№ 709
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20172087/16.08.2021 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 53449/2020 г. е
признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че К. Г. С. с ЕГН ********** не
дължи в полза на С.О., сумата от 100 лв, представляваща задължение по влязло в
законна сила Наказателно Постановление № 259553/2016 от 22.01.2016 г. на зам.кмета
на С.О., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20188380402271 по
описа на ЧСИ № 838 М.Б.. С решението ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., чрез
представителя му, с доводи за неправилност, необоснованост и постановяване в
нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорва се извода на СРС, че искът е
основателен поради погасяване на вземането по давност. Сочи, че става въпрос за
извършено административно нарушение, по което е наложена глоба, като намира, че
административно наказващия орган СО е предприел действия по събиране на глобата
преди да е изтекла погасителната давност. Глобата е публично задължение и
уважаването на иска предполага изтичане на абсолютната погасителна давност за
предприемане на изпълнителните действия. Счита, че ТР № 2/12.04.2017 г. на ОСГТК
на ВКС визира обикновената давност и е неприложимо в случая. Сочи, че заличаването
на дадено публично задължение по давност е в преценката на административно –
наказващия орган а не на съда. Позовава се на обществения интерес по събиране на
глобите по влезли в сила наказателни постановления и предотвратяване на такива
нарушения. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията - отхвърлена
изцяло. Претендира разноски.
1
Въззиваемият – ищцата К. Г. С., чрез представителя си, оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че
решението за обосновано и законосъобразно, съобразено с доказателствата по спора.
Сочи, че изтичане на предвидения в закона срок и бездействието на наказващия орган
погасява възможността за принудително изпълнение на наложеното административно
наказание. Спецификата на глобата, като административно наказание, е че при нея са
предвидени по – кратки давностни срокове за осъществявянане на административно –
наказателната принуда и за изпълнение на административното наказание. В случая
постановлението за налагане на глоба е влязло в сила на 05.05.2016 г., а
изпълнителното производство е образувано на през м. 07.2018 г., след като давностния
срок е изтекъл. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение
неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като следи и
без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. При
постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
По делото не е спорно, че въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, е издадено наказателно постановление (НП) №
259553
от 22.01.2016 г., с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 100 лв., за нарушение на Наредбата за реда и условията за пътуване е
обществения градски транспорт на територията на С.О. (НРУПДГТТСО). НП е влязло
в сила на 05.05.2016 г. Не е спорно и обстоятелството, че въз основа на него, за
принудително събиране на сумата и по възлагане на ответника, на 10.07.2018 г. е
подадена молба за образуване на изпълнително дело № 20188380402271 по описа на
ЧСИ М.Б., с № 838 на КЧСИ и такова е образувано.
По съществото на спора, като съобрази доводите на страните във въззивното
производство, настоящият състав намира следното :
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, публични са държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл.
163, ал. 4 ДОПК постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени
за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на
Гражданския процесуален кодекс. След като е приложим реда по ГПК за събиране на
вземането от ЧСИ, иска по чл. 439 ГПК предоставен в полза на длъжника за защита
срещу вземането също е допустим, както е приел и СРС.
Относно възражението на жалбоподателя, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния
административно-наказващ орган, следва да се посочи само, че това обстоятелство не
лишава гражданския съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и
разреши правния спор, с който е сезиран. Обсъжданият въпрос е разрешен по
задължителен начин с Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020
г., 5-членен с-в, ГК, съгласно което редът за събиране на публичното вземане определя
и компетентния съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
2
несъществуването на това вземане. Възприето е, че на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК,
вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен съдебен
изпълнител, то и компетентността да се разгледа предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК е на гражданския съд.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права,
изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение
поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).
Следва да се посочи, че по предявения отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането, за което е образувано изпълнително дело, в
доказателствена тежест на ответника е да докаже факти, обуславящи спиране или
прекъсване на давността.
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че доколкото става въпрос за „глоба“,
наложена с влязло в сила наказателно постановление по чл. 53, и ч. 13, б. „б“ от
ЗАНН, приложение относно давностния срок ще намерят нормите на ЗАНН. Съгласно
чл. 82, ал. 1, б. "а" и, ал. 2 ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява,
ако са изтекли две години от влизане в сила на наказателното постановление, с което е
наложено. На основание чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова
давност.
При установените по делото данни СРС е приел, че процесното наказателно
постановление е влязло в сила на 05.05.2016 г., а изп. дело № 20188380402271 по описа
на ЧСИ М.Б., № 838 на КЧСИ за събиране на вземането по това наказателно
постановление, е образувано на 10.07.2018 г. При това е съобразен с материалния
закон извода на СРС, че давностният срок за изпълнение на наказанието, предвиден в
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, е започнал да тече от 05.05.2016 г. и още преди образуване
на изпълнителното дело за принудително събиране на наложената глоба на 10.07.2018
г. той е изтекъл.
При това положение възможността наложеното наказание глоба да бъде
изпълнена принудително, включително чрез възлагане на частен съдебен изпълнител в
рамките на образувано изпълнително производство, е погасена към датата на
образуване на изпълнителното производство.
Въззивният състав споделя и изводите на СРС, че в производството не са
ангажирани доказателства, нито са направени твърдения от ответника за периода от
влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното
производство да са предприемани действия, с които да е прекъсната давността.
Понеже изпълнителният процес е образуван след изтичане на давностния срок за
вземанията, изпълнителните действия извършени по този процес не могат да се
приемат за валидно извършени. Съображенията, че става въпрос за глоби наложени в
обществения интерес са ирелевантни за спора.
По изложените съображения в съвкупност, настоящият състав изцяло споделя
решаващия извод на СРС за основателност на иска за установяване на недължимостта
3
на процесната глоба по чл. 439 ГПК - поради изтичане на давността за вземането.
Доколкото мотивите на СГС изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва
да се потвърди, както е постановено, включително в частта по присъдените в полза на
ищцата разноски, съобразени с доказателствата за направени разноски и резултата от
спора.
По разноските пред СГС : При този изход на спора право на разноски има
въззиваемата страна - ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 300 лв., за които има данни, че са реално извършени.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 20172087/16.08.2021 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. №
53449/2020 г.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул."****" № 33, да заплати на К. Г. С., с ЕГН
********** и адрес по делото : гр. София, ул. ****, чрез адв. М., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски по въззивното производство в размер на 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4