Р Е
Ш Е Н
И Е 260181/18.11.2020г.
гр. ЯМБОЛ.18.11.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........22.10.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова.
при секретаря .......................С.М.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора......................................................................................……като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
ДИМИТРОВА.…………………...…...гр.дело N .2357 .. по описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното.......................................................................
Производството по делото е
образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ООД - гр.С., с която
желае да се приеме за установено по отношение на ответника М.М.С., че дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № ***г., РС – Я., а именно:
1822,77 лв. - главница за периода
от 20.06.2017 г. до 20.08.2019 г., по отношение на които на основание чл. 3 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.07.2017
г.;
601,29 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.06.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 3 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.07.2017
г.;
349,23 лв. - лихва /обезщетение/
за забава за периода от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга.
Претендират за заплащане на
направените разноски по ч.гр.д. № *** г., на РС –Я. и в настоящото исково
производство.
В условията на евентуалност, в
случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове предявени срещу М.М.С., молят съда, след като се запознае с всички
доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови
Решение, с което да бъде осъден ответника да им плати следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 1822,77 лв. -
представляващи главница за периода от 20.06.2017 г. до 20.08.2019 г.;
601,29 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.06.2017 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.08.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
395,67 лв. - лихва /обезщетение/
за забава за периода от 21.07.2017 г. до датата на подаване на настоящата
искова молба в съда; ведно със законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателно погасяване на дълга.
Ищецът твърди, че на 13.12.2017 г.
е подписано Приложение *** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ***и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит № ***, подписан на 14.05.2017 г. и усвоен на 29.05.2017 г.,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.М.С., е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ***
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от
27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на
закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх.
№ *** от 18.12.2017 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото
е връчено редовно, съгласно разписка - на 21.12.2017 г., чрез член на
домакинството с отбелязване „***". Ищцовото
дружество изпрати повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление
за предсрочната изисуемост на кредита с изх. № *** от
21.02.2019 г., което се върна в цялост като неполучено с отбелязване, че
адресатът се е преместил. Ищцовото дружество за трети
път изпрати уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита с изх. № *** от 13.06.2019 г., което се върна в цялост,
с отбелязан резултат „ ***" . Ищецът е направил волеизявление за
извършване на връчване на цесията с изпращане на исковата молба и документите
установяващи извършването на цесията. Позовават се на трайната практика на
съдилищата, като с искова молба уведомяват ответника за предсрочната
изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния
осъдителен иск.
Посочват, че на 14.05.2017 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и М.М.С.
като Кредитополучател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № ***, усвоен на 29.05.2017 г., при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги.
Страните са постигнали съгласие с
отпуснатия кредит да бъдат финансирани следните стоки и услуги:
Миялна машина - ***, миялна - 1 бр. , цена в размер на 799,00 лева;
Пералня – *** пералня - 1 бр.,
цена в размер на 699,99 лева;
- Застраховка, Тип - Сигурност на плащанията -
***, Групова полица*** - със застрахователна премия в размер на 323,78 лева.
Размерът на предоставения с този
договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита",
който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1498,99
лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията": 323,78
лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис"
ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска". Така, общият размер на кредита е 1822,77.лв., който
включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по
застраховка „Защита на плащанията", която сума Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на 27 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора
потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор
на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да
предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Последното се доказва и от приложената към
настоящата искова молба фактура № *** г.
Договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 601,29 лв.
На основание сключения между
страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 20.08.2019 г., на 27 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 89,78 лв., при първа погасителна вноска 20.06.2017 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 20.08.2019 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е
настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.07.2017 г., която дата
представлява падежа на втора погасителна вноска.
Въпреки липсата на законово или
договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е
уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено
с известие за доставяне.
Съгласно условия към договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.07.2017 г. /денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 349,23 лева.
Длъжникът не е извършил плащане
по дължимия паричен заем към Дружеството.
Ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу М.М.С. по ч.гр.д. № *** г.,
на РС Я. Т.к. длъжникът не е намерен на заявения от него адрес, което
обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който моли да бъде отхвърлен иска, като
неоснователен и недоказан, тъй като в представените доказателства по настоящото
дело не е се установява ответникът да е бил уведомен за извършената цесия.
Моли да бъде обявен Договор за
кредит *** 29.05.2017г., сключен между М.М.С. и „БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД за нищожен поради съдържащите се в него
неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
Счита, че така предявеният иск
съдържа съществено нарушение, както на материалните, така и на процесуалните
правила, поради което намирам същият за неоснователен.
Цесията поражда действия спрямо
длъжника и всяко трето лице единствено след надлежно уведомяване на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от отбелязването в известията
за доставяне, които ищецът е приложил като доказателства по делото, изпратените
до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него, като пратките са
върнати с отбелязването, че на адреса не живее такова лице. Предвид изложените
съображения счита, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт -уведомяването
на ответника за прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания
по договора да съществуват, то ищецът не е активно материално легитимиран да
търси изпълнението им - арг. от чл.99, ал.4 от ЗЗД.
В следствие на гореизложеното счита,
че пътят на ищеца да търси изпълнение от страна на ответника е преграден.
Представените от ищеца доводи, че
представянето на уведомлението за цесията на назначения особен представител е
равнозначно на това, че ответникът е уведомен за извършването на цесия, намира
за неприемливи предвид това, че представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен
не обхваща получаването на материално-правни изявления, адресирани до
представлявания от особения представител отсъстваш ответник. Посочва, че особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото -арг. от чл.29, ал.5, вр.чл.34,
ал.З от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Позовава се на решения на ВКС
съдебна практика (вж. решение № з 0т 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013
г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II
т. о., ТК и др.), където действително се приема, че уведомлението за цесията,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, но счита, че това е относимо
единствено за случаите, когато исковата молба е връчена на ответника или на
негов упълномощен представител, а не както е в настоящият случай на назначен от
съда особен представител.
На следващо място счита, че
приложеният по делото договор за кредит съдържа в себе си неравноправни клаузи
и е със съдържание, което е в противоречие на добрите нрави. Доводите за това
са, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗЗП, касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, освен това ищецът нито е твърдял,
нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника
индивидуално. Позовава се на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Моли за отхвърляне на иска, като
неоснователен и недоказан, тъй като в представените доказателства по настоящото
дело не е се установява ответникът да е бил уведомен за извършената цесия.
Моли да се обяви Договор за
кредит ***от 29.05.2017г., сключен между М.М.С. и
„БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД за нищожен поради съдържащите се в него
неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и чл.146, ал.2 от ЗЗП.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
Съгласно представения договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор е предоставила на М.М.С., като кредитополучател заем за финансиране на стоки и
услуги в размер на 1498.99лв. за закупуване на миялна
машина, модел *** на стойност от 799.00лв. и пералня на стойност
от 699.99 лв. За стоките е сключена застраховка „Закрила на плащанията плюс“, съгласно
представеното заверено копие от Сертификат № ***, с премия в размер на общо
323.78лв., която ще бъде платена директно на застрахователен агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
посочената в договора застрахователна премия е разделена на равен брой вноски и
е част от всяка месечна погасителна вноска. Страните са договорили лихвен
процент от 25.48%, а годишения лихвен процент на
разходите от 28.69%. договорено е кредитът да бъде изплатен на 27бр. месечни
вноски, , всяка в размер на 89.78лв., съгласно погасителен план, посочен в
договора. Общата стойност на дължимите суми по кредите е 2424.06лв. За
закупените от ответника стоки е представена фактура № ***г. издадена от
„Контраст-94“ ЕООД на ответника в която са описани стоките, чиято обща стойност
е 1498,99лв.
Ищецът е представил
и договорите за цесия – рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. с който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ООД, потвърдждение за
сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД,и
приложение №***г. към него, в което под
№ *** фигурира вземането от ответника. Представени са пълномощни с права по
чл.99, ал.3 от ЗЗД на „АСВ” АД дадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД . По тези факти не се спори. За извършената
цесия ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо изх. № *** от
18.12.2017г. и такова от 21.02.2019г. и от 13.06.2019г. Писмата са били
изпратени с обратни разписки, като в две от обратните разписки е направено
отбелязване, че пратката е върната, а в едната , че тя е получана
от Д. Т. – ***/член на домакинството/ на 22.12.2017г.
По искане на ищеца по делото бе
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение на
14.05.2017г. по Договор ***г. е предоставена сума в размер на 1822.77лв. за
покупка на пералня – 699,99лв., миялна машина –
799,00лв. и застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ – 323,78лв. По договора
няма извършени плащания. Размерът на неплатената главница и възнаградителна
лихва, за периода 20.06.2017г. – 20.08.2019г. е общо 2424.06лв., от които:
главница – 1822,77лв. и договорна лихва за периода 20.06.2017г. – 20.08.2019г.
– 601,29лв. Размерът на неплатените главница и възнаградителна
лихва за периода 20.06.2017г. – 20.02.2019г. е 1885.38лв., от които: 1321.98лв.
– главница и 563.40лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.06.2017г. – 20.02.2019г. Размерът на неплатените главница и размерът
на неплатената възнаградителна лихва по договора за
кредит за периода 20.03.2019г./датата на първата падежирала
вноска след подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение/ до
20.08.2019г. /датата на последната погасителна вноска/ е общо 538,68лв., от
които: 500.79лв.-главница и 37.89лв. – възнаградителна
лихва за посочения период. Обезщетението за забава, начислено върху
непогасената главница и договорна лихва – 2424.06лв., за периода 21.07.2017г. –
05.03.2019г. е 399.33лв. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху
непогасената главница и договорна лихва – 2 424.06лв., за периода
21.07.2017г. – 01.07.2019г. е 478.79лв. Съдът изцяло възприема заключението на
ССЧЕ, като обективно и компетентно дадено.
Видно
от приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установи, че в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът
М.М.С. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата 1822,77 лева – главница, представляваща
задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги *** г., сумата 601,29 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 20.06.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.08.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата 349,23 лева, представляваща обезщетение
за забава, считано от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 105,47
лева, представляваща съдебни разноски, от които 55,47 лева – държавна такса
и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, като с
разпореждане №***г., връчено на заявителя на 29.05.2019г. , съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск за установяване
на вземането си по издадената заповед за изпълнение. Искът е предявен в съда на
01.07.2019г., изпратен чрез „***“ на 28.06.2019г., в законоустановения
едномесечен срок.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и
чл.86 от ЗЗД. В
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в
отговора си.
По делото не се спори и се
установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № ***г., вземането по който е било цедирано надлежно на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Страните по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99,
ал.3 от ГПК, което е сторено с уведомително писмо получено от лице – член от
домакинството на ответника на 22.12.2017г. Това връчване съдът намира за редовно, съгл.
Чл.46,ал.4 от ГПК, поради което направените възражения относно липсата на
надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия съдът намира за
неоснователни.
В съответствие с
представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че между ищеца и
ответника се е породила облигационна връзка по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги№***г. , намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от
Закона за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за
кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставила на ответника и
кредитополучател М.М.С. кредит за закупуване на миялна машина и пералня, като общият размер на кредита е
бил 1822.77лв., в който е включен и стойността на общата застрахователна
премия.
От заключението на
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установи, че по процесния договор няма извършени
плащания. Срокът на последната вноска по договора е бил 20.08.2019г., т.е. към
датата на приключване на съдебното дирене -22.10.2020г. той е изтекъл.
Дружеството, с което ответника е сключил договор за кредит представлява
небанкова финансова институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране не я прави банка, поради което
сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по
чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в
случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение
на договора за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и Определение № ***г. по
гр.д. № ***г., ІV г.о., ГК на ВКС и Решение №99/01.02.2013г. по т.д. №
610/2011г., I т.о., ТК на ВКС. В конкретната
хипотеза, чл.3 от Условия по кредита страните са договорили, при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, в
случая от 20.07.2017г. и не е било необходимо за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Освен това към датата на приключване на
съдебното дирене всички вноски по кредита са с настъпил падеж, като този факт следва
да се вземе в предвид от съда съгласно чл.235, ал.3 от ГПК в съответствие с
указанията дадени в т.9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид
изложеното съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда , съобразно даденото в заключението на в.л. по ССЧЕ, ответникът е
имал към ищцовото дружество следните задължения:
главница в размер на 1822,77лв., сумата от 601.29лв., представляваща договорна
лихва за периода 20.06.2017г. / падеж на първата неплатена погасителна вноска/
– 20.08.2019г./падеж на последната неплатена погасителна вноска/. Съгласно
условията към договора за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. Същата за периода 21.07.2017г. – 05.03.2019г./датата на
подаване на заявлението в съда/ съобразано
заключението на експертизата е 399,33лв. съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес и предвид присъденото със заповедта за изпълнение
това вземане следва да се уважи до размера на сумата от 349,23лв.
Съдът
намира направените от особения представила възражения свързани с неравпоправни клаузи в договора, т.к. не са индивидуално
определени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП за неоснователни.
Съгласно чл.143 от ЗЗП “неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за доборсъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя”, като в 17 точки са изброени неизчерпателно
неравноправни клаузи. Законът квалифицира неравноправните клаузи като нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално / чл.146, ал.1/. Според чл.146, ал.2 от ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Неравноправните уговорки, които
са индивидуално уговорени са действителни, но тежестта на доказване пада върху
търговеца / чл.146, ал.4 ЗЗП/. В случая договорът с ответника е уговорен
индивидуално, като в него изрично са описани стоките, за които се отпуска, по
вид и стойност, посочен е размера на кредита, месечните погасителни вноски, с
посочен погасителен план, обща стойност на плащанията, ГПР от 28.69%, лихвен
процент от 28.48. Договорът и условията към него са подписани лично от кредитополучателят
с подпис на всяка страните – ответника по делото към датата на усвояване на
кредит, което показва, че ответникът е бил запознат с клаузите по договора
преди да получи кредита. Процесният договор отговаря
на изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно ал.4, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б. Годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е равна на размера на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Следователно, уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 28.69 %, е в рамките на ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите, касаещи размера на възнаградителната
лихва от договора не са нищожни и ответникът дължи на кредитора уговорения
размер на възнаградителната лихва.
С оглед уважаването на установителните искове,
съдът не следва да се произнася по предявените като евентуални осъдителни
такива.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по направените разноски на
ищеца в настоящото производство и по заповедното производство. Съдът приема, че
ищецът е направил разноски по настоящото производство за държавна такса от
117,44лв., 424.13лв. - за особен представител, 150лв. – за вещо лице и
424.13лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено
въз основа на Наредба №*** от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ищецът е направил разноски в заповедното
производство от 105,47
лева, от които 55,47 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, ЯРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че
М.М.С., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано хоотделно от *** Д. Б. Б. сумата 1822,77 лева – главница, представляваща задължение по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги ***г., сумата 601,29 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.06.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2019 г.
/падеж на последна погасителна вноска/, сумата 349,23 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от
21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г.
по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.М.С. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
направените по далото разноски в размер общо на 1115,70 лв., както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 105,47 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: