О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 30.04.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 176 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл. 121 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 691/06.02.2020 г. от И.В.Н., чрез
пълномощника адв. Н.И. ***, срещу определение от дата
23.01.2020 г., постановено от Районен съд-Ихтиман, по гражданско дело № 1105/2019 г. по
описа на съда. С обжалваното определение първоинстационният съд е оставил без
уважение възражението по чл. 119, ал. 3 от ГПК на И.В.Н. за неподсъдност на
делото на РС-Ихтиман.
Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага аргументи, че детето Е.А.Н., за което се
иска промяна на режима за упражняване на родителски права, не е с регистриран
настоящ адрес ***. Твърди, че от две години детето неправомерно пребивава в гр.
Д. б.в дома на своята баба по бащина линия. Жалбоподателката акцентира, че
ищецът - бащата на детето, има регистриран настоящ адрес *** и постоянен адрес ***,
който счита, че е без правно значение с оглед специалната подсъдност по чл.
127, ал. 2 от СК. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по частната жалба - А.Н. изразява
становище за неоснователност на частната жалба.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
приложените по делото материали, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Пред РС – Ихтиман е образувано
гражданско дело № 1105 по описа за 2019 г. по искова молба, предявена от А.Н.Н. срещу И.В.Н., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,
вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, с която се иска изменение на определения от Окръжен
съд-Пазарджик режим на упражняване на родителските права по отношение на детето
Е.А.Н.. Към исковата молба са приложени удостоверение за раждане, служебна
бележка с изх. № 24/23.10.2019 г., издадена от СУ "Св. Кл. О." - гр.
К.,
удостоверяваща, че Е.А.Н., ученичка в 3 "б" клас, посещава часове по
извън класни занимания по лека атлетика и служебна бележка с изх. №
64/23.10.2019 г., удостоверяваща, че Е.А.Н. е редовна ученичка в 3
"б" клас през учебната 2019 г./2020 г. в същото училище.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
ответницата И.В.Н. е подала писмен отговор, в който е направила възражение за
местна подсъдност.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на ответницата за неподсъдност
на спора на РС-Ихтиман, приемайки, че настоящият адрес на детето е този, на
който детето обичайно пребивава, позовавайки се на § 1, т. 15 от Допълнителните
разпоредби на Закона за закрила на детето.
С оглед на изложеното, съдът направи следните
правни изводи:
Разгледана по същество частната жалба
е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК
регламентира местната подсъдност на споровете относно родителските права, като
релевантен критерий за нейното определяне е настоящият адрес на детето.
Трайната съдебна практика, вкл.
цитирана от районния съд, приема, че настоящ адрес на детето е този, на който
то пребивава фактически към момента на предявяване на иска, независимо от това
дали е изпълнена или не административната процедура по регистрацията му. В този
смисъл е определение № 324 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2536/2017 г.,
IV г. о., ГК. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове,
изключва общата такава по чл. 105 от ГПК, поради което и при изясняване на
понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото
пребиваване, към момента на сезиране на съда.
В настоящия случай, в исковата молба
се твърди, че детето Е.А.Н. живее в гр. Д. б.при баща си и посещава учебни
занятия в гр. К.. В депозирания отговор от ответницата, твърдението, че детето
живее в гр. Д. б.се признава, като се твърди, че от повече от две години бабата
на детето, по бащина линия, по всякакъв начин му пречи да контактува с майката.
От приложени по делото служебни бележки с изх. № 24/23.10.2019 г. и с изх. №
64/23.10.2019 г. издадени от СУ "Св. Кл. О." - гр. К., се установява,
че детето Е.А.Н. е редовна ученичка в 3 "б" клас през учебната 2019
г./2020 г. в СУ "Св. Кл. О." - гр. К. и посещава и часове по извън класни
занимания по лека атлетика в същото училище. От съвпадащите изявления на
страните по делото, както и от приложените писмени документи се установява, че към момента на иницииране на
производството по промяна на режима за упражняване на родителски права (31.10.2019
г.) обичайното местопребиваване на детето е в гр. Долна баня.
Ирелевантно за определяне на
подсъдността по чл. 127, ал. 2 от СК е дали обичайното местопребиваване на
детето отговаря на настоящия или на постоянния адрес на родителя при когото
живее, тъй като целта на производството по споровете за местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му е закрилата на интересите на детето, което е свързано и с
последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Поради което
подлежи на установяване местопребиваването на детето, чието фактическо
положение не е обвързано от административната регистрация на родителя, при
когото живее. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателката, че след като ищецът - бащата на детето, има регистриран
настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, делото следва да бъде разгледано от
Районен съд-Пещера.
С оглед на изложеното и след като
крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния, частната
жалба срещу обжалваното определение, следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Съгласно т. 9в от тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС "определението
на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд,
с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за
неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията
на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК".
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 691/06.02.2020 г. депозирана от И.В.Н., чрез
пълномощника адв. Н.И. *** срещу определение от дата 23.01.2020
г., постановено от Районен съд-Ихтиман, по гражданско дело № 1105/2019 г. по
описа на същия съд, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност
на делото на РС-Ихтиман.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.