Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
девети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6368 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от Т.Б.А.Б.”
ЕАД-гр.***против Т.Г.Т. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 24.01.2017г.
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №***. Според
уговореното в чл.7, ал.1 от договора размера на потребителския кредит бил
определен на 1000лв. с прибавена към този размер еднократна такса за оценка на
риска в размер на 62,80лв., финансирана от кредитора и възстановявана от
потребителя с дължимите месечни вноски. Кредиторът бил задължен да преведе
средствата по кредита по банкова сметка ***. Излага се, че потребителят пожелал
сключване на застраховка „живот“ при
дължима застрахователна премия 23,10лв. и застраховка „безработица“ при дължима
застрахователна премия в размер на 23,56лв. По уговорка между страните тези
суми били преведени на застрахователя от кредитора, за което потребителя дал
изричното си нареждане и съгласие. Общото крайно задължение по сключения между
страните договор възлязло на
1 194,70лв., която сума била разсрочена на 7 погасителни месечни вноски –
6 по 170,67лв. и последна изравнителна в размер на 170,68лв. Твърди се, че
между страните бил уговорен лихвен процент, с който се олихвявал предоставения
кредит, изразен като годишен лихвен процент и възлизащ в размер на 22,63%. В
месечните вноски се включвали два компонента – главница и договорна лихва. Сочи се, че срокът за погасяване на
задълженията на ответника по процесния договор изтекъл на 25.08.2017г. Излага
се също, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
04.12.2017г. останали непогасени задължения на ответника по договора в размер
на 493,30лв. главница, 18,70лв. договорна лихва за периода от 25.06.2017г. до
25.08.2017г. и 14,40лв. обезщетение за забава за периода от 25.06.2017г. до
15.11.2017г. Тези вземания на кредитора били претендирани в производството по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, но на кредитора били дадени указания да предяви
иск за съществуване на вземанията си при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Това мотивирало правният интерес за ищеца да претендира установяване
съществуването на вземанията си за главница и лихва в сочените размери.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, но след изтичането му е депозирал заявление,
с което твърди, че е погасил изцяло задълженията си към ищцовото дружество.
Съдът като прецени събраните в хода
на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложеното ч.гр.д. №***по описа
на ПлРС се установява, че ищеца депозирал на 04.12.2017г. пред ПлРС заявление
срещу ответника Т.Г.Т. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК за процесните вземания. На 05.12.2017г. е била издадена Заповед за
изпълнение за претендираните вземания, но при наличие на основанията по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си. Установителната искова
претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок. Съдът я намира за
допустима, като счита, че осъщественото лично връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника в хода на исковото производство не води до влизането й в
сила след изтичане на двуседмичния срок. Заповедта е била връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, която законова разпоредба урежда фикция за връчване. В този
случай изрично е предвидено, че кредитора следва да предяви иск за вземането
си. След предявяването му и в хода на исковото производство, заповедта за
изпълнение не би могла да влезе в сила, в това число, когато лично длъжника я е
получил. Първоначалното й връчване е вече било осъществено редовно по смисъла
на чл.47, ал.5 от ГПК.
От представените преписи на Искане -
декларация за потребителски кредит, изходящо от ответниа, Договор за кредит №***от
24.01.2017г., сключен между „Т.Б.А.Б.” ЕАД, в качеството на заемодател и Т.Г.Т.
в качеството на заемател, застрахователно удостоверение, искане за откриване на
банкова сметка ***, се установява, че по силата на постигнато между страните
съглашение заемодателя е предоставил на заемателя кредит в размер на 1000лв. постигнато
е било съгласие за дължима такса за оценка на риска в размер на 62,80лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит. Прието е било таксата да се
финансира от кредитора и да се възстанови от потребителя с дължимите месечни
вноски. Между страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото
от договора задължение да предостави заемната сума по уговорения начин – по
банкова сметка ***. Според обективираното в чл.7.1 от договора, потребителят е
заявил искане за сключване на застраховка живот със застрахователна премия в
размер на 23,56лв. и застраховка безработица със застрахователна премия в
размер на 23,56лв., които суми е следвало да бъдат преведени от кредитора по
сметка на застрахователя и е безспорно, че това е било сторено. Според
обективираното в чл.9.1 годишния лихвен процент е бил определен на 22,63%, а
според чл.10 ГПР е бил определен на 49,77 %. Общо дължимата сума от
заемополучателя, според обективираното в чл.10, е била изчислена на 1194,70лв.,
а начинът на плащането й, според отразения в договора погасителен план – на
седем месечни погасителни вноски с падеж 25-то число на месеца, считано от
25.02.2017г. и крайна вноска дължима на 25.08.2017г.
Между страните е безспорно, че към
датата на подаване на заявлението на кредитора по чл.417 от ГПК – 04.12.2017г.
са останали непогасени по процесния договор главница в размер на 493,30лв.,
договорна лихва в размер на 18,70лв. за периода от 25.06.2017г. до 25.08.2017г.
и мораторна лихва в размер на 14,40лв. за периода от 25.06.2017г. до
15.11.2017г.
Не е налице спор също така и видно от
представената от ответника вносна бележка от 25.03.2019г., че след завеждане на
исковото производство длъжникът е заплатил в полза на кредитора сума в размер
на 747,73лв., с която изцяло е погасил горните вземания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в
производството по делото валидно възникнало
облигационно правоотношение между ответника Т.Т., в качеството на заемател и „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски
кредит №***от 24.01.2017г.
Установиха се безспорно и
съществените елементи на това правоотношение, както и изпълнението на
задълженията, произтичащи от него за заемодателя.
Установи се също така, че ответника е
забавил плащанията по договора и към датата на депозиране на заявлението на
кредитора е дължал претендираните вземания за главница в размер на 493,30лв., за
договорна лихва за процесния период в размер на 18,70лв. и за мораторна лихва в
размер на 14,40лв.
С оглед горното, съдът намира, че се
установи в настоящото производство съществуването на вземанията на кредитора в
претендирания размер към датата на иницииране на заповедното производство.
Следва да бъде съобразен по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК настъпилия в хода на производсво факт на плащане от
длъжника в полза на кредитора сума в размер на 747,73лв., с която изцяло са
погасени горните вземания.
Ето защо, съдът счита, че предявените
искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода
на исковото производство.
По въпроса на разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
изцяло направените в заповедното и исковото производство разноски, т.к. с
поведението си е станал причина за завеждане на
делото. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение
се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв. Общо разноските за заповедното и исковото
производство възлизат на 200лв. Съдът счита, че с платената от длъжника в полза
на кредитора сума от 747,73лв. са били погасени, както претендираните вземания
в общ размер на 526,40лв., така и законна лихва върху главницата до
окончателното плащане, както и направените от кредитора разноски в приетия
по-горе размер от 200лв. Ето защо, съдът счита, че искането на кредитора за
разноски също следва да се отхвърли, като погасено чрез плащане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против
Т.Г.Т. с ЕГН **********,***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответника дължи в полза на ищеца следните суми: 493,30лв.
главница, 18,70лв. договорна лихва за периода от 25.06.2017г. до 25.08.2017г. и
14,40лв. обезщетение за забава за периода от 25.06.2017г. до 15.11.2017г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от
05.12.2017г. по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като погасен чрез плащане в хода на делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Т.Б.А.Б.” ЕАД
с ЕИК ***
по чл.78, ал.1 от ГПК за разноски за заповедното и исковото производство в общ
размер на 200лв., поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на делото.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: