процент по срочни депозити на домакинства при срок на депозитите от
1 ден до 2 години, може да има само една стойност, като не може да има
повече стойности от които банката да си избира. Същото се отнася и до
другите лихвени проценти участващи във формулата.
Неправилен е и изводът на първата инстанция, че методиката за
определяне на референтния лихвени процент е неясна и неразбираема за
потребителя и не му позволява да направи извод за икономическите
последици от сключения договор. Методиката е ясна и разбираема-
референтния лихвен процент представлява среднопретеглена стойност от
лихвените проценти по различни видове срочните депозити. Да, това
изчисление е малко по-сложно от пресмятането на средноаритметично на
няколко стойности, но опростено може да се посочи, че при нарастването на
лихвените проценти по срочните депозити нараства и референтния лихвен
процент по кредитите; при намаляването на лихвените проценти по срочните
депозити намалява и референтния лихвен процент по кредитите. Конкретното
увеличение/намаление на референтния лихвен процент се определя по
посочената формула и зависи от увеличението/намалението на съответните
лихвени проценти по срочни депозити и съответния обем на всеки един от
видовете срочни депозити. Следователно определянето на референтния
лихвен процент на банката нито е произволно, нито е неразбираемо.
Конкретното определянето е малко по-сложно за средния потребител, но това
произтича от самата концепция за среднопретеглена стойност (която се
изучава в средното училище), а не от недобросъвестност на банката-кредитор.
Използването на този начин на определяне на размера на референтния лихвен
процент е законно и не може да се изключи по съображения, че не всички
клиенти биха го разбрали. Изискването договорите да са написани на
разбираем език, не може да изключи използването на аритметични формули
при определянето на референтния лихвен процент, съдържащи само операции
от елементарната математика, нито използването на специфични финансови
понятия, по съображения, че са прекалено сложни.
По тези съображения изводът на първата инстанция за недействителност
на договора за кредит е неправилен, като постановеното решение следва да се
4
отмени и вместо него да се постанови ново. При постановяването му
въззивният съд съобразява следното:
Безспорно е сключването на договора между страните и усвояването на
сумите, така както е посочено в първоинстанционното решение.
Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза по която вещото лице дава
следното заключение:
Х. И. М. е получила по разплащателната си сметка сумата от 22 000 лева
на 14.09.2021г. Същата е погасила главница по кредита в размер на 3567,34
лева. Последно плащане по главницата е направено на 25.4.2024г., с което е
погасена поред 26-та вноска от общо 120 вноски. Размерът на просрочената
главница е 18 432,06 лева. Възнаградителната лихва за периода от 26.06.2024 г.
до 10.07.2024г. включително, която е непогасена е в размер на 413,82 лв.
Законовата лихва върху непогасената главница 18432,06 лева от датата на
обявяване на предсрочна изискуемост (04.06.2024г.) до датата на подаване на
заявление по чл.417 от ГПК (10.07.2024г.) е в размер на 260,42 лв. Към
26.06.2024 г. е събрана частично сумата 155,34 лв. от разплащателната сметка
на кредитополучателя. Дължимата сума, представляваща разход във връзка с
неизпълнение задълженията на длъжника е 60,00 лв.
Вещото лице установява също така начинът на определяне на
референтния лихвен процент по кредити на физически лица - като
комбинация от публично оповестени индикатори, публикувани от БНБ.
Констатирало е, че по време на изпълнение на договора размера на лихвата в
някои периоди е по-голям от първоначално договореният, в други е по-нисък.
Вещото лице сочи, че, при промяна на СЛП, не се променя размера на
вноската, а се променя броя на вноските.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е
обосновано и по делото не са събрани доказателства, които да го опровергават
или поставят под съмнение.
Предвид изложеното вземането на банката кредитор съществува в
размерите посочени в исковата молба поради което предявените искове следва
да се уважат изцяло.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Предявени са четири иска съответно с цени 18432,66 лева, 413,82 лева,
5
105,08 лева и 60 лева. Дължимата държавна такса пред първата инстанция по
първият иск е 737,31 лева, по останалите искове държавната такса е в размер
на по 50 лева за всеки иск или общият размер на държавната такса за
първоинстанционното производство е 887,31 лева. След приспадане на
внесената в заповедното производство сума 323,20 лева дължимата за
довнасяне в исковото производство такса е 564,11 лева. Ищецът е направил
разноски за експертиза в размер на 1500 лева, както и е бил представляван от
юрисконсулт, за което съдът определя възнаграждение в размер на 300 лева,
като така общият размер на разноските в исковото производство става 2364,11
лева, която сума следва да му се присъди.
В заповедното производство на ищеца следва да се присъдят разноски
както следва: 323,20 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско
възнаграждение или общо- 473,20 лева.
Във въззивното производство на ищецът следва да се присъди държавна
такса в размер на 564,11 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение или
общо 864,11 лева.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1093 от 08.07.2025г. постановено по гр.д.№
5151/2024г. на Районен съд- Русе, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х. И. М. с
ЕГН:**********, с адрес с. Смирненски, общ. Ветово, ******** и „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Цариградско шосе № 111П, ЕИК:*********, че Х. И. М. дължи на
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, по Договор за кредит N:012LD-R-
010215/13.09.2021г. сумите:
Просрочена главница в размер на 18432,66 лева;
Възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за
периода от 05.03.2024 до 03.06.2024 г. включително в размер на 413,82
лева;
Законова лихва за периода от 26.06.2024 г. до 10.07.2024 г. включително в
размер на 105,08 лева;
Разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора
дължими на основание т.19 от Договора за кредит в размер на 60,00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 15.07.2024г, до окончателното
изплащане на дълга, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4010 по описа на Районен съд- Русе за 2024г.
ОСЪЖДА Х. И. М. с ЕГН:********** да заплати на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Цариградско шосе № 111П, ЕИК:********* разноски в следните
6
размери:
473,20 лева- разноски в заповедното производство- по ч.гр.дело № 4010
по описа на Районен съд- Русе за 2024г.;
2364,11 лева- разноски в първоинстанционното производство по гр.дело
№ 5151 по описа на Районен съд- Русе за 2024г;
864,11 лева- разноски пред въззивната инстанция по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7