Определение по дело №409/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 736
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100500409
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 736
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500409 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.419 ГПК по частна жалба вх.
№261212/4.12.2020г., подадена от М. Ц. Л., чрез адв. Г. Л. (САК) срещу разпореждане
№2080/26.06.2020г., с което е допуснато незабавно изпълнение по заповед, постановена
срещу жалбоподателката въз основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК по ч.гр.дело
№489/2020г. на ПРС, 2 с-в.
Като длъжник по заповедта, жалбоподателката твърди, че приложените от заявителя
документи, не удостоверяват изискуеми вземания на кредитора, тъй като не е доказано
редовното уведомяване на длъжника за отправено изявление за предсрочна изискуемост.
Позова се и на накърняване на правата й като потребител с претенцията за 60 евро разходи,
начислени при изискуем кредит, основана на клауза, договорена в нарушение на чл. 10а ал.
1 ЗПК. Жалбоподателката моли допуснатото незабавно изпълнение спрямо длъжника
кредитополучател да бъде изцяло отменено и издадения изпълнителен лист обезсилен.
Претендира и за определяне на разноски за настоящото производство.
Насрещната страна „Банка ДСК”ЕАД гр. София, чрез ю.к. Милева, като заявител в
заповедното производство, оспорва допустимостта на жалбата с доводи за основаването й на
оспорване на заповедта. Евентуално се позовава на удостоверени от връчителя предпоставки
за прилагане на чл. 47 ал.1 ГПК при връчване на изрично уведомление за предсрочната
изискуемост на задълженията, посочени в извлечението от сметката на кредитополучател.
Сочи, че спорните разходи не са били включени в издадената от съда заповед. Моли
неоснователната жалба да не бъде уважавана.
Жалбата на длъжника е подадена в срок, считано от обявена от съдебния изпълнител по
реда на чл. 418 ал. 5 ГПК дата на връчване на преписа от заповед, приложена към покана за
1
доброволно изпълнение. Авансово дължимата такса е внесена. Жалбоподателката се
представлява от редовно упълномощен адвокат с права за настоящата инстанция.
Едновременно с подаване на жалбата длъжникът е упражнил и правото си да възрази срещу
дълга. Въззивният съд преценява, че искането на жалбоподателя недвусмислено сочи
постановеното разпореждане за незабавно изпълнение, предвидено като самостоятелно
обжалваем акт в чл. 419 ал.1 ГПК, а не самата заповед. Съответно на последиците от отмяна
на допусната предварителна изпълнямост е и акцесорно искане за обезсилване на
изпълнителен лист, издаден по още нестабилното основание. Оплакванията за липса на
изискуемост на задълженията на кредитополучателя изцяло се основават на съпоставката на
документите, представени от кредитора като доказателства за заявените изпълняеми
вземания. Възражението за принципна недопустимост на производството е неоснователно.
Същевременно, част от оплакванията на жалбоподателката действително се отнасят до
вземане, което съдът не е включил в издадената срещу длъжника заповед, но тези
оплаквания са въведени евентуално(кат и биха били предмет на въззивен контрол само ако
възраженията по предсрочната изискуемост се окажат неоснователни), съответно само
тогава ще се наложи да се преценява допустимостта им.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На осн. чл. 278 ал. 4 вр. чл. 269 ГПК проверката по обжалваната част на заповедта,
представляваща разпореждането за незабавно изпълнение, включва и преценката за наличие
на процесуалните предпоставки, респ. липса на процесуални пречки, за разглеждане на
заявлението, по което е постановено и незабавното изпълнение, но само доколкото е
необходимо за преценка на предпоставките по чл. 418 ГПК.
Компетентният районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 ГПК,
изготвен от заявителя по образец съгласно приложение към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г.
за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съответно на това
сезиране разпореждането кореспондира на акт, с който е разгледано заявление по чл. 417
ГПК, и след едновременна преценка на допустимостта на заявлението и основателността на
искането по чл. 418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение при издаване на заповед за
изпълнение по претендираните вземания. Произнасянето на заповед за незабавно
изпълнение и съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е действително.
В изпълнение на задължение да следи за допустимост на този обжалван акт,
въззивният съд преценява сезирането по заявлението. Формулирани са надлежни твърдения
за основаване на вземането на документ по чл. 417 т.2 ГПК(извлечение от счетоводни книги
и обосноваващи го документи за сключен договор за потребителски кредит). Сезираният
първоначално съд в гр. София е изпълнил служебното си задължение и след като е
2
констатирал, че НАСТОЯЩИЯ АДРЕС на длъжника се намира в друг съдебен район е
препратил искането на кредитора за разглеждане от съда в гр. Провадия. Този съд е приел да
се произнесе по заявлението, като възприел данните за регистриран настоящ адрес в с.
Неофит Рилски.
Претендираните вземания изцяло се индивидуализират като осчетоводени изискуеми
главница, възнаградителна лихва и обезщетения за забава (лихвена надбавка и законна
лихва), породени от договор за кредит с краен падеж 22.08.2028г, като кредиторът изрично
се е позовал на упражнено право на предсрочна изискуемост на 06.12.2019г поради
пропуснати падежи на 7 вноски от погасителен план. Така заявените вземания съвпадат с
удостоверените в извлечението факти на настъпил падеж на цяла главница и допуснати
просрочия на междинни вноски по главница с най-ранен падеж 9.05.2019г.
Останалите документи удостоверяват съдържанието на кредитен договор, сключен с
потребителя и уговорен погасителен план и поети от задължения за лихви и обезщетения,
кореспондиращ на отразените данни в извлечението от сметката. Само по себе си обаче
извлечението и съглашенията не са достатъчни за да легитимира заявителя като кредитор с
вземане, подлежащо на незабавно принудително събиране преди уговорен срок. Тази
възможност е гарантирана в чл. 60 ЗКИ, но само при наличие на допълнително условие –
предварително предупреждаване на длъжника. В този смисъл действащата към момента на
издаване на съдебния акт разпоредба е изтълкувана и в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013, с която се
прие, че предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице
само, ако получаването на уведомлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Кредиторът е представил покана–
уведомление, адресирана до длъжника, в която изрично е обявена предсрочната изискуемост
поради допусната забава. Това изявление е било предоставено за връчване на съдебен
изпълнител, но според удостоверените в протокол за връчване обстоятелства, връчителят е
посетил само адрес в гр. София, където след поредица от опити адресатът не е бил намерен
и е било залепено съобщение за депозирани книжа в канцеларията на ЧСИ. В същият
протокол е удостоверена липса на данни за друг адрес на длъжника, въпреки направената
справка, но данни къде е търсена тази информация в протокола няма. Напротив, както е
било установено служебно от съда при проверката за компетентност, в база данни на
населението е удостоверен друг настоящ адрес на същото лице, като е видно, че
регистрацията му от гражданина датира поне от 02.01.2019г. и е актуална към 23.10.20г.
Съответно към момента на неуспешното търсене по постоянния адрес през м. 10.2019г и към
съставянето на протокола на 21.11.2019г. данни за този настоящ, различен от постоянен
адрес са били официално оповестени. Вярно е, че заявителят не е имал сам достъп до базата
данни и се е доверил на протоколирани сведения от връчителя, но съдът е следвало да
прецени в съвкупност не само документите на заявителя, но и събраната служебно справка,
която ги опровергава. При наличие на адрес, на който адресатът не е бил потърсен съдът не
може да зачита последици от фикционно връчване по чл. 47 ал.1 ГПК. Съответно и не може
да приеме за надлежно уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост.
3
Оплакването на жалбоподателката за неправилно приложен процесуален закон е
основателно, а това нарушение е довело и до необоснован извод за доказано довършен
фактически състав, пораждащ правото на кредитора да търси принудителното изпълнение
преди да е изтекъл крайния срок за ползване на кредита от длъжника.
Сезираният въззивен съд приема, че не са налице предпоставките за уважаване на
искането на заявителя в частта му за незабавно издаване на изпълнителния лист по заповед,
която в последствие е била и оспорена от длъжника с възражение. Допуснатото незабавно
изпълнение подлежи на отмяна, съответно и липсва основание за удостоверяване на право
на принудително изпълнение в изпълнителен лист. Частната жалба е основателна и следва
да се уважи. Не се налага разглеждането на останалата част от жалбата, касаеща вземане,
което не е включено в самата заповед.
Искането за определяне на разноски от въззивен съд по основателната жалба следва
да се уважи, тъй като процесуалният въпрос относно легитимацията на кредитора със
заповед за незабавно изпълнение се решава окончателно и не е обусловен от материалното
право на вземане, удостоверено в заповедта(предмет на бъдещия исков процес).
Жалбоподателката е претендирала заплащане на разноски по списък, препращащ към
договор за безплатна правна защита. Макар страната да не е направила никакви разходи, с
оглед удостовереното в писмения договор за възлагане на адвокатска услуга с изричните
съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка за безплатно
представителство на родственик по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдва, съдът следва да присъди на
процесуалния представител съответното възнаграждение. Минималният размер за този вид
услуга съдът определя в размер на 200лв, определен в минималния размер по т.11 от
НМАВ.
По тези съображения и на осн. чл. 419 ал.1 вр. чл. 278 ал.2 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ допуснато с РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2080/26.06.2020.г.
незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.489/20 г на ПРС, 2 с-в и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТКАЗВА исканото допускане на незабавно изпълнение и
ОБЕЗСИЛВА издаден изпълнителен лист, издаден по заповед №
221/26.06.2020г по ч.гр.д.489/20 г на ПРС, 2 с-в.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“АД, ЕИК121830616, гр. София, ул. Московска
19 да заплати на Г.Ц. Л., вписан в Регистър на Софийска адвокатска колегия с
4
№********** със служебен адрес гр. София ул. Славянска № 20 ет.1 ап.1
сумата 200лв.(двеста лева), представляваща възнаграждение за безплатно
предоставена на клиент М. Ц. Л. адвокатска услуга по защита с основателна
частна жалба, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК вр. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (т.8 от ТР 4/2013г
ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5