№ 278
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38 от 08.01.2024г., постановено по търг. дело № 1698/2022 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав е осъдил С. Д. Ш.-. да заплати на В.
В. С. на основание чл. 95 ЗАПСП сумата в размер на 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от изпълнението без разрешение
на текстовете на авторите на произведенията "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми
любов" и "Бяла въздишка" в предаването "Вечерта на Куку-бенд" по 7/8 ТВ на 09.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 358, 92 лева, представляваща лихва за забава
плащането на сумата от 2000 лева за периода от 09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 741, 53 лева - представляваща направените от ищеца
разноски за производството, като е отхвърлил осъдителните искове за разликата до пълния
предявен размер.
Със същото решение Софийски градски съд е постановил на основание чл. 95Б, ал. 1,
т. 6 ЗАПСП да бъде разгласен за сметка на С. Д. Ш.-. диспозитива на решението в два
всекидневника - "Телеграф" и "24 часа" и в часовия диапазон между 10 ч. и 11 ч. по
телевизия "БТВ".
Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част е подадена въззивна
жалба от С. Д. Ш.-., с която се поддържа, че решението е недопустимо, а в условията на
1
евентуалност неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът е следвало преди всичко да изясни
понятието „публично изпълнение“, което изясняване е в причинно-следствена връзка за
правилното разрешаване на съществуващия между страните материално-правен спор.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАПСП, съгласно която
норма авторът/носителят на авторското право дава предВ.телно и писмено съгласие за
публично изпълнение на живо и чрез запис/както е в конкретния случай/ за своето, вече
разгласено произведение- литературно, музикално и пр., което съгласие е необходимо и е
достатъчно да бъде дадено преди осъществяването на изпълнението. Това изискване в
настоящия случай безспорно било спазено, като това съгласие не било необходимо да бъде
давано за всеки конкретен случай при положение, че авторът на литературното
произведение вече се е бил съгласил то да бъде използвано при създаването на музикалното
произведение. В противен случай според жалбоподателката така създадените музикални
произведения е нямало да съществуват повече от 40 години. Достатъчно било това съгласие
да е било дадено само за първото негово изпълнение/на живо или чрез запис/, след което е
възникнало и изключителното право на съответния изпълнител да пее пред публика или на
запис съответното музикално произведение без да е необходимо да иска за всеки следващ
конкретен случай да иска разрешението на автора на текста на песента или на композитора
на мелодията да я изпълнява. Отричайки по този начин правото на ищеца като частен
правоприемник на авторите на текстовете на песните, респ. на техните наследници да
претендира преустановяване на действията за публично изпълнение на песните без негово
съгласие, ответницата въззивен жалбоподател счита, че ищецът не разполага с право на иск
срещу нея в качеството й на артист-изпълнител, поради което и счита, че предявените
срещу нея искове с правно основание 95 ЗАПСП са недопустими, поради което и
уважавайки ги, макар и частично, съдът е постановил един недопустим съдебен акт, който
подлежи на обезсилване.
При условията на евентуалност, ако въззивният съд счете, че първоинстанционното
решение е допустимо, по вече изложените по-горе съображения въззивният жалбоподател
счита, че решението е неправилно, поради което се иска неговото отмяна и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.95а от ЗАПСП и акцесорен такъв по чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Претендират се и направените в производството и пред двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна В. С., чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на
въззивната жалба по съображения, които са подробно изложени в отговора.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
2
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В.
В. С., с която са предявени срещу С. Д. Ш.-. осъдителни искове, както следва: с правно
основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на
текстовете на песните: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла
въздишка"; с правно основание чл. 95 ЗАПСП да заплати сумата от 6500 лева - обезщетение
за причинените имуществени вреди от публичното използване на текстовете на песните на
09.12.2020 г. по телевизия 7/8; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 1168 лева
- лихва за забава на плащането на главницата за периода 09.12.2020 г. до предявяване на
исковата молба и на основание чл. 96б, т. 6 ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива
на съдебното решение във всекидневниците "Телеграф" и "24 часа", както и в определен от
съда часови пояс на телевизия "БТВ".
Твърди се в исковата молба, че ищецът е е закупил и притежава от 18.09.2020 г за
срок от 5 години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими
неимуществени права върху следните литературните произведения, представляващи
текстовете на песните: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла
въздишка". Сочи се, че с ответницата С. К. не са уредени условията за използването на
текстовете на музикалните произведения, поради нежелание за това от нейна страна и с
покана от 24.09.2020г. на последната е забранено публичното им използване. Въпреки
забраната в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването "Вечерта на Куку Бенд" по 7/8 ТВ
ответницата е изпълнила публично песните, правата върху текстове на които са отстъпени
изключително на ищеца. Поради неправомерното използване на текстовете на песните
ищецът счита, че е кредитор по вземане за обезщетение в претендираните в исковата молба
размери, който е съобразен с обстоятелствата, че изпълнението е извършено в т.нар
"праймтайм", в популярно предаване на българска телевизия с национално покритие, като
по този начин изпълнението е достигнало до голям брой зрители и слушатели, а запис от
участието е качен на уебсайта на 7/8 ТВ, както и на платформата за видеосподеляне
YouTube, където може да бъде възприето от неограничен брой потребител място и в избрано
от тях време, от което ответницата черпи ползи, тъй като е спестила разходи за
възнаграждение към ищеца, а последният търпи допълнителни вреди с продължаващия
ефект на нарушението. По изложените съображения се иска осъждането на ответницата.
В срока за отговор ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорила е
твърденията, че с посочените договори от 18.09.2020 г. ищецът е придобил правата върху
текстовете на песните, както и че е ползвател на текстовете на литературните произведения,
тъй като те са неделимо цяло с музикалното произведение, че носител на правата на
последното е ответницата, както и че продуценти на песните са БНР и Балкантон,
ответницата е техен изпълнител. Същевременно не е оспорила твърдението, че в свое
участие от 09.12.2020 г. в предаването "Вечерта на Куку Бенд" по 7/8 ТВ е изпълнила
3
публично песните, със спорните литературни текстове, като е поддържала, че тя е била в
правото си да ги изпълнява в качеството си на техен артист- изпълнител и на това основание
е поискала отхвърлянето на исковете като неоснователни.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че ищецът В. В. С. е
музикален продуцент, изпълнител и организатор на концертни събития.
Не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като
доказателства три напълно еднотипни договори за отстъпване на права върху литературно
произведение, сключени на 18.09.2020г., че ищецът е придобил за срок от пет години
изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими неимуществени права
върху следните литературни произведения- текстове на песни :
„Бяла въздишка“ с автор на текста П. К. А.;
„Обещай ми любов“ с автор на текста Т. А., чийто наследници са Д. Т. А. и Р. Т. А., с
които двама ищецът е сключил договорите за предоставяне на изключителни права;
„Огън от любов“ с автор на текста В. М. В.;
„Обичам те“ с автор на текста В. М. В. и
„Ако те погаля“ с автор на текста В. М. В..
Няма спор между страните, а и се установява от представената с отговора на исковата
молба „Справка за авторски права на С. К.“, съдържаща информация за носителите на
авторски и сродни права на песните, по данни от звукозаписите в отдел „Фонотека“ на
Българско национално радио, че песента записана със заглавие „Огън от любов“ е с
композитор Т. Р., автор на текст В. В. и изпълнители С. К., В. Н. и група Ел Зет;
песента записана със заглавие „Обичам те“ е с композитор Т. Р., автор на текст В. В.
и изпълнители С. К. и група Ел Зет;
песента записана със заглавие „Ако те погаля“ е с композитор Т. Р., автор на текст В.
В. и изпълнители С. К. и група Ел Зет;
песента записана със заглавие „Бяла въздишка“ е с композитор М. Г., автор на текст
П. А. и изпълнители С. К. и група Ел Зет;
песента записана със заглавие „Обещай ми любов“ е с композитор Т. Р., автор на
текст Т. А. и изпълнители С. К. и група Ел Зет;
Видно е от представената с исковата молба и приета като доказателство по делото
Нотариална покана от В. В. С. до С. Д. К., че ищецът в качеството си на правоносител на
всички имуществени и всички отчуждими неимуществени права по смисъла на ЗАПСП
върху литературните произведения, инкорпорирани в посочените в поканата песни : "Огън
от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка", е отправил към С. К.
забрана да изпълнява публично посочените по-горе текстове по какъвто и да било начин,
4
вкл. и на живо изпълнение, на запис, по време на концертни изяви или частни събития.
Изрично е посочил, че в случай, че се наруши волята му, изразена в настоящата нотариална
покана, ще бъде принуден да защити законните си права и интереси по всички допустими от
закона начини, вкл. и по съдебен ред.
Видно от отбелязването върху поканата е че тя е връчена лично на адресата С. К. на
28.09.2020г.
Между страните не се спори, че въпреки получената забрана, ответницата е
продължила да изпълнява публично посочените музикални произведения в свои концерти и
участия, като конкретно в свое участие от 09.12.2020г. в предаването „Вечерта на КуКу
Бенд“ по 7/8 ТВ ответницата е публично изпълнила следните песни, правата върху чиито
текстове се твърди да са отстъпени по изключителен начин на ищеца : "Огън от любов",
"Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка".
Не е спорно също така, че същата вечер, когато е изпяла горните музикални
произведения, ответницата С. К. е отправила пред публиката и аудиторията в студиото
следното изявление : „Само искам да ви кажа една новина, че може да получите забрана за
тези песни от лицето В. С., тъй като той вече е изпратил такива забранителни писма в БГ
Радио, изпратил е в Националната телевизия и в хотелите, където аз ще пея на Нова Година,
че е забранил на С. К. да пее тези хубави песни“.
Горните обстоятелства са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
нарочно протоколно определение на съда в съдебното заседание от 30.05.2023г.
Съдът е признал също така за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че „Балкантон“ и Българско национално радио са продуценти на
звукозаписите на процесните песни, а артист- изпълнител е ответницата С. К..
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
В жалбата са наведени доводи за недопустимост на постановеното решение, свързани
с това, че ищецът, като частен правоприемник на авторите на песните, не разполагал с
правото на иск срещу жалбодателката, поради това че тя в качеството й на артист-
изпълнител разполагала със самостоятелно право да изпълнява на запис и пред публика
своето музикално произведение, както и за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при изясняване съдържанието на това нейно материално
право, поради недопускането на поискани от същия доказателства, както и нарушение на
принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Инвокирани са и доводи за
неправилност на постановеното решение, свързани с допуснати процесуални нарушения,
описани по-горе, противоречие с материалния закон и неправилност на изводите на съда по
отношение на направеното възражение за липса на материално-правна легитимация на
5
ответницата да отговаря по предявения иск.
Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС №
1/85 г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е
недопустимо. Хипотезите са: поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване,
оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по
взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т. 9 от ППВС е посочено, че в тези случаи
втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в
случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора,
второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния
орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е
разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и
втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да
разгледа предявения иск.
В конкретния случай въззивникът е релевирал основания за недопустимост на
атакуваното решение, свързани с допуснати процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните и ограничаване на правото на
защита на ответника. Така твърдяните извършени процесуални нарушения от първата
инстанция във връзка с преценката на доказателствения материал, необоснованост на
фактическите и правни изводи или липсата, непълнота или противоречие в мотивите, които
нарушения не представляват основания за недопустимост на съдебното решение и
следователно не обуславят обезсилването му. Оплакванията на въззивника, ако се установи
да са основателни, биха обосновали извод за неправилност на решението и биха имали за
последица отмяната му от въззивния съд като неправилно, но не и обезсилването му като
недопустимо.
По отношение на наведените доводи за неправилност на атакуваното решение, съдът
в настоящия си състав намира, че същите са основателни.
Предявеният иск е с правно основание Чл.95,ал.1,т.1 от Закона за авторското право и
сродните му права за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените от
ищеца вреди- имуществени и неимуществени, вследствие на увреждането на авторското
право на ищеца.
Както иначе правилно е разяснил и първостепенният съд, за да бъдат уважен
предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 вр. с чл.95в, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са
налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на
закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право- обект
на закрила; 3) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято
закрила търси ищецът; 4) вреди, възникнали от извършеното нарушение за автора на
произведението, които да са в причинна връзка с нарушението и 5) да се установи размера
на обезщетението.
В настоящия случай правилно е прието за доказано, че от събраните по делото и
6
обсъдени по-горе писмени доказателства, да се установява, че ищецът е придобил за срок
от 5 години изключителните права върху всички имуществени и прехвърлими
неимуществени права върху следните литературните произведения, представляващи
текстовете на песните: "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла
въздишка", които права са придобити от него по силата на договори за отстъпване на права
от 18.09.2020г., сключени с авторите, респ. с наследниците на единия от авторите на
посочените литературни произведения.
Правилно е установил съдът и че въпреки наложената от ищеца забрана ответницата
С. К. публично да използва текстовете в изпълняваните от нея музикални произведения,
последната е сторила е това в свое участие от 09.12.2020 г. в предаването "Вечерта на Куку
Бенд" по 7/8 ТВ, където тя е изпълнила публично песните, правата върху текстове на които
са отстъпени изключително на ищеца. Това обстоятелство между впрочем не се отрича и се
признава от нея като тя твърди, че е имала правото да изпълни на живо и пред телевизионна
публика въпросните музикални произведения.
Не се верни обаче и поради това не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд, че използването на текстовете на процесните музикални
произведения от ответницата С. К. като артист изпълнител, извън случаите при които за
изпълнението е създаден звукозапис, не може да става без съгласието и предВ.телното
разрешение от авторите на текстовете и от композитора на мелодията/ако те са различни
лица от изпълнителя/, което съгласие да се дава предВ.телно и то за всеки конкретен случай
на използване.
Съгласно чл. 72, т. 1 ЗАПСП изпълнението на артист-изпълнителя е обект на право,
сродно на авторското, чийто субект е артист-изпълнителя. Съгласно чл. 74 ЗАПСП артист-
изпълнителят е лицето, което представя, пее, свири, танцува, играе, режисира, дирижира,
коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или В.ететен
номер, номер с кукли или фолклорна творба, като изброяването не е изчерпателно. В закона
не се съдържа легално определение на понятието "изпълнение на артист изпълнител", като
изрично не са въведени и критерии, на които то следва да отговаря, за да бъде годен обект
на защита. Най-общо изпълнението може да се определи като представяне със средствата на
изпълнителското изкуство на едно произведение. За да получи закрила изпълнението, то
трябва да представлява творческа изява, собствена интерпретация на артиста-изпълнител на
определено произведение чрез използване на средствата на изпълнителското изкуство, като
закрилата на изпълненията като обекти на сродни права не е обусловена от наличието на
закрила върху изпълняваните произведения, въпреки че в общия случай се изпълняват
именно закриляни творби. Изразните средства и похватите на изпълнителското изкуство са
различни от тези, които се използват за създаване на обектите на авторското право, като
изпълнението на едно произведение не е нито ново произведение, нито преработка, а
разполага със свое самостоятелно естетическо и икономическо значение като нематериален
интелектуален резултат. Обект на сродни права могат да бъдат изпълнения на всякакви
творби, стига последните да позволяват да бъдат представени със средствата на
7
изпълнителското изкуство - танц, пеене, свирене, актьорско майсторство и т. н. Съгласно чл.
72 б от ЗАПСП до доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето,
чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по
обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или
техните опаковки, или в хода на показване на програмата.
В настоящия случай между страните не спори, а и от представената по делото
„Справка за авторски права на С. К.“, съдържаща информация за носителите на авторски и
сродни права на песните, по данни от звукозаписите в отдел „Фонотека“ на Българско
национално радио, че С. К. е посочена като артист изпълнител на всяко от процесните
музикални произведения.
На първо място в тази насока следва да се посочи, че ответницата С. К. като артист-
изпълнител не е ползвател на авторското произведение по см. на ЗАПСП, каквито са
например организаторите на концерти и телевизионни предавания, музикални продуценти и
пр. ползватели на авторски права. Същата упражнява права върху изпятото от нея музикално
произведение, но не като ползвател на чужди авторски права, а го прави това на собствено
основание- чл.72, ал.1, т.1 ЗАПСП като артист- изпълнител на музикалното произведение,
при което правата й не са производни на правата на автора на текста на песента, респ. на
композитора на мелодията. Това е така, защото след създаването на едно музикално
произведение/без значение дали това е станало чрез запис или посредством използването на
друго неясно за съда съвременно техническо средство/ то вече представлява самостоятелен
единен продукт, който не може да бъде разделян по своето естество. Създаденото музикално
произведение като компилация от текст, мелодия и изпълнение, представлява единно,
синхронно, материално единство на произведението, което по своята същност представлява
единен продукт, който макар и да е делим/като текст и музика/ все пак представлява
самостоятелна съвкупност от музикално-изразни средства.
От друга страна, както е разяснил и проф. Г. С. в „Авторско право“, изд. от 1995г., от
тази постановка следват различни правни последици : „свързването на дадена музика с
даден текст може да стане само със съгласието и на двамата автори; срокът на закрила за
всяка от двете части на произведението тече независимо от срока на другата; в случай на
превод текстовата част на произведението се превръща в производно произведение, докато
музикалната част си остава оригинална… с други думи, едно музикално произведение с
текст не е нищо друго освен механическо и делимо единство от две самостоятелни
произведения.
В настоящия случай съгласието на авторите на текстовете на процесните песни е
дадено още при създаването им като музикално произведение, което в случая е
обективирано посредством извършването на звукозапис. Това се установява от
представената още с отговора на исковата молба справка за авторски права на С. К.,
изхождаща от Българско национално радио, от която е видно, че съгласно регистрите на
радиото лицата, от които ищецът черпи правата си са посочени в справката като автори на
текстовете на песните, което е индиция и създава предположение, че към момента на записа
8
тези лица са дали съгласието си техния собствен авторски продукт след извършването на
съответния аранжимент/което е извършено съвместно от членовете на групата LZ, в.т.ч и с
участието на вокалистката С. К./ да бъде използван и да стане част от песента,
представляваща както се посочи по-горе, съвкупност от две самостоятелни авторски
произведения. Всъщност този факт не се оспорва от процесуалния представител на ищеца,
същият само твърди, че правата на ответницата като артист- изпълнител да използва
стиховете на авторите на текстовете при изпълнението на музикалните произведения, са се
отнасяли само до създаването на записа на песните и упражняването на правата по него, но
не и до правото на живо изпълнение на същите песни пред публика, както и че съгласието
на авторите, респ. на техните частни и универсални правоприемници във втория случай е
следвало да бъде давано поотделно за всеки конкретен случай на използване.
Настоящият съдебен състав счита, че след като веднъж вече авторът на текста, респ.
композиторът на мелодията да са дали съгласието си създадените от тях литературно
произведение и мелодия да бъдат включени и да станат част от песента, представляваща
самостоятелна съвкупност от музикално-изразни средства, те са предоставили с това и
правото на артиста- изпълнител да ги използва посредством изпълнението на песента, което
съвместно ползване на текст и мелодия по необходимост се налага с оглед спецификата на
песента като смесено музикално произведение, без което съвместно ползване песента ще
престане да бъде самостоятелно музикално-изразно средство, а това ще рефлектира по
необходимост и върху възможността на артиста да упражнява изключителното си, сходно
на авторските права, право на изпълнение посредством способите за това, както те са
очертани в чл.76, ал.1 от ЗАПСП.
Още повече че създаването и на текста на песента от автора, както и на мелодията от
композитора на мелодията често пъти е сторено от тях с единствената цел те да бъдат
включени в съдържанието на конкретно музикално произведение, поради което и ако те са
имали намерение да предоставят съгласието си за ползването на текста или музиката само
за конкретното използване или само чрез запис, ограничавайки друга форма на използване
на създаденото от тях литературно или музикално произведение, то е следвало да го заявят
това изрично още при даването на съгласието, като съгласието за ползване на текста и
мелодията в по-късен момент вече ще е неотегляемо, тъй като в противен случай би се
стигнало до препятстване упражняването на изключителното право на изпълнение от
страна на артиста изпълнител, както и би се накърнило изобщо правната сигурност по повод
използването на литературното произведение като част от песента не само по отношение на
артиста-изпълнител , но и по отношение на неограничен кръг от трети лица- като напр.
продуценти, организатори на музикални събития и фестивални прояви и др. ползватели на
авторски и сходни на тях права.
При това с оглед защитата на изключителното право на артиста- изпълнител върху
неговото изпълнение няма да никакво значение дали то е на запис или чрез живо
изпълнение пред публика.Както се посочи по-горе, изключителните права на артиста-
изпълнител са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗАПСП и те включват
9
най-общо казано излъчването на неговото изпълнение, предаването и препредаването му,
предлагането на електронен достъп до него, както и звукозаписването или видеозаписването
на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и
тяхното разпространение, както и публичното изпълнение, излъчването, предаването и
препредаването на тези записи.
Правно необоснована е и не може да бъде споделена тезата на въззиваемия ищец,
която неправилно е възприета за основателна от страна на първоинстанционния съд, че
всички тези изброени по-горе права не давали на изпълнителя правото да използва без
разрешение текста на изпълнението, което изпълнява, отделно от самия звукозапис. Не може
да се приеме, че на артиста- изпълнител е разрешено от закона и му е гарантирано, без
последващо записа на песента съгласие на автора или композитора на мелодията, правото да
прави по-голямото- да излъчва, да предава или препредава звукозаписа, вкл. и чрез
сключване на издателски договори с трети лица- продуценти и разпространители,
вследствие на което музикалното произведение ще достигне до неограничен кръг от лица и
от което разпространение изпълнителят ще има възможност да реализира значителни по
стойност приходи, а да не му е гарантирана възможността да упражнява и по-малката от
двете възможности- правото на живо изпълнение на песента пред публика, което сравнимо с
възпроизвеждането чрез звукозапис с оглед ограничения характер на зрителската аудитория,
не е съпоставимо с приходите, които би получил изпълнителят при разпространението на
звукозаписа на музикалния пазар.
Противоположното тълкуване, поддържано от ищеца в исковата молба, възприето за
правилно и от страна на първоинстанционния съд, не само противоречи на текста и духа на
закона, то противоречи също така и на правилата на добросъвестността и морала, тъй като
би създало създа.f пречка за артиста изпълнител да упражнява едно гарантирано му от
закона изключително право, вкл. и поради евентуална недобросъвестност на автора на
литературното произведение или композитора на мелодията, които въпреки че вече веднъж
са дали съгласието си създадените от тях творчески произведения да бъдат включени и да
станат част от съставното музикално произведение, без да го предВ.телно ограничават
ползването до рамките на определени предели, впоследствие да заявят че оттеглят
съгласието си за ползване на съответната съставна част от произведението и с това да
създадат пречки за артиста изпълнител да упражнява самостоятелните си права върху
изпълнението на музикалното произведение, което не може да съществува самостоятелно
без всяка една от съставните си части/текст и мелодия/. А такъв подход не би бил търпян от
нито един съществуващ в света правен ред, в общия смисъл на понятието, тъй като основен
принцип на всяко едно съвременно и цивилизовано човешко общежитие е че никой не може
да упражнява правата си по начин чрез който да създава пречки или да затруднява
останалите да упражняват своите гарантирани и признати от закона субективни права.
Ето защо и водеща в настоящия казус ще е единствено преценката на съда дали
артистът изпълнител упражнява изключителното си право върху изпълнението на
музикалното произведение по начин чрез който това изпълнение да не води до накърняване
10
или до ограничаване на авторските права на създателя на текста на словната част на
произведението или на композитора на мелодията/ чл. 72 ЗАПСП/. А такова препятствие в
единия и другия случай не е налице тъй като изпълнявайки на живо пред публика или на
запис песните си ответницата К. с нищо не ограничава възможността на авторите на
текстовете, респ. на техния частен правоприемник да упражняват всеки от тях
самостоятелно правата си върху съответните литературни произведения, включени в
структурата на музикалното произведение, като например да ги рецитират пред публика, да
ги разпространяват в стихосбирки, да се разпореждат с правата върху тях като сключват
договори за преотсъпване на правата върху трети лица, както и изобщо с нищо не накърнява
възможността на самия ищец да ги използва, но като литературно произведение, а не като
песен. В този ред на мисли следва да се посочи, че не налице и колизия между права, при
които да се даде предимство на правата на автора или композитора пред тези на изпълнителя
на музикалното произведение, като компилация от два отделни словно-музикални продукти,
а до две самостоятелни авторски и сходни на авторското права, при които упражняването на
всяко от носителите им не може да доведе до ограничаването на срещуположното авторско
или сходно на авторското право.
И тъй като несъмнено в случая е качеството на въззивния жалбоподател С. К. на
артист изпълнител и носител на права, сродни на авторското, върху своите музикални
изпълнения, чиято защита й е предоставена по силата на закона, то поради комплексния
характер на произведението, настоящият съдебен състав намира, че тя изобщо не е
нарушила авторското право на ищеца върху посочените в обстоятелствената част на
исковата молба текстове на песни, представляващи самостоятелни литературни
произведения, създадени в резултат на творческата дейност на техните автори, правата
върху които впоследствие е придобил ищецът въз основа на представените по делото
договори за отстъпване на права, поради което и предявените от него в условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.95, ал.1, вр. с ал.3 и ал.4, вр. с чл.95а,
ал.1, т.1 ЗАПСП за имуществени вреди от използването без съгласието на ищеца
създадените от авторите на изпълняваните от С. К. литературни произведения, както и иска
с правно основание чл.95б, т.6 от ЗАПСП да бъде осъдена ответницата да разгласи за своя
сметка диспозитива на решението в посочените в исковата молба всекидневници се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
С оглед на горното и поради несъвпадане в изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго с което исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На осн. Чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане ответникът по въззивната
жалба следва да бъде осъден да заплати на въззивния жалбоподател направените от него
разноски по въззивното производство в размер на сумата от 2487,18 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 08.01.2024г., постановено по търг. дело № 1698/2022 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, с което е осъдена С. Д. Ш.-. да
заплати на В. В. С. на основание чл. 95 ЗАПСП сумата в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
изпълнението без разрешение на авторите на текстовете на произведенията "Огън от
любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка" в предаването "Вечерта на
Куку-бенд" по 7/8 ТВ на 09.12.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 358, 92
лева, представляваща лихва за забава плащането на сумата от 2000 лева за периода от
09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., и с което е постановено на основание чл.95б, т.6 от ЗАПСП да
бъде осъдена ответницата да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два
всекидневника „ Телеграф“ и „24 часа“, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдена да
заплати сумата от 741, 53 лева - представляваща направените от ищеца разноски за
производството, като вместо него постановява друго :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С., ЕГН **********, гр.***, жк.“***“№ ***, вх. *,
ет. *, ап. * срещу С. Д. Ш.-К., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“№ *, вх. * иск с правно
основание чл. 95 ЗАПСП сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от изпълнението без разрешение на текстовете
на произведенията "Огън от любов", "Обичам те", "Обещай ми любов" и "Бяла въздишка" в
предаването "Вечерта на Куку-бенд" по 7/8 ТВ на 09.12.2020 г., ведно със законната лихва от
16.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 358, 92 лева, представляваща лихва за забава плащането на сумата от 2000 лева за
периода от 09.12.2020 г. до 15.09.2022 г., както и искането с правно основание чл.95б, т.6 от
ЗАПСП да бъде осъдена ответницата да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в
два всекидневника „ Телеграф“ и „24 часа“, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН **********, гр.***, жк.“***“№ ***, вх. *, ет. *, ап. * да
заплати С. Д. Ш.-К., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“№ *, вх. * сумата 2487,18 лева,
представляваща разноски по въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13