Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260068
01.03.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на десети февруари ………………………………... две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Д.Х…………………… ...….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……….....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ....................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 973
......... по описа за
2020 год., ………....................……………...................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Ц.Т.П. ***.
С
Решение № 260082 от 23.09.2020 г., постановено по гр.д. № 2680/2019 г., РС Хасково
е осъдил Ц.Т.П. *** да заплати на П.И.П. *** сумата от 4500 лв., представляваща
цена на товарен автомобил с гръцки рег. № ***, марка „ Мерцедес“, модел 1014,с
две места, бял на цвят, с рама № ***, двигател № ***, дизел,без хладилна
машина, форма на каросерията – затворена, собствен на „ Агроексагогики“ АД
Орестиада –Дидимотихо- Еврос, платена по предварителен устен договор помежду им
от м.септември 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
11.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 725 лв. –
направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е
останал въззивникът Ц.П., който чрез пълномощника си адв.С., обжалва в срок.
Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът бил сезиран с
иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД. Цитираната норма намирала
приложение при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение и в случаите на престиране въз основа на
предварителен договор, когато не е сключен окончателния. Ищецът бил изложил
твърдения, че е дал сумата на ответника с оглед бъдещото сключване на
окончателен договор за продажба – обещание за продажба. Липсата на договор за
продажба или на валиден предварителен договор за продажба на товарния автомобил
изключвало основанието на което е предявен иска – претендираната сума да е
дадена на неосъществено основание. Съдът приел,че между страните е сключен
предварителен договор за покупко продажба в устна форма, респ. не в изискуемата
за неговата валидност писмена форма за действителност. Твърди,че ако сумата е
дадена въз основа на нищожен предварителен договор, то ще бъде налице начална
липса на основание по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД. На следващо място твърди,че
съдът необосновано приел,че ищецът е доказал даването на сумата от 4 500
лв с оглед бъдещата продажба на процесния товарен автомобил. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго
по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред двете инстанции, разноски.
В срок не е постъпил писмен
отговор.
В съдебно заседание въззивникът не
се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез
процесуалния си представител адв. П. взема становище за неоснователност на
подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Не
прави искане за присъждане на разноски във въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1
предл.2 от ЗЗД, предявен от П.И.П. *** против Ц.Т.П. ***. В исковата си молба
ищецът е заявил,че ответникът Ц.Т.П. е
собственик на борса за продажба на автомобили, находяща се на бул.*** в гр.***. През лятото на 2018 г. разбрал,че
там се продава товарен автомобил, който отишъл да огледа заедно с баща си И. П..
Товарният автомобил им харесал, постигнали уговорка с ответника П. относно
продажната цена 4500 лв., която цена била договорена за товарния автомобил,без
хладилната камера. Ответникът се задължил пред ищеца да посредничи за
сключването на окончателен договор за покупко-продажба на товарен автомобил с
гръцки рег. № ***, марка „ Мерцедес“, модел 1014,с две места, бял на цвят.На
16.09.2018 г. ответникът докарал на самоход автомобила в с.***, където в
присъствието на И.П. и Р.И. ищецът му предал сумата от 4500 лв. Поискал да бъде
сключен договор за покупко-продажба, но ответника обяснил,че собственика на
автомобила е починал и чака да дойдат наследниците му, след което ще се сключи
договора. Автомобилът бил докаран с хладилната камера, като ответника казал на
ищеца да я демонтира, а той по-късно ще я вземе. Около 20.11.2018 г. ответникът
П., заедно с двама гръцки граждани, пристигнали в с.***. В разговора станало
ясно,че те не желаят да продават камиона, скарали се с П. и си тръгнали. Ищецът
поискал ответника да му върне дадената сума, но той отказал. Твърди,че
ответника е получил от него сумата от 4500 лв. за да уреди покупко продажбата
на процесния автомобил, но това не се е осъществило, поради което дължи
връщането на сумата. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4500 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и направените в производството разноски.
В депозирания
писмен отговор ответника не оспорва получаването на сумата от 4 500 лв.,
но твърди, че сумата е получена не като продажна стойност на автомобила, а на
основание сключен устен договор за наем на процесния автомобил, за срок от 6
месеца с наемна цена от 750 лв. на месец. След изтичането на договора ищеца не
върнал процесния автомобил. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд
е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.
За да постанови атакуваното
съдебно решение първоинстанционния съд е приел,че ответника е получил сумата от
4 500 по сключен между тях предварителен договор за покупко продажба, с
оглед неосъществено основание – сключването на окончателен договор за покупко
продажба, поради което дължи връщането на получената сума. В този смисъл е
приел, че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД е
основателен и доказан и е уважил изцяло същия. Направеният краен извод от
решаващият съд е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Неправилни
са мотивите на съда, довели до този извод, а именно, че между страните е
сключен устен договор за покупко продажба на процесното МПС. По принцип няма
пречка да бъде сключен устен договор за покупко продажба и в случая той ще бъде
действителен, т.като съгласно чл.144 ал.1 от ЗДвП собствеността на процесното МПС се прехвърля
с писмен договор. Разпоредбата на чл.144 ал.2 от ЗДвП изисква форма за действителност
/писмен договор, с нотариална заверка на
подписите на страните/ само за действителността на договорите за прехвърляне
собствеността на регистрирани в страната МПС, какъвто не е настоящия случай. От изложеното в
исковата молба обаче се налага извода,че отношенията между ищеца и ответника
следва да се разглеждат на база на сключен между тях договор за поръчка. По
силата на този договор за довереника, ответник в производството, е възникнало
задължение да съдейства между ищеца и собственика на товарния автомобил за
сключването на окончателен договор за покупко продажба.Плащането е направено
именно с оглед на сключването на окончателния договор за покупко продажба и
това е договорената цена.Ирелевантно е дали ответника е бил надлежно
упълномощен или е действал като лице без
представителна власт. Същественото е, че е постигната договореност за
покупко-продажба на автомобила и поемането на ангажимент от страна на ответника
да съдейства за бъдещото сключване на окончателния договор. След като това
бъдещо основание не е било осъществено и вина за това не носи ищеца, то ответника
дължи връщането на получената цена. Основанието на иска се съдържа именно в
разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД, при който фактически състав
престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не
е могло да бъде осъществено. В трайната съдебна практика и ППВС № 1/1979 г. се
приема,че текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението
на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н.
С оглед
изложеното неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение,че съдът
се е произнесъл по непредявен иск, а именно по чл.55 ал.1 предл.2, докато
основанието на иска се съдържало в разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Правилно е предявен иск на посоченото правно основание и съдът е разгледал този
иск и постановил решение по така предявения иск.
Твърденията
на ответника,че между него и ищеца е сключен устен договор за наем са изцяло
неоснователни и недоказани в производството. Разпитаният по делото свидетели И.
П., макар и близък роднина на ищеца, са последователни и непротиворечиви и
разкриват именно договореност между ищеца и ответника за закупуването на този
автомобил при конкретните параметри,като цена,състояние и др., както и
поемането на задължение от страна на ответника да съдейства за сключването на
окончателен договор за покупко продажба с наследниците на починалия собственик
на автомобила. Показанията на св.Н.Р. не могат да бъдат ценени в подкрепа на
нито едно от твърденията на страните, доколкото този свидетел твърди,че не са
му известни никакви уговорки между ищеца П. и ответника Ц., не е присъствал на
разговори между тях. Този свидетел обаче твърди,че той и Ц. са закарали
автомобила в с.***, като лично той е карал товарния автомобил, който бил
оставен на П.. В тази част показанията му са в подкрепа на показанията на св.И.П.,
който твърди,че между П. и Ц. е била постигната договореност Ц. да свали
хладилната камера на камиона и да го докара в с.***, а П. да плати договорената
цена.
Неоснователно
е и възражението,че по делото не е доказано,че ищецът е заплатил на ответника
сумата от 4 500 лв. Действително в подкрепа на това твърдение са
единствено свидетелските показания на И.П., баща на ищеца, в чието присъствие е
била договорена цената и след това заплатена, при докарването на камиона в с.***.Няма
основание,макар и близката родствена връзка, показанията на този свидетел да не
бъдат кредитирани и в тази част, т.като самият ответник не отрича получаването
на тази сума, само,че твърди,че е получена на друго основание, а именно сключен
устен договор за наем.
С оглед изложеното предявения от П.И.П. *** против Ц.Т.П. *** иск с правно
основание чл.55 ал.1 предл. 2 от ЗЗД за връщане на сумата от 4500 лв., представляваща цена на
товарен автомобил с гръцки рег. № ***, марка „ Мерцедес“, модел 1014,с две
места, бял на цвят, с рама № ***, двигател № ***, дизел,без хладилна машина,
форма на каросерията – затворена, собствен на „ Агроексагогики“ АД Орестиада
–Дидимотихо- Еврос“ е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен. Постановеното в този смисъл решение от РС Хасково е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082 от 23.09.2020 г. на
РС Хасково, постановено по гр.д. № 2680 по описа на съда за 2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/