№ 158
гр. ***, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна В. Райкова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора М. Й. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна В. Райкова Частно
наказателно дело № 20253600200131 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Осъденото лице Т. Я. М., редовно уведомено от предходно с.з., явява се
лично и с редовно упълномощеният си защитник – адв. С. Щ. С. от ШАК,
приет от съда отпреди.
За Окръжна прокуратура – ***, редовно уведомени от предходно с.з., се
явява прокурор С..
Прокурорът: Няма пречки, да се даде ход на делото.
Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.
Осъденото лице Т. М.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът докладва постъпилите материали в изпълнение на предходно
1
определение на съда, а именно:
Постъпила е справка за съдимост от Бюро съдимост при Районен съд –
*** за Т. Я. М. с ЕГН **********. Лицето не е осъждано, няма налагани
административни наказания по чл. 78а от НК.
Изпратено е и напомнително писмо, включително чрез Директора на
ОД на МВР – *** до сектор „Пътна полиция“, поради липсата на отговор от
тях до днес и с днешна дата е постъпил отговор, в който ни изпращат справка
за нарушител/водач на лицето Т. Я. М., 3 бр. наказателни постановления и 2
бр. заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.
Постъпило е по електронна поща и второ Удостоверение по чл. 6 от
Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за
прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и
решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и
алтернативните санкции преведено на български език от 10.02.2025 г., относно
лицето Т. Я. М..
Прокурорът: Не съм запозната със справката за нарушител.
Адв. С.: Аз се запознах днес.
Съдът ДАВА възможност на представителя на прокуратурата да се
запознае с постъпилата справка за нарушител/водач от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. ***.
Прокурорът: Да се приемат.
Адв. С.: Моля, да се приемат.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото постъпилите Справка за съдимост за
лицето Т. Я. М. с ЕГН: **********, издадена от Бюро съдимост при Районен
съд – *** с рег. № 250408005000165657 от 08.04.2025 г., както и писмо от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *** с рег. № 869000-5038 от
2
11.04.2025 г. с приложени към него справка за нарушител/водач на Т. Я. М. с
ЕГН: **********, 3 бр. наказателни постановления /НП/ и 2 бр. заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/.
ОГЛАСЯ и ПРИЕМА материалите по ЧНД № 131/2025 г. по описа на
ШОС: Наказателно решение № 585 от 19.11.2024 г. по НД № 851/295/2024,
постановено от Съд ***, Област ***, Република ***; Сертификат на *** език;
Справка от НБД „Население“, както и Справка № 10 за предоставяне на
данни, във връзка със Заповед РД-07 № 82/01.102018 г. в НАП за актуално
състояние на трудовите договори към дата 11.03.2025 г.
Съдът дава възможност на страните да направят доказателствени
искания.
Прокурорът: Не правя други доказателства.
Адв. С.: Няма да соча.
Осъденото лице Т. М.: Съгласен съм със защитника си.
Съдът намира фактическата обстановка за изяснена, счита, че не се
налага събирането на други гласни или писмени доказателства и поради това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, предвид събраните
доказателства по делото, считам, че все пак с оглед изискванията за двойна
наказуемост, не считам, че следва да се приема решението на ***я съдебен
орган. Описаното деяние извършено на 10.05.2023 г. от българския гражданин
в Р***, не съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, а
административно нарушение по ЗДвП, доколкото е липсвало предходно
административно наказание налагано на водача за управление на МПС, без
съответно свидетелство. Запознах се с доста съдебна практика по въпроса и
установих, че има решение и в двата смисъла – и приемайки, и отказвайки
допускането и изпълнението на съдебни решения. И в този смисъл моля да
3
вземете вашето решение, съобразно вашето вътрешно убеждение.
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, видно от материалите по делото
приети като доказателства, в случая е депозирано удостоверение по чл. 6 от
Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз за прилагане на принципа
за взаимно признаване на съдебни решения. От самото удостоверение и
приложеното към него наказателно решение е видно, че моят доверител в ***
е управлявал МПС, за което не е притежавал свидетелство за управление.
Деянието осъществено от моя доверител в *** не попада сред изброените в чл.
14, ал. 2 от специалния закон, поради което се изисква двойна наказуемост по
смисъла на ал. 1 от същия закон. В удостоверението и в самото наказателно
решение е изрично описано, че моят доверител в *** е управлявал МПС по
обществени пътища, като не притежава свидетелство за правоуправление.
Посоченото деяние в действителност се явява наказуемо по българското
законодателство по смисъла на чл. 343, ал. 2 от НК, където е предвидено и
съответното наказание за това деяние. В случая намирам, че с оглед
изложените фактически положения, следва да се постанови признаване и
изпълнение на определените в наказателната присъда пробационни мерки с
приложението на чл. 5 от специалния закон, чрез адаптирането им към
българското законодателство. С цел упражняване на пробационен надзор над
осъденото в *** лице – моят доверител в настоящото производство, в рамките
на условното освобождаване от изтърпяване на наказание за срок от 2 /две/
години, считано от датата на влизане на самата присъда. В този смисъл е
налице и съдебна практика, дори и на Окръжен съд – *** – по ЧНД №
***/2018 г. Затова ви моля за определение в този смисъл.
Съдът дава възможност на осъденото лице Т. Я. М. за лична защита.
Осъденото лице Т. М.: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми. Искам
да си изтърпя присъдата в България и като отида в *** да нямам никакви
главоболия. Искам да си изтърпя присъдата в България. Няма да ходя в ***. Аз
не живея в с. ***, преместих се и живея в *** и адресът ми е: гр. ***, ул. ***
№ 8, вх. 4, бл. 3, ап. 75.
4
Съдът дава възможност на осъденото лице Т. Я. М. да се изкаже
последен.
Осъденото лице Т. М.: Последно от съда искам каквото каза адвоката
ми.
След съвещание съдът обяви решението си, ведно с мотивите, като
разясни реда и сроковете за неговото обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5